Красен Станчев: Спорът за лифта в Банско е ирационален и с елементи на "класова борба"

- Развитието на ски зоната в Банско можем да разглеждаме в икономически, здравен и екологичен аспект. Когато говорим за ски и спортове по снежни писти, кое трябва да е водещо?

- Обстоятелството, че е ски зона… От него следва всичко останало. Във въпроса ви се крие предположението, че „ние“ правим нещо по този въпрос. В действителност обикновено някой решава, че това е добро начинание, убеждава собствениците на земи (държавни, общински или частни) и инвестира в изграждането на съответното място за ски.

За Банско такива идеи имаше още в началото на 90-те г., по швейцарско-австрийски образец (т.е. общински фонд стопанисва зоната), специалисти по ски курорти от там и финансиране от Европейската банка за възстановяване и развитие. Общината се оказа несговорчива, инвеститорите се отказаха. В крайна сметка, след приемането на закона за защитените територии (1999 г.), се оказа единствено възможно тази зона да се развие като концесия. Общината хем нямаше достъп до кредити, хем разбра – с право, че без да инвестира, местните също ще спечелят от концесията.

В другите ски курорти, Боровец и Пампорово, държавната собственост е с малък дял от горите и земите, в Пампорово преобладава частната, в Боровец – общинската. На това отгоре в Боровец в края на 1990 г. се появиха привилегировани частни разпоредители на преди това държавни хотели и услуги. Витоша ("Алеко", но не само) е особен случай: съоръженията са продадени, но е почти невъзможно да се осъвременят, а често и поддържат.

- Вие сте запален скиор и сте наясно, че всяко добро спускане зависи от географията на ски зоната, обработката на терена и усещането за безопасност, свързано с достатъчно пространство за маневриране. Каква е гъстотата на хората по пистите в Банско?

- Нормална. В смисъл такава, каквато е в най-популярните ски курорти в Европа: изключително много хора в пиковите моменти на сезона, които зависят от ваканции, празнични периоди и прочее. В Банско, Боровец и Пампорово пиковият период е относително дълъг, поради стъпаловидния характер на отпуските на чуждестранните гости – католическата и българо-румънската-гръцката Коледа се сменят със старо-православната (Русия, Украйна, Балканите), след това те се застъпват с празници и училищни ваканции в Турция, Израел и Великобритания. „Върхът“ на сезона в Банско е около 2/3 от времетраенето на сезона. Това е малко повече от Пампорово и Боровец, но и там е горе-долу така.

Банско очевидно е по-популярен, затова и пистите и съоръженията там са по-натоварени. Но навсякъде в България във върха на сезона пистите са много рискови, поради пренаселеност. Това би трябвало да се вижда по статистиката на злополуките и застрахователните събития. Най-точната статистика за натовареността на пистите би могла да се намери в НАП – всеки продаден билет е приход за държавния бюджет по линия на ДДС и се отчита в реално време при тях.

Не мисля, че географията е от ключово значение. Важно е проектирането на пистите и съоръженията, изпълнението, стандартните предпазни мерки на рисковите участъци.

- Всеки, който е бил на ски в Италия, Франция и Австрия изтъква комфорта от ширината на пистите и изключително бързия достъп до лифтовете, дори в най-натоварени ваканционни дни. От какви лифтове още се нуждае Банско?

- Нека направя кратка инвентаризация на положението в Банско. Основният проблем е капацитетът на кабинковия лифт: За около 1/5 от сезона желаещите да стигнат до ски зоната са пет пъти повече от възможностите на „гондолата“, за 1/3 от него – четири пъти повече. Т.е. опашката няма как да е по-кратка от четири-пет часа чакане. Положението е същото и събота и неделя. 

Когато тези хора се качат в ски зоната на Бъндеришка поляна, те се струпват на два лифта. Което в първата половина на деня прави още до половин час чакане.

Вторият проблем е, че, за да избегнат тази неприятност, хотелите и индивидуалните посетители използват автобуси и автомобили. Това създава други неприятности, задръствания и уврежда гората около пътя и паркингите.

Ако е изградена втора кабинковия линия, чакането във върховия период няма да е повече от час, ще намалее или ще е възможно да бъде силно ограничен автомобилният достъп по зоната и скиорите ще бъдат доставени не до два, а до седем лифта и три влека. Засега допълнителни писти не изглеждат необходими, но след време вероятно ще са нужди една или две. 

Несъгласието с тази логика на положението ми се струва абсолютно ирационално и донякъде необяснимо.

Третият проблем е, че вероятно скоро – 2020-2021 г. липсата на втора гондола ще се отрази зле на имиджа, маркетинга и съответно приходите от ски зоната. Основните губещи ще са местните доставчици на туристически услуги, общинския и държавния бюджет (поради по-ниските приходи от данъци и концесионни плащания). Концесионерът също ще загуби, но по-малко и не веднага.

- Защитниците на природата изтъкват, че не бива да се дават примери с Алпите, защото те не били уникален запазен район, не представлявали ценен национален парк, били на голяма височина и обсипани само със скали. В същото време едни от най-популярните курорти започват от 700-900 метра, лифтовете минават само през гори. Каква е истината за Алпите?

- Не знам какво разбирате под „защитник на природата“, но аз също се смятам за такъв. Пък и не мисля, че който и да е от управителите на ски зони в България е толкова глупав, че да компрометира качеството на околната среда. А и законите са доста рестриктивни, а за ски съоръжения се изисква Оценка на въздействието върху околната среда.

Никъде не е казано, че скалите в Алпите и другаде не трябва да се пазят. Струва ми се обаче, че по повод Алпите и това е заблуда. Там, в Пиринеите, Карпатите, Татрите, Северен и Южен Кавказ и в около 80 процента от Алпите и Карпатите, ски курортите се намират на надморската височина, на която са и Банско, Боровец, Витоша и Пампорово (и останалите 16 писти и пистички, където у нас може да се качиш на нещо като лифт или влек).

Достатъчно е да отворите Уикипедия на английски и да потърсите „списък на ски зони и курорти в Европа“, да си харесате някой и да видите къде се намира. Може би ще забележите и немалко ски зони с природни паркове. Един от тях е Стелвио, в Италия – с 35 лифта и 102 км писти; или Екрин (Франция) – 215 лифта и над 770 км писти. Ако искате сравнение с Банско, потърсете информация за Шпиндеров Млин, в Кърконошите – той отвсякъде е ограден от национал парк, който също е в списъка на биосферните резервати на ЮНЕСКО. Или за ски зона Ясна, в Словакия – изцяло в национален парк. Същото е положението и с Понт де Спаня, в Пиринеите.

В Словения има 49 курорта с около 270 км ски писти и почти 200 лифта, половината от тях в непосредствена близост до защитени територии, а една ски-зона е в единствения национален природен парк „Триглав“ в Словенските Алпи. Всички те са добро качество на инфраструктурата за достъп.

Между другото през 2009 г. Световният фонд за дивата природа излезе със становище, че ски зоните застрашават парковете само в България, Словакия и Румъния (от страните членки на ЕС).

- Използваната площ за зимни спортове над Банско заема 2 процента от общата площ на Пирин. Откъде идва легендата за застрояване на още 46 на сто от планината?

- От обстоятелството, че има „Пиринско пиво“… Сериозно. „Пирин“ има висока символна натовареност, за неговата красота има известна песен (доколкото си спомням, мелодията е взета от Баварска песен); „Спасете Пирин“ е нещо като самоочевидните екологични каузи от края на 80-те години. Тогава, макар и да ги имаше, никой не се интересуваше от доказателствата, защото всички знаеха, че режимът е антихуманен. Всичко това помага за мобилизирането на обществено недоволство, нищо, че няма доказателства. Между другото тази легенда бе опровергана и от последното решение на тричленния състав на ВАС по повод плана за управление на национален парк Пирин. Фактически ВАС прие становището на ответника по делото – МОСВ.

Никой не се е опитвал да организира протести против минни концесии в Тракийската долина. Струва ми се, че това би било неуспешно начинание и затова те изобщо не са организирани.

Технически заблудата идва от една таблица в този план, където е даден примерен списък на дейности по поддържането на парка, която бе „разтълкувана“ за широката публика по този начин. (Същото становище впрочем бе изпратено и на подизпълнителя на ЮНЕСКО за наблюдение на парковете в техния списък.) Някой изчисли, че тази „застрашена от застрояване територия“ е равна по площ на две Софии.

Целият спор се води с елементи на „класова борба“. В нея т.нар. „зелени“ са заели мястото на исторически правия пролетариат, а „капиталистите“ са лошите и трябва да бъдат наказани с някаква радикална реформа – прекратяване на договора, изземване на построеното и управление на зоната от държавна организация, със забрани на достъп и други подобни „дълбокомислия“.

- Противници на разширяването на ски зоната обвързват всяка дейност, свързана с нови писти и лифтове с ръст на легловата база в града. Може ли да се очаква подобна саморазрушителна акция от страна на градската управа – когато се появи нова кабинка, долу да бъдат построени нови жилищни комплекси?

- Т.нар. застрояване („леглова база“) не е работа на концесионера, не следва от неговия договор и „Юлен“ фактически няма съществен дял в изграждането на хотели, ваканционни имоти и места за настаняване. В договора има споменаване на „брой легла“ като описание на средата. Той наистина е доста скромен. Между другото понятието „леглова база“ идва от централното планиране курорти от 60-те г. на миналия век и е глупаво днес да се използва като аргумент за каквото и да е.

В критиката на ски зона Банско броят на т.нар. нощувки се приравнява на броя на леглата. Т.е. при 240 хил. регистрирани престоя за 2016 г. публиката остава с впечатление, че става дума за толкова хиляди легла. Това е и абсурд, и лъжа. „Леглата“ в Банско са 11-12 хиляди. На страницата „Регионални профили“ в интернет всеки при желание може да намери „Икономическия профил на община Банско“, статистиката използвана в този доклад е надеждна и проверена.

Причините за застрояването са няколко: споменатото решение отпреди 17 г. общината и гражданите на Банско да печелят от това, че някой друг инвестира, желанието на банскалии да се замогнат чрез продажба на онова, което имат – собственост в урбанизираната или подлежащата на урбанизиране част от землището на общината, евтини (по-скоро поевтиняващи) строителни заеми след дълъг период на застой и обедняване на населението (особено драстично от 1995 до 1997 г.) и нежелание на общинските власти да охладят строителния бум. 

Това стечение на обстоятелствата бе естествено. Хората имат право да разполагат със собствеността си по свое усмотрение, а кметът и общинските съветници знаеха, че ако спрат, оскъпят строителните разрешителни, няма да бъдат избрани и целият град ще ги намрази.

В Банско днес всички са си научили урока от миналото, знаят – това е елементарна икономика от началния курс – че когато увеличаваш предлагането, цените падат. 60 процента от заетите в общината са в областта на туризма. Тях ги интересува да се запази и по възможност да се качи стойността на онова, което предлагат. Т.е. имиджът на курорта не трябва да запада. Ако се строи, доходът им ще намалее. Ако не се построи втора кабинкова линия, популярността на ски зоната ще западне.

- Чрез преброителен пункт с камери е установено, че в защитената част на Национален парк Пирин влизат по 2500 коли на ден. Представители на еколозите предлагат да се направят още паркинги, за да не се строи нов лифт. В екологично отношение какво означава такъв автомобилен трафик в планината?

- В някои периоди, през уикендите, автомобилите стигат до 4000 на ден. Общината започна в такива случаи  да забранява автомобилния достъп до ски зоната. Тръгналите към планината няма как да останат доволни от такива мерки. Не е ясно колко от тях са се отказали от каране на ски там. Но тези мерки се налагат поради задръстванията и предполагаемото отрицателно влияние на замърсяването (от отработените газове и лугата) върху флората на циркуса и особено на крайпътната гора. Освен това за последните пет години пътят видимо се амортизира. Това се отнася и за пътя от ски зоната до хижи Бъндерица и Вихрен. През делничните дни на юли и август автомобилите и автобусите по тези два пътя са по 500 на ден, половината от тях отиват до тези хижи (в територията на парка).

Със 100-процентна вероятност може да се твърди, че автомобилният превоз е значително по-вреден за флората и фауната на парка от достъпа с въжена линия. Конкретна стойност на тази вреда (например колко дървета са обречени) досега не е изчислявана. За това е нужно да се инсталира подвижен пункт за измерване на автомобилните изпарения. Връщайки се към един предишен въпрос, струва ми се, че е необходим и лифт от Бъндеришка поляна до хижа Бъндерица (и Байкушевата мура).

- Упражняването на зимни спортове дава пряко отражение върху здравето на хората и културата на движение, която децата могат да придобият от най-ранна възраст. Каква е нагласата на българите да спортуват през зимата?

- Аз знам, че всички деца, които съм научил да обичат зимната планина и да карат ски (те са вероятно над 30, някои от тях се прекачиха на сноуборд), престанаха да боледуват. Вероятно съществуват проучвания,  които потвърждават моите впечатления.

- По договор, концесионерът е длъжен да инвестира в нови трасета и съоръжения за ски спорт заедно с необходимите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, както и за общественообслужващи и технологични сгради за осъществяване предмета на концесията. Какво е построено от началото на даването на тази концесия и при разширяване на ски зоната какво още би трябвало да бъде изградено?

- Изградено е онова, което е получило разрешение. Около 70 км писти (една от тях – „Църна могила“, или „Академика“ - е неизползваема, заедно с лифта) и седем лифта, включително кабинковия и шест влека, два от които детски, преместваеми. На първо време е необходима втора „гондола“. За това вече май никой не спори. След време, при спазване на процедурите е възможно да се изградят нови писти или частично разширят старите. Но точно това остава под въпрос.

По повод договора… Доколкото мога да съдя от неговото съдържание, предложенията за промяната му, историята на многобройните съдебни дела, прокурорски и данъчни проверки, „Юлен“ изпълнява договора си задоволително, зоната е популярна у нас и в чужбина. Неслучайно в нея се провеждат състезания от Световната купа по ски алпийски дисциплини и се планира финал от тази купа. Интересът на държавата е защитен, защото всички приращения и подобрения на концесионната територия стават автоматично нейна собственост.

По-важното обаче е, че бизнесът на зоната създава оборот в общините Банско и Разлог от около 160 млн. лв на година и дава прехрана на около 6000 семейства (в региона и цялата страна, защото част от работната сила мигрира сезонно). 

Ако спре развитието на ски зоната, поради упадък на реномето на курорта, не само приращенията на собственика (концедента) ще бъдат по-незначителни, но и този оборот и около 2000 работни места ще се окажат под риск. Рискът от загуба на приходи за фиска е приблизително 34-35 млн. лв. на година (преки и косвени данъци). 

Това, разбира се, е нищо в сравнение с потенциалните загуби, ако се приложат радикалните „реформи“, като прекратяване на договора и изземване на бизнеса на „Юлен“. Тогава преките загуби за държавния бюджет ще са минимум 180 млн. лв. В тази сметка не влизат отрицателните социалноикономически ефекти.

- Зоните за спортуване през зимата са привлекателно и отлично поддържано място през лятото. Какви са възможностите за използване на зимната инфраструктура за активни занимания и в топлите месеци? 

- Навсякъде, не само в Банско, летният сезон е през последните три години по-добър от всяка предишна. Даже в Пампорово, което през лятото бе нещо като консервиран курорт, и Боровец, който оживяваше само от петък до неделя, тези сезони са все по-запълнени. Статистиката ще докаже тези мои впечатления. Това вече си личи по данните за строителни разрешителни в Смолян и региона. Това се случва благодарение на усилията на предприемачите в туризма. Банско има предимството, че е град. Фестивалите, ученическият и конферентният туризъм, в съчетание с планинския и простото използване на града за живот през лятото, или за спирка по пътя към Гърция, постепенно превръщат курорта в почти четирисезонна дестинация.