- Автор: Гласове
- 04 Юни 2022
- 8090
- 62
Автор: TV5
"С тази война в Украйна, всичко се промени. Америка се завръща. Чичото от Америка ръководи войната на украинците. Тоест той изпраща катюши и то със заповед, дава нареждания на Зеленски да не ги изстрелва по руска територия... Това, което казах на Путин, е: "Продължавайки войната, вие вкарвате американците в Европа завинаги"... Нацистите искаха да ме превърнат в малко сапунче, когато ние, аз и родителите ми, избягахме от гетото във Варшава. Руснаците ни приеха. Тоест, аз съм жив благодарение на руснаците. Така че може би имам много по-снизходителен поглед към тях, може би греша, не знам. Аз съм признателен на този изключителен народ, който споделяше с мен 50 грама хляб дневно."
Френско-еврейският писател от полски произход Марек Алтер моли в отворено писмо ръководителя на Кремъл Владимир Путин да прекрати военните действия, като същевременно го приканва да не попада в американския „капан“. Първата среща на Марек Алтер с руския президент датира от 1992 г., когато Владимир Путин все още е заместник-кмет на Санкт Петербург. Марек Алтер (роден на 27 януари 1936 г., Варшава, Полша) е президент на френските университетски колежи в Московския държавен университет и Санкт Петербургския държавен университет. Той е журналист, общественик и правозащитник.
- Добър ден, Марек Алтер, вие сте интелектуалец, писател, автор, превеждан по целия свят. Вие сте също човек, ангажиран с мира от дълго време. Публикувахте едно писмо във в. “Ле-з-еко”, но преди всичко това е писмо, което адресирахте до президента Владимир Путин, когото познавате от 30 години. Казвате “Спрете войната!”, но може ли едно писмо да има такава сила?
- Мисля, че да. Вярвам много в силата на словото, да говориш на някого, да го гледаш право в очите. Това ми каза веднъж Йоан-Павел II, папата, когото много обичах, освен това говорехме на полски, той пееше много добре. И той ми каза: “Ти си нападнал сина ми?” - гледаш нападателя и го питаш: “Защо?”. И той ще бъде смутен.
- Това правите с Владимир Путин, познавате го лично от тридесет години.
- Да. Запознах се с него, когато беше заместник-кмет на Санкт Петербург, на Собчак, когото познавате, първият демократично избран кмет на Санкт Петербург. Отидох там с историка Франсоа Фюре, за да открием френски университет - това беше идея на Андрей Сахаров. Имаше официална вечер. Между Франсоа Фюре и Собчак седеш млад мъж, малко срамежлив. На снимката тук вече е самоуверен, но тогава беше срамежлив. Попитах го кой е и той каза: “Владимир Путин”. Попитах го: “С какво се занимавате?”. “Работя с кмета, отговарям за международните дела”. “Говорите ли английски, френски?”. “Не, немски”. “Защо немски?”. “Защото бях шест години в Германия”. “Какво правехте там?”. Той казва: “Бях в КГБ”. Аз казах: “Какво?!”. Трябваше да знам през 1992 г., аз съм се борил, за да изляза като дисидент…
- Вие сте били в черния списък на КГБ…
- Да, защото с моя приятел Бернар-Анри Леви отидохме в Афганистан, за да подкрепим генерал Масуд по време на войната срещу съветската окупация. Затова бяхме в черния списък.
- Значи се запознахте с Путин…
- Путин, виждайки ме малко изненадан, каза: “Не, не, не КГБ-Гулаг. Аз бях, както казвате вие, руският Джеймс Бонд”. И той беше доволен - руският Джеймс Бонд.
- Може ли наистина да си представим днес, че той ще се впечатли от едно писмо, от писмото, което сте му изпратили?
- Всеки човек има съвест. Това е моят принцип - всеки човек. Трябва да умееш да стигнеш до тази съвест. Понякога хората не успяват, Бог ги трогва - това е откровението. Но мисля, че, да.
- Казвате неща, които могат да стигнат до него. Казвате, например, че това е капан, поставен от американците. “Попаднахте в капан, поставен от американците”, казвате вие на Владимир Путин.
- Да. Освен това, аз го мисля. И, разбира се, това донякъде е неговата представа, само че той се мислеше за по-хитър от американците, от Байдън. Преживяваме особена историческа ситуация. Има война, умират хора. Мислехме, че това е невъзможно в Европа след Втората световна война, въпреки че имаше война в Югославия, където също имаше загинали. Това също е Европа. Забравихме бомбардировките над Белград, Косово, Сараево. Но все пак отдавна не бяхме виждали разрушения, хора, смазани под развалините. Това са моите спомени от Варшава, Варшава под бомбите.
- Но защо това е капан, поставен от американците?
- Защо? Защото американците искаха абсолютно да отслабят Путин. Защо? Защото втората фаза е с Китай. Китай ще претендира за Тайван. Той е длъжен да го направи. Това е част от неговото наследство. Какво се случи незабелязано, докато Байдън беше в Япония? Китайски и руски самолети направиха обиколка в японското въздушно пространство, за да покажат, че са заедно. Докато Китай има зад себе страна, която е огромна - хората, които ни слушат, не знаят, че Русия е най-обширната страна в света, за да я прекосиш, е нужен един месец, това е най-обширната страна в света -, така че, докато Китай има опора в Европа, насред Европа, на Каспийско море, Северно море, той е силен. За да бъде отслабен Китай - това е моят анализ, аз не съм велик военен стратег -, за да бъде отслабен Китай, трябваше да бъде отслабена Русия и най-доброто беше да се разположат около Русия военни бази на НАТО. НАТО - това е Америка. Има една фикция, че НАТО е Франция, Германия и т.н. Това не е вярно. Това е Америка.
- Но вие казвате, че НАТО е организация за подготовка на война. Тоест, Путин е прав?
- В това отношение е прав, разбира се. Проблемът е, че - нашият президент много добре разбра - имаше една мечта, която се противопоставяше на американската мечта, да живеем по американски, да дъвчем дъвка, да слушаме рокендрол и т.н. Тук Америка спечели. Отивате в Сингапур, слизате от самолета, чувате американска музика. Не се чува Джони Холидей, а американски певец. Това американците го спечелиха. Ние противопоставихме друга мечта - мечтите на Просвещението, Волтер, Гьоте, Шьонберг, Шопен и т.н. Тоест мечта, основана на култура, която промени света от ХIV-ХV век: Волтер, Русо и т.н. И именно това беше идеята на Европа. Да предложи нещо друго. А след това изведнъж, с тази война в Украйна, всичко се промени. Америка се завръща. Чичото от Америка ръководи войната на украинците. Тоест, той изпраща катюши и то със заповед, дава нареждания на Зеленски да не ги изстрелва по руска територия.
- Казвате също, че санкциите, които затвориха и вашия университет, не служат за нищо.
- Да. Но за европейските мечти слушах едно интервю с украинския министър на околната среда, мисля, или на благоустройството. И го питат колко ще струва след това възстановяването на Украйна. Така е, защото трябва да се възстанови всичко това, хората трябва да живеят някъде. И той започва да пресмята - толкова милиарди долари, толкова милиарди долари... Казах на журналиста: “Давате ли си сметка, че ние мечтаехме да го кажат това в евро. Еврото вече не съществува на пазарите”. Тоест, Европа - това е Америка. Когато сте видели заседанието на европейските държавни глави във Варшава - всички заобиколили Байдън, чичото от Америка. Той е този, който решава.
- Означава ли това, че Еманюел Макрон трябва да отиде да се срещне със Зеленски?
- Трябва да отиде, но да отиде според собствения си план. Той вече каза, че е против войната, осъди войната, всичко, което трябваше да направи. Но той трябва да отиде в Киев с нещо осезаемо, а не: “Трябва да спечелите войната, или да умрете!”. Това казват американците: “Ние ще се сражаваме с Русия до последния украинец”. Байдън не иска да изпрати своите войници. Той вече изпрати в Ирак, Сирия, Йемен - вече видяхме резултатите. Това, което казах на Путин, е: "Продължавайки войната, вие вкарвате американците в Европа завинаги".
- Готов ли сте да му го кажете, ако ви покани в Москва?
- Разбира се. Аз вече му го казах. Вижте, има отношения… Аз наистина не съм обективен, между нас казано. Наистина не съм обективен. Нацистите искаха да ме превърнат в малко сапунче, когато ние, аз и родителите ми, избягахме от гетото във Варшава.
- Вие сте познавали и украинските нацисти?
- Да. Руснаците ни приеха. Тоест, аз съм жив благодарение на руснаците. Така че може би имам много по-снизходителен поглед към тях, може би греша, не знам. Аз съм признателен на този изключителен народ, който споделяше с мен 50 грама хляб дневно.
- Казвате, че със санкциите няма да докараме руснаците до глад?
- Не. Санкциите водят до противоположни резултати от това, което бихме искали. Тоест, руснаците, които бяха против войната, се сплотяват около Путин, защото виждат, че не ги обичат. Руснаците гледат социалните мрежи и виждат, че уволняват музиканти от руски произход във френските оркестри; виждат, че руските ресторанти затварят или сменят името си, защото не е добре да се казваш Олег Робински и т.н. Те го виждат и тази омраза, която усещат, защото освен това има продукти, които изчезват от пазара, точно обратното - тя ги прави по-големи патриоти.
Споменахте двата университета, които създадох с Андрей Сахаров, това беше негова идея, защото той смяташе, че свободата се научава и не сбърка. Аз смятах, че всичко е готово, комунизмът е паднал, руснаците искат свобода. Той каза: “Не, не, това трябва да им се обясни. Някой, който никога не е виждал портокал, “апельсин” на руски, казваше той, няма да поиска портокал, защото не знае, че той съществува. Трябва да им се обясни, това е образованието”. Така се роди идеята за създаването на френски университети. Представете си, щяхме да честваме 30-та годишнината на университета в Москва - 1992 г. - тридесет години. И изведнъж френските университети, които ме подкрепяха, изпращаха своите професори, даваха дипломите си, решиха да бойкотират Русия, да прекъснат всички научни университетски връзки с Русия. Изведнъж тези младежи се оказват на улицата, изоставени като алжирските бойци харки. Те избраха Франция и изведнъж Франция ги изхвърли на улицата. Това ме нервира, написах писмо на президента, защото това е недопустимо. Аз се опитвам да държа френското знаме в Русия. Путин ще си тръгне, дори и да не е болен, или е болен, той ще умре като всеки един от нас. Какво ще остане? Чайковски, “Лебедово езеро”, Толстой, “Война и мир”, Достоевски - това ще остане. Така че трябва да бъдем там. Това е огромна страна. За Франция е нечуван шанс…
- Но не бива да изоставяме Украйна, която беше нападната…
- Имате право, защото ние не подкрепихме Украйна по начина, по който трябваше. Украйна също е създала култура. Прокофиев беше украинец. Гогол пишеше на руски, но беше украинец, “Мъртви души” е световен шедьовър. Ние - как да кажа - ние не избрахме правилния речник, думите тежат: една дума убива, една дума възкресява. Иисус го показа - с думите възкреси Лазар.
- Какво трябва веднага да се каже на Путин?
- На Путин: Ние ви разбираме. Обичаме руската култура, тя е забележителна. Ние ви разбираме, дори и да смятаме, че сбъркахте с реакцията си. Но реакцията ви беше легитимна, когато видахте, че американците ще разположат военни бази на границата ви…
- Ще му кажете, че е легитимно да обяви война на Украйна?
- Не да обяви война, да реагира. Ще дам за пример Кенеди, 1962 г. Хрушчов разположи военна база в Куба. Какво направи Кенеди? Отиде в телевизията, обърна се към руснаците и каза: “Ако искате Трета световна война, ще я получите. Мобилизирах всички въоръжени сили на Съединените щати”. И какво направи Хрушчов? Той каза: “Стоп. Съгласен съм”. Отиде в ООН, удари с обувката си, за да се помни това и до днес, и махна ракетите от Куба. Това можеше да се направи. Той можеше да говори, да отиде в телевизията и да говори. Това предлагам на нашия президент - преди да отиде в Москва и Санкт Петербуг, да отиде в телевизията и да се обърне към руския народ, към украинския народ, които по принцип би трябвало да са част от Европа. Нашият президент председателства сега ЕС…
- Неговата реч трябва да бъде излъчена в Русия?
- Те ще видят. Днес не можем да спрем кадрите. Много добре знаете, че ги получаваме на мобилния си телефон. Те ще знаят какво е казал, а руснаците ще се почувстват по някакъв начин оценени - президентът на Френската република, “свобода, равенство, братство”, се обръща към нас, не като към деца, не като към поданици на Путин, а като голям народ, който е творил историята. Трябва да се чете Виктор Юго, поражението на нашата армия начело с Наполеон, великия Наполеон. Те ще бъдат чувствителни. И същевременно да говори на украинците. Под натиска на тези два народа двамата лидери ще бъдат длъжни да си говорят. След това те трябва да решат проблемите за границите, за принадлежността към групировки - не НАТО, не военни съюзи, които заплашват мира. Защото един военен съюз по своята същност е военен, т.е. той предвижда други войни и предвиждайки други войни, той предизвиква други войни. Да останем с мечтата си за Виктор Юго, Европа на Просвещението, от която са част и украинците, и руснаците.
- Благодаря ви, Марек Алтер. Припомням, че издадохте книгата “Европа без пророк” (Europe sans prophète). Благодаря за това свидетелство, за писмото, което сте изпратили на президента на Руската федерация Владимир Путин. Благодаря ви, че бяхте днес с нас, Марек Алтер.
Превод от френски: Галя Дачкова
