- 10 Sep 2020
- 63
- 29
Войната в Сирия, в която, от една страна, стои диктаторска власт, майстор в изкуството на пропагандата, а от друга, са неорганизираните бунтовници, прави трудна проверката на „истините” на едните и на другите.
<p>В този конфликт журналистите са изправени пред алтернатива: да отидат незаконно в Северна Сирия, контролирана до голяма степен от бунтовниците и да се придвижат с техен ескорт, както правят мнозина, или да се опитат да получат виза, която се дава на капки.</p>
<p>Както при всеки автократичен режим,</p>
<p><strong>репортерите са принудени да бъдат придружени от „водач” от Министерството на информацията,</strong></p>
<p>което ограничава сериозно контактите с опозицията и не окуражава хората по улицата да говорят свободно. А ако на журналиста му хрумне лошата идея да се измъкне от своя водач, има всички шансове да бъде разпитван от многобройните агенти на разузнаването, които се движат по улицата.</p>
<p>Освен това, ако по някаква причина една статия не се хареса на властите, журналистът вече няма да има виза. Що се отнася до тези, които са влезли незаконно, те вече не могат да влязат официално в страната, с риск от „наказание”.</p>
<p>Заради тези ограничения по-голямата част от</p>
<p><strong>всекидневното отразяване на конфликта почива до голяма степен на социалните мрежи,</strong></p>
<p>бойците, с които се свързват най-вече през Скайп, или на официалните медии, които често са потънали в отричане на реалността.</p>
<p>Тъй като войната се простира на няколко фронта, медиите прибягват често до кореспонденти, чиято надеждност трябва да бъде проверена във времето.</p>
<p>Журналистите зад бюро се опитват от началото на бунта преди повече от 16 месеца да подберат и проверяват истиността на потопа от информация и видеозаписи, които всекидневно се разпространяват по електронната поща и Ютуб.</p>
<p>Изправени едновременно пред пропагандата на режима и пристрастните информации на бойците,</p>
<p><strong>много журналисти се опират на една неправителствена организация, базирана във Великобритания: Сирийската обсерватория за човешките права,</strong></p>
<p>която разчита на широка мрежа от бойци, лекари и адвокати.</p>
<p>Председателят на обсерваторията, Рами Абдел Рахман, обяснява, че данните за загиналите и информациите се кръстосват на базата на различни източници от един и същи град, които не се познават. Досега е рядкост обсерваторията да се е оставила да я заблудят, въпреки че броя на жертвите, които тя дава, често е по-висок от реалния.</p>
<p>Фактът, че ООН престана в края на 2011 г. да прави статистика на мъртвите прави задачата още по-трудна.</p>
<p><strong>Работата на журналистите е още по-деликатна, когато става дума за предполагаеми кланета:</strong> цифрите се различават значително в зависимост от това дали са дадени от бойци, Сирийската обсерватория за човешките права и понякога международни организации.</p>
<p><img src="/uploads/editor/SYRIE-2.jpg" alt="" /></p>
<p>Трудно е да се разберат обстоятелствата на убийствата, особено когато на преден план излиза вероизповеданието.</p>
<p>В случая в Хула, в Централна Сирия, където стотина души загинаха през май, бойците обвиниха алауитите – разклонение на шиизма – че са избили жителите на това сунитско село, а режимът говореше за „терористи”. За журналистите нямаше никакъв начин да проверят фактите.</p>
<p><strong>Друг източник са службите за сигурност.</strong></p>
<p>Високопоставени представители на режима също дават информация, която, разгледана предпазливо, са засича често с тази, предоставена от бойците.</p>
<p>Тези, които са избрали да влязат без виза в страната, благодарение на хора, които са ги прекарали тайно през границата, най-често се движат с бунтовниците.</p>
<p>Основният проблем е, че репортерите не разполагат с никаква свобода на движение и рискуват да станат мишена при военна атака.</p>
<p><strong>Придвижването само по себе си е истинска главоблъсканица.</strong></p>
<p>Дори и ако големи части от сирийската територия на север, близо до границата с Турция, са в ръцете на бунтовниците, дадено село или кръстопът може все още да е под контрола на армията или шабиха, проправителствените милиции.</p>
<p>Екип на Агенция „Франс прес” трябваше понякога да изминава през нощта цяла една зона, контролирана от армията, правейки зигзаг между градовете и избирайки селските пътища, за да стигне до град, който е разположен съвсем наблизо.</p>
<p>Към това се прибавя липсата на бензин, спирането на тока, на мрежата на мобилните телефони и на интернет, без да се броят повредите на телекомуникационната сателитна мрежа, и риска да се използва сателитния телефон Турая, който може да предупреди режима за местоположението на апарата.</p>
<p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>
