Михаил Миков: Хората искат мъст и възмездие

<p><strong><br /></strong></p> <p><strong>-&nbsp; На Сирни Заговезни, при посещението си в Ловеч, бившият вече премиер Борисов поиска&nbsp; прошка от Господ и народа. Според него само към тях грешките му са несъзнателни. Какво чувате вие в това изказване? Към кого грешеше Борисов съзнателно и към кого несъзнателно?</strong></p> <p>-&nbsp; Показната метаморфоза на&nbsp; Борисов е свързана с резултатите от неговото управление, заради което хората излязоха на улицата. Борисов съвсем съзнателно тупаше брашнения чувал и съвсем съзнателно прокарваше една политика, която в условия на криза засегна бедния и средния българин. Но когато се говори за несъзнателност, трябва да се отворят архивите. Да се отворят всички онези разумни предупреждения, че свиването на икономиката, удара върху потреблението, ограничаването на разходите, прогонването на чуждите инвестиции няма как да не доведат България до пропастта. Така че</p> <p><strong>покаянието на Борисов за несъзнателни грешки е дълбоко лицемерно и невярно.</strong></p> <p>Това беше съвсем съзнателно провеждана политика на ръководеното от него правителство. И опитът да се забрави всичко това в месеците преди изборите и да се внуши на хората, че кризата е виновна за всичко, тройната коалиция, 23-те години преход, показва, че явно няма искрено разкаяние и даже осъзнаване на това, което са причинили на България и гражданите при управлението на ГЕРБ.</p> <p><strong>-&nbsp; В Ловеч Борисов за първи път беше освиркан и посрещнат с викове "У-у-у!" и "Защо бягаш?". Защо българите се радваха четири години на това управление и как тази народна любов се превърна в гняв едва за няколко месеца</strong>?</p> <p>-&nbsp; Не е за първи път. Спомняте си в "Арена Армеец" и на едно друго спортно състезание в Лудогорец, ако не ме лъже паметта, имаше такива индикации. А истината е, че харизмата, простите обяснения на нещата, постоянното набеждаване на някой друг и търсенето на враг доста дълго време караха хората да очакват чудеса. За да не се замислят върху водената политика, върху унищожението на икономиката и влошаването на живота си. Управлението на Борисов приличаше на детска игра. Днес е едно, утре - друго, а в другиден - трето. Като някакви прищевки, а не като осъзната политика.</p> <p>И когато нещата стигнаха твърде далеч, когато фискалният резерв се стопи, когато са спрени големите инфраструктурни проекти, когато безработицата е скочила двойно, когато българите, живеещи в бедност, са станали критично много, когато само за месец от мизерия са се самозапалили пет души, тогава хората излязоха на улицата.</p> <p><strong>-&nbsp; Какво наследство ни остави управлението на ГЕРБ?</strong></p> <p>-&nbsp; Тепърва истината ще излиза наяве. И не само като икономически и финансови параметри.&nbsp; Другото голямо поражение е нанесено на институциите. За опасността от разбиването им ние многократно предупреждавахме. В името на едноличната власт на Борисов те бяха смазани и сега берем плодовете. Не може да управляваш, неглижирайки парламента, или пък да го възприемаш като изпълнител на волята ти. Не може да атакуваш съдебната власт с всякакви обвинения и да очакаваш да има върховенство на закона. А когато стане напечено, виновни са всички други, но не и Борисов. Ако първото поражение е финансово-икономическо, второто поражение, а може би по-непоправимото, е разбиването на институциите и унищожаване на нормалните механизми, по които функционира политическата система в конституционната рамка.</p> <p>Няма друг парламент, в който да са разбивани така целенасочено парламентарни групи. В който ерзац независими народни представители са крепили мнозинството на ГЕРБ, без да носят политическа отговорност за това. Така се отрази полицейщината върху политиката при гастрола на Борисов и Цветанов в управлението.</p> <p><strong>-&nbsp; Цветанов и Борисов много обичаха да се хвалят с показни акции, да водят битка с организираната престъпност. Имаше дори арести &bdquo;с дубъл&rdquo;, за да е по-ясен кадърът с белезниците. С кого се бореха Цветанов и Борисов и какво оставиха в МВР?</strong></p> <p>-&nbsp; Бореха се със съзнанието на българските граждани и главно от телевизионния екран. За да държат това съзнание в едно възбудено състояние, внушавайки му успехи в борбата с престъпността, докато крадците тършуват в дома му.</p> <p><strong>Но резултатите са ясни. Шенген! От който сме толкова далече.</strong></p> <p>И последните констатации вече не само на Холандия, за която твърдяха, че имала вътрешнополитически проблеми, а на все повече страни членки, в това число и Германия, са категорични, че проблемите с организираната престъпност и корупцията са пречка за влизането на България в Шенген. Досега политическата опозиция говореше основно за &nbsp;голямо разминаване между &bdquo;пречупения гръбнак&ldquo; на престъпността и тежките проблеми, които&nbsp; съществуват с битовата престъпност, в усещането на българите за защитеност на живота, собствеността и здравето им. Сега за фасадните успехи в сферата на сигурността и правовия ред у нас вече говорят политическите приятели на ГЕРБ в Брюксел. И тази концепция на ГЕРБ вече е демаскирана - от една страна, шинелно разбиране за демокрация, от друга страна, фасадно внушаване на успехи.</p> <p><strong>-&nbsp; Все пак не може всичко да е негативно. Кажете каква полезна работа свършиха за тези четири години, имам предвид в сферата на сигурността?</strong></p> <p>-&nbsp; Нека говорим конкретно. През мандата на ГЕРБ &nbsp;в този сектор имаше една-едничка цел - Шенген! Шенген, който да даде възможност на българските служби да бъдат пълноценен партньор на европейските. Шенген, който да даде възможност на България да бъде достоен член на Европейския съюз. Знаете за онези сигнали, които започнаха още през 2010 г.&nbsp; във Франция, по-късно в Германия, в Холандия. По отношение на структурирането на системата МВР се върна назад, като манталитет, като начин на мислене, като военизиран начин на ръководене на системата. Което е недопустимо за страна член на Европейския съюз.</p> <p>И тези дни, като слушам президента да изтъква основните достойнства на служебния министър на вътрешните работи, че била генерал, се учудвам как е възможно държавният глава да не разбира, че в европейските демократични страни обикновено ръководството на такива сектори като отбрана и вътрешна сигурност е цивилно. И политическо, разбира се.&nbsp;</p> <p><strong>-&nbsp; Преди няколко дни ексдепутатът Делян Пеевски беше върнат на работа като следовател, и то като подчинен на Петьо Петров, по-известен като Петьо Еврото. Как ще коментирате тези две назначения?</strong></p> <p>-&nbsp; Не съм запознат с мотивите, но това което се вижда, е, че някои законово допустими решения предизвикват силно критични настроения. Както сред работещите в съдебната власт, така и в обществото. И тези, които са извършили тези назначения, трябва да дадат отговори и да обяснят решенията си.</p> <p><strong>-&nbsp; Какво знаете за новия министър-председател? Одобрявате ли избора на президента? Всъщност кой според вас посочи&nbsp; Марин Райков?</strong></p> <p>-&nbsp; Чак такива гадателски възможности не бива да ми приписвате. Знам публичните факти от биографията му - дипломат от кариерата и кадър на СДС във високите етажи на властта. Оттук насетне това ще е едно голямо изпитание за дипломата Марин Райков. Изпитание, чийто успех&nbsp; ще се измерва с това доколко той и неговия кабинет ще успеят да решат някои неотложни проблеми и да се отърсим от подозрението, че зад паравана ще има разчистване на скелетите от ГЕРБ в гардероба. Онези скелети, заради които хората излязоха гневни на улицата и изгониха Борисов от власт.</p> <p><strong>- Какви са очакванията ви? Дали ще се справи?</strong></p> <p>- Надявам се да се справи. След управлението на ГЕРБ, което без съмнение беше доста фатмашко, България има нужда от връщане към върховенството на закона и толерантност в политическата полемика. И тук аз няма да се съглася с премиера Райков, че Борисов бил доказал, че е силен, а не силов политик. Той ръководеше държавата както старшината новобранците в казармата.</p> <p><strong>-&nbsp; Васил Гарнизов подкани Райков &bdquo;да поразроши перчема, сложи кецовете и отиде без антураж и охрана на преки срещи с улицата&rdquo;. Възможен ли е такъв диалог?</strong></p> <p>-&nbsp; Той има толкова много задачи за този кратък период от време, в който ще управлява, че едва ли ще му остане време за такава социология, дори и да иска. Смятам, че един министър-председател има достатъчно информация, за да вземе оптималните решения, които да се одобряват от хората - не само от протестиращите, но да се одобряват и от онези български граждани, които живеят непоносимо, но не са излезли по улиците и площадите.</p> <p><strong>- Не беше ли фалстарт изказването му, че вече сме чули гласа на протестиращите, сега трябва да дадем думата на милионите, на "мълчаливото мнозинство"?</strong></p> <p>-&nbsp; Трудно ми е да разчета това изречение. Смятам, че трябва да бъдат чути и тези, които протестират, и тези които не протестират. И това е работата на всеки министър-председател, още повече, когато той е служебен премиер. Трябва да умее да чува, да има канали, по които да получава истинска, а не напудрена информация.&nbsp;</p> <p><strong>-&nbsp; Виждате ли криза на гражданското общество? Кои хора са на улицата, кои се присъединиха към тях и какво може да успокои народните вълнения? Каква е вашата прогноза за изборите?</strong></p> <p>- Много е важно в предстоящата кампания нещата да се нормализират. Езикът на политическата омраза и отричането, наложени от ГЕРБ,&nbsp; да отстъпят място на състезанието на идеи и политика. В него много важна е не харизмата, а професионализмът, който може да осъществи добрата политическа идея. &nbsp;Другото ще люшка България дълго време. Много странно ми звучат тази гласове, които априори предвещават нестабилност в един следващ парламент. И тук</p> <p><strong>веднага възниква въпроса: Кой има интерес от такава нестабилност?</strong></p> <p>Всички&nbsp; партии и политици, които тръгват към тези избори, трябва да са наясно, че България и нейните граждани имат нужда от стабилност и то в конституционната рамка. Иначе няма никакъв смисъл да си играем на избори и да харчим парите на данъкоплатците.</p> <p>За мен нещата са прости. Едно провалено управление трябва да получи ясен знак на отрицание от българските граждани. Опитите след два месеца ГЕБР и Бойко Борисов да бъдат представени като чистички, новички, "ни лук яли - ни лук мирисали", ще бъдат поредната подмяна и едва ли могат да доведат до нещо добро за &nbsp;България.</p> <p><strong>-&nbsp; Сигурно сте прав, но освен БСП, всички останали са политически субекти, сформирани, образно казано, през последните два месеца или две години. Предполагам, че тази&nbsp; неяснотата и несигурност влияят на прогнозите на повечето политолози. Няма здрава политическа среда.</strong></p> <p>- Така е, съгласен съм. Това е резултатът от целенасочената работа на &nbsp;Бойко Борисов за разбивана на политическия модел, най-вече с дясното политическо пространство. Даже хората, които го подкрепиха в началото на мандата, впоследствие бяха атакувани - разбити, изтъргувани, подчинени. Това унищожи цялостната политическа система.&nbsp; И сега възстановяването й ще бъде дълъг процес. Каква сериозна политическа дискусия се проведе в България през последните три - четири години? В същото време в Европа се обсъждаха антикризисни мерки, търсеха се пътища и решения с хоризонт напред във времето. &nbsp;</p> <p><strong>Нищо! Тук всичко е лично!&nbsp;</strong></p> <p>И по възможност с персонални нападки, компромати и интриги. Тук се лепят етикети, много често на границата на клеветата и набедяването. Това е сегашната диагноза за политиката в България и оздравяването й ще бъде изключително трудно и продължително.</p> <p>И хората, които търсят простите решения, нека да погледнат финансовите показатели, нека да видят какво стана с резерва, нека проверят какво стана с чуждите инвестиции, нека видят настроенията в средния и в малкия бизнес. Защото</p> <p><strong>под общия знаменател на монополите се прикрива един друг въпрос. За едрите играчи, които бяха близо до властта.</strong></p> <p>Това са въпросите, които трябва да се дискутират. И трябва да се покажат конкретните текстове в законите, които бързо след изборите трябва да се променят. Иначе всеки може да се кълне, че е против монополите и в услуга на гражданите. Но когато влезе в парламента, пробният камък за неговата почтеност ще е отношението към ониези текстове на законите, с които ГЕРБ подаряваше и обществени поръчки, и различни други привилегии на близките до властта представители на едрия капитал.</p> <p><strong>-&nbsp; Казвате, че Борисов разруши дясното пространство. Виждате ли политическа фигура, която да възстанови тази среда, за да бъде възобновен политическия диалог?</strong></p> <p>-&nbsp; Голямо изкушение е да предлагате на мен, политик от левицата, да давам съвети за дясното. Нямам представа. Сигурно има такива фигури, които са доказали, че за тях политическото е по-важно от персоналното. Но най-предизвикателното е дали ще имат способността да обединят, да привлекат върху една реална политическа платформа тези, които им&nbsp; симпатизират.</p> <p>И един втори въпрос. При толкова обедняла, съсипана и обрулена България, при толкова смачкани хора, големият проблем в обществото ще бъде това как да се опазим от крайния популизъм, от залитането да се обещава невъзможното. Защото</p> <p><strong>в момента в България има 49 на сто не просто бедни, а крайно мизерстващи граждани, които са готови да погледната не вляво, а крайно вляво. Искат мъст и възмездие. </strong></p> <p><strong></strong>И няма да се впечатлят от дискусията между леви и десни идеи.Това е големият въпрос днес и в близка перспектива. И тук много представители на десницата трябва да си зададат въпроса докъде ни докара крайния либерализъм, стигнал своя апогей, сега, при Дянков.</p> <p><strong>Какво спечелихме и какво загубихме, превръщайки се в опитни мишки за експериментите на неолиберализма.</strong></p> <p>&nbsp;</p>