"Кръг Квадрат": България на прага на бъдещето

"Кръг Квадрат": България на прага на бъдещето

Следвайте "Гласове" в Телеграм

В "Кръг Квадрат" Андрей Райчев, Радослав Илиев, Дими Стоянович и Тончо Краевски говорят по темата за бъдещето на България в перспективата на променящите се обстоятества в света. 

Андрей Райчев:Исторически предпоставяме, че България догонващо се модернизира и че за да решим проблемите трябва да ускорим догонването. Аз, обаче, ще ви кажа точно обратното - България е в изпреварваща позиция. В България са въведени куп изпреварващи неща, до които самите ние не сме достигнали. Ние не се състезаваме с тях, ние сме изпреварили самите себе си.

Радослав Илиев: Пример да дадем?

Андрей Райчев: Например държавата България, която е направена в края на 19 век. Тя е толкова добре направена като конституция и устройство, че след това дълго време свиква със собствената си държава. Второто е урбанизацията - ние взимаме различни образци, правим градове и после дълго настигаме тези градове. Сега това ни се случва с демокрацията и правовата държава. Тя ни се случва отвън и ние 30 години я настигаме. Ние сме въвели много от бъдещето и не сме го достигнали. Проблемът е вътрешен, а не външен.

Дими Стоянович: Струва ми се, че за бъдеще може да се говори ако сме успели да се изплъзнем от калчищата на миналото. Това за мен е генерален проблем, с който ние не сме се справили. Как да говорим за бъдеще, когато ние не можем да се разберем какво се случи на 9ти септември, какво се случи с българските евреи, как се смени елитът на една нация... защото за какво бъдеще говорим, когато не сме се оправили  миналото?

Радослав Илиев: Да, но някой път ние срещаме бъдещето насила, независимо, че има въпроси в миналото, по които не сме се разбрали. Социалистическата урбанизация е точно такъв пример. Българската държава среща тази вълна на урбанизация и своето индустриализиращо бъдеще насила.

Аз твърдя, че е възможно да се намираме в именно такъв преломен период, независимо, че ние вътрешно не сме се справили с миналото или не пък не сме напълно осъзнали трите основни неща, които са ни се случили - държава, град и демокрация.

Докато се опитваме да си решаваме вътрешните въпроси не е зле да погледнем това, което се задава.

Андрей Райчев: Бъдещето, което ни се случва идва, не защото в България напират някакви процеси, а става защото околната среда се движи и ние покрай нея се задвижваме нанякъде. Тоест, ние живеем чуждо бъдеще и нашето бъдеще ни сполита. Ако в Германия в момента спорят за зеленото, то за тях си е германски въпрос, докато ние сме въвлечени в този въпрос без той изобщо да е възникнал в България. Същата история е с гейовете. Всички тези бъдещи неща, които идват не са резултат от някакво наше вътрешно противоречие, което търси своето разрешение. Ние изпреварващо сме взели някои форми, с които не сме и свикнали. Това е принципното положение на България. Но има едно много важно и хубаво нещо. Обикновено страна, която няма своя история и свое бъдеще не би трябвало да оцелява. Но България успешно оцелява и си стои много здрава и много хубава.

Тончо Краевски: Аз се сетих за това, което Чърчил казва за Балканите - че произвеждаме повече история отколкото можем да консумираме. Като че ли всеки един от тези преломни моменти, които още не са храносмелени от историята е свързан с конфронтация с бъдещето и то такава която всеки път е много болезнена. Обикновено една част от българите я налага на останалите със средства, които са насилствени или са преживявани като такива. Ние наистина създаваме минало и това минало ужасно много ни тежи. Ние живеем главно в миналото, което е населено с ужасно много събития, хора и призраци, които продължават много плътно да го обитават...

 

 

 

Коментари

  • rusnak

    29 Май 2023 20:46ч.

    Стоянович е голям палячо.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Бъркат кал за тухли тези Кръговоквадратни,

    29 Май 2023 21:04ч.

    Ама тухлите им кръгли. И недопечени.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Какъв праг, какво бъдеще?

    30 Май 2023 2:40ч.

    България няма бъдеще. Тя е като Украйна. Украйна загуби бъдещето си чрез война, а ние можем и без война. Крайният резултат е еднакъв. Инструментът е един и същ - безпределната човешка глупост.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Все същата помия

    30 Май 2023 2:59ч.

    Да речем, че миналото ни е било “квадратно”, но ни очаква “кръгло” бъдеще. Е, и? Нищо не може да се промени, защото ние сме си същите дебили.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Пълно неразбиране на случващото се.

    30 Май 2023 10:33ч.

    Слушах го оня ден по руината наречена магистрала София - Бургас. Хал хабер си нямаха, горките, какво да кажат. Да беха викнали колектив астроложки, щяха да са по-адекватни на темата . Стари лафове и лакърдии. Райчев напълно изчерпан. Стоянович заседнал в родовата травма... Загубено време.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Интересен разговор

    30 Май 2023 12:03ч.

    Много ми допадна тезата на Райчев за българите и това, че строим утопиите си около независимост и извън йерархиите. Замислих се за всичките си познати и е точно така. В един консуматорски свят тази нагласа е рядкост и ценност. Продължавайте да се събирате и да мислите на глас. Общетвото ни има сериозна нужда от такива разговори.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Петър

    30 Май 2023 13:45ч.

    Умно, искрено и без аналог. Дано не се откажат

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи