„Нюзуийк“: Китай е най-голямата дипломатическа сила в света, с по-широко присъствие от това на САЩ

Автор: Том О‘Конър, newsweek.com Следвайте "Гласове" в Телеграм

Китай е най-голямата дипломатическа сила в света, с по-широко присъствие от това на САЩ по цялото земно кълбо, според нов доклад, споделен с „Нюзуийк“.

Въпреки че преднината е малка, в доклада се подчертава резултатът от усилията на Пекин да разшири влиянието си в условията на засилена геополитическа конкуренция с Вашингтон.

Индексът на глобалната дипломация за 2024 г. на Института „Лоуи“, който е планиран за публикуване в неделя сутринта, класира 66 държави и територии по броя на дипломатическите им представителства по света. На първо място е Китай с 274 поста в дипломатическата си мрежа, следван плътно от САЩ с 271.

„Дипломацията често се пренебрегва като мярка за влияние, но никога не е била по-важен елемент от държавната политика“, заяви в изявление Райън Нилам, директор на Програма за обществено мнение и външна политика на Института „Лоуи“. „Индескът на световната дипломация показва, че правителствата продължават да инвестират в дипломация, за да проектират своята власт и да постигат интересите си.“

„Продължаващото съперничество между САЩ и Китай се отразява в доминацията на свръхсилите в класацията за 2024 г.“, каза той и допълни: „Геополитическата конкуренция насочи вниманието към Азия и Тихоокеанския регион.“
Резултатите показват, че Пекин е начело в Африка, Източна Азия, тихоокеанските островни  държави и Централна Азия, докато Вашингтон все още има предимство в Европа, Северна и Централна Америка и Южна Азия. В Близкия Изток и Южна Америка те са с равен брой точки.

Китайският президент Си Дзинпин (вторият отляво) и неговата делегация присъстват на среща на ръководството на Виетнамската комунистическа партия в Централния щаб на Комунистическата партия в Ханой, на 23 декември 202

Потърсено за коментар, посолството на Китай в САЩ насочи „Нюзуийк“ към Централната конференция по въпросите на външните работи, проведена в Пекин през декември, по време на която президентът Си Дзинпин обсъди подробно стратегическата необходимост от насърчаване на дипломацията в съответствие със стратегическите интереси на страната и ангажимента към държавната идеология.

Рядката среща, която се проведе при закрити врати и на която присъстваха най-високопоставените служители на страната, отбеляза някои от най-ярките изказвания на Си до момента по въпроса за външната политика. По време на срещата той заяви, че „Китай се е превърнал в отговорна голяма държава със засилено международно влияние, по-силен капацитет за ръководене на нови начинания и по-голяма морална привлекателност.“

Си очерта и шест външнополитически „императива“, които включват отстояване на твърди позиции по международни въпроси, насочване на нарастващата тежест на Китай в международните отношения към насърчаване на развитието и просперитета, прилагане на „правилно разбиране на историята и цялостната картина“ за ориентиране в глобалните тенденции, насочване към традициите и същевременно търсене на иновации в дипломацията, енергична защита на националните интереси за противодействие на „тормоза“и използване на институционалната сила под ръководството на Централния комитет на Китайската комунистическа партия.

Както „Нюзуийк“ вече съобщи, ключов елемент от подхода на Китай в дипломацията е сложната мрежа от класифицирани „стратегически партньорства“, която се развива и разширява през годините.

Разширяването на тази дипломатическа мрежа беше централен фокус за Народната република през миналата година, както беше разпоредено от Си по време на последния Национален конгрес на Китайската комунистическа партия, свикан през октомври 2022 година. Усилията обаче бяха посрещнати с известен скептицизъм и загриженост на Запад по отношение на възникващата роля на Пекин в световните дела.

Независимо от това, посредничеството на Китай за възобновяване на отношенията между  близкоизточните съперници Иран и Саудитска Арабия през март миналата година е знакова победа за Пекин. Дори когато по-късно регионът изпадна в криза с избухването на войната в Ивицата Газа, Рияд и Техеран запазиха контакти.

Опитът на Китай да насърчи руско-украинската дипломация също спечели значително внимание през 2023 г., въпреки че двете страни продължават да са в конфликт.

Едновременните войни, в които участват партньори и съюзници на САЩ в Европа и Близкия Изток, са придружени от взаимни призиви за ангажираност от страна на Пекин и Вашингтон. Въпреки че съперничеството между САЩ и Китай се засили през последното десетилетие, след четиричасовата среща на върха в Сан Франциско между Си и Джо Байдън през ноември миналата година се появи предпазливо размразяване.

Миналата седмица държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен се срещна с китайския външен министър Ван И в кулоарите на Мюнхенската конференция по сигурността, за да обсъдят „редица двустранни, регионални и глобални въпроси като част от продължаващите усилия за поддържане на открити линии за комуникация и отговорно управление на конкуренцията в отношенията“, според съобщение на Държавния департамент.

Въпреки това въпросът с Тайван остава сериозен повод за спорове между двете водещи сили. Пекин претендира, че самоуправляващият се остров е негова собственост и се е зарекъл да си го върне чрез дипломация или сила, докато Вашингтон предоставя на автономното правителство в Тайпе все по-голяма политическа и военна подкрепа.

Усилията на Китай да прекъсне международните връзки на тайванското правителство са очевидни в доклада, придружаващ Индекса на глобалната дипломация за 2024 година. Въпреки че Тайван заема 33-то място в класацията, в доклада се отбелязва, че по-голямата част от 110-те задгранични представителства на Тайван по света „не са официално акредитирани като дипломатически мисии“.

Миналия месец малката тихоокеанска островна държава Науру стана последната държава, която прекъсна връзките си с Тайван в полза на отношенията с Пекин, оставяйки Тайпе само с дузина официални дипломатически съюзници – Белиз, Есватини, Гватемала, Хаити, Маршаловите острови, Палау, Парагвай, Сейнт Китс и Невис, Сейнт Лусия, Сейнт Винсент и Гренадини, Тувалу и Ватикана.

„Тайван се бори да запази малкото останали официални дипломатически отношения, тъй като Китай привлича държави чрез икономически и други примамки“, се отбелязва в доклада.

Тихоокеанските острови като Науру са в центъра на вниманието. В доклада се отбелязва, че „на тихоокеанските острови се наблюдава рязко увеличаване на броя на новите дипломатически мисии“, което е „продиктувано от геополитическата конкуренция в региона“.

Що се отнася до усилията на самия Вашингтон да насърчи дипломатическото си присъствие в чужбина, говорител на Държавния департамент заяви пред „Нюзуийк“, че „Съединените щати непрекъснато проучват начините за разширяване на нашите дипломатически усилия, усилията за развитие и контакти между хората в страни, в които нямаме физически персонал, а страната редовно прави преглед на персонала в региона.“

Говорителят на Държавния департамент посочи, че САЩ са „увеличили персонала си в региона“ и са открили нови посолства в Соломоновите острови и Тонга през миналата година.

„Тези нови представителства символизират подновяването на нашите отношения и подчертават силата на нашия ангажимент към двустранните ни отношения, към народа на Тонга и към партньорствата ни в Индо-Тихоокеанския регион“, заяви говорителят на Държавния департамент. „Тези съобщения се основават на усилията на САЩ да разположат повече дипломатически служители в целия регион, за да продължат да се ангажират с нашите тихоокеански съседи, да свържат американските програми и ресурси с нуждите на мястото и да изградят връзки между хората.“

Китай също е насочил вниманието си към тихоокеанските острови в рамките на своята динамична експанзия. В допълнение към плана си да открие посолство в Науру, Пекин откри посолства и в Соломоновите острови и Кирибати, след като през 2019 г. двете държави оттеглиха дипломатическото си признаване на Тайпе.При оценката на траекторията на

дипломатическата надпревара между САЩ и Китай в доклада към Индекса на глобалната дипломация за 2024 г. се отбелязва, че „възходът на Китай до първото място е бърз“, като през 2011 г. той изостава от САЩ с 23 поста, преди за първи път да ги изпревари с три през 2019 година. Тази разлика се увеличи до осем в предишната класация от 2021 г., но през миналата година отново намаля, тъй като постовете на Пекин намаляха с един, а тези на Вашингтон се увеличиха с четири.
Авторите на доклада очакват двете страни да останат сравнително стабилни на леко променливите си позиции на върха на списъка, като отбелязват, че „откакто Китай пое лидерството, двете страни до голяма степен са се стабилизирали“.
„Това може би е очаквано“, се казва в доклада. „След като дипломатическите мрежи достигнат критична маса, възможностите за откриване на нови обекти се свеждат до градове от второ и трето ниво или до държави, които се разглеждат като по-периферни и често с по-рискова оперативна среда.“

Източник: newsweek.com

Превод за "Гласове": Екатерина Грънчарова