Меглена Кунева: Референдум за членството на Турция в ЕС е влизане в капан

<p><strong>Как ще коментирате искането за организиране на национален референдум за членството на Турция в Европейския съюз, предвижда ли българското законодателство възможност за пряко участие на гражданите при решаването на такъв въпрос?</strong><br /><br />Не е ясно върху какво собствено се предлага да бъде този референдум? Решението за започване на преговори с Турция и Хърватия беше взето през 2005 г., при това по време на австрийско председателство и при обществено мнение там против разширяването. Разбира се, не беше проведен референдум нито в Австрия, нито в някоя друга страна. Съвсем ясно е защо &ndash; членство има при приключили преговори и конкретен договор. Сега преговорните глави са 33 и ние няма как да знаем какво ще бъде постигнато чрез тях. Самото законодателство на Европейския съюз се променя и всички преговарящи страни сме се оплаквали, че процесът е с &bdquo;движещи се мишени&rdquo;, което означава, че могат да отпаднат някои от най-привлекателните политики за новите страни членки &ndash; например директните плащания в селското стопанство. Също така може да бъдат поставени нови изисквания, които са много тежки за страната кандидат и върху които тя няма как да влияе &ndash; например свързани с конкуренцията или с въглеродните емисии. Това е важно, като се има предвид индустриалния профил на Турция, както и забраната за държавни помощи в ЕС. Норвегия например прецени, че не може да изпълни политиката в областта на рибарството и се отказа, като остана само част от европейското икономическо пространство.<br /><br /><strong>Според Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт референдум може да се произвежда по въпроси, уредени в сключени от България международни договори, преди тяхната ратификация. Това ли е текстът, който урежда организирането на референдум във връзка с членството на някоя страна в ЕС? Означава ли това, че подобен референдум може да бъде организиран едва когато ЕС препоръча на страните членки да подпишат договора за присъединяване на Турция?</strong><br /><br />Всъщност единственото, което този референдум може да поиска, е да задължи правителството, което участвува в преговорите, да казва &bdquo;не&rdquo; на затварянето на всички глави. Тоест референдумът да даде мандат за преговори, който да е априори &bdquo;не&rdquo; на всичко. Направо ще се прочуем! Такава възможност не съзирам в нашия закон &ndash; референдум за мандат! <br /><br /><strong>Защо според вас въпросът за членството на Турция в ЕС бе повдигнат у нас точно в този момент? </strong><br /><br />Не поставям под съмнение правото да се събират подписи и да се иска референдум, напротив! Но именно за да не бъде подценено значението на прякото участие на гражданите във властта, изборът на темата е много важен. Забележително е, че при цялата сериозност на вътрешнополитическите проблеми и нуждата от дебат за приоритетите на страната точно темата за очевидно не непосредственото членство на Турция прави опит да мобилизира така ценната гражданска енергия. Преди няколко години в Унгария направиха референдум за реформата в здравеопазването, който отхвърли промените и запази старата система. Жалко, както се оказа по-късно. Рискът при референдумите е очевиден, но поне може да се направи смислен разговор и да се научи повече, да се види кой какво мисли и как може да обясни и защити идеите си. Кой да бъде приоритетът ни между три възможни теми и за какво да се използват парите ни от данъци, ми се струва далеч по-важно за провеждане на устойчива политика през следващите пет или десет години, време, в което Турция вероятно ще преговаря.<br /><br /><strong>Съществуват ли външнополитически обстоятелства, които правят тази тема актуална &ndash; на какъв етап са преговорите с Турция за членството й в ЕС?</strong><br /><br />Големите дебати по тази тема са или при взимане на решение за започването на преговори &ndash; дали изобщо да продължи разширяването на Съюза &ndash; или при приключването на преговорите. Проведеният преди няколко седмици референдум в Турция за промени в Конституцията беше оценен положително от ЕС. Това трябва да ни радва и нас като съседи на тази страна. Ясно си спомням, когато Франция поиска да има възможност за провеждане на референдум за бъдещи разширявания след присъединяването на първите 10 страни от Източна Европа. Поиска го заради общественото мнение и заради промените при директните субсидии в селското стопанство &ndash; един много чувствителен въпрос за Франция. Съществуваше опасност членството на България и Румъния да бъде решено чрез референдум. Спаси ни това, че бяхме приключили преговорите и подписали договора. Нямам съмнения, че евентуалният дебат по тази тема щеше да ни остави горчив вкус, дори и при положителен резултат накрая. Не е случайно това, че в момента нито една страна не предлага референдум за членството на Турция. Ние непрекъснато променяме политиките си. Как можем да предвидим дали общественото мнение в Турция няма да реши евентуално, че посоката на развитие на ЕС не е това, което страната е очаквала, или пък че Европейският съюз, включително и България, няма да види отчетливо една променена и напълно съвместима с всички изисквания на договорите Турция? Нима можем да кажем това днес, оттук? Прави ми впечатление, че няма и дума за това какъв е интересът на България от членството на съседите ни в ЕС. Не е ли по-добре за България съседните й страни да имат например същите изисквания към околната си среда?<br /><br /><strong>Смятате ли, че въпросът за членството на Турция трябва да бъде обвързан със защита на националните ни интереси, като например обезщетяване на тракийските бежанци и ненамесата на Турция в българската политика, както заявиха от Синята коалиция?<br /></strong><br />Знаете ли, по време на преговорите с нашата страна много пъти съм се борила с политически мнения отвън, че България трябва да изчака и да се присъедини заедно с другите балкански страни, за да не си пречим и да не се опитваме да пренесем двустранната си история върху новата карта на Европа. Такова е мнението за Балканите, което битува в европейските страни. Яростно се противопоставях на това &bdquo;недоверие в нашата зрялост&rdquo;. Обяснявах, че именно в общия ни път ще бъдат намерени справедливи решения на все още нерешени проблеми. Искам ясно да заявя &ndash; днес е важно съседът ти да се развива, а ти да имаш самочувствието, че можеш да подпомогнеш, а не да спреш този процес. Това е стократно по-ценно и се изплаща. Лоша инвестиция е да не подкрепяш съседна страна &ndash; и политическа, и икономическа. Хърватия и Словения имаха, забележете, териториален спор за морски води и въпреки това не направиха референдум. Гърция подкрепяше последователно при всички правителства присъединяването на България и Румъния, както и западните Балкани.</p> <p><strong>Очаква се Хърватия да приключа преговорите с ЕС до няколко месеца. Как ще обясните факта, че политическата ни класа не продуцира никакъв дебат за пряко участие на гражданите при решаването на този въпрос за разлика от евентуалното челнство на мюсюлманска държава като Турция?</strong><br /><br />Като влизане в капан. Един от основните принципи на Европейския съюз е свободата на вероизповеданията, както и забраната за дискриминация на религиозна или етническа основа. Разбира се, не виждам никаква причина за провеждането на референдум за европейското членство на Хърватия, но ако такъв бъде организиран по отношение на Турция, това би означавало, че ще трябва да направим допитване и за Хърватия. Обратното ще покаже, че прилагаме двоен стандарт.</p> <p><em><strong>С Меглена Кунева разговаря Димитрина Чернева</strong></em></p>