Пламен Грозданов: Стига чуждите търговци са печелили на гърба на българските производители

<p><strong><em>Според него противоборството, в което попадна това правителство, и неефективната работа на парламента не дадоха на кабинета възможност да направи по-сериозни и задълбочени реформи в полза на бизнеса.</em></strong></p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- Г-н Грозданов,защо има толкова засилен обществен интерес към Закона за защита на конкуренцията, защо той е толкова важен?</strong></p> <p>- Това е тема, която повече от четири години занимава обществото ни. Започна се с това, че бе създадена една комисия при министъра на икономиката, енергетиката и туризма преди около 4 години. Тя работи доста продължително време и резултатът от това бе един проект за Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията.</p> <p>Ползвайки някои решения и документи на Европейския парламент и на ЕК в проекта бе въведено понятието &bdquo;злоупотреба със значителна пазарна сила&ldquo;. И това е така, защото за да бъдем коректни, сме длъжни да кажем, че това не е проблем само за нашата страна, този проблем занимава обществеността във всички други страни на ЕС, а и не само в него.</p> <p>Затова Европейският парламент и Европейската комисия нееднократно са се занимавали този въпрос. В 22 страни на ЕС е прието такова законодателство, което се старае да регулира отношенията между големите търговци (мултинационалните компании) и търговците на дребно, от една страна, и доставчиците и производителите на всички видове стоки &ndash; от друга.</p> <p>България не можеше да бъде изключение от случващото се в Европа и затова въпросът бе поставен в центъра на вниманието както на Министерството на икономиката, така и на производителите, така и на търговците.</p> <p>Едновременно с изработването на проектозакона бе възложено изготвяне на оценка за евентуалното му въздействие.</p> <p><strong>- Доколкото си спомням, този законопроект беше внесен в НС преди две години, но някак се загуби сред останалите проектонормативни актове.</strong></p> <p>- Да, бе внесен на 5 септември 2012 година, но така и не влезе в програмата на 41-вото НС. Имайте предвид, че под него се бяха подписали представители на 4 парламентарно представени сили &ndash; което си беше забележителен консенсус. Но под мощен лобистки натиск проектозаконът не бе допуснат за разглеждане.</p> <p>42-рото НС отново започна да се занимава с този въпрос, правителството &ndash; също. Кабинетът и съответните комисии в Народното събрание работиха почти година по един подобен проект. Най-накрая той бе изготвен, внесен от шестима депутати и приет на първо четене без нито един глас &bdquo;против&ldquo;.</p> <p><strong>-На пресконференция миналата седмица представител на един от браншовите съюзи на производителите в България каза, че има сериозни индикации, че законът за защита на конкуренцията ще бъде приет на второ четене до края на този парламент. Вие смятате ли, че това наистина ще се случи?</strong></p> <p>- В четвъртък (12 юни &ndash; бел. авт.) той бе гледан в Икономическата комисия и приет с измененията, които се направиха между първо и второ четене. Най-съществената промяна е това, че отпадна терминът &bdquo;злоупотреба със значителна пазарна сила&ldquo; и се въведе нов термин &ndash; &bdquo;злоупотреба с по-силна позиция при договаряне&ldquo;.</p> <p>Така, с новата редакция, Икономическата комисия прие текста на проектозакона, който най-вероятно съвсем скоро ще влезе в пленарната зала за гласуване на второ четене.</p> <p><strong>&nbsp;&ndash; Много хубава новина. Но ви моля да обясните какво означава понятието &bdquo;злоупотреба с по-силна позиция при договаряне&ldquo;.</strong></p> <p>- Означава да не се злоупотребява, когато си голям. Да не налагаш дискриминационни, нелоялни практики в отношенията си със своите доставчици.</p> <p><strong>- Това оптимистично ми прилича на спиране на диктата на големите търговски вериги върху доставчиците и производителите.</strong></p> <p>- Да.Сами разбирате, че един малък доставчик по никакъв начин не може да се изправи срещу една мултинационална верига. Трябва да има някакъв ред, за да се докаже, примерно, че съществуват такива нелоялни практики.</p> <p>Разбира се, има орган, който ще доказва това &ndash; Комисията за защита на конкуренцията.</p> <p>-<strong>Така. Приемаме, че този закон е гласуван преди края на този парламент и влиза в сила. Какъв ще бъде ефектът върху поведението на големите търговски вериги, които в момента смучат кръвта на производителите &ndash; както това става ясно от много публикации? Аз впрочем оставам със същото впечатление от разговори с производители, които съм водила.</strong></p> <p>- Нашето желание е наистина да се въведе ред във взаимоотношенията. Да има повече прозрачност в начина на ценообразуването, в начина на преразпределение на произведената добавена стойност в страната &ndash; защото сега тя се разпределя в полза на търговските вериги.</p> <p>Сега търговецът печели много повече, отколкото печели производителят. Това не дава възможност на производителя да се възпроизвежда. Не му дава възможност да дава по-високи работни заплати, да се разширява, да наема нови работници.</p> <p>Тоест ние не искаме привилегии за българските производители. Искаме просто те да бъдат с равни права с вносителите. Да не им се налагат дискриминационни условия в договорите, да не се прилагат нелоялни търговски практики, които са изброени много подробно в &bdquo;Зелената книга&ldquo;, и ние &ndash; в смисъл законодателят ги повторя в предложенията за изменения в Закона за храните.</p> <p><strong>-Тук ще ви помоля да поясните какво представлява тази &bdquo;Зелена книга&ldquo;, доколко е важна тя за България.</strong></p> <p>-Това е важно за целия Европейски съюз. &bdquo;Зелената книга&ldquo; беше публикувана през януари 2013 г. Тогава беше приет един план за развитие на търговията на дребно за хранителни и нехранителни стоки &ndash; с каквито търгуват големите търговци на дребно.</p> <p>Бе публикувана т.нар. &bdquo;Зелена книга&ldquo;, в която са изброени най-често прилаганите нелоялни търговски практики от страна на големите търговски вериги. И всички страни, членки на ЕС, и всички участници в този процес да коментират съответните практики и ако има други, да ги опишат.</p> <p>От всички страни откликнаха на това предложение на &bdquo;Зелената книга&ldquo;, направиха се тези коментари &ndash; включително от България: както от страна на търговските вериги, така и от страна на производители, доставчици,неправителствени организации. Всичко това отиде в Европейската комисия, за да бъде обобщено и на базата на това обобщаване да се предложи някаква форма на законодателство.</p> <p>Досега ЕК трябваше да излезе с конкретно предложение, но доколкото разбирам, сегашният ѝ състав е оставил този въпрос да бъде решен от следващия състав на комисията. Който &ndash; както знаете &ndash; до края на годината ще бъде ясен.</p> <p><strong>-Тоест досега яснота от Европейската комисия по този въпрос няма?</strong></p> <p>- Няма ясна директива от Европейската комисия &ndash; да.</p> <p><strong>- Според търговските вериги след приемането на Закона за конкуренцията ще се вдигнат цените и ще се наруши конкурентната среда. Вашата позиция е, че тези твърдения са несъстоятелни. Пояснете, моля ви, защо?</strong></p> <p>- В твърдението на колегите от търговските вериги, че законът ще доведе до вдигане на цените, ние не виждаме никакво логично обяснение. Не може един закон да вдигне цените. Няма как да стане, защото той не е ценообразуващ фактор. Всички български производители, доставчици &ndash; няма да си вдигнат цените.</p> <p><strong>- На какво основание тогава големите търговски вериги биха повишили цените си?</strong></p> <p>- Не виждам логично обяснение за това. Все пак пазарът определя ценовите взаимоотношения &bdquo;производител-търговец&ldquo;. А не дали има такова законодателство или не.</p> <p>Много често се спекулира с един закон, който бе приет във Франция преди повече от 10 години. Но там положението беше съвършено друго. Там се поставяха праговете, под които не може да се купува определена стока от производителите. Което естествено доведе до увеличение на цените. И след това във Франция на два пъти бе коригиран този закон, за да си влезе в нормите, в които се работи почти в цяла Европа.</p> <p>Така че да се прави тази съпоставка е некоректно, неправилно и неточно. С какво може да бъдат повишени цените, ако се въведе понятието &bdquo;злоупотреба с по-силна позиция при договаряне&ldquo;?</p> <p>Ами това се доказва в регулативния орган &ndash; Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Ако има такава злоупотреба, нарушилият закона ще понесе санкция. Ако няма злоупотреба, няма да има санкция. Още повече че санкциите по тази точка &ndash; злоупотреба с по силна позиция при договаряне, са значително по-ниски от общите санкции, налагани по силата на Закона за защита на конкуренцията.</p> <p><strong>-Другият аргумент на веригите е, че ще се наруши конкурентната среда.</strong></p> <p>- Не виждам как би могло да се случи това. Ако действаш нормално, без да нарушаваш закона, никой няма да сигнализира КЗК и КЗК никога няма да вземе отношение, ако ти не прилагаш непозволени от закона практики. С какво би могла да се наруши конкурентната среда? Точно обратното &ndash; законът ще помогне за развитието на конкурентната среда, защото ще забрани налагането на волята на големия над малкия.</p> <p><strong>- Какъв е опитът в различните държави, членки на ЕС?</strong></p> <p>- Има най-различни форми, по които се регулират отношенията, за които говорим. Те могат да се групират в две големи групи. Едната е чрез законодателни промени &ndash; т.е. регулация чрез закона. Другата е чрез т.нар. &bdquo;кодекси за добри практики&rdquo;.И първата, и втората имат своите предимства и недостатъци.</p> <p>Затова ЕК е дала право на всяка държава, членка на ЕС, сама да реши какво форма на регулация на тези взаимоотношения да избере. Страни като Англия са избрали кодекса &ndash; подобно е положението в още две-три държави. В други са избрали специалното законодателство, в трети, както е в Германия, нещата са регламентирани в общия търговски закон &ndash; и там санкциите са много по-сериозни, отколкото е в България.</p> <p>Каква форма ще изберем ние, е въпрос на практиката, на културата, на развитието ни. Тук общи правила няма.</p> <p><strong>-Производителите на нетрайни стоки &ndash; предимно хранителни &ndash; настояват за диференциран ДДС. Какви са положителните и отрицателните страни на различни ставки за различните видове стоки и услуги?</strong></p> <p>- Има много различни мнения. Ще ви кажа личното си мнение. В Европа е обща е тенденцията за уеднаквяване на ДДС. Исторически обаче в много страни са се сложили много ниски прагове на ДДС за бързооборотните стоки &ndash; главно храни; за лекарства в други страни; за детски стоки в трети страни; за книги, печатни издания&hellip;</p> <p>Така че практиката е много различна. Ние сме доста напред в това отношение. Имаме единна ставка ДДС, която улеснява много &ndash; особено финансистите.Но аз мисля, че &ndash; може би не сега, защото сега не е моментът да се правят такива промени &ndash; би било добре да се замислим за една по-ниска ставка на ДДС на бързооборотните стоки. Защото, първо, това ще помогне да не се правят измами с ДДС. При данък 3, 4 или 5 процента никой няма да прави това, което се случва сега. Това е положителната страна.</p> <p>Свалянето обаче на ДДС, примерно, с 5 % на хранителни стоки едва ли ще доведе до намаление на цените. Типичен пример е намаляването на ДДС в туристическия бранш. ДДС се намали, цените останаха същите.</p> <p><strong>-Аз мисля, че изобщо не може да се говори за по-ниски цени. Въпросът е по-скоро те да не се качват твърде драстично или да се задържат на сегашните нива.</strong></p> <p>- Това искам да кажа. Тенденцията е цените постепенно да растат, въпросът е това да не става с много бързи темпове.</p> <p>Тоест, ако сумираме &bdquo;плюсовете&ldquo; и &bdquo;минусите&ldquo;, аз съм по-скоро за това да не бързаме с промени в данъчните закони, що се отнася до ДДС.</p> <p><strong>-Друг един важен закон, който касае производителите и наемните работници &ndash; Кодексът на труда, чиято философия си стои от средата на 80-те години. Какви са необходимите промени, които трябва да бъдат направени в него?</strong></p> <p>-Законът наистина е много стар, не помня вече колко пъти е изменян. Но явно, че се нуждаем от един по-съвременен нормативен акт. Но и тук не бива да се бърза, защото става въпрос за един изключително важен закон, регулиращ много важни обществени отношения. Трябва много внимателно и много сериозно да се готви един цялостен нов закон.</p> <p>Отношенията работодатели-работници до голяма степен са урегулирани и НСТС действително върши нелоша работа. Друг е въпросът, че там може много да се говори, но е отделен въпросът дали правителството &ndash; което и да е то &ndash; ще приеме съответните препоръки. Тези препоръки нямат задължителен характер, решенията в крайна сметка се вземат от изпълнителната власт.</p> <p>Ние, от страна на съюза &bdquo;Произведено в България&ldquo;, бихме препоръчали членовете на тристранката да се определят малко по-гъвкаво &ndash; сега те се определят веднъж на 4 години и практически там присъстват едни и същи представители. Не се отчита динамиката на развитие, на отношенията на трудовия пазар. Препоръчваме и по-гъвкаво законодателство &ndash; т.е. да се даде възможност, когато отговаряш на определени критерии, да имаш право и ти да участваш.</p> <p><strong>-Бихте ли се наели да дадете оценка от гледна точка на бизнеса на едногодишната работа на кабинета &bdquo;Орешарски&ldquo;, който очевидно ще си отиде преждевременно?</strong></p> <p>- Това беше много тежка и трудна година. Бизнесът се нуждае от едно нещо &ndash; политическа стабилност, за да може да работи спокойно. Тя е много важна и от гледна точка на хората &ndash; да са по-спокойни и не да трупат всеки лев в банките, в резултат на което се свива вътрешното потребление.</p> <p>През тази година управление на правителството на Пламен Орешарски имаше наистина сериозно успокоение в бизнеса. Това, което направиха за облекчаване на бизнес средата, определено се усети.</p> <p>За съжаление противоборството, в което попадна това правителство, и неефективната работа на парламента не му дадоха възможност да направи по-сериозни, по-задълбочени реформи в полза на бизнеса.</p> <p>Направиха се определени неща &ndash; върна се ДДС, не се задържаше повече ДДС, което даде възможност на бизнеса да поеме глътка въздух. Пипнати бяха някои нормативни актове. Но това не е достатъчно. На България ѝ е необходимо рязко да се подобри бизнес средата, рязко да се подобрят условията за правене на бизнес, рязко да се променят условията за привличане на чужди инвестиции.</p> <p>Иначе, ако погледнем резултатите, те не са чак толкова лоши. Имаме 1,2%ръст на брутния вътрешен продукт, имаме увеличаване на работните места. Това са все пак позитивни стъпки.</p> <p>Но за България 1,2% ръст е много малко, на България ѝ трябва 5&ndash;6% ръст, за да видим някакви реални промени.</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p>