Никога не е късно да говорим за ценности в политиката

<p><strong>Явор Дачков:</strong> Става ли ясно накъде ще тръгне България след изборите? <br /><br /><strong>Огнян Минчев:</strong> В България политическият дебат е все по-малко съдържателен. Основните проблеми се обсъждат все по-малко и все по-фрагментарно. Тъй наречената &ldquo;позитивна кампания&rdquo;, всичко това, което не е атака срещу опонента, е цитиране на кухи лозунги в по-голямата си част. За съжаление това става възможно благодарение на факта, че гражданският и обществен избор бива подменян с пряка или косвена манипулация. А вече освен манипулацията има пряка или косвена принуда да се гласува по определен начин.<br /><br /><strong>Явор Дачков: </strong>Политиците обаче казват: избирателят е такъв, затова му предлагаме това.<br /><strong><br />Огнян Минчев: </strong>Избирателят не е оправдание за никого. Политическият процес е отговорност на политическия елит. Професионалните политици, които формират една високопоставена прослойка &ndash; по статут, по материално състояние, по престиж &ndash; носят отговорност за това какво знаят и какво не знаят избирателите. Така както отговорността на професора е да чете лекции, на земеделеца &ndash; да произвежда домати, отговорността на политиците е да информират обществото за неговите проблеми и за алтернативните варианти за решаването им. В този смисъл нивото на избирателя не е извинение за нивото на политическия дебат. <br /><br /><strong>Явор Дачков:</strong> Г-н Георгиев, избирателната активност на последните европейски избори беше по-висока. Това се обяснява с обвързването им с вътрешните избори. Означава ли това, че има глад за политика?<br /><strong><br />Живко Георгиев:</strong> Високата активност беше добър белег от гледна точка на избирателния процес. Безспорно тази висока активност е реакция, от една страна, на осъзнаване на дефицити от голяма част от избирателите &ndash; дефицит на справедливост, на правов ред, дефицит на надежда, на позитивна визия за бъдещето на България, дефицит на яснота, прогнозируемост, прозрачност. Но това е елемент от иронията на историята &ndash; осъзнаването на тези дефицити и високата активност не подобряват ситуацията и не помагат за тяхното разрешаване. Аз не виждам признаци на позитивни тенденции. Друг е въпросът, че България не е изключение. Това, което наблюдаваме в Италия, не е много по-различно.<br /><strong><br />Огнян Минчев:</strong> Преди няколко дни, когато на стадиона във Варна освиркваха премиера, се сетих за един италиански виц: кандидат-депутат се оплаква на кмета, че неговите съграждани са го освиркали и замеряли с домати. Кметът му отговорил извинително: &bdquo;Съжалявам, господине, сезонът на дините още не е дошъл!&rdquo;. <br /><strong><br />Явор Дачков:</strong> Може ли да се каже, че Европейската комисия върши своята работа под формата на политически борд и българските политици не полагат много усилия да оправят конкретни послания?<br /><br /><strong>Огнян Минчев:</strong> Мисля, че нещата не са толкова прости. Това, което наричаме политико-икономическа олигархия в България, не е готово да се даде в ръцете на един политически борд. Напротив &ndash; тези хора са активни в практики, които ще ги имунизират срещу решенията на ЕК. От тази гледна точка за тях вариантите са два: първо, повторение под някаква форма на настоящата тройна коалиция, което предполага слаб премиер &ndash; витрина на това, което се случва зад завесата, премиер &ndash; заложник на всички тези интереси зад сцената. Алтернативата е да бъде създадено правителство от &bdquo;другата страна&rdquo; на политическия спектър, от не по-малко формации и с още по-слаб премиер. Защо им е слаб премиер? Защото от него на практика не зависи нищо. ЕК не може да оказва натиск върху премиер, от когото нищо не зависи. <br /><strong><br />Живко Георгиев: </strong>Част от хипотезите на г-н Минчев имат основание. Мен ме тревожи, че в досегашната фаза на предизборната борба се нагледахме на всички политически техники за привличане на избиратели и въпреки това аз не виждам признаци за съдържателна иновация. Не виждам признаци за поява на политическо поведение, което да е отрицание на кризата на политическото представителство. При този дефицит на идеи и ценности аз не виждам възможност да се появи само една формация, която такива мърморковци като нас да посочат за пример за нормално политическо поведение. Това е проблемът. Имаше изненади, имаше нови лица&hellip; този филм вече сме го гледали.<br /><br /><strong>Явор Дачков:</strong> Ние не сме мърморковци по природа, а ситуацията ни прави такива.<br /><strong><br />Огнян Минчев:</strong> Наистина политическият дебат не е особено богат, меко казано. Но не бих казал, че е изцяло лишен от идеи. Има и партии, и кандидати, които предлагат сериозни идеи, сериозни решения на съществуващи проблеми. В този смисъл аз мисля, че тази кампания и тези избори предоставят по-малко основания на тези, които не желаят да гласуват, да си останат вкъщи, отколкото други кампании и други избори.<br /><br /><strong>Явор Дачков:</strong> Това е парадокс. От една страна, описваме една лоша ситуация, а от друга, вие казвате, че има за кого да се гласува. Защо?<br /><br /><strong>Огнян Минчев: </strong>Защото според мен за всички основни типове възгледи в страната има, макар и крехки, алтернативи. Такива се появяват и вляво, и вдясно, както и в направления, които не могат да бъдат определени като леви или десни. За мен едно подобно явление е партията &bdquo;Зелени&rdquo;, тези зелени, които излязоха и спасиха Рила. Всички тези млади момчета и момичета, които според мен са все още много млади и неопитни, но са толкова мотивирани, с толкова ясни визии, с конкретна програма за действие не само в областта на екологията. Мисля, че един човек, който се е разочаровал от всичко и вляво, и вдясно, съвсем спокойно може да излезе и да гласува за тях, без да се страхува, че ще се излъже.<br /><strong><br />Явор Дачков:</strong> В Германия зелените плетяха пуловери в парламента и всички им се смяха преди 25 години, но промениха германската политика&hellip; <br /><br /><strong>Огнян Минчев:</strong> Това е така. Ако се разходите в Берлин, ще видите тази висока екологична култура. В България сме далеч от това, но поне ако успеем да спрем безобразията с изсичането на горите, със заливането с бетон на морето и всички хубави места в страната, ако можем да включим грижата за природата в нашето всекидневно съзнание, от това нищо по-хубаво не може да ни се случи.<br /><br /><strong>Явор Дачков:</strong> Защо днес сме престанали да говорим за ценности в политиката?<br /><br /><strong>Живко Георгиев:</strong> Съществува обяснение, че това не е печеливша стратегия&hellip; <br /><br /><strong>Огнян Минчев:</strong> Разговорът за ценности не може да бъде печеливша стратегия, при положение че този процес на ерозия на модерното общество доведе едно мнозинство от хората в България пред липсата на избор. Това не е някаква външна липса &ndash; че няма възможности за избор, а вътрешна липса &ndash; ерозия на малкото останала свобода, която беше култивирана в българския национален характер. <br /><strong><br />Живко Георгиев:</strong> Може би леко драматизираме. Наслагват се много културни тенденции, наслагват се влияния на медийна среда, които поставят ценностите в един постмодерен контекст, обезценяват ги. Не твърдя, че в Дупница постмодернизмът е победил, но подобни неща наблюдаваме и в по-развити и опитни в демокрацията страни.&nbsp; <br /><strong><br />Огнян Минчев:</strong> Да не забравяме, че интелектуалните и морални качества на това, което наричаме &bdquo;български елит&rdquo;, произвеждат системен цинизъм. Когато той е господстващата тенденция в развитието на обществото, на медиите, изобщо на публичния дебат &ndash; не можем да очакваме сериозен ценностен дебат. Цинизмът приравнява ценностите &ndash; той казва, че всичко е едно и също, всички са &bdquo;маскари&rdquo;, всичко е тъпо, всичко е кално&hellip; и няма смисъл от ценностен дебат.</p> <p>&nbsp;</p>