- Автор: Калина Андролова
- 13 Яну 2023
- 4259
- 3
Автор: Калина Андролова за "Гласове". Следвайте ни в Телеграм
От 1 януари 2023 г. в договорите с индустриалните клиенти „Булгаргаз“ добавя към цената от КЕВР и надбавка от 11 лева и 64 ст. Преди тази надбавка беше 40 ст. Сега имаме увеличение 30 пъти. С това българският бизнес ще изплаща натрупаните дългове от управлението на кабинета „Петков“. Бизнесът ще ги калкулира в продукцията си, а ще ги плати крайният потребител. Така се формира инфлацията, която е вътрешна и се дължи единствено на лошо управление. Това трябва да се знае от всеки един български гражданин, от всеки един избирател. Това обяви пред "Гласове" бившият директор на "Булгаргаз" Николай Павлов.
Според него ако „Газпром“ заведе арбитражно дело и българската страна го загуби, вероятно ще трябва да платим около 800 млн. долара, заради неприетите количества газ.
- Венко Сабрутев от ПП показа една сравнителна табличка от 2019 г., като заяви, че тогава цените на газа били по-високи отколкото на борсите. Бихте ли разяснили?
- През 2012 г. ЕК образува дело срещу „Газпром“ и „Газпром експорт“. Разследваха за възможна злоупотреба с господстващо положение на пазарите на природен газ в Централна и Източна Европа. Едно от твърденията беше, че „Газпром“ е злоупотребил с господстващо положение на 8 пазара, че води нелоялна ценова политика в 5 държави, членки на ЕС, в това число и България, че определя цени на търговците на едро, които са значително по-високи от конкурентните цени на газа в Западна Европа. За да избегне санкциите, „Газпром“ водеше преговори с ЕК и пое ангажименти, с които да се решат проблемите в областта „конкуренция“ - да се гарантира свободния пренос на газ на конкурентни цени и да се преразгледа ценообразуването. С което да се гарантира на засегнатите 5 държави, доставната им цена да не е несправедлива и да отразява развитието на цените на конкурентните западноевропейски пазари, особено на ликвидните континентални хъбове. Това споразумение беше публикувано от ЕК през май 2018 г. И „Булгаргаз“ подписа споразумение номер 10 и 11 с „Газпром“ именно във връзка с подписаното споразумение между ЕК и руския доставчик. Към онзи момент България стоеше доста добре на пазара. Но от март 2019 г. във връзка с това, че в Европа започнаха да ценообразуват на база хъбове, а ние бяхме все още на цена 100% изцяло зависима от петрол и деривати, започнахме да изоставаме. И след като в края на юли и началото на август регистрирахме няколо месеца високи цени, ние предприехме действия и инициирахме преговори, с които да предоговорим ценовия механизъм по начин, който отразява развитието на граничните цени на големите държави, Германия, Франция и Италия, и същевременно на европейските хъбове.
Искам да уточня, че за Западна Европа процентът на дългосрочните договори, индексирани към борсите, е над 90%. Близо 68% от всички дългосрочни договори на „Газпром“ за Европа са изцяло хъбово индексирани, включват съответните платформи за продажба като TTF, VTP, Gaspool, NBP или друг газов хъб. Хибридното ценообразуване, което представлява хъб плюс петрол, е приложимо за 15,5% от договорите. Другите около 16,5% са изцяло петролно индексирани. Това е информация от Международната газова асоциация. Ние имахме договор с „Газпром“ за 2,9 млрд. куб. метра, а също и договор с азерската компания изцяло на петролен индекс. Затова беше добре да потърсим баланс, единият плюс другия договор да дават съотношение на хъб и петрол горе-долу 50 на 50. Преговорите продължиха седем месеца. И завършиха в края на февруари 2020 г. Подписахме споразумението с „Газпром“ за нова индексация, която включва хъб плюс петрол. Хъбът в нашият договор беше нидерландската борса TTF. Анализите сочеха, че тази борса е най-ликвидната и с най-ниски цени. Имахме спорове с руската страна към кой хъб да бъде ценообразуването, те искаха някаква средноаритметична величина между четири борси, но в края сметка ние надделяхме и нашето ценообразуване реферираше към TTF. В региона около нас почти всички ценообразуват с индекс по холандската борса.
- Обвиняват Ви, че борсовата компонента е много висока за сметка на петролната.
- Ето, виждате ли, един казва, че борсовите цени през 2019 г. били ниски, а друг казва, обратното, как можело да се включи толкова висок борсов индекс и визира 2021 и 2022 г. Това говори само едно, че тези хора не познават пазара, че никога не са управлявали големи компании и съответно не са сключвали сложни договори. Договорите трябва да бъдат подписвани така, че във всеки момент да имаме конкурентна цена на тези в Европа. За последните две години, 2021 и 2022 г., когато икономиките се развиват възходящо в Европа след ковида, нашата формула наистина е много добра. За цялата 2021 г. средната цена на TTF е около 39 евро. А средната цена по договора с „Газпром“ беше 32 евро. Това е близо 20% разлика в полза на „Булгаргаз“. За 2022 г. разликата е още по-фрапираща. Имаме 30% разлика в наша полза. Това лесно може да се провери от докладите на ЕК, там има едни карти и най-светлата част в ценово отношение е в България.
- Ценообразуването зависи от различни обстоятелства, включително и от форсмажорни като войната в Украйна.
- Абсолютно. И особено, хубаво е да се сравняват цените и да се прави анализ, когато икономиката функционира. През 2020 г. дълго време държавите в ЕС бяха затворили своите граници, редица предприятия спряха да работят, борсите буквално се сринаха, имаше дни, когато цената на газа стигаше 2 долара за MWh. А петролът достигна дори отрицателни стойности, минус 15, минус 16 долара за барел. Искам да отбележе още, че за периода на водене на преговорите, близо седем месеца, „Газпром“ възстанови надплатените суми от „Булгаргаз“ за този период. Преразгледахме формулите за това време назад и те възстановиха надплатените средства. А ние, съответно ги възстановихме на нашите клиенти, 202 милиона лева за периода от август до края на март. Това беше важно за всеки наш клиент, някои се спасиха от фалит, други предприеха действия за инвестиции и т.н. Това беше огромна глътка въздух за бизнеса.
Когато започнаха да се вдигат цените на борсите заради войната в Украйна, някои недоброжелатели започнаха да ни атакуват защо сме предоговорили по такава формула. Оценката за нашата ценова политика се дава от клиентите, които сключват договори и консумират газ. През 2021 г. „Булгаргаз“ реализира рекордни продажби на газ за последните 12 години. Ако беше висока цената на природния газ, никой нямаше да купува от нас, щяха да купуват от борсите. От ноември и декември 2020 г. икономиките се събудиха след ковида, пазарите на газ така се обърнаха, че нашата формула даваше една много добра цена. А през 2022 г., когато през последните месеци вече не купувахме от „Газпром“, цените стигнаха нива от 40-50 евро. За януари 2022 г. TTF e 113 евро за MWh, а цената на газпромския газ по договора е 86 евро. 26 евро е разликата, февруари е 18 евро разликата, март – 16 евро, април – 29 евро MWh.
- Гърция също е с нашата формула на ценообразуване, малко по-лоша от тази, която имахме в договора с „Газпром“, който вече приключи.
- Да, по наша информация при гръцкия договор хъбовият компонент е с по-висок процент от нашия. Унгарците са на 100% борсов компонент. Тоест ние в региона стояхме много добре като цени. Дори и в Европа. Много предприятия работеха за износ, това се отнася и за торови заводи. Торовият завод в Димитровград почти изцяло работи за износ. Това означава, че цената на газ у нас е създавала конкурентна икономика.
- Сабрутев обаче тези неща не ги разказва по медиите, прави други внушения.
- Не знам какви таблици е показал Сабрутев, защото не следя коментарите на хора, които не са експерти. Очевидно, че някои ходят неподготвени по студиата. Ако започнем всеки псевдоексперт, самопровъзгласил се за експерт да го оборваме, ние трябва само с това да се занимаваме. Сабрутев работеше в НЕК преди да стане депутат, неговата съпруга пък работи в БЕХ, принципала на НЕК, зам.-директор на финансовата дирекция. И нека да бъдем коректни, те по времето на „лошия ГЕРБ“ са заемали доста добри високоплатени позиции. Сабрутев е бил и съветник на изпълнителния директор на НЕК.
- ПП отнасят много удари за ситуацията с газа, и цялата катастрофа в сектора започна с Вашето освобождаване. Какво в действителност се случи с „Булгаргаз“ след като Ви освободиха от позицията изпълнителен директор?
- Първо, аз бях освободен в грубо нарушение на Закона за публичните предприятия. И забележете, в решението за моето освобождаване няма нито един мотив, нито за лоши финансови резултати, нито за някакви нарушения, просто е разписано, че целият борд на директорите трябва да бъде освободен. Аз още тогава, в края на януари, казвах, че „Булгаргаз“ предлага на своите клиенти конкурентно предимство, изразяващо се в тези 20-30% по-ниска цена. Това означава, че около милиард влизат в българския бизнес. Милиард като отстъпка, като ценово предимство за бизнеса. Явно имаше частни интереси, които се бяха огледали в този милиард. И виждате какво се случи с „Булгаргаз“. Пазарът беше разбит, газът се търгуваше на европейските цени, ценовото предимство на българския бизнес беше отнето.
- Към момента на Вашето освобождаване „Булгаргаз“ няма задължения.
- Точно така. От 2015 г. аз съм в „Булгаргаз“ с изключение на един отрязък от време, когато бях служебен министър в правителството на проф. Герджиков, между януари и май 2017 г. Бях първо финансов директор, а от 2016 г. – изпълнителен директор до моето освобождаване. През цялото това време „Булгаргаз“ е изключително и само на печалба. През 2015 г. заварихме компанията в окаяно състояние, с огромни здължения и вземания, на загуба, с изпразнени сметки. Буквално за година и половина с нашия екип я вдигнахме на крака, това може да се види в отчетите на компанията.
- Тоест при Вас мениджмънтът е бил много добър. Но какво се случи след Вас?
- Всяка година през май и юни „Булгаргаз“ сключваше договори с потребителите за следващата календарна година. След като се сключат тези договори всички индустриални предприятия, топлофикации и пр. са сигурни, че „Булгаргаз“ ще им даде ценово предимство от 15 до 30%. И от там нататък те си планират своята дейност, сключват си договори, предвиждат си паричните потоци, планират си финансиране от банки и т.н. И изведнъж от април 2022 г. започват да получават газ на много по-високи цени. Тоест паричните им потоци вече са нарушени. От там идват и последиците за „Булгаргаз“. Ще дам пример с „Топлофикация – София“. Топлофикацията в края на 2021 г. имаше около 50 млн. задължения, а в момента има дългове за около 600 млн. лева. И тези дългове идват от това, че покупната цена на дружеството е по-висока от продажната. Тоест КЕВР им утвърждава цена от 120 лв., но те купуват газа на 300 лв. И се получава една разлика, която не могат да компенсират и я прехвърлят на „Булгаргаз“. Пак казвам, ценовото предимство на българския бизнес и индустрия беше отнето. Например борсовите цени през май бяха 101 евро, а на „Булгаргаз“ цената по руския договор щеше да бъде 79 евро. Разликата е 27%.
След моето освобождаване „Булгаргаз“ започва да трупа дългове към БЕХ и Министерство на енергетиката. Помните, че през септември „Булгаргаз“ беше докаран до състояние, че да не може да си купува газа. Наложи се правителството да отпусне заем за 800 млн. лева. При положение, че миналата година беше най-успешната за „Булгаргаз“ и предварителните отчети сочеха към 100 млн. печалба. В момента „Булгаргаз“ има заеми в размер на милиард и половина лева. Вземанията от клиенти са за около 650 млн. лева. Тези дългове могат да се изплащат или през разширяване на пазара или през по-висока цена. Пазар няма, който да расте, така че тези дългове ще бъдат върнати през по-висока цена на природния газ. Затова „Булгаргаз“ са принудени от 1 януари 2023 г. в договорите с индустриалните клиенти към цената от КЕВР да прибавят и надбавка 11 лева и 64 ст. Това е огромна надценка и най-вероятно вътре са включени разходите по изплащането на тези кредити, лихви, главници и пр. С това българският бизнес ще изплаща натрупаните дългове за периода февруари – септември, след което бизнесът ще ги калкулира в продукцията си, а ще ги плати крайния потребител. По наше време за индустрията към предложената от КЕВР цена ние добавяхме надценка от 40 ст., заради разходи за банкови гаранции по азерския договор и за терминала в Александруполис. Днес тези 40 ст. са станали 11 лева и 64 ст. Това е 30 пъти увеличение. Надценката обикновено може да бъде максимум до 1-2 евро, но тук вече имаме 6 евро. Хайде да сметнем. Имаме клиент от химическата индустрия, който потребява на дневна база по 10 хиляди мегаватчаса. Като ги умножим по 11,64 получаваме 116 хиляди и 400 лв. на ден. Този клиент за месец януари ще плати надценка от 3 милиона 608 хиляди и 400 лв., а с ДДС става близо 4 милиона. Само надценката върху цената на КЕВР. Ако сметнем общо индустриалните клиенти, заявките им като цяло са около 13 млн. и 500 хиляди мегаватчаса на година. Тоест 171 млн. лева ще плати българската индустрия само надценка към цената на КЕВР. „Булгаргаз“ има намерение по този начин да си изплаща заемите, които натрупа при управлението на кабинета „Петков“. Всичко това ще се мултиплицира в стоките за хората. Така стигаме до инфлацията, която е вътрешна и се дължи на лошо управление. И това, което Ви казвам, трябва да се знае от всеки един български гражданин.
- Защо след Вашето освобождаване поставиха човек от МЕТ за шеф на „Булгаргаз“? Обяснете ми тази история с МЕТ.
- Човекът на МЕТ е бил финансов директор преди да дойдем ние в „Булгаргаз“.
- Ааа, това е този, който е оставил дружеството в окаяно състояние.
- Да, той беше част от екипа, който беше освободен, след като ние поехме компанията. И ние заварихме компанията в много лошо състояние. Декапитализция, огромни задължения. Само към НАП през февруари имаше 160 млн. просрочени задължения, към „Булгартрансгаз“ не бяха плащали около една година, имаха кредити към БЕХ и т.н.
- Тоест Вие стабилизирате дружеството, но Вас Ви махат с неясни мотиви и връщат човека, който е разсипал дружеството преди Вас?
- Не просто стабилизирам, а „Булгаргаз“ се превърна в гръбнака на българската икономика, защото от дружеството зависеше как ще се развива икономиката. Защото 60% от цялата индустрия на България ползва газ в производствените си дейности. И след като предоговорихме цената с „Газпром“ и получихме по-ниска цена, много от индустриалните предприятия започнаха да инвестират в газови инсталации, за да могат да си оптимизират производствените разходи. И в един момент стана така, че трябва да купуват газ на цена от борсата. Българската енергетика имаше рекордни приходи, такива бяха и прогнозните за 2022 г. И вместо тези приходи да се използват за инвестиции или нови проекти, тепърва ще покриваме загуби от напълно грешни и некадърни решения в енергийния сектор.
- Кажете за посредниците, които някои наричат търговци, за да камуфлират истината за факта за надценката. Как се оказа, че купуваме пак руски газ, ама с 30% по-скъп?
- През България минават огромни количества руски газ. Към Румъния, към Сърбия, към Гърция, към Унгария, към Северна Македония. В един момент доставките за България спряха, тъй като „Булгаргаз“ отказа да се разплаща по новия механизъм. Всички изброени държави обаче продължиха да плащат и да получават газ. И стана ясно, че България пак купува руски газ само че през ръка, през посредници. Да, те са търговци, но са в ролята на посредници между „Газпром“ и „Булгаргаз“.
- Пак руски газ, но по-скъп. Ние сме уникални глупаци. Това на Вас как Ви изглежда, като нарочна схема на Кирил и Асен или като грешка от некомпетентност?
- Не бих могъл да кажа дали е нарочно или е некомпетентност, но е факт, че това се случи. Ние пренасяме газ за Гърция и Румъния, част от който задържаме у нас, тъй като гръцки и ръмънски доставчици, които имат договори с „Газпром“, взимат малко повече, за да ни го продават на нас. Това страшно лесно се вижда и от документите на „Булгартрансгаз“, където са ежедневните газови потоци. Аз мога да Ви кажа, че ако „Газпром“ беше спрял газа за Гърция и за Румъния, ние щяхме да останем без газ, нямаше да има от кой да купим.
- Нали се говореше за танкери с американски газ, LNG?
- Да, говореше се. Доколкото знам тези танкери бяха продадени на БОТАШ и турската компания ги препродаде на „Булгаргаз“ на Странджа–Малкочлар със съответната надценка. И цената на този газ се оказа с около 10% по-висока от договора, който имахме. Това е нерегулярна доставка, инцидентна. А фактурите, които се показваха по телевизиите във връзка с посредниците на руския газ, ясно илюстрираха разликите в цените. Специално за юли, август и септември, ако „Булгаргаз“ вземаше газ директно от „Газпром“, а не от посредници на „Газпром“, и си вземаше всички количества от азербайджанската компания на договорната цена, както трябваше да бъде, ако беше завършен интерконекторът, разликата за България щеше да бъде около 580 млн. лева по-малко. За този период тази сума е била платена от индустрията, която е калкулирала тези високи цени в произведената продукция.
- Едни казват, че управленците от кабинета „Петков“ са пълни глупаци, отказвайки плащане за руския газ без гаранции за сигурни алтернативни доставки, а други казват, че ние така показваме, че искаме да се отделим от руската газова зависимост особено на фона на войната и т.н.
- Ние всъщност показваме, че няма да вземаме директно от „Газпром“, но ще вземаме пак от „Газпром“, но с посредници. Ето това показваме и платихме една доста сериозна сума за „голямата“ си хитрост. Тоест надплащахме, както се казва.
- Въпросът е, че България трябваше първа да реши от цяла Европа, какво да направи с плащанията, и Асен и Кирил, които са твърде неподготвени за управленска дейност, може да са били натиснати от някои олигарси, от посредници, включително и от американския фактор, за да вземат това прибързано решение за отказ от руския газ без ясен алтернативен изход.
- А защо този външен фактор, американски, не натисна Гърция, Румъния, Унгария и други държави да прекратят доставките?
- Най-вероятно ги е натиснал, но правителствата им са удържали да не предприемат рискови за икономиката им действия, докато не си подредят икономическата сигурност.
- Преди властта да предприеме действия по отказа от плащане по новия механизъм, трябваше да се направи анализ до какво би довело това. Трябваше да се изследват всички рискове, всички последици от такъв ход. И ако този анализ показваше, че „Булгаргаз“ и българската държава имат нарушени права по договора, те трябваше своевременно да претендират за неустойки пред арбитражен съд. Това са многомилиардни договори. Не може просто ей така да кажем няма да плащаме, няма да вземаме и пр. Тук говорим за корпоративна култура, за умения да се управлява държава, да се общува на ниво международни и междукорпоративни споразумения. Имаме договор, трябва да си го изпълняваме, ако някой ни наруши правата, трябва да си ги търсим в съда.
- Асен и Кирил казват, че са пускали заявки всеки ден към „Газпром“ и не са получавали отговор.
- Има някакво неразбиране по отношение на заявките и се говорят откровени глупости. Аз Ви казах в началото на разговора, че „Булгаргаз“ предлага договори на своите клиенти още през май и юни, тъй като годишните търгове на операторите за най-евтините капацитетни продукти са през юли. И тъй като „Булгаргаз“ трябва да резервира най-евтиния капацитетен продукт за своите клиенти, изисква им заявките, за да може съответно да направи своите заявки към „Газпром“. След като вече има продажби и резервирани капацитети, от една страна, трябва да се осигури газа. И тогава през август и септември се съгласува годишната програма с „Газпром“, по тримесечие и по месец. След като се съгласува тази годишна програма, тя става задължителна и за двете страни. Също така договорът дава право „Булгаргаз“ на тримесечна база, на месечна, на седмична и на дневна да си оптимизира заявките. Ако някой клиент намалява заявките заради форсмажор, например авария и т.н., може да се коригира, съответно да се намали доставката на дневна база. Разбирате ли, че още август-септември 2021 г. „Булгаргаз“ е дало обвързващите заявки, обвързващия график, който „Газпром“ е потвърдил. А това, че управленците на Асен и Кирил са пращали заявки всеки ден, аз не разбирам защо са го правили. Какво са искали да постигнат, нямам представа.
- Тоест този разговор в публичното пространство, че всеки ден са пращали заявки, е някакъв нонсенс, безсмислица някаква.
- Абсолютен нонсенс. От моя гледна точка е безсмислица. Пак казвам, това е право по договора, което на нас ни дава предимство, ние да си коригираме заявките и да не търпим загуби от дисбаланси. Договорът ни позволяваше изключителна гъвкавост, от нула до 100. Можехме да дадем на ден нула заявка или колкото е договорено максималното количество.
- Тази гъвкавост може ли да се получи, ако газът идва до нас с танкери?
- В този случай маневрирането е доста сложно, трябва да се търсят други доставчици, да им се дават в единия случай количества, после пък те да ги връщат през други дни, това са т.нар. времеви суапи, но това също струва пари.
Нека да обсъдим нарастващата вероятност „Газпром“ да ни подложи на арбитраж. Помним, че „Атомстройекспорт“ ни осъди и половин милиард евро потънахме. Няма как да не се готвим, казва сегашният енергиен министър.
Нека да започнем оттам, че ние сме информирани, че „Газпром“ изисква плащане по нов механизъм, „Булгаргаз“ трябва да си открие доларова сметка в „Газпромбанк“, както и сметка в рубли. И когато се завери доларовата сметка, автоматично се заверява и сметката в рубли.
- Асен и Кирил заявиха тогава, че имало голям риск за такова плащане. Явно според тях по-малкият риск беше да ни спрат газа.
- Със сигурност е било ясно как да се извърши плащането щом всички наши съседи плащат и получават газ. Няма разходи по транзакциите, няма и рискове от спиране на природния газ. Всички купувачи от „Газпром“ са получили вероятно такова уверение от компанията, че няма да има допълнителни разходи, усложнения, промяна на начина на фактуриране, ценообразуване и пр.
- Въпросът е, че ако Кирил и Асен тогава са преценили, че...
- На база на какво са преценили?! Преценки се правят на базата на анализи, изготвени от „Булгаргаз“ и БЕХ. След като са получили писмото за новия начин на плащане, те веднага трябваше да информират абсолютно всички институции, включително ДАНС, защото става дума за националната сигурност на България. Трябваше да се опишат всички рискове и последици, включително и рисковете, че „Булгаргаз“ може да изпадне в неустойки към доставчика, че дружеството ще купува отново руски газ, но от посредници, поради невъзможност за бързо решение за други доставчици и т.н. Всичко това трябваше да бъде описано и да бъдат ангажирани съответно и външни консултанти, реномирани кантори по швейцарско право, ако трябва две кантори за сверяване. Кабинетът „Петков“ трябваше да свърши това в рамките на десетина дни, след което да има план и яснота за действие. А не да се реагира с реплики: „Ние няма да плащаме! Те ни изнудват!“ и пр. Това са, както се изразява Асен, „глупости на търкалета“. Действията им бяха непрофесионални, неуправленски, недържавнически. Не може по този начин да се действа. Арбитражните съдии са строго профилирани. Те гледат в дълбочина единствено търговските отношения. И аз не знам да има решение на европейско ниво, че плащането по този начин е нарушение на санкциите на ЕС. Ако имаше такива разпореждания, Гърция, Румъния и Унгария нямаше да могат да купуват газ. И руски газ изобщо нямаше да влиза в системата на „Булгартрансгаз“, а този газ не е спирал да преминава, да бъде пренасян към съседните държави. На базата на анализа, който трябваше да бъде изготвен, трябваше да се преценят силните и слаби страни на „Булгаргаз“ и „Газпром“, и шансовете ни да заведем арбитражно дело. На момента. Финландците направиха така още през май месец. Заведоха арбитражен иск.
- И двете страни излязоха със съобщения в тяхна полза.
- Финланодците посочиха, че арбитражът е отсъдил да се продължат преговорите, но съобщенията от руска страна бяха категорични, че финландската компания „Газум“ трябва да плати 300 млн. евро на „Газпром“ плюс натрупаните лихви.
- „Булгаргаз“ е предложил на КЕВР да се включат разходи и за арбитраж в оформянето на цените. Явно, че рискът от арбитраж нараства.
- Вероятността е голяма. Факт е, че „Газпром“ изпращат фактури в края на всеки месец спрямо заявките, съгласувани 2021 година. Мога да кажа тук, че „Булгаргаз“ има задължение да приема минимални годишни количества и минимални летни. Минималните годишни количества представляват 80% от договорните количества. Тоест от 2 млрд. и 900 млн. куб. метра газ, ние сме задължени да вземем поне за 2 млрд. 320 млн. куб. метра газ. Или 24 млн. и 500 хиляди MWh на година, с което си изпълняваме задължението по договора. След като спираме да плащаме и ни спират доставките, ние изпадаме в хипотезата да имаме неприети количества. По мои изчисления неприетите количества са 15 млн. мегаватчаса, което е разликата между приетите и тези, които са по задължение. Ако приемем, че средноаритметичната цена на руския газ за 2022 г. е около 100 долара за мегаватчас, това означава, че прогнозната стойност на тези неприети количества ще бъде в размер на близо милиард и половина долара. Съгласно условията в договора, те ще фактурират около 70%, тоест около милиард и сто милиона долара. Същевременно ние ще имаме право да вземем 15% не от неприетите количества, а от договорните количества, тоест 15% от 2 млрд. и 900 млн. куб. метра газ, около 435 млн. куб. метра газ, това е 4 млн. и 600 хиляди мегаватчаса. Обаче, ако платим тези милиард долара. И всъщност като ударим чертата, тази приблизителна стойност на неприетите количества, които „Булгаргаз“ не може да получи и ще ги загуби, са около 750 млн. долара. Също така имаме задължения за прием на минимални летни количества. И те ще бъдат приблизително около 43 млн. долара. Тоест реално сметката ще бъде около 800 млн. долара, които ще трябва да платим, ако „Газпром“ заведе дело и го спечели. Ако обаче не можем да вземем количествата, които имаме право да вземем през първите шест месеца на 2023 г., въпросните 15%, тогава сметката ни ще е над милиард долара. Българската страна си зарови главата в пясъка и чака... Какво точно чака? Защо не се прецени такова развитие на нещата.
- Когато Ви освободиха от „Булгаргаз“, Кирил Петков заяви, че сте нанесли щети на държавата и че само уволнение не Ви е достатъчно, тоест че трябва да ви търсят отговорност. Обвиняват Ви, че сте отказали да получаваме пълния обем азерски газ.
- Ще кажа следното. Премиерът Петков, министърът на финансите, министърът на енергетиката и всички самопровъзгласили се за енергийни експерти тиражираха месеци наред тази чудовищна лъжа, че ние сме отказали азерския газ. И че лично с моя подпис съм отказал евтиния азерски газ. Тези хора не познават договора, не знаят как функционира една холдингова структура и изобщо не са наясно с търговията с газ и дългосрочните договори. Те сами разобличиха лъжите си, когато подписаха подобно споразумение на това, което аз бях подписал, с което ние временно склонихме азерската страна да доставя количества газ в Гърция. Те подписаха споразумение за останалите количества по договора, но на пазарна цена. И усреднената цена на азерския газ за периода на споразумението се получи близо четири пъти по-висока спрямо оригиналната цена по договора с азербайджанската компания. Тоест те се отказаха от евтиния азерски газ, така да го кажа, и се съгласиха да променят ценовата формула, все едно купуваме от спотовия пазар. И като сметнем количествата за юли, август и септември по оригинална цена и ги сравним с количествата по усреднената цена, резултатът е, че „Булгаргаз“ е надплатил 178 млн. долара. И аз питам: кой се отказа в крайна сметка от евтиния азерски газ?!
- Нека уточним за широката аудитория. Тъй като интерконекторът не е готов към момента на стартиране на изпълнение на договора, и „Булгаргаз“ не може да си получи газа съгласно договора, Вие договаряте 1/3 от количеството по договора все пак да се получава на ниската цена, но на друго трасе, а за останалите количества, за които „Булгаргаз“ дължи неустойки по клаузата take or pay, азерската страна скланя да не претендира. Нали така?
- Точно така. И аз синтезирано ще Ви обясня сега някои детайли около договора, какви са нашите задъл жения и техните задължения. Самата азерска страна се съгласи да не ни начислява неустойки, разбирате ли, тя се отказа от пари, които можеше да вземе, само заради едно добро партньорско отношение. Съгласно подписания договор през 2013 г. доставката на газ от Азербайджан е предвидена да бъде на Комотини, или там, където е връзката на TAP и IGB. Към онзи момент обаче все още не е било определено точното трасе, тоест къде ще бъде връзката между TAP и IGB. Дали ще бъде в Комотини, дали ще бъде на два километра от Комотини или на пет километра. Но това, което е уговорено, е, че ще бъде в непосредствена близост до Комотини. Тоест винаги точката на доставка е била връзката на TAP и IGB. През 2013 г. азерите информират „Булгаргаз“ съгласно договора, че те са взели окончателно инвестиционно решение да разработват находището „Шах Дениз – 2“. А през 2016 г. нашият министър на енергетиката тогава, г-жа Теменужка Петкова, писмено информира азерите, че е взето окончателното инвестиционно решение за строежа на гръцката връзка. С което и българската страна изпълнява предварителното условие за активиране на договора. И мястото на доставка е вече определено. След това „Булгаргаз“ резервира капацитет за 25 години. Договорът не предвижда нито промяна на мястото на доставка, нито алтернативно трасе. Това искам да го подчертая дебело.
- Четох коментар от Пламен Павлов (шеф на Газовата асоциация) в „Труд“, че в точка 9.1.(b) има формулиран текст за алтернативно трасе за доставка. Било записано ИЛИ...
- Няма такова нещо. Това е пълна глупост. Точно това обяснявам, че тъй като в самия договор не е било ясно дефинирано къде точно ще бъде връзката между TAP и IGB, затова е написано така. Но точката на доставка е гръцката връзка IGB, няма предвидена друга точка на доставка, нито алтернативно трасе. Искам ясно да подчертая, че това е практика при дългосрочните договори с оглед планиране на инвестициите, както за добивната компания, както за доставчика, така и за инвеститорите, които изграждат тази инфраструктура. Целта е максимално да се ангажира трасето и доставките за различните клиенти. „Булгаргаз“ получава на IGB, гърците получават на Нея Месемврия, турците получават в Турция и т.н. Отклоненията от транзитните газопроводи са били ясни от самото начало и всеки е договорил къде ще получава своите количества газ. Такива големи, милиардни проекти, се финансират от най-големите банки, които пък отпускат средства, само когато проектите са защитени със съответните договори за продажба. По същия начин се процедира при изграждането на всички енергийни проекти. Не може да се сменят просто ей така трасетата. Защото някой не си е изградил газопровода, в случая проектната компания ICGB. След вземането на инвестиционите решения отпадат всякакви неясноти около точката на доставка! Това е. А освен това Неа Месемврия не отговаря и на други изисквания по договора. А именно да осигурява дългосрочен преносен капацитет на количества по договора до България. Тоест Неа Месемврия дава възможност само за периодично транспортиране на база на някакви конкурентни условия. И не отговаря на условията за директна доставка до България. Азерската страна няма задължения да доставя на друго трасе освен на IGB! А ние по договор сме длъжни да ги приемаме и плащаме. И след като те са си изградили инфраструктурата, планирали са добива и доставките, а ние нямаме газопровод, тогава ние подлежим на неустойки. Затова „Булгарагаз“ потърси алтернативен маршурт, въпреки, че азерите не са задължени, да ни доставят някакви количества. И те склониха там, където доставят газ гърците. И това, подчертавам, е само и единствено по волята и благоразположението на азерите. Можеха и да не го направят. И още нещо искам да кажа, защото много се спекулираше с тази тема и се твърдеше из медиите, че азерите са длъжни да ни доставят в Гърция. Кабинетът „Петков“ сключи споразумение от 1 юли до 30 септември за доставки по пазарни цени. Риторично питам, защо сключват допълнително споразумение, нали азерите били длъжни по договора?! Защо не изпратиха едно писмо и да кажат: „Дайте ни количествата от договора, иначе ще ви начисляваме неустойки!“
- Киро и сие много уверено излетяха за Баку, но нищо не постигнаха, въпреки пиарските събщения, че докарали азерския газ.
- Да, натрупаха повече летателни часове и от президента Радев, и накрая какво? Не договориха нито един киловатчас повече от това, което ние договорихме на ниската цена. И се съгласиха да получават останалото количество, но на пазарната цена. А когато промениш цената, се променят и всички останали финансови параметри по договора. Например банковата гаранция от 130 млн. стана на 250 млн. долара. Но с лъжите, които тиражиха из медиите, тези хора просто прекалиха. Затова разяснявам всичко това, за да знае обществеността каква е истината. Тези хора влошиха търговските условия по договора с азербайджанската компания в наш ущърб. Има и случай, когато по въпросното трасе загубиха за няколко дни количества газ, които не можаха да вкарат в България. Имаме загуба от няколко милиона евро. През август имаше профилактика на TAP, на Неа Месемврия. И аз съм сигурен, че азерите са отразили това като клауза в споразумението и не са доставяли газ за този период. „Булгаргаз“ обаче не е отразило в споразумение съответните ремонтни дейности на Кулата/Сидерокастро през септември. И е получавало газ в Гърция, който не е могъл да излезе от гръцката система и да влезе в България. И този газ, който струва 150 евро, сме били принудени да го продадем за 2 евро и половина на гръцкия преносен оператор DESFA. И сме реализирали огромни загуби. Освен това за същото време е трябвало да купим заместващ газ на борсова цена, която тогава беше около 320 лева.
- Те питат защо сме отказали тези две трети от азерския газ, а не сме ги взели, нищо, че цената е пазарна?
- Вижте, моят екип управлява мениджърски, не политически. Ако управлявахме политически, щяхме да влезем в национална катастрофа. Ние поискахме всички количества по договора, но азерите склониха да ни предоставят само 1/3 на договорната ниска цена, а за останалите две трети писмено бяхме информирани, че ако имат възможност да ги доставят, то би било на спотови цени. Тогава спотовите цени бяха много по-високи от тръбопроводния газ. Няма мениджмънт, който да избере количествата по-скъп газ, който дори може и да не получи, заради рисковете по алтернативното трасе. Но обръщам Ви внимание, че да се откажеш от руския газ по дългосрочния договор, за да купуваш същия, само че оскъпен руски газ през посредници, не е много силен мениджмът, нали? Това е абсурдно. В това няма капка икономически разум.
- Искам да Ви задам следния въпрос. Газовата асоциация е изпратила протестно писмо в края на 2021 г. до президента, до премиера Кирил Петков, до министъра на енергетиката Александър Николов, до КЕВР и до БЕХ алармирайки срещу Вашите действия по казуса с азерите. Възможно ли е Асен и Кирил, тъй като са некомпетентни, да са били подведени от някакви ваши врагове, защото най-лесно е некомпетентни хора да бъдат манипулирани, нали така?
- Всичко е възможно. Но цялата документация по случая с азерския газ, целият преговорен процес, абсолютно цялата кореспонденция и това, което „Булгаргаз“ е подписало след одобрение от БЕХ и Министерството на енергетиката, всичко това е изпратено в прокуратурата, защото на мен, и на моя екип ни омръзна от чудовищните неграмотни лъжи, изсипани по наш адрес.
- Вие разбирате ли какво Ви питам, че едно нападателно писмо срещу Вас, отправено до некомпетентни в енергетиката хора, заели върховете на властта, президент, премиер, министри, току-що случили се деца, които ни управяват по случайност, е възможно да ги е превърнало в манипулирани дилетанти. Те са инструктирани от това писмо-донос за някакви Ваши управленски дефицити. Стават жертва на зловредно влияние. Това Ви питам.
- Ами, г-жо Андролова, въпросният Пламен Павлов, шеф на Газовата асоциация, отдавна има фиксация към мен. И тя съвсем не е случайна. През ноемви 2014 г., когато аз все още не съм в „Булгаргаз“, дружеството сключва договор за цесия за три месеца. И след изтичането на тези три месеца те подновяват през 2015 г. този договор за цесия. Сключва го Пламен Павлов като управител на „Си Ен Джи Марица“, който към онзи момент е клиент на „Булгаргаз“, и Дафинка Янкова, която е била тогава изпълнителен директор на „Булгаргаз“. В момента тази жена е зам.-председател на същата Газова асоциация, на която Пламен Павлов е председател. Цесията е за близо 12 милиона лева. С този договор „Булгаргаз“ прехвърля свой актив, авоар, забележете, в КТБ на „Си Ен Джи Марица“. Към датата на договора „Си Ен Джи Марица“ съответно дължи на КТБ близо 12 милиона лева. И с този договор „Булгаргаз“ покрива дълга на „Си Ен Джи Марица“ към КТБ. Очевидно, че към онзи момент „Си Ен Джи Марица“ не е била в състояние да си плати дълговете към КТБ и „Булгаргаз“ се съгласява с авоарите, които има в КТБ, да покрие задължението на „Си Ен Джи Марица“, управлявана от Пламен Павлов. В този договор има условие „Си Ен Джи Марица“ да плати на „Булгаргаз“ 12 милиона лева след няколко месеца. Всичко е без каквито и да е обезпечения. Този договор за цесия е изцяло в ущърб на „Булгаргаз“ и в полза на „Си Ен Джи Марица“. И този договор е сключен в грубо нарушение на устава на „Булгаргаз“ и на БЕХ. Не е взето никакво одобрение от БЕХ за неговото сключване както е по устав. Те се разпореждат с актив на „Булгаргаз“ без да са взели съответното одобрение от принципала.
- Тотална шашма, държавно дружество покрива частна несъстоятелност за плащане към банка, без никакво основание.
- Не е правен и никакъв икономически и финансово-правен анализ. Не е направена оценка на платежоспособността на „Си Ен Джи Марица“, каква изобщо е възможността „Булгаргаз“ да си върне тези милиони. Включително „Си Ен Джи Марица“ са имали задължение и към „Булгаргаз“. На практика „Булгаргаз“ подарява свои авоари и активи в КТБ на „Си Ен Джи Марица“, за да може „Си Ен Джи Марица“ да си погаси дълга към КТБ. И когато нашето ръководство пое „Булгаргаз“ през февруари 2015 г., ние прекратихме тази цесия след като „Си Ен Джи Марица“ не си плати цената по договора, и не предостави никакво обезпечение за отложеното плащане по този договор.
- Знаете ли, питах Ви за това, защото аз видях серия от интервюта във вестник „Труд“ от този човек през последните няколко години, посветени на атаки срещу Вас. Такава целенасоченост е силно смущаваща.
- Всяка крушка си има опашка. „Булгаргаз“ е сключил този договор за цесия, за да обслужи частен интерес. И забележете, вместо „Булгаргаз“ да търси платежоспособен длъжник на КТБ, с което да си гарантира, че ще получи стойността на своите авоари от КТБ, ръководството на „Булгаргаз“ сключва този неизгоден договор именно с тази компания, която е неплатежоспособна. Шансът „Булгаргаз“ да си получи парите по този договор на практика е нулев. И сега следва още нещо. През март 2019 г. съдът открива производство по несъстоятелност на „Си Ен Джи Марица“ по искане на синдиците на КТБ. Като начална дата за неплатежоспособността е обявена 22 декември 2014 г. Тоест според съда „Си Ен Джи Марица“ е била в неплатежоспособност месец преди анекса за удължаване на договора за цесия между „Булгаргаз“ и „Си Ен Джи Марица“. Сами разбирате за каква сделка става въпрос. И договорът за цесия е сключен в деня, в който е оповестено отнемането на лицензията на КТБ от БНБ чрез прессъобщение. И друго нещо много важно, предвид факта, че още през юни 2014 г. КТБ е спряла плащанията и е поставена под особен надзор, съдът приема, че „Си Ен Джи Марица“ е действала недобросъвестно спрямо КТБ в опита си да закрие задълженията си към КТБ чрез договора за цесия и чрез авоарите на „Булгаргаз“, а не чрез директни плащания.
- Затова казвам, че подобни ваши врагове може да са повлияли върху решението на Асен и Кирил да подходят за освобождаването Ви толкова некомпетентно чрез несъстоятелни медийни балони.
- Ще Ви кажа, че на тези нападателни писма ние от „Булгаргаз“ сме отговаряли и в президентството сигурно има десетина писма-отговори по този повод. Но странното е, че Пламен Павлов се представя за експерт в газа, след като бърза справка в Търговския регистър показва, че той има участие във фирми, които или не развиват стопанска дейност, или пък фирмите, които имат някаква дейност, не участват на газовия пазар. И той използва т.нар. Газова асоциация, която е учредена през 2016 г., за да претендира за някаква представителност и легитимност като експерт в бранша, за да разпространява неистини за хора, които на него са му неудобни. Интересно също е, че сред учредителите на тази Газова асоциация има и един зам.-министър на енергетиката от кабинета „Петков“, Ива Петрова, която беше един от участниците във вероломното нападение срещу „Булгаргаз“ през януари 2022 г. Цяла България усети негативните последици от разгрома на „Булгаргаз“ и газовия сектор.
- Има ли някакви сериозни играчи, компании, фирми в тази Газова асоциация или тя е камуфлаж за разпореждане от екраните на медиите, като повечето НПО-та, които се използват да създават обществено мнение.
- Не, няма. Проверете и ще видите. Те търсят легитимност, за да бият по неудобните. В някои от фирмите са децата на Пламен Павлов. Той е изхвърлен от „Си Ен Джи Марица“ през 2018 г. Тази цесия беше абсурдна и ние сложихме край на тази практика. Затова бяхме неудобни. „Булгаргаз“ се беше превърнал в боксовата круша на такива хитреци. Без излишна скромност мога да кажа, че нашият екип превърна „Булгаргаз“ в една модерна оздравена компания, която стана фактор. Разбира се с доброто взаимодействие на холдинга, на Министерството на енергетиката, на КЕВР.
- Как става така в тази наша държава, че винаги талантливият мениджър, който дава резултати, е отстраняван и на него място се настаняват марионетки, мишки и некадърници, доказали своята несъстоятелност.
- Знаете ли най-добрата оценка за нашата работа я дадоха клиентите и банките. Банките не искаха да чуят за „Булгаргаз“ през 2015 г. Идваха големи банки и ни казваха: „Момчета изглеждате ни готини и амбицирани, обаче при вас няма оправия. Не виждаме как ще се оправят нещата.“ И след година, година и нещо, идваха вече с други фрази, че са ни проучили и че вече могат да си доверят парите на „Булгаргаз“. И ако проверите, ще видите, че ние наистина вземахме финансиране на изключително ниски лихвени нива. Под процент. Дори последните овърдрафти бяха под 0,7 без никакви обезпечения. Имаха ни пълно доверие. Говоря не само за български банки, но и за много големи чужди банки. Кой ще даде гаранция за 100 млн. долара при условие, че има риск този договор да се загуби. Само този, който има много голямо доверие в мениджмънта.
- Е, затова са Ви махнали. Не се търпи такова нещо, някой да е добър. Дошли са във Вашия дом, докато сте болен от ковид.
- Ох, то беше проверка върху проверката. Всичко започна още през декември месец. Министерството на енергетиката ни обърна с хастара наопаки. Защо не сме спрели топлофикация, които дължали стотина милиона. Ние им обяснявахме, че не може да се спре топлофикация. Имаше проверка от БЕХ, съпругата на Венко Сабрутев беше в комисията. И се стигна дотам, че те се опитаха да фалшифицират факти по проверката. И ние бяхме принудени да им оборваме проверката с техните констатации, като публикувахме проверката и изпратихме до всички медии истината и фактите.
- Тоест, за да Ви махнат, те са започнали с един много силен институционален натиск върху дружеството, върху екипа Ви и върху Вас персонално?
- Това беше тормоз, не натиск. Аз за първи път виждам, принципал, собственик да атакува по толкова жесток начин собственото си дружество, което е оздравено и е на печалба. Вие виждате ли логика в това? Такъв абсурд няма никъде. Изсипаха се абсолютно всички. ДАНС, полиция, министерски проверки. Към КЕВР имаше същото отношение. Целта беше да бъда отстранен, това е. И не само аз и моя екип да бъдем отстранени, но и да бъдем омаскарени. По същия начин тормозеха и председателя на КЕВР, доц. Иван Иванов.
- За да не можете повече, дето се вика, да се върнете на позиции.
- Да. Затова в 7 часа сутринта един ден двама цивилни служители от полицията позвъниха на вратата. Момчетата бяха видимо притеснени и очевидно разбираха, че са им разпоредили да предприемат действия, които са нередни, които са незаконни. Те се чувстваха неудобно. И ги питам: „Момчета, кой ви праща?“. Те сочат нагоре. Видяхте какво се случи после, арестуваха лидера на опозицията, може би аз бях пилотният проект, упражнението. Казаха ми, че трябва да отида на разговор. Аз обаче не бях добре от вчерашния ден, бях си направил два теста и им казах, че съм с ковид. Дори тръгнах да се обличам, лошо ми е, но щях да отивам, какво да правя. Като чуха за ковида, се отдръпнаха, почнаха да въртят телефони и докараха някакъв лекар от правителствена болница, за да ме тества дали наистина съм с ковид. И същата вечер целият съвет на директорите на „Булгаргаз“ бяхме освободени без абсолютно никакви мотиви. Още по време на проверките в дружеството, когато идваха служители на ДАНС и полицията, преди да си тръгнат са казали на колегите: „Вашият шеф е политически неудобен.“ И колегите ми докладваха.
- Александър Николов, енергийният министър от кабинета „Петков“, нарече сегашното ръководство на „Булгаргаз“ „щаб за хаос и разруха“, каза че високите цени на газа у нас през януари се дължат на брутална некомпетентност и корупция. Как ще коментирате подобна оценка?
- Александър Николов много отдавна нито го чета, нито го слушам, нито го гледам. Точно той да говори за некомпетентност е много комично. Всички видяхме по време на тяхното управление какво се случи с „Булгаргаз“ и газовия пазар. „Булгаргаз“ е затънало в огромни заеми. Газохранилището „Чирен“ беше запълнено с много скъп газ от посредниците, който в момента се чудят как и на кого да го продадат. Псевдоекспертите казват, че цената на холандския хъб намалява, а нашите цени се вдигат. Само че цената намалява в конкретен момент, ден. На месечна база и нашият газ намалява. Просто част от хората, които обикалят из медиите и говорят, не разбират тази търговия как се прави, как се смятат цени и пр. Изобщо не обръщам внимание какво говори Александър Николов. Съвсем сериозно. Той се появи отнякъде и никой не разбра откъде са появи за шест-седем месеца. И сега отиде пак някъде, и не е ясно къде.
- Това поскъпване на газа през януари дължи ли се на компонентата от „Чирен“?
- Вероятно „Булгаргаз“ не добива от „Чирен“ в момента. Да, газът от „Чирен“ е най-скъп в микса. Съгласно Плана за извънредни ситуации, „Булгаргаз“ нагнетява и добива по график, одобрен още през март 2022 г. Съгласно този график, те трябва да добиват през януари около 2,5 млн. куб. метра газ на ден. И очевидно те не правят това, за да не скочи цената на газа. Може би включват в ценообразуването някакви малки количества. Ако те включат количествата съгласно плана, цената ще стане 210 лева. Но в крайна сметка всеки един български гражданин ще плати високата цена, когато тръгнем да вадим тези количества.
- По времето на кабинета „Петков“ възникна и драма с НЕК. НЕК трябваше да върне безлихвения заем, отпуснат за плащане по арбитражното дело с „Атомстройекспорт“, около 600 млн. евро, за да може Кирил и Асен да купят зърно.
- За да може НЕК да изплати предсрочно този безлихвен кредит, 21 месеца по-рано преди падежа, НЕК изтегля от собствените си сметки близо 480 млн. лева. А останалата част от дължимата сума, 700 млн. лева, взима като нов заем от БЕХ, но лихвен. Тези 480 млн. лева можеха да ги използват, за да си платят лихвения заем от БЕХ, тъй като те имат няколко заема за около милиард и половина. Те можеха да си намалят главницата, и да спестят същевременно около 29 млн. лихви, които сега ще платят за тези 21 месеца. А те точно обратното направиха. Тоест загубата от тази неизгодна сделка е 56 млн. лева. И накрая от управленските операции на кабинета „Петков“ в се оказа, че нито зърно е закупено, сметките на НЕК са изпразнени и компанията има нов дълг към БЕХ за 700 млн. лева. Хора, които претендират, че са добри управленци никога не могат да направят подобно нещо.
- Където и да боцнеш от управлението на ПП, изкача пълен провал и огромни щети за държавата. Страшно е. Служебният кабинет се хвали с историческо споразумение с турската БОТАШ за 13 г. Как Ви изглежда като време предвид и терминала, който се изгражда в Александруполис?
- Най-вероятно става дума за споразумение, което се нарича service agreement. Турската компания предоставя услуга срещу заплащане, да поеме газа от терминала и да ни го предаде на изход на Странджа 1. Тоест, ако купим танкер с LNG, този газ ще се прехвърли на „Булгаргаз“ на терминала и оттам нататък съгласно този договор БОТАШ ще ни го достави до българска територия, за което съответно „Булгаргаз“ ще си плати. Аз бих го приел наистина за пробив, ако турците ни дадат права и възможност ние да търгуваме на техния пазар. Примерно да можем да разтоварим LNG и да продадем част от него на турски фирми. Защото ще има периоди на излишъци. Просто тук става дума за споразумение, турската компания да поеме газа на вход в Турция и да ни го доставя на Странджа 1. И тъй като става въпрос за 13-годишно споразумение, важното е българската страна да не е поела задължителен финансов ангажимент за тези години. А да заплаща по споразумението само когато има доставка на LNG.
- Така наречената градска десница заподозря, че през този договор с БОТАШ може да се вкарва пак руски газ, заобиколно.
- Всеки си приказва както му е удобно, един показва таблици, които самият той не разбира, други се страхуват от руския газ, трети отива в Давос и съобщава на Европа, че е прекратил за една седмица газовата зависимост от Русия, а същевременно купува същия руски газ, само че значително по-скъпо от посредници. Както обича да казва народът, излага България пред чужденците. Ето бившият премиер, забравил, че вече не е премиер, се обадил на гръцкия енергиен министър да координира общи за въглищните централи. След като точно неговото правителство е подписало ограничаването на работата на тецовете. Виждаме една художествена самодейност, едно непрекъснато излагане на международната сцена и тежък популизъм. Коментарите по телевизиите не се основават на експертно знание, говори се предизборно. Със сигурност ще стане ясно какъв ще бъде газа в танкерите, защото всички договори на „Булгаргаз“ се предоставят на КЕВР. В „Булгаргаз“ няма секретно деловодство. Но има търговска тайна. Може би е добре предвид напрегнатата обстановка „Булгаргаз“ да бъде проактивно дружество, да излиза и да пояснява всички тези въпроси, за да не остава обществеността с впечатлението, че нещо се скрива. Каквото и да прави „Булгаргаз“ ще трябва да осигури най-ниската цена на пазара, защото вече не е сам на пазара, ще има конкуренция и от Румъния, и от Гърция, и от Турция. Да не забравяме и „Газпром“, те могат да си влязат със свой доставчик и да залеят целия пазар с най-евтиния газ. Затова дългосрочните договори трябва да позволяват на „Булгаргаз“ да води конкурентна и гъвкава политика.
- Нека да завършим с това, че предложението да участвате в кабинета „Габровски“ беше изненадващо за публиката. Някъде се спомена, че Вашият баща имал стара дружба с Радев.
- Бях енергиен министър в първото служебно правителство на Радев. Винаги съм получавал добра оценка от него за моята работа и никога не съм го подвеждал за каквото и да било. Когато е искал моето експертно мнение, аз съм му го предоставял. Колкото до баща ми, той не е сред нас отдавна и мога да Ви уверя, че той и Румен Радев не са се поазнавали. Тук медиите са далеч от истината. Когато ме посочи за министър, президентът Радев ми каза, че залага на мен, защото нямам обвързаности и зависимости, както и принадлежности към бизнес кръгове. Със сигурност нямаше уговорки между ГЕРБ и президента относно мен, когато се конструираше кабинетът „Габровски“. Просто проф. Габровски сам си правеше кабинета, аз това го видях. Когато се срещнахме, разбрах, че съм един от вариантите за енергиен министър, и че за мен е чувал добри неща и че ще успея да свърша работа в настоящата тежка ситуация. Малко след това ми се обади и ми каза, че се е спрял окончателно на мен. И на срещата аз го предупредих, че моята номинация ще срещне сериозен отпор от ПП и вероятно ДБ именно заради тиражираните от Кирил Петков чудовищни лъжи за азерския газ. Отговорът на проф. Габровски беше нещо от рода на, че не всички могат да бъдат щастливи...
