- 11 Дек 2024
- 831
- 5
Автор: Майлис Хидер, bg.mondediplo.com
Дъждовният сезон тъкмо започва във Виетнам през този месец юни 2024 г. Дъждовете обаче са редки. В полята на Фуонг Тан (провинция Тра Вин), точно в средата на делтата на Меконг, в южната част на страната, драконовите плодови дървета с вид на кактуси стоят послушно в редици. Стройните кокосови палми ги гледат отвисоко. Нищо не нарушава тишината, освен блеенето на козите в ламаринените им ограждения и няколко кучета, които лаят, за да известят, че са на стража. Между насажденията – парцели с нещо, което прилича на стръкове трева, които се къпят в няколко сантиметра вода. Ние сме в оризовите полета на делтата.
С яркооранжев бидон, пълен с тор, завързан на гърба, Бао (1) разпръсква сместа с помощта на дълга черна пръчка. За да стигне до полето, трябва да премине ров, пълен с вода, по тясно мостче – полегнал ствол на дърво, широк едва двайсетина сантиметра – „маймунски мост“, според местното название. Бос, със сърп в ръка, конусовидна шапка на главата, Бао работи от 6 часа сутринта на половината хектар, който има право да ползва. Когато го питаме за реколтата му, той се навежда и събира няколко листа: „Вижте, жълти са. Понякога класовете са празни. Тези дни вали по-малко и е много горещо“. Всичко, което оризът мрази.
За отглеждането на един хектар са необходими 30 хил. куб. метра сладка вода. Нивото на морето обаче малко по малко се покачва. Тук подпочвената вода става още по-солена, тъй като липсата на дъжд ограничава разреждането на солните кристали. Така че производството има тенденция да намалява. Както често става, решението е в увеличаване на химическите торове. „Природата тук много се промени, разказва Бао. Когато бях малък, имаше раци и риби във водата на оризовите полета. Днес, с всички продукти, които използваме, те вече не идват“. Зад него оглушително бумти двигател на лодка. Витлото му е поставено на ръба на рова. То се върти с пълна скорост, за да пренесе сладка вода от канала до оризовото поле.
Делтата е изтощена. Виетнамската „оризова житница“, територия от 40 000 кв. км, където живеят 20 млн. жители (при общо население от над 99 милиона), доставя всяка година 24 млн. тона скъпоценна зърнена култура, или 54% от националното производство. 82% от обработваемите земи в страната са заети от оризови полета. Прекомерната експлоатация засяга тежко делтата. Виетнамското ѝ име, „Делта на деветте дракона“ – за да обозначи деветте ѝ ръкава, „тези водни територии, които ще изчезнат в кухините на океаните“, както пишеше Маргьорит Дюрас (2) – поражда фантазията за непоклатим колос. При преминаването по Меконг с лодка обаче се набива на очи нейната крехкост. Мастодонтът с необичайни размери се характеризира с толкова ниски брегове (около един метър под морското равнище), че листата на плодните дървета се къпят във водата. Скоро биха могли да потънат там: докато земеделието източва подземните води, делтата намалява с около четири сантиметра годишно. Явление, което я излага още повече… на напредването на морето. С този ритъм тя би могла да бъде залята наполовина до 2050 г. и напълно през 2100 г. (3). Според Алексис Дрогул, изследователски директор в Института за изследване на развитието (IRD), „най-голямата заплаха е интензивното земеделие. Производството унищожи екосистемите. Не можем да си позволим повече да чакаме“. Но как да бъдат прекратени дейности, които осигуряват прехраната на населението на делтата, без да бъдат предизвикани огромни човешки щети?
Виетнамското правителство възнамерява да реагира. На конференция през 2017 г. в Диен Хонг то определи пет големи директиви, изложени в резолюция 120 за „трайното развитие“ и „климатичната устойчивост в делтата на Меконг“. Освен очакваните обещания за „опазване на природата“ и „избягване на агресивността към нея“, независимият специалист но екология на делтата Нгуен Ху Тиен посочва обещанието за „развитие на култури, адаптирани към солената вода“ и най-вече проекта „да се съсредоточим по-скоро върху качественото земеделие, отколкото върху количеството“.
Но не всеки, който иска, излиза от продуктивизма. Страната е затънала в него още от колониалната епоха. „Земеделието във Виетнам е наследство от Франция“, ни обяснява Тран Тай Нгием, заместник-генерален директор на отдела по земеделие и развитие на селските райони в Кан Тхо, най-големият град в делтата на Меконг, кръстопът на търговията с ориз. На карта, закачена на стената в кабинета му, пръстът му проследява линията на река Кан Тао, след това на канала Кенх Ксан Ха Но, който е нейно продължение. Този канал е бил построен от френски заселници. Виетнамците го наричат „Пътя на ориза“.
„Делтата спаси страната от глад“
При пристигането си през 1858 г. Франция оценява земеделския потенциал на Кошиншин (днешният Южен Виетнам). Заселниците изучват търговията с ориз, по онова време доминирана от китайски търговци, и я обсебват. Франция разкопава, построява диги, инвестира в напояването, пресушава наводнените зони. Тя преобразява бизнес структурата: създава служби за проучвания от 1927 г., земеделски камари, кредитни организации и Индокитайската служба за ориза през 1930 г. (4). Тя открива училища, за да обучава виетнамците на френските практики. Появяват се имоти от по няколко хиляди хектара, половината от тях присвоени от 3% собственици. Между 1868 и 1943 г. площта на оризовите полета нараства от 250 хил. хектара до 2,3 милиона. Французите налагат две реколти годишно, срещу една преди това, която е следвала естествения цикъл на почвата.
Страната излиза обезкръвена от войните в Индокитай (1946-1954 г.) и Виетнам (1955-1975 г.). „По време на обединението през 1976 г. всички бяха гладни, разказва Нгуен Ху Тиен. Ние бяхме под санкции от САЩ, така че трябваше да произвеждаме храна. Делтата на Меконг беше най-плодородното място в страната“. Тогава държавата построява пътища, за да свърже провинциите, механизира парцелите, пресушава водата. Тя насърчава политиката „оризът най-напред“. „Почистихме земите и разширихме оризовите полета, доколкото можахме. Делтата спаси страната от глад“.
След опит за колективизация – образуване на кооперации, планиране, по-високо данъчно облагане, от 1958 г. в Севера и от 1976 г. в Юга – Комунистическата партия взема решение да „обнови целите, политиките и методите на действия, свързани със селското стопанство и селячеството“ (5). През 1986 г. тя започва doi moi, или „обновление“. Тази вълна на либерализация засяга както държавните предприятия, така и чуждестранните инвестиции и селското стопанство. Обработваемите площи отново са разширени, насърчена е индустриализацията; чрез финансови стимули държавата насърчава закупуването на торове и пестициди. Тяхното използване скача. Неизмерими количества вода са насочени към отглеждането на ориз. Производството на ориз нараства от 16 млн. тона през 1986 г. на 40 милиона в началото на ХХI век, с три реколти годишно. Само в делтата на Меконг произведеното количество зърно днес е пет пъти по-високо, отколкото в началото на doi moi.
Отглеждане и консумация на ориз
От 1989 г. Виетнам може да си позволи да продава ориза си в чужбина. Той става третият износител в света (след Индия и Тайланд), с продажби, еквивалентни на 8 млн. тона, за сумата от 4,5 млн. долара през 2023 г. (при общ износ, преди всичко на промишлени продукти, на обща стойност около 350 млрд. долара през 2023 г.). А 90% от този износ идва от делтата на Меконг.
Тан, който отглежда раци в околността, гребе на пирога от Чу Лао Дунг, остров, сгушен между два притока на реката. Миризма на риба гали ноздрите. И от едната, и от другата страна на реката има маймуни, рояци комари. И навсякъде мангрова гори. „Това, което виждате, са дървета, които естествено спират свлачищата. Те позволяват да се избегнат щетите при внезапните покачвания на морската вода“, обяснява Тан. След около двадесетминутни усилия той пуска греблото с въздишка на облекчение. Хоризонтът изведнъж се отваря: вляво – краят на Меконг; вдясно – Южнокитайско море. По средата водите се смесват. „Тук по-добре разбирате защо сме толкова уязвими от морската вода. Вижте колко са ниски земите. Ето откъде идва солта. По принцип имаме шест месеца сладка вода – по време на дъждовния сезон, и шест месеца солена вода – по време на сухия сезон. Но вече не. А този район, в който преди се отглеждаше ориз, стана необработваем“.
Близо до мангровите гори на острова земята, напукана на места, изглежда по-суха, отколкото в провинциите далече от морето. Замърсени потоци, пълни с отпадъци от човешка дейност (найлонови торбички, индустриални отпадъци и др.) преминават през полетата. Наоколо, почти навсякъде, има любопитни правоъгълни водни басейни, покрити с брезент. На пълна скорост се въртят турбини, за да окислят водата. „Тъй като трябваше да спрем да садим ориз, сега се занимаваме с промишлено отглеждане на скариди. Те живеят в солена вода. Други отглеждат плодове. Опитваме се да се приспособим“, разказва Хоа, която преди е отглеждала ориз. На двайсет минути с ферибот, на другия бряг на Меконг, в Тран Де – един от големите центрове за производство на ориз в делтата, се простират толкова много млади оризови стръкове, докъдето стига погледът, а басейните със скариди се увеличават. „Обработвам това поле от четиридесет години. Но съм наясно, че може би скоро вече няма да дава ориз“, споделя Жиан Лонг, на около шейсетте. В парцела на съседа – резервоар в строеж.
Повече качество, по-малко износ
Потъването на земеделските земи започна. От 4 млн. хектара оризови полета в делтата през 2015 г., през 2023 г. са изчезнали 300 хил. хектара (6). Производството върви безвъзвратно надолу. Виетнамското правителство се опитва да превърне принудата в избор. На 26 май 2023 г. то публикува решение 583, подписано от вицепремиера Ле Мин Хай, което предвижда „намаляване на обема на износа (на ориз) до 4 млн. тона, с оборот от 2,62 млрд. долара до 2030 г.“ (7).
„Ние не искаме този спад, ни обяснява Тран Тай Нгием, от отдела по земеделие и развитие на селските райони в Кан Тхо. Но трябва да вземем предвид реалността. Не можем да увеличим добивите: климатичната промяна и липсата на вода не го позволяват. Имайки предвид значението на ориза за продоволствената ни сигурност, ще дадем предимство на вътрешния пазар“. Виетнамците консумират средно по 90 кг ориз годишно.
Става дума, както обяви конференцията в Диен Хонг през 2017 г., за размяна на количеството срещу качеството. За да постигне това, правителството залага на форма на адаптация. В провинцията около Кан Тхо дрон разпръсква 50 литра тор върху земите на Института за изследване на ориза в делтата на Меконг. Той е бил създаден през 1977 г., веднага след войната. Около 150 изследователи и 100 селяни се опитват да разработят в него нови разновидности ориз. В 360-те хектара оризови полета, предназначени за изследване, табла обявяват: „Полеви опит за отглеждане на ориз с ниска въглеродна емисия, като се използват различни опции за управление на оризовата слама, водата и торовете“, или пък: „Полеви опит за производство на ориз с висока продуктивност и ниско съдържание на въглерод – сезони с четири реколти, 2024-2027 г.“.
Водещите продукти на института? Оризът OM2517 и оризът ST25, най-устойчивите на проникване на сол. Виетнам възлага много надежди на тези разновидности, които биха могли да се произвеждат в по-малки количества, но се продават по-скъпо: ориз с дълъг цикъл, който не може да се отглежда толкова бързо, колкото ориза с ниско качество (от 85 до 100 дни), съобразно решение 583, което предвижда намаляване на количествата и „повишаване на цената на изнасяния ориз“. В периода 2023–2025 г., казва документът, делът на белия ориз с ниско и средно качество трябва да представлява само 15%, белият ориз с високо качество – около 20%, ароматният ориз, японският ориз и оризът за специалитети – около 40%, а лепкавият ориз – около 20%.
След солта, бетонът…
Но държавната власт вече не контролира сама износа и частните играчи слабо се интересуват от нейните предпочитания. От 2007 г. Виетнам е част от Световната търговска организация (СТО), която забранява на държавата да налага квоти за износ. Така че Ханой определя национални цели и се задоволява да нарежда на предприятията да ги постигнат. Но засега това рядко се случва. Вносителите на виетнамски ориз биха могли, от своя страна, да пострадат от недостиг. Азиатските страни, с „повече от 6 млн. тона, представляват 75% от целия износ; след това се нарежда Африка с близо 1,34 млн. тона, или 16,5%“, обяснява Тран Куок Тоан, зам.-директор на отдела внос-износ в Министерството на промишлеността и търговията. В Кот д’Ивоар, уточнява Нгуен Ван Нхут от компанията „Хоанг Минх Нхат“, 83% от вноса от Югоизточна Азия идват от Виетнам. В Гана този дял достига 90%. Ако Виетнам намали износа си, цените на зърнената култура биха могли да скочат.
Засега търговията върви добре, заключава със задоволство Тран Куок Тоан: през 2023 г. продажбите в чужбина отбелязаха „увеличение от 14,4% в обем спрямо същия период на 2022 г., и увеличение с 33,3% спрямо 2018 г.“. Но трудностите при работата на полето и перспективата от изчезване на делтата карат много селяни да се установят в града, по-специално в Кан Тхо (който има 1,2 млн. жители, срещу 200 хиляди до 300 хиляди през 90-те години на миналия век), в индустриалната провинция Бин Дуонг, или пък в град Хошимин. Последиците от това селско преселение за виетнамския живот и земеделие вече се усещат: „Селяните вече искат да преобразят земята, например да я урбанизират или индустриализират. И много селища, сред които Кан Тхо, го одобряват“, признава Тран Тай Нгием. Земеделието представлява 12% от брутния вътрешен продукт (БВП), който властите се надяват да нарасне със 7% през 2024 г. (8).
Ще успее ли Виетнам да обърне тенденцията? Ще продължи ли да иска толкова много от природата, или да я покрива с бетон?
Дъщеря на земеделци от делтата, Лин учи архитектура в град Хошимин. Седнала на пейка на хаотичния булевард „Нгуен Хю“, тя разказва: „След много лоша реколта родителите ми ми казаха да замина. Колкото повече обмислях рисковете за делтата, толкова повече си казвах, че няма какво повече да правя в провинцията. Тъжно е да си кажеш, че унищожихме природата си, наричайки това „продоволствена сигурност“… Над главата ѝ има гигантски ослепителни рекламни екрани, които приканват да се консумира сладолед, газирани напитки, кремове. В подножието на небостъргачите минувачи галят жълто-бяла змия. Група приятели играят баскетбол на игрище, спонсорирано от марка бира. На тротоара мъж, преоблечен като Мики Маус, припечелва няколко донга, местната валута, срещу снимки с деца. Спектакъл, който оставя Лин объркана: „Представяте ли си цялата страна така?“.
Превод: Галя Дачкова
(1) Имената са променени по искане на интервюираните.
(2) Маргьорит Дюрас, Любовникът, Éditions de Minuit, Париж, 1984 г.
(3) Жоан Гремон, „Околна среда и продоволствена сигурност: случаят с отглеждането на ориз във Виетнам“, Analyse, № 193, Министерство на земеделието и продоволствения суверенитет, Centre d’étude et de prospective, Париж, 23 август 2023 г.
(4) Кошиншин е присъединeн към Индокитай през 1887 г.
(5) Кристиан Клебер и Камала Мариюс-Гнану, „Révolution verte et collectivisation des terres dans le delta du Mékong. L’exemple de la plaine de Rach Noch“ (Зелена революция и колективизация на земите в делтата на Меконг. Примерът на равнината Рах Нох), Les Cahiers d’outre-mer, № 196, Бордо, октомври-ноември 1996 г.
(6) Според Международния изследователски институт за хранителна политика (Ifpri), селскостопанското производство на Виетнам може да намалее с 5,6 до 6,2% до 2030 г. в сравнение с 2022 г.
(7) „Decision 583/QD-TTg 2023. Strategy for development of Vietnam’s rice export market through 2030“ (Решение 583/QD-TTg 2023. Стратегия за развитие на виетнамския пазар за износ на ориз до 2030 г.), 26 май 2023 г., https://english.luatvietnam.vn
(8) „Le Vietnam, un “acteur clé” de l’agriculture mondiale“ (Виетнам, „ключов актьор“ на световното земеделие), 22 март 2024, https://fr.vietnamplus.vn
Източник: bg.mondediplo.com
