- Автор: Гласове
- 18 Апр 2023
- 5796
- 30
Автор: П. Е. Мисковиц, mentalhellth.xyz Следвайте "Гласове" в Телеграм
Малкълм Харис за Пало Алто, оптимизацията на мозъка и борбата срещу нашите технологични господари и оцеляването по време на технологична дистопия.
През 2000-те и 2010-те години нещо тревожно се случваше в Пало Алто, Калифорния, въпреки че то беше смятано за едно щастливо и здравословно място: самоубиваха се деца. Смъртните случаи принудиха някои хора да признаят тъмната страна на тази ориентирана към технологиите общност. Но никой изглежда нямаше желание да направи нещо по въпроса, като една от причините беше, че ако се направи нещо, това ще постави под въпрос самия етос на капитализма от Силициевата долина. В тази среда израства Малкълм Харис и тя е част от мотивите му да напише новия си бестселър „Пало Алто: История на Калифорния, капитализма и света“.
Малкълм беше любезен да приеме да разговаря с мен за менталния аспект на технологичния капитализъм и за това какво можем да направим, за да си върнем контрола от хората, които превръщат света в толкова депресиращо място.
- Защо решихте да започнете книгата с историята за тези самоубийства?
- Макар книгата да не е точно лична история, все пак аз започвам да пиша от някъде, всички започват да пишат от някъде. А мястото, от където аз идвам е това, в книгата описвам мястото, където съм израсъл. Голяма част от това, което съм се опитал да изследвам, е тази връзка между това щастливо, успешно, здравословно, богато място и проблемът с децата, които се самоубиват в него. Разминаването между това обещаващо място и реалността, беше преживяно от мен като дете, беше преживяно и от много други хора.
- Усещахте ли това униние, потиснатост или откъснатост, докато растяхте там?
- Не беше дори униние. Беше тревога, критична. Беше плашещо. Всеки път, когато биеше камбаната в клас, разбирахме, че е умряло още едно дете. Беше наистина страшно. И цялата общност го чувстваше по този начин. Но в същото време, никой не беше в състояние да реши проблема, въпреки че го разбираха. След всичките самоубийства хората разбраха, че училището оказва прекалено голям натиск и че е много трудно да си дете на това място. Хората нямаха заблуди относно причините за всичко това. Но когато се опитаха да направят нещо, установиха, че са структурно блокирани – не можеха да разрешат нещо, което вече беше превърнато в решение. И в крайна сметка всички накрая се отказваха и проблемът продължаваше да съществува с пълна сила, всъщност дори се превърна в национален. Когато аз растях, Пало Алто имаше особено високо ниво на младежки самоубийства. Но оттогава, останалата част от страната повече или по-малко достигна Пало Алто.
- Никой ли не иска да признае очевидното – че този начин на живот, това подложено на силен натиск детство, е проблемът до голяма степен?
- Все още няма официално обяснение. Ако прочетете отчета на Центъра за контрол на болестите – наистина е интересно. Те са отишли на място и са направили 200-страници доклад за самоубийствата, съсредоточени в Пало Алто. И не могат да открият димящото оръжие. Не могат да намерят истинското обяснение. Затова го превръщат в социологическо изследване на подобни клъстери на самоубийства и го отнасят към примерите за този феномен. Но аз изобщо не го помня по този начин. Само ако играеш с данните по определен начин, те могат да придобият тази структура. И това се превърна в най-разпространеното обяснение, въпреки че не обяснява защо тези „клъстъри на самоубийства“ продължават да се образуват в Пало Алто, при това доста неизменно през годините. И мисля, че причината е, че не могат да се отнесат структурно към проблема, който вече са установили, че е в основата – самата среда причинява тези проблеми. Затова трябваше да измислят друго обяснение.
- Това напомня на аналогията, която аз използвам – в края на улицата има електроцентрала, която причинява рак на всички наоколо, и ние искаме да говорим за рака, но никой не посочва електроцентралата като причина.
- Да, мисля, че това е съвсем вярно. Електроцентралата в този случай е призракът, обсебил това място – с неговата историческа отговорност, с наследството му от заселниците и колонизаторите.
- Смятате ли, че уроците от Пало Алто са относими и към останалата част от страната по отношение на епидемията от самоубийства и смъртта от отчаяние?
- Да, мисля че ние често мислим за това по неправилен начин. Защото една система, която решава дали дадено нещо е проблем или е решение, не се води от човешката логика, а от капитала – нещата, които ние смятаме за проблем, за тази система всъщност са решение. Затова една от задачите ми в тази книга беше да се опитам да разбера за какво са решение децата на Пало Алто, защо системата има нужда от хора, които са направени по този начин? Каква е целта на това? Защото мисля, че наистина има някаква цел. Това е глобално, историческо решение на проблема как неравенството в света от 20 век да продължи да се поддържа и в 21 век. И това е много труден исторически проблем за решаване, който по различни начини е стоварен върху гърбовете на американските деца.
- Интересно е, че Пало Алто – мястото на тази епидемия от самоубийства – е също и мястото, където са направени много от изобретенията, които сега обвиняваме за кризата на нашето психично здраве. Интернет и социалните медии винаги са се смятали за един вид абстрактни технологии, в противоположност на конкретните изобретения на конкретни хора от конкретно място.
- Хората винаги разглеждат това като причинно-следствена връзка, като например: имаме такъв ръст на депресията и самонараняванията сред младите хора, а имаме и нарастване на смартфоните. И става лесно да се свържат тези две неща. Но може да има и трето нещо, което причинява първите две, и това е пренебрегването на благосъстоянието на хората. Структурното незачитане на човешкото благосъстояние може както да депресира децата, така и да ги кара да губят времето си в телефонните игри и социалните медии.
Вълната от самоубийства в Пало Алто обаче не е причинена от смартфоните – тя започна в началото на 2000-те години. А тогава нямаше смартфони и интернет не беше още толкова застъпен в живота ни. Ние не бяхме депресирани от социалните мрежи.
- Мислите, че вината за психичното здраве на децата днес погрешно се хвърля върху социалните мрежи и интернет?
- Не мисля, че има достатъчно силни доказателства за връзката между двете неща. Не мисля, че прекарването на цял ден в социалните медии, отделно от връстниците, и общуването със света по този начин, ще окаже положително въздействие за доброто психично здраве. Но не мисля и че има много доказателства, че социалните мрежи са причината сами по себе си. Би било по-добре да разгледаме социалните мрежи и телефоните като част от общата социална констелация, която можем да опишем като технодепресия на късния капитализъм.
- Да, мисля че и аз като цяло споделям същото – телефоните са симптом на по-голям проблем. А той е свързан с това, което капитализмът изисква от нас днес – да бъдем постоянно изолирани един от друг, постоянно да произвеждаме и продаваме собствения си имидж. Не самите социалните мрежи, а социалните мрежи заедно с изолацията, са необходими за функционирането на капитализма.
- Да, причината не е непременно едно дадено нещо. Могат да са много неща, които са неделима част от причината. Намирам за странно, че хора, които твърдят, че социалните мрежи са причината, всъщност не искат да направят нищо, за да я отстранят. Ако знаете, че това е извънредна опасност за здравето на децата, не бихте ли искали веднага да затворите всички тези компании и да забраните социалните мрежи? Според мен това говори, че те не вярват в действителност, че това е единствената и пряка причина.
- Но дори и да вярваш, че те са пряката причина, това би било като да кажеш „забранете фабриките“ по време на индустриална революция. Искам да кажа, не може просто да забраниш нещо, което е интегрална част от функционирането на капитализма.
- Точно така. Обществото не разполага с начини да упражнява контрол върху частните фирми. Това не се възприема като нещо, което можем да направим веднага. И мисля, че този факт е по-депресиращ от всичко останало – не самите телефони, а фактът, че нямаме контрол над телефоните, нямаме контрол над каквото и да било в нашето общество. Привикването да сме безпомощни е най-тъжното нещо.
- Какво тогава е решението на тази криза на технодепресия?
- Мисля, че можем да потърсим решения в историята. В книгата разказвам за това как през 60-те години новото ляво се оказва в директен конфликт с тех индустрията на множество различни фронтове. Ние някак сме възприели теорията, че лявото е за технологиите, че е протехнологично. Но през 60-те години те не просто са твърдeли, че технологиите съсипват културата и превръщат всички в конформисти, но са разбирали и ролята им в геополитиката. И затова са взривявали компютърни центрове и такива неща. По време на окупацията на университетската компютърна лаборатория протестиращите в Станфорд са изтъквали аргумента за контрол от обществото над съвременните технологии.
Ето кое е важно – идеята, че обществото може да насочва технологиите, а не технологиите да управляват обществото. Ние не сме подчинени на някаква универсална прогресия на транзисторите. Ние можем по политически път да изземем тези системи и да ги управляваме според нормативните идеи за човешко благосъстояние. Това е радикална идея, но тя може да бъде определяна на общинско ниво, а не само на национално ниво. Можем ние сами да решаваме как да работят технологиите.
- Как се вписват дрогата и психичното здраве във всичко това? Силициевата долина сякаш винаги е била обсебена от менталното усъвършенстване и менталната продуктивност. Как тяхното виждане за човешкия мозък се вписва във всичко това?
- Въпросът е в оптимизацията и постоянното оптимизиране на това, което те разбират като най-добър човешки материал. Това представляваше евгениката – форма на човешка оптимизация. Огромна част от технологиите, създадени в Силициевата долина, имаха за цел да се направят „опитни“ индивиди, които могат да въздействат върху света във все по-голям и по-голям мащаб. Ако всички имат мечове, един наистина опитен човек ще се отличи от останалите. Но ако изобретиш бомба, тогава един наистина опитен човек може сам да спечели цялата война. Така че това беше стратегия за запазване на неравенството – да се усъвършенстват и подобряват индивидите, и по-специално американците. Ако погледнете Дъг Енгелбарт и първия персонален компютър – те идват от Изследователския център за усъвършенстване на Станфорд, с конкретната идея да усъвършенстват човешките работници и човешките войници.
Можем да продължим още нататък – Пало Алто и Станфорд винаги са били обсебени от усъвършенстването на човека, с цел да се осигури мястото на Америка в света през 20 век. Бил Шокли разбира това повече от всеки друг. Той изчислява колко повече хора може да убие атомната бомба, в сравнение с конвенционалните бомби, и осъзнава, че се приближаваме до момента, в който един единствен човек може да унищожи целия свят. И точно това е целта! Да се създаде единственият човек, който заслужава и е способен да упражнява власт над цялото останало човечество. И ако погледнем някого като Питър Тийл или Илон Мъск, които изглежда наистина искат това, които изглежда се опитват да се издигнат над останалото човечество, ще видим, че това е продължаващата цел на системата. Това е крайната точка на решението от Пало Алто.
- Подобен начин на мислене отразява ли се на начина, по който мислим за психичното си здраве? Как виждаме себе си като обекти на постоянно оптимизиране?
- Изцяло. И те създават инструментите и средата, в която от нас се иска това. През десетте години след финансовата криза единствената група работници, които имаха устойчиво нарастване на заплатите, бяха работниците със следдипломни степени. Свидетели сме на изместване на значението на обичайните резултати от живота, което сега е поставено върху „колко можете да усъвършенствате себе си?“
- Как се вписват наркотиците в това? Имам предвид, че в Силициевата долина изключително много се употребяват наркотици, за да бъдат хората по-продуктивни, а ЦРУ е използвало лизергиновата киселина (LSD) като основно средство за мъчения. Това означава ли, че наркотиците са лоши или по някакъв начин те се вписват в идеята за постоянно оптимизиране?
- В книгата стигам до извода, че киселината е забавна. И може да бъде полезна. Искам да кажа, аз взимах LSD докато пишех книгата, за да съчетая различните мисловни линии и да подходя към нещата от различни перспективи. Затова мисля, че в това отношение има полза. Това може да бъде полезно за усъвършенстването, полезно средство, но въпросът е – полезно за какво? И голяма част от начина, по който мислим за киселината, идва от същите хора, които са обсебени от идеята за усъвършенстване в технологичния свят и буквално от същия Изследователски център за усъвършенстване на Станфорд.
Микродозирането, например, не е ново откритие на Силициевата долина, то е първоначалното откритие на употребата. Хората, които го откриват първи, правят експерименти, давайки на компютърни инженери и архитекти, както и на други научни работници, малки дози LSD, опитвайки се да разберат могат ли по този начин да увеличат тяхната продуктивност. Можем ли да усъвършенстваме Америка като ѝ пускаме по малко киселина? А в същото време се правят експерименти и върху военнопленници и психичноболни пациенти, за да се разбере дали LSD може да бъде използвано като средство за мъчения. Мисля, че една от причините Пало Алто да се окаже обсебен от LSD е това, че химикалът е толкова мощен, а на място, което е обсебено от ефективност и от продуктивност и от власт, този химикал може да се оцени подобаващо – той има толкова драматичен ефект в толкова ниски дози. Мисля, че единствената сравнима по сила съставка е ботулизмът. Те искат да впрегнат силата му по същия начин, както искат да впрегнат силата на транзисторите или на атомната наука – за американския проект. Така че, не е съвпадение, че попада в категорията с останалите неща.
- Предвид факта, че всички тези хора контролират света, а ние живеем в технодистопия, какво Ви дава надежда?
- Изучаването на историята винаги носи малко отчаяние и малко надежда, ако се прави правилно. При писането на книгата открих примери за ужасяващи неща, които не вещаят нищо добро за бъдещето. Но за всяко такова нещо намерих и обратен пример за хора, които оказват съпротива дори и в най-трудните ситуации. Това е доказателство, че ние никога няма да се предадем. Не могат да се отърват от нас. И това ми дава увереност, в най-общ смисъл. А в по-конкретен смисъл, ако погледнем последните 10-15 години и промяната в глобалната политика и в американската политика – всички бунтове, които видяхме – тези неща ме вдъхновиха да напиша тази книга. Това ми подсказва, че независимо колко е лошо положението, то е също така и дълбоко неспокойно, и в това неспокойствие можем да се възползваме от правата си, от разума и мисълта си, за да променим нещата.
Източник: mentalhellth.xyz
Превод за "Гласове": Екатерина Грънчарова
