Мариана Кукушева: Кой посъветва министър Москов за „вредните храни“

- Г-жо Кукушева, продължавате ли да искате оставката на министър Петър Москов за идеята му да обложи с данък т.нар. вредни храни? Присъединиха ли се към вас други организации?

- Колкото повече темата за законодателната инициатива на Министерството на здравеопазването се разглежда и коментира, толкова повече става ясно, че е родена в нечий кабинет и е благословена от министъра на здравеопазването. Начинът, по който е конструирана тази законодателна инициатива, е безпрецедентен за съвременна България. Тоест, за всеки законопроект, откакто сме членове на Европейския съюз, се създава работна група. Тази работна група се узаконява със заповед от ресорен министър. В нея по правило влизат освен представители на държавни институции, свързани с дискусионната тема, но и задължително и представители на национални браншови организации. Това се прави, за да се изработи законопроект, който няма да е противозаконен, противоконституционен и във вреда на обществото. При този законопроект нищо подобно не се е случило.

- Споменахте, че инициативата е родена в нечий кабинет. Знае ли се кои са специалистите, така да се каже, съветвали министъра?

- Упорито се крият имената на специалистите, които са съветвали министъра на здравеопазването, че това е един напълно възможен данък, който може и трябва да бъде въведен. Начинът, по който е интерпретирана темата, заложените критерии показват, че доста фриволно и безотговорно е погледнато на идеята да се обложи с акцизен данък храната в България. Разбира се че не говорим за основните храни, но става дума за храните, които се потребяват в България, защото за всички е ясно, че най-голямата част от бюджета на едно българско семейство отива за изхранване. В повечето случаи с най-необходимата за организма храна.

- Знаете ли какви са основанията да се определят някои храни за вредни?

- Към момента не са представяни никакви категорични медицински изследвания или анализи, които да доказват, че поради употребата на дадени видове храни в България се е влошило здравето на деца или възрастни. Цитирани са определени изследвания, направени в Америка, във Финландия, в Дания, които са свързани с прекомерна употреба, подчертавам - прекомерна употреба, на определени видове храни.

Фактът, че от март се коментират подобни намерения, и забележете – коментират се като лични намерения на здравния министър, за допълнително облагане на българските храни, а всъщност идеята е да се компенсира дефицитът в здравна каса и да се харчат обществени пари за превенция в храненето. Това говори категорично, че става дума за лобистки интереси. И за да не бъдем голословни, трябва да споменем следното – и в момента всяка българска компания, всеки бизнес, всяка реално съществуваща икономическа единица в бранша следи и се съобразява с препоръките на Световната здравна организация. Ние не сме изолирани на някакъв див остров, точно обратното - продукцията на българската хранително-вкусова и питейна промишленост е на големия европейски пазар, както и в страни извън него. Българският бизнес от бранша участва в специални програми, чрез които промотира храната, която произвеждаме.

И още нещо. Основен стълб на развитие на общата селскостопанска политика и програмата за развитие на селските райони в периода 2014-2020 г. е добавяне на стойност на земеделските продукти. Това може да бъде постигнато, и то се случва по следния начин: когато една селскостопанска суровина се преработи, към нея се добавя стойност. И следващия етап на тази суровина е да се превърне в храна. Например основните зърнени култури могат да бъдат използвани по-скоро за изхранване на животни, но не пряко да бъдат ползвани от човека. Да се твърди, че съществува понятие „вредни храни“ е повече от некомпетентност, тъй като Европейският съюз дава категорично определение за това, кога един продукт може да бъде храна, но няма определение, дефиниция що е това „вредна храна“.

Тоест има опит за налагане на национални „дефиниции“, които обаче не съществуват никъде другаде. ЕС повече от всяка друга държава сама по себе си се грижи за информираността на европейския потребител през Регламент 1169, който България прилага в етикетиране от 14 декември 2014 г. Този регламент категорично изисква от производителя на храни или от дистрибутора на такива да изпише в съдържанието на всяка една опаковка състава на определената храна, и то в процентно съотношение.

В края на следващата година – 2016 г., влиза в сила втората част от регламента, където е заложено изискването да се изпишат енергийните стойности на храните, които се произвеждат. Та това е целта на всеки един бизнес. И повярвайте, всеки един бизнес в хранително-вкусовата и питейната промишленост и до днес провежда своите индивидуални кампании сред потребителите с идеята да ги ограмоти – да знаят, да търсят и да правят своя информиран избор.

- Хората се информират основно от интернет и от слухове, но там могат да се прочетат коренно противоположни мнения за здравословното хранене. Какво предлагате вие като превенция?

- Ние започнахме на 12 ноември национална кампания по превенция в храненето под мотото „Храната – път към здравето“. Кампанията е отворена и се надяваме и медиите да се присъединят. Популярни лица на кампанията са Йордан Йовчев, Луиза Григорова, Ненчо Балабанов. През 2016 г. тази кампания ще влезе в училищата посредством училищните настоятелства заедно с ръководствата на всяко едно училище, така че да започнат реални действия по ограмотяване, по търсене на информация и по създаване на възможности на децата да се хранят разнообразно и балансирано. Познанията, които се трупат за избор на хранителен режим през различните сезони на годината не се случва чрез налагане на акцизен данък на храните. По принцип акцизен данък в сферата на храни и напитки имат тютюневите изделия и алкохолът. За тях Световната здравна организация е доказала, че прекомерната им употреба може да доведе до риск за човешкото здраве. Да сложиш по същия начин бандерол на храната, значи да създадеш акцизни складове за съхранение на храни, тоест да се опиташ да създадеш най-голямата глупост в историята на България.

- След посещението на българската делегация в Китай стана ясно, че китайците имат интерес да инвестират в построяването на заводи за преработка на храни. Какво мислите по този въпрос?

- Това само показва, че интересът на чуждите инвеститори да създадат заводи за преработка на храни не е случаен. Означава, че България има сериозни традиции в производството на храни и напитки. Не виждам нищо лошо, това е пътят – чрез чуждите инвеститори, чрез създаване на устойчива, прогнозируема, ясна за следващите години бизнес среда. Това е една новина, която потвърждава, че българинът има усета да произвежда своята храна по всички европейски и световни стандарти. А ние имаме и природните ресурси. Идеите на здравния министър водят само до отказване на чуждите инвеститори, а не обратното.

- По едно време се заговори, че хлябът също влиза във „вредните храни“. Как стоят сега нещата? И за кой точно хляб става дума сред десетките видове?

- Основните храни ги няма в „кошницата“ на Москов. Но това не трябва да ни успокоява, защото опитът да се прилага натиск, да се слагат допълнителни, косвени данъци, чрез които се увеличават цените на храните, може да бъде пагубен за България. Първо, защото ще намалеят чуждите инвестиции; второ, бедните ще станат още по-бедни, защото ще купуват храни на по-високи цени; трето, защото ще се увеличи възможността да се развива „сив сектор“ и успоредно с това корупция, а какво да кажем и за паралелния внос. Много важен акцент в цялата тази работа е, че опитът да се сложи допълнително данъчно бреме обрича България на национална катастрофа. Защото жизненият стандарт в България е най-ниският в Европейския съюз, но същевременно с това здравните услуги в България не са съизмерими с тези в Европа, тоест те не са най-ниските. Не е възможно с акцизи да се пълнят здравни каси, защото при намаляване на работните места, ще се стигне до още по-голям дефицит в Здравна каса. Просто ще намалее броят на осигурените лица. Да се опиташ да дамгосаш вафлата, шоколада, бисквитите, безалкохолните напитки като вредни за човешкото здраве, е потресаващо, защото всичките тези храни и сега не са по джоба на много български потребители.

- Това пък за шоколада ми се струва абсурдно, след като най-авторитетни изследвания го определят като полезна храна.

- Няма как да е вярно, че е вредна, това е известно. Да не говорим за цената. Какаото е с борсова цена и в момента тя почти е достигнала до тази на унция злато. Но това, което ще постигне министър Москов, е да върне темата за братчетата на Гаврош. Вместо да си създадем условия за малко повече радост и поне по празниците българските семейства да имат възможност да опитат от сладостите на българската хранително-вкусова промишленост, се прави опит това съвсем да стане невъзможно.

- Още един стрес покрай всичко останало.

- Точно така. Но ние дори нямаме диалог със здравното министерство.

- Не мислите ли, че тази идея създава и предпоставка в храните да се влагат по-нискокачествени продукти, за да се компенсира увеличението на цената?

- Това винаги е възможно в огромния сив сектор на храните и напитките, който наближава 40%. Но повярвайте, всички съставки, които се влагат в производството на храни, са напълно разрешени от националното законодателство и са под контрола на Агенцията по контрол и безопасност на храните.

- Какво ще правите, ако идеята на министър Москов все пак се наложи?

- Ние имаме готовност, ако идеята започне да се движи по коридорите на властта, да сигнализираме Европейската комисия за нерегламентирана държавна помощ спрямо определени бизнеси.

- Като шеф на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите бихте ли успокоили българските потребители, че в някои видове хляб не се слагат оцветители и други съставки, за да се имитират примерно пълнозърнести продукти?

- Хлябовете се правят от истински суровини. Това, което трябва да кажа, е: първо, цялата технологична документация на всеки един продукт се одобрява предварително от Агенцията по контрол и безопасност на храните. Основната суровина на всички тестени и сладкарски изделия е задължително и само истинска – тоест, дали ще произвеждаме хляб с брашно от пшеница, ръж, лимец, просо, царевица –суровината е истинска, тя няма заместители. Да не забравяме, че в света съществуват и се разработват технологии за производство на храни, чиито „суровини“ са създадени в лаборатории.

- А имате ли намерение да поощрите малките пекарни, които произвеждат много популярния напоследък хляб с квас?

- Ето ви една новина. Хлябът с квас не се произвежда само от малките обекти – той отдавна вече влезе в производството на големите заводи. Затова хората трябва да знаят какво купуват. Вижте пакетирания хляб – независимо кой е производителят, повечето от пакетирания хляб е произведен с квас. Когато е произведен в завод, той има и съответно по-ниска цена заради обема на производство и респективно цената му е доста по-висока, когато е произведен от малък производител.

Това е темата, върху която ще работим – да обучим българските потребители да търсят информацията на опаковката – а вторият ни акцент е как тази информация да бъда разбираема. Защото това изобщо е проблем на 21-ви век в целия свят – на етикета да е написано всичко, но потребителите да не разбират това, което четат.

- А произвежда ли се хляб с хидрогенирани масла, например с палмово масло?

- Палмовото масло по никакъв начин не е продукт в производството на хляб, закуски и сладкиши. А хората може би не знаят, но палмовото масло най-много се ползва в т. нар. млечни продукти. В Европа и в България съществува регламент, който забранява млечен продукт без мляко да се нарича по традиционен начин, като например „сирене“ или „кисело мляко“. Знаете, че трябваше да съществуват рафтове, които да отделят продуктите с растителни суровини. В голяма част от търговската мрежа обаче, най-често в малките търговски обекти, тези рафтове изчезнаха. И вече продукти, които съдържат палмово масло, носят наименование „сирене“ и „мляко“.

- Понякога са по-изобретателни и ги наричат „деликатесни продукти“.

- Да, затова вместо да гоним Михаля, най-добре е да насочим усилията си там, където могат да бъдат проследени резултатите и напред, и назад по веригата. Искам обаче да успокоя българските потребители, че бизнесът в хранително-вкусовата и питейната промишленост е отговорен и никой повече от него не е заинтересован от здравето на потребителя, защото без неговото доверие ние изобщо не бихме съществували. И всяка една идея, впрегната в публичното пространство, колкото и да изглежда добра - пътят към ада е постлан с добри намерения, нали, трябва да буди поне съмнение. Общественото здраве е здравето на всеки един човек поотделно. Някой да поверява собственото си здраве в ръцете на един чиновник е наивно и безотговорно. Ние вярваме в здравия разум на българския потребител, който е видял какво ли не и може да се ориентира кое е добро и кое не е добро за него.