Пиар експертът Аня Павлова и социологът Иво Христов за българското политическо говорене

<p><strong>Аня Павлова:</strong> Убедена съм, че нито в човешки, нито в професионален план може да има позитивна оценка за думите на премиера. Те потвърждават това, което съм казвала и друг път: професионално отговорното отношение към публичното говорене на политиците от всички нива тотално липсва, за съжаление. Така нареченият джиар (Government Relations &ndash; GR), публичната комуникация на висшето управление, просто отсъства. Все повече личи, че няма методичен професионален подход към този проблем. Първото и основно правило е, че когато импровизираш, трябва да си се подготвил много добре. Импровизации от типа &bdquo;съотборници по футбол&rdquo; вече не са уместни за човек, който трета година е български министър-председател.<br /><strong></strong></p> <p><strong>М.Д.:</strong> Но всички хвалят Бойко Борисов, че е &bdquo;недостижим явление&rdquo; в общуването си с медиите и гражданите...<br /><strong></strong></p> <p><strong><img src="/uploads/editor/аня_павлова3.jpg" alt="" /></strong></p> <p><em>Аня Павлова</em><strong><br /></strong></p> <p><strong>А.П.:</strong> Опитът за &bdquo;пакетиране&rdquo; на хашлашкото говорене на премиера може да работи до време, и то не във всяка ситуация. Все пак Борисов еволюира като присъствие в държавата и едновременно с това трябва да се развива и поведението му. В целия прогресивен свят политическото говорене особено на висшия ешелон във властта е стратегическа дисциплина. Неслучайно около тези хора застават изключително добри професионални екипи, носещи реална отговорност, а не фен клуб, който се възхищава от това как изглежда, говори или рита един висш политик. Затова за България твърдя, че спешно трябва да се реши въпросът с професионалното отношение към тази стратегическа дисциплина. И това засяга абсолютно пряко г-н Борисов.</p> <p><strong>Иво Христов:</strong> Без да съм специалист по публични комуникации като г-жа Павлова, не съм учуден от думите на премиера. Не може да има професионално публично говорене, съответстващо на статуса на политическо лице, в страна, в която цялостното културно ниво е паднало под точката на замръзване. В този смисъл Борисов е еманация на стремглавото изпростяване на нацията през последните 20 години. Неговото поведение би направило скандално впечатление в едно структурирано общество, в което има качествени нива на административна и политическа компетентност. В нашето общество обаче не прави впечатление. Боя се, че ние се въртим в един омагьосан кръг. Преди повече от 120 години, когато Петко Каравелов става министър-председател на България, Симеон Радев описва следната случка в &bdquo;Строители на съвременна България&rdquo;. В София идва &bdquo;съселянин&rdquo; на Каравелов да си търси работа. След хиляди ходатайства го назначават за разсилен в едно министерство. Питат го каква заплата иска, той отговаря: &bdquo;300 франка&rdquo;. &bdquo;Ти луд ли си, не може един разсилен да получава 300 франка!&rdquo;. Човекът е възмутен: &bdquo;Че Петко Каравелов как взима 500 франка? А и той е от наш`то село!&rdquo;. Сега се движим отново към този тип &bdquo;демократично&rdquo; изравняване в простотията, затова говоря за омагьосан кръг. Разбира се, едно от най-глупавите клишета е, че историята се повтаря. Тя никога не се повтаря. Мисля, че България в момента изживява един от най-омерзителните етапи от своята история.</p> <p><img src="/uploads/editor/иво_3.jpg" alt="" /></p> <p><em>Иво Христов</em></p> <p><strong>М.Д.:</strong> Може би пък хората не се впечатляват от публичното говорене на Борисов, защото са доволни от действията му като премиер, от неговото управление? Нали се казва: не гледай какво говорят, гледай какво правят...</p> <p><strong>А.П.:</strong> Бих ви отговорила следното: всеки път, когато изказване на висш политик има нужда от тълкувание, обясняване или извинение, това означава, че изказването е проблемно, че е грешка, гаф. Този е първият и непреходен признак. А при Борисов това не е първият случай, в който е принуден да се извинява или да се обяснява какво е казал. Ако неговата формула беше &bdquo;работя мощно по реформите в България&rdquo;, тогава такива гафове биха могли да бъдат пренебрегнати. Но тъй като в държавата не се случва нищо смислено, не се провеждат реформи и хората смятат, че живеят все по-лошо, когато към това се прибавят и словесни гафове, картината за министър-председателя става силно тревожна. Неслучайно той носи вече рейтингови загуби, които мисля, че са много болезнени за него. Точно в такива случаи, когато имаш икономически, социални и други проблеми в държавата, трябва да си изключително съсредоточен върху професионалното, на многократно премереното публично говорене. Защото в подобни ситуации непремереното говорене може да те детронира.</p> <p><strong>М.Д.:</strong> Тези гафове обаче имат за резултат и отвличането на вниманието на хората от други действия или бездействия на управляващите...</p> <p><strong>А.П.:</strong> Има случаи, когато колеги предпочитат да се говори за речевия гаф на премиера вместо за случващото се в държавата. Това не само не е професионално, но е и пагубно. Залагането на гаф като мощен акцент на вниманието на хората винаги носи проблеми. В началото на кариерата си Борисов беше одобряван от мнозинството говорител. Думите му се приемаха като истина, при това казана на народен език. Това може да се превърне в проблем. Нека кажа, ако ми позволите, каква е например принципната разлика в конструирането на публичното говорене между Путин и Борисов. Схемата на Борисов е: проблем &ndash; импровизация (= гаф). Схемата на Путин: много сериозно проучване на процесите в държавата, внимателно изслушване на проблемите на хората, обмисляне и разработване на стратегия, излизане пред обществеността с думите, че знае за конкретния проблем и дава съответното конкретно решение. &bdquo;Знам, че се говори, знам, че това тревожи хората, но не само знам, ето и решението&rdquo;. Това се приема и оценява много добре от обществото. Схемата &bdquo;проблем &ndash; импровизация&rdquo; е пагубна. <br /><strong></strong></p> <p><strong>М.Д.:</strong> Миналата седмица, когато Борисов беше на посещение в Германия, в. &bdquo;Тагесшпигел&rdquo; доста иронично отбеляза, че макар и България да е най-бедната страна в ЕС, нейният премиер има самочувствието да дава съвети на Европа как да излезе от дълговата криза.</p> <p><strong>И.Х.:</strong> Честно казано, не съм чел този коментар &ndash; спазвам известна хигиена на ума, но чух, че когато федералният канцлер говори, Борисов слушал и после изпълнявал. Това показва невероятните перспективи пред българската външна политика и свободното положение на България в ЕС &ndash; разбира се, казвам го с огромна доза ирония. Разбрах и че премиерът е поискал да бъде намалено кофинансирането ни по европейските проекти. България не е в позицията да иска каквото и да било. Ние не можем да служим за пример за подражание в Европа в никакво отношение. На последно място сме по доходи, по данни на Евростат сме на първо място по диспропорция между най-богатите и най-бедните слоеве от населението, т.е. социалната ножица е най-голяма. Това е финансово-статистически израз на една социална картина, изразяваща се в буквално разчекнато общество и безконтролна олигархична върхушка, която си мисли, че безкрайно дълго ще може да го управлява със сладки лакардии в народен стил и власт върху медиите. Без да си дава сметка, че в средносрочен план се натрупва огромно напрежение сред тази все по-деградираща и все по-необразована социална маса и тя в крайна сметка ще отреже клона, на който стои самата българска олигархия. За разлика от руската и дори от украинската олигархия, при нашата имаме комплементарно съвпадение на невероятна алчност с тежка простотия. Тези хора не проумяват, че за да си осигурят по-дълго време собствения социален комфорт и политически статус, техният егоизъм може да бъде задоволен с по-умерени стъпки, като се дават малки социални порции и на обедняващото население. Не им е ясно, че със словесни бабаитлъци по медиите не могат да управляват вечно.</p> <p><strong>А.П.:</strong> България носи всички белези на една тиха и примирена беднотия, на държава, която не създава големи проблеми. Това според мен дава известни основания на висши политици да си позволяват определен начин на разговор с хората. Спомнете си колко пъти Борисов ни каза да си върнем Станишев, щом не го харесваме. Що за отношение е това?! Недопустимо е. Всички знаем, че има един ден, когато хората са по-силни от властта &ndash; денят на изборите. На последните избори те насочиха своята сила към ГЕРБ. Най-малкото заради това, независимо от процента си, те заслужават цивилизован диалог, заслужават да знаят какво ги чака и с какви стъпки ще бъде постигнато. И съм съгласна с г-н Христов, че това привидно тихо примирение с безнаказаността и безпардонността няма как да не доведе до някакъв неприятен финал. А за визитата на Борисов в Германия &ndash; извинете, но можете ли да си представите за някой, че ще си позволи да каже: &bdquo;тук по едно вурстче...&rdquo; Значи чувството на безнаказаност тук по някакъв начин е подплатено. Рано или късно ще бъде показано, че това трябва да се прекрати, защото известни граници са преминати.</p> <p><strong>М.Д.:</strong> Българите нямаме традиции в цивилизованото политическо говорене, видно е още от заседанията на Народното събрание в края на ХІХ &ndash; началото на ХХ век. Сякаш политиците, които си избираме...</p> <p><strong>И.Х.:</strong> Не знам защо се заблуждаваме, че самообявилият се у нас политически елит през последните 20 години е бил излъчен от народа. Напротив, България е типичен пример за манипулирана олигархия, в която изборът на малцина се представя като излъчване от мнозина. Не мога да отрека, че манипулаторите са отчели базови психологически характеристики на населението. Сред тях е и кроткото мърморене в беднотията, което е негова извечна историческа традиция. Българите не са бунтари, не са революционери. Отвъд патриотарстването те не са вдигнали нито едно въстание, всеки, който добре познава историята, е наясно с фактите. Така че разбирам в известна степен самодоволството на управляващата олигархия, защото тя чисто инстинктивно си дава сметка, че като цяло българите не са способни на радикални действия и движения. Събитията веднага след 1989 г. и през 1996&ndash;1997 г. го доказват. Те имат силния привкус на индуцирано отвън и отвътре напрежение с елемент на управляемост и манипулируемост. Надявам се някога истината за това да излезе наяве. Колкото до политическото говорене, наистина като се прегледат Стенографските дневници на Народното събрание от края на ХІХ &ndash; началото на ХХ век, там присъстват същото просташко говорене, същата арогантност, същия сопаджийски манталитет, за който говори Алеко Константинов. Това е социално легитимно, въпреки че сме в Европа и си говорим, че сме модерна нация, пак ще спомена любимата ми метафора &ndash; българите са нация трето поколение с обувки. Това не е въпрос на материален, а на ментален, социален и духовен статус. Те не са виновни, просто така са се стекли нещата. Все пак обаче има огромна разлика между нашата епоха и времето условно казано пред 1944 г., че тогава наред с цялата арогантност и простащина е съществувал един тънък цивилизационен слой в българското общество &ndash; една устойчива градска класа в София, Пловдив, Русе, Варна и няколко други градове, хора с европейско лустро, но не външно лустро, каквото демонстрират децата на номенклатурата в момента. България е имала малък, но добре образован в едни от най-добрите университети на Европа политически елит, хора, поели тогавашната култура на Средна Европа. И срамно премълчаваме, че всичко това е унищожено безмилостно от масово подкрепяния комунистически режим след 1944 г. &ndash; 32 000 души са убити без съд и присъда от т.нар. Народен съд. Като съотношение между население и репресия извън СССР България е страната с най-диво политическо насилие след установяването на комунистическия режим. Това никога не трябва да се забравя, нито трябва да се забравя масовата подкрепа за този режим. Разбирам възмущението от езика на Борисов и подопечните му, но да ви кажа честно това ми е последна грижа в момента. Никой не задава въпроса защо е възможна борисовщината в България, защо е устойчива, защо политическият процес е процес на непрекъснати манипулации, на вадене на политически зайци от цилиндъра, които се представят на все по-затъпяващата публика като поредния спасител... <br /><strong></strong></p> <p><strong>М.Д.:</strong> И защо?</p> <p><strong>И.Х.:</strong> Борисов е само персонификация на много базов социален проблем, който сме дискутирали с вас в предишни интервюта. Той изисква анализ от различен дискурс на това кои са движещите сили в България, по какъв начин те структурират своя дневен ред, как се взимат политическите и управленските решения, кой ги взима, в чия полза. Без да имам информация, съм убеден, че около Борисов има много добри анализатори, които са наясно с основните ментални и психологически нагласи на населението, какво му допада и какво би изтърпяло. Той изключително добре експлоатира антиелитарните настроения на българите. Знае чудесно колко добре се посреща издевателството и унижаването на членове на кабинета му. И смятам, че това му е подсказано. Но този тип клоунада пред медиите върви до време, особено когато нямаш зад гърба си икономическите ресурси на една силна държава. Тук сетивата на хората са толкова притъпени от тежката мизерия, от икономическата безалтернативност, от безпардонното и арогантно отношение на управляващите (не само тези, но и предишните), които директно казват &bdquo;като не ви изнася, хващайте самолета&rdquo;, че липсва всякаква социална виталност, която да се възмути, да възприеме настоящата ситуация като проблемна. Не, тя се възприема като нормална, така е било и така ще бъде. Твърдят, че младите ще оправят нещата. Като преподавател имам достатъчно наблюдения и категорично не споделям това мнение. Младите генерации с малкото блестящи изключения, които овреме се изнасят от страната, се отличават с широко протегнати ръце към чалга културата и с липса на всякакъв интерес към образование и знания като условия за социално издигане. Те инстинктивно са усетили за тези 20 години, че образователната компетентност не е условие за заемане на някакъв социален или политически статус. Други качества са необходими за утвърждаване в това общество. И оттук това сиво блато, от което аз лично не виждам изход. Това, което ни очаква не е никаква революция, а спихване, постепенно изчезване.<br /><strong></strong></p> <p><strong>А.П.:</strong> Съгласна съм с вас. Моята теза е сходна. Вижте какво става с демографията на България &ndash; получава се една пенсионерска нация. Каква е нейната психология? Шест магазина ще обиколят, за да намерят по-евтино кисело мляко, но няма да излязат да протестират.<br /><strong></strong></p> <p><strong>И.Х.:</strong> Масовата нагласа е: &bdquo;Какво да направя?! Те нищо друго не ми предлагат на политическия пазар.&rdquo; Средностатистическият българин се държи с манталитета, че някой му е длъжен и трябва да му представи политически продукти, от които да си избира. Така демокрация не се създава. В страните, които успешно развиват демокрацията си, хората не чакат пасивно да им предлагат решение, те изработват решенията и ги налагат.</p> <p><strong>М.Д.:</strong> Затова и ни манипулират толкова лесно и приемаме всички тези политически зайци като спасители...</p> <p><strong>А.П.:</strong> Така е. Хората имат лошо отношение към политическата класа, не вярват в институциите и не ги уважават. И тук идва любимият въпрос на социолозите, с който най-вече манипулират: &bdquo;Ако не е той, тогава кой?&rdquo; Започват внушенията за липсата на алтернатива и българинът отново се оставя да бъде убеден, че трябва да избере по-малкото зло...</p> <p><strong>М.Д.:</strong> В случая Бойко Борисов. Авторитарен ли е той?</p> <p><strong>А.П.:</strong> Не знам как другояче трябва да се определи човек, който абсолютно спокойно разказва публично, че нарежда на министрите си да не се произнасят по дадена тема и че всичко в държавата зависи единствено от него. Но ще се върна на това, с което започнах. Смятам, че цивилизованото, правилното, премереното говорене е изключително важен елемент за нормалното съществуване на една демократична държава. Хората заслужават уважение, заслужават да знаят точно какво и как се случва. А напротив, тук забелязваме, че предпочитат да се занимаваме с това как говори премиерът, вместо с реално случващото се в държавата. Затова съм скептична към дългите коментари как се бил изразил и какво бил казал. Аз съм професионалист и знам, че това е част от капан.<br /><strong></strong></p> <p><strong>М.Д.:</strong> Какъв капан?</p> <p><strong>А.П.:</strong> По-добре още две седмици да се възмущаваме от думите му, а не да питаме какво е свършило МВР. Аз пък искам да знам какво се случва в полицията на България, искам да знам дали наистина са прекратени отвличанията... Но, не. Един скандал се потушава с друг скандал или с някой отрязък от магистрала. Това е един старовремски похват в публичните комуникации, упражняван от слаби политици, като си направил гаф, да го покриеш с три или пет позитива, или с пет отвличания на вниманието. През ХХІ век е малко късно за подобни технологии. Борисов би трябвало да преразгледа и промени поведението си и начина си на говорене.<br /><strong></strong></p> <p><strong>М.Д.:</strong> Смятате, че няма около него професионалисти, които да му го кажат?</p> <p><strong>А.П.:</strong> Не твърдя, че около Борисов няма професионалисти. Друг е въпросът дали това е екип или фен клуб. Ако се съди по публичния комуникационен продукт, който е налице, подозирам, че екип не се е получил. Нямам представа по какви причини &ndash; те могат да бъдат най-различни. Но когато става дума за човек, начело на проблемна държава, екипът на комуникаторите не може да се състои от един-двама души, а трябва да бъде синергия на един отбор, който денонощно гледа своите ресори и изработва цялостен продукт. Докато Борисов работи по схемата сам да си е Ройтерс и се гордее, че коментира и има мнение за всичко, независимо от степента на подготвеност. Макар че не може да се отрече, че има въпроси, по които той е подготвен, дори сам го подчертава. По-често те са свързани с цифри, с икономически казуси, където явно не се чувства много силен. В такива случаи се усеща, че с него е работено. От гледна точка на професионализма обаче мога да кажа, че да работиш с публични комуникации е фул-тайм занимание. Не вярвам, че един министър-председател може да си позволи да бъде фул-тайм зает като публичен комуникатор, няма физическа възможност и започва да страда или управлението на страната, или публичните комуникации. А ако пострадат и двете, проблем за държавата. За мен хаосът в публичното говорене означава хаос в управлението на държавата.<br /><strong></strong></p> <p><strong>М.Д.:</strong> Може ли Борисов да бъде сравняван с други авторитарни лидери? С Ердоган например?<br /><strong></strong></p> <p><strong>И.Х.:</strong> Не. Без суперлативи Ердоган е изключително добър политик със сериозна кариера. Тръгнал от най-ниските нива, той за първи път направи успешния синтез между силната ислямистка вълна, която от 30 години върви в Турция, с модерната цивилизация. Ердоган е грамотен в икономическо отношение, освен че е икона за средната класа и за масовото градско население и турският бизнес гледа на него с доверие. Той няма посещение в чужбина, на което да не е завел представителна икономическа делегация, и почти всяка негова визита приключва с реални икономически резултати и договори. По времето на Ердоган Турция образно казано излезе от миманса и се насочи уверено към заслужената роля да бъде силния фактор в Средния изток. Неговата авторитарност не е само бабаитска фраза, той е човек със стратегическо мислене и е екипен играч за разлика от нашия премиер. Всякакви аналогии са безпредметни. Това е съвсем накратко казано...<br /><strong></strong></p> <p><strong>М.Д.:</strong> А аналогия с Путин?<br /><strong></strong></p> <p><strong>А.П.:</strong> Путин също като Ердоган има основания да се похвали с икономически постижения. Достатъчен брой хора в Русия смятат, че живеят добре, и потреблението безспорно се е повишило. Неслучайно журналистите нарекоха протестите в Москва революция на визоновите палта. В началото на разговора ни казах, че е пагубно, когато се комбинират икономическа слабост на държавата с поведенчески слабости на управлението. Изборът на силна личност се дължи и на желанието на хората да бъдат успокоявани, когато живеят лошо и бедно. Това може да му коства на Борисов доброто позициониране, че хората не получават добра дума &ndash; лошите послания за тях идват както от битието и всекидневието им, така и от високата трибуна. <br /><strong></strong></p> <p><strong>М.Д.:</strong> Смятате ли, че новият президент &ndash; Росен Плевнелиев, ще успее да компенсира лошото публично говорене на Борисов?<br /><strong></strong></p> <p><strong>А.П.:</strong> Дотук мога да съдя само по предизборната му кампания и речта му, след като положи клетва в парламента (интервюто е взето преди церемонията по встъпването в длъжност на Плевнелиев &ndash; б.р.). От професионална гледна точка според мен това, което той каза в четвъртък, не е продуктът, който се казва в такава ситуация. След полагане на клетва президентът прави обръщение, а не говори за икономически планове и перспективи за развитие. Второ, всеки друг можеше спокойно да произнесе същите думи вместо Плевнелиев, т.е. не усетих характерният белег, който да открои този нов лидер в България. Любопитното за мен беше това, че акцентира върху &bdquo;гражданското общество&rdquo;, което е абсолютно в унисон с линията на Путин. <br /><br /><em>С Аня Павлова и Иво Христов разговаря Мария Дерменджиева</em><br /><br /><em>* Аня Павлова е завършила Националната художествена академия в София, специалност &ldquo;Текстил и мода&rdquo;. Собственик и управител на агенции CNR Advertising и CNR Communicatons, председател на Асоциация &ldquo;ИМАГИНЕС на имиджмейкъри и специалисти по връзки с обществеността&rdquo; и съпредседател на Българска ПР конфедерация, докторант в Софийския университет &ldquo;Св. Климент Охрисдски&rdquo; с тема: &ldquo;Политически интегрирани комуникации&rdquo;. Член е на Руската асоциация по връзки с обществеността.</em><br /><br /><em>* Иво Христов е роден през 1966 г. в Киев. Завършва Юридическия факултет на СУ &ldquo;Св. Кл. Охридски&rdquo;, специалност право, през 1991 г. Магистър по право, доцент и доктор по социология. Преподава в катедра &ldquo;Социология&rdquo; на СУ &ldquo;Св. Кл. Охридски&rdquo; от 1994 г. и в катедра &ldquo;Социология&rdquo; на ПУ &ldquo;Св. Паисий Хилендарски&rdquo; от 2006 г., където от 2009 г. е ръководител е на катедра &bdquo;Социология на науката, технологиите и иновациите&rdquo;. Експертен сътрудник на Комисията по правни въпроси на 38, 39, 40 и 41-ото Народно събрание. Член на Настоятелството на Българския център по нестопанско право (BCNL) &ndash; София, и на Българската социологическа асоциация (БСА).&nbsp; Автор на три монографии и множество статии.</em><br /><br /></p>