- Автор: Гласове
- 20 Май 2023
- 988
- 4
Следвайте "Гласове" в Телеграм
Тази седмица "Кръг Квадрат" предлага дискусия с участието на Радослав Илиев, Андрей Райчев, Даниел Вълчев, Тончо Краевски на тема: "Свобода и сигурност". Къде е балансът между двете и какво се случва, когато сигурността или пък свободата надделеят?
Радослав Илиев: Днес ще говорим по особено актуална тема. Свободата е една изконна човешка ценност, която има различни проявления от времената на античността, през християнството до свободата в съвременния смисъл, която несъмнено е извоювана от френската революция и просвещенските мислители от 19-ти и 20-ти век. Именно тази просвещенска, гражданска или масова свобода е под заплаха днес. След 11.09.2001 година всеки от нас е виждал проявления на тази заплаха. Тази заплаха не протича класически чрез изземамане отвън, а е по-скоро под формата на размяна. Затова струва ми се днес е важно да обсъдим кога хората не просто не са готови да отстояват или да се борят за свободата си, а са готови да я разменят и изтъргуват за сигурност или консумация.
Андрей Райчев: Неотдавна бях в компания на социолози, културолози и политолози и им предложих следния въпрос: Какво избирате 10 години в гората или 30 години в зоологическата градина? Това всъщност е и съдбата на животните в реалния живот. Резултатът беше удивителен за мен, аз очаквах нещо като 10% за зоологическата градина и 90% за гората, но нищо подобно не се случи. 8 от 10-те участници избраха зоологическата градина и понеже видяха, че съм шокиран един от младите социолози се обърна към мен с думите: "Г-н Райчев, ние сме в зоологическата градина, ние живеем там".
Даниел Вълчев: Той там е свикнал. Но нека кажа на социологически език, че този въпрос не е зададен в реална изборна ситуация. Твърде абстрактно е и може да има различни обяснения.
Андрей Райчев: Когато в началото на 20 век в Китай започват да превеждат европейска литература, те се сблъскват с липсата на йероглиф за свобода. Затова те подбират предишен забравен йероглиф и го преосмислят за новата дума. Забравеният йероглиф, който те избират за думата свобода е обозначавал преди това опасност и тревога. Това е много точно. Свободата със сигурност съдържа в себе си опасност, тревога и дори смърт. Затова сделката "свобода срещу сигурност" се сключва доста лесно. Отнема се нещо опасно и не много ясно срещу нещо, което все пак е хубаво. И тук е главното ми предложение към вас - щом човек взима сигурността, а не свободата, значи има какво да пази. Един английски пролетарий от 19-ти век няма защо да избере сигурността, защото за какво му е, на никой не му трябва сигурност за един отвратителен живот. Следователно щом нашето съвремие сключва сделката "свобода за сигурност", значи то живее достатъчно добре. Съвременният човек ясно вижда какво му дават, а не вижда какво му взимат.
Радослав Илиев: Струва ми се, че хората го виждат доста ясно и взимат това решение на напълно рационално ниво. Ето вижте отговорите във Вашия експеримент сред група достатъчно интелигентни хора.
Тончо Краевски: Човекът е особен вид животно, разумно и социално, и за него свободата не е да живее необезпокояван в гората. През цялата си история той се е откъсвал и отказвал от дивата страна на живота, не че не е изпитвал носталгия. Но за човека свобода, която не е в контекста на някакъв социален ред и не е свобода в рамките на взаимоотношения с други хора няма смисъл и стойност.
Свобода в гората няма никакъв предмет. В гората какво право имам, срещу кого точно го имам? В едно общество, в което има ред и закони, аз имам интерес, йерархия, мога да спечеля, имам права, които да получа.
Човекът е обществено животно, което си строи само собствения зоопарк и въпросът е как да живее в него. Нашата свобода е съвсем различна от тази на животните, в сравнение с тях ние всички не сме свободни. Ние сме избрали да живеем по този начин, защото сме хора и ценим други неща.
Какво е означавало свобода в елинския полис? Да ми се признават и да не ми се нарушават от държавата древните ми права - правото на собственост, че съм гражданин, че мога да гласувам, че мога да говоря свободно и всички те са социални отношения. Всичко, което човек разбира като свобода са социални отношения и в този смисъл те винаги могат да съществуват в контекста на зоопарка.
Даниел Вълчев: Да, човекът не е вълк. Ясно е, че твоята представа за свобода ще зависи от времето и мястото където живееш.
Бенжамен Констан в една чудесна статия казва, че има две различни концепции за свободата. Едната е правото да участваш във вземането на решенията, които те засягат, което е общо взето античният възглед. Другата е, когато свободата е един защитен периметър, в който другите не могат да влизат. Едното е "правото да...", а другото е "правото да не ти...".
Не знам дали съвременните схващания за свободата не отразяват някаква нова промяна в цялостните нагласи на хората в зависимост от едно променено общество.
Като че ли сега има голяма разлика в сравнение с модерността, където има относително видими и стабилни йерархии, ясни авторитети, системи за контрол и господстващи наративи. Да, ние всички разказваме вицове, но ясно знаем какво да говорим по телевизията. Сега всичко това е разколебано - йерархиите за сметка на мрежите, авторитетите, които постоянно поставяме под съмнение. Сега ние не можем да изброим всички университети които има, камо ли колко професори има в тях. В мрежите също ние общуваме хоризонтално, а не йерархично. Това и най-вече липсата на доминиращи наративи обърква хората до степен, че свободата не изглежда нещо важно и интересно. Ние сякаш се връщаме към нещо, което Ерих Фром описва в "Бягство от свободата" - към средновековният човек, който е формално освободен от властника, но започва да се пита: "ами сега като ги няма кмета, даскала и попа в селото, кой ще вземе решение кога да се пусне водата, кой ще оправи часовника, когато спре..." и това започва много да го притеснява.
Моето мнение е, че напоследък хората стават все по-притеснени от това, което наричаме свобода с всичките ѝ възможности, а и отговорности и правилно са притеснени, защото вижте как се забърза света. Цялата тази тревожност уви предвещава политически типажи, които ни предлагат да се погрижат за нас и да ни освободят от бремето на свободата. Затова аз уви не съм оптимист за бъдещето на либералната демокрация, дано греша...
