Масовите протести няма как да произведат алтернативно управление

<p><strong>Г-н Димитров, какво очаквате да се случи през есента, явно протестите няма да спрат, както се надяваха управляващите?</strong></p> <p>Протестиращите, надявам се, ще се опитат да съживят акциите си, но оставката, която искат, няма как да се случи. Аз също ще продължа да участвам в протестите, но исканата оставка означава просто край на кариерата на Сергей Станишев, Лютви Местан и Волен Сидеров, което никой от тях не би допуснал.</p> <p>Дори и да се случи повод, равностоен на назначаването на Пеевски, напрежението ще бъде овладяно. Смисълът на пребиваването във властта е опредметен в знаменитото изказване на Ахмед Доган за разпределението на порциите, което доведе на власт ГЕРБ през 2009 г. Сега е същото, само че под формата на министерство на инвестиционното проектиране - просто едно място, където ще се проследяват и контролират паричните потоци, или, образно казано, ще разпределят потоците в съответствие с "подложените" езици.</p> <p><strong>Как могат да се осмислят протестите тогава?</strong></p> <p>Действаме с една изключително спорна конституционна рамка и всички се въздържат от нейната ревизия просто защото са усвоили тънкостите на нейното манипулиране. Вместо да се борят с едно или друго назначение, протестите би трябвало да настояват за прости и очевидни конституционни промени, засягащи "темелите" на олигархичното управление. Не казвам, че спорните назначения са без значение. Но те са като хронично заболяване, към което привикваме, защото нямат очевиден непосредствен летален изход.</p> <p>В конституционните норми има област, в която протестиращите могат да поискат промени. Въпроси като: защо и при какви условия гражданинът става гласоподавател, какъв е смисълът партиите да получават финансиране от данъкоплатците, защо броят на депутатите - 240, трябва да се възприема за сакрално число, допустимо ли е независимостта на съдебната власт да се изражда в бизнес империи на магистратски "семейни инвестиционни компании", ако използвам израза на неуспял кандидат за конституционен съдия.</p> <p>Ако в конституцията пише, че всеки гласува според изборния си адрес, няма как последващото законодателство да заобиколи проблема с регистъра на избирателите. Изборният адрес би трябвало да е настоящият адрес.</p> <p>Важно е БСП и ГЕРБ да се произнесат по този основополагащ въпрос. Или по въпроса за партийното финансиране. В момента то изглежда така - това са едни пари, които са партийно финансиране, докато са в сметките на финансовото министерство, но в момента, в който се пренесат по сметките на партиите, се превръщат в обикновен разполагаем доход.</p> <p>Обидно за разума е Яне Янев да си напише заплата от 10 хил. лв. от партийното финансиране или БСП да разпрати ведро съобщение до местните организации с колко се увеличава разполагаемият им доход до края на тази година като следствие от по-добрия изборен резултат.</p> <p><strong>Какво да се запише в конституцията за партийното финансиране?</strong></p> <p>Че е целево, като целите се определят в закона за политическите партии. Темата беше напълно заметена. Тя ще се решава със следващия бюджет, но няма да бъде решен основният въпрос - е ли това разполагаем доход, който можете да употребите, като си поръчате летяща чиния, ако цитирам г-н Доган. В момента е възможно с партийно финансиране да се "инвестира" в проект за летяща чиния - ще се вземе решение от съответния партиен орган, ще се направи конкурс, ще се изпълнят всички изисквания на закона за счетоводството и Сметната палата няма как да не заключи, че направеният разход е законосъобразен.</p> <p>Ако в закона не се изброят дейностите, за които е допустимо изразходването на партийни пари, партиите неизбежно се превръщат в обикновени клиентелни организации, с машини за "усвояване" на парите на данъкоплатците. Затова протестите трябва да се обърнат към онези възможни, неизискващи Велико народно събрание, промени в конституцията. Голямата дилема е, че конституционните промени се възприемат като "сложен" въпрос, много по-лесно е да се извика "оставка". И тъй като е много вероятно тя да не се случи, всички ще бъдат "научени", че редът, в който живеем, е единственият възможен, а контрапротестиращите дори ще повтарят "до последен дъх", че това дори е най-добрият от всички възможни светове. Единственият му кусур е, че Бат Сали не е президент.</p> <p><strong>Защо сте толкова сигурен, че оставката на правителството няма да се случи?</strong></p> <p>Защото това е единственото решение, което се изключва от партийните елити на парламентарното мнозинство, не само от лидерите на въпросните три партии. Всички правят аналогии с 1997 г., но тогава имаше съгласие, че трябва да се прекрати мандатът, и след това, разбира се, трябваше да се плати цената през раздържавяването, в което бяха компенсирани партийните елити на социалистическата партия заради това, че се отказаха от властта.</p> <p>Светът на днешната икономика е съвсем различен. Цялата процедура едва ли може да бъде задвижена от протести. В реалния свят на управлението и законодателството се решават сложни въпроси, обобщени в опростеното - откъде идват инвестиционните потоци и къде се "утаява" добавената стойност. И винаги когато се стигне до открехване на завесата, научаваме странни факти.</p> <p>Справка - публичните заседания на парламентарната комисията за АЕЦ "Белене" (не си спомням по-скандално публично говорене за държавни пари) - тук изчезнали 100 млн. или много повече, в БТК - други 100 млн. или повече. А на пенсионерите, майките и безработните се обяснява, че социалният пакет, с който се бори правителството, е на стойност 40 млн., по-малко от партийното финансиране за тази година. Та подобни числа "осмислят" еднозначно пребиваването във властта на сегашното мнозинство.</p> <p><strong>Не важи ли същото за всички мнозинства?</strong></p> <p>Да, и най-елементарната илюстрация е тоталното подменяне на администрацията, особено в приходните агенции - едва ли някой си въобразява, че е възможен граждански контрол върху работата им. Затова би било по-разумно исканията на протестиращите да се фокусират върху рамкови права и норми от конституционен порядък. Примерни 5-6 искания, аранжирани в подходящ мизансцен, примерно набодени на копия пред партийните централи, биха дали нов образ и смисъл на протестите.</p> <p>Масовите протести няма как да произведат алтернативно управление, нито алтернативно законодателство. Гражданско участие в управлението е логически абсурд - за какво са ни тогава изборите? Необходимо е усилие за принципна промяна, която създава условия за излизане от омагьосания кръг, в който порциите на Доган се превръщат в порциите на Борисов или порциите на инвестиционното проектиране.</p> <p><strong>Реформаторският блок може ли да бъде някакъв първообраз на предизборна коалиция от нов порядък?</strong></p> <p>Идеята за разгръщане на партийно строителство по места може и да е полезна, но е банална. И носи риск в бъдещите действия винаги структурите да бъдат преследвани от синдрома "Дани Каназирева". По-скоро ми се иска блокът да прави системни усилия за изграждането на образ на универсална алтернатива на статуквото. Доколкото по принцип няма управленска и законодателна биография (изключвам няколко знакови лица), може да се изкуши да говори от името на гражданите като формация от ново поколение. От гледна точка на кризата на легитимност и протестите блокът е удобно позициониран като алтернатива. Усилието да се изградят структури по места ще отнеме това предимство.</p> <p><strong>А защо те, а и ГЕРБ като опозиция, не използват протестите?</strong></p> <p>ГЕРБ няма как да използва протестите - те са в условна опозиция от гледна точка на олигархичното управление. Ако прекалено много се скъси дистанцията между ГЕРБ и протестиращите, някои от комичните сега аргументи на контрапротестиращите ще зазвучат съвсем реалистично. До изборите през май следващата година мнозинството ще направи всичко възможно да поддържа висока степен на мобилизация на всички групи "реципиенти", както би казал г-н Местан, на дяловете от финансови потоци, бюджетни, европейски и от всякакъв възможен порядък.</p> <p><strong>Да, но и в мнозинството стават все повече гласовете за избори две в едно през май?</strong></p> <p>Истината е, че на резултатите от европейските избори ще се гледа като на резултати от национално гласуване. Избори две в едно могат да се случат само ако част от депутатите от мнозинството го напуснат. Това е много малко вероятно. Но слабите за трите партии резултати през май могат да послужат като пусков механизъм за подобно развитие.</p>