Какво имате против Фейсбук, г-н Морозов?

<p><strong>- От Арабската пролет насам навсякъде става дума за Фейсбук &nbsp;и Туитър революции, с чиято помощ поробените народи могат да се освободят. Може ли интернет да спаси света?</strong></p> <p>- Някога вярвах в това. Дори дълго време разпространявах идеята, че интернет може да направи света по- добър. Днес знам: това е глупост.</p> <p><strong>- В какъв смисъл?</strong></p> <p>- Дълго време работих за една неправителствена организация, три години пътувах в Централна Азия, Кавказ и Беларус. Срещах се с интернет-активисти, блогъри и опозиционни политици и вербувах за новите медии. Показвах им как могат да използват блогове, социални мрежи и уикита, за да заклеймяват нередностите в своята страна. Но това нямаше ефекта, на който се надявахме. Вместо да създадем стабилни тайни структури чрез новите медии, ние ги разрушихме.</p> <p><strong>- Ще трябва да поясните това.</strong></p> <p>- Ние не помислихме за това, че правителствата няма да бездействат. Те бяха не само по-бързи, но и по-умни от нас.</p> <p><strong>- Как забелязахте това?</strong></p> <p>- Те много бързо започнаха онлайн надзор, цензура и пропаганда в интернет. Проследяваха блогъри чрез мрежата и ги разкриваха, използвайки всички инструменти за наблюдение в интернет. Тогава разбрах, че в сравнение с тях нашата работа не може да постигне почти нищо. Съчинението "Просто ги научете и демократизацията ще дойде&ldquo; не само не носи нищо. То е и опасно.</p> <p><strong>- Какво трябва да се направи вместо това, за да се подпомагат независими опозиционни групи?</strong></p> <p>- Човек може да опита да попречи на западни фирми да продават своите технологии за наблюдение на авторитарни правителства. Също така човек трябва да накара Фейсбук и Гугъл да престанат да наказват анонимни блогъри, какъвто е случаят в момента. С други думи: активност е по-малко необходима в авторитарни страни, отколкото при нас, на Запад. Технологиите за наблюдение и правилата за защита на личните данни, на които подлежат Гугъл и Фейсбук, не идват от мошенически държави, а от свободния западен свят.</p> <p><strong>- Имало ли е ключов момент, в който това ви е станало ясно?</strong></p> <p>- Някои политически събития ме подтикнаха към размисъл, преди всичко войната между Русия и Грузия през 2008 г. Тогава се разпростаняваха упътвания за децентрализирани кибератаки от руски националисти и блогъри. Правех справки за една статия, когато се натъкнах в няколко блога с упътвания как мога да инсталирам софтуер на моя компютър, за да нападна интернет-страниците на грузинското правителство. Свалих този софтуер и в действителност човек можеше с негова помощ да помогне грузински страници да бъдат заглушени. Бях едва ли не войник в грузинско-руската кибер-война.</p> <p><strong>- Защо това ви направи впечатление?</strong></p> <p>- Беше много по-изпипано от това, което очакваме от автократичните правителства. Преди шест-седем години те просто блокираха неудобни за тях интернет-страници. Но наваксват много вързо, преди всичко в Китай и Иран. Планираха умни пропагадни кампании, разработваха прецизна технология за наблюдение и шпионаж, инфилтрираха чат-пространството, където хората в опозиция контактуват. Всичко това много интелигентно &ndash; те определено бяха пред интернет-активистите.</p> <p><strong>- Но не само диктатури използват интернет за своите цели.</strong></p> <p>- Западни държави също инвестират в технология за наблюдение или създават <em>malware</em>, т.е. компютърни програми, които правят неща, нежелани от потребителя. Но ние изхождаме от това, че тази технология се прилага само в рамките на действащите закони.</p> <p>-<strong> Наистина ли? През октомври стана ясно, че германската държава е използвала съмнителни &bdquo;Бундес троянци&ldquo;.</strong></p> <p>- Вашата полиция използваше <em>malware</em>, за да претърсва компютрите на заподозрени. Това е нейната задача. Само че<em> malware</em>-ът беше така програмиран, че човек можеше да вкара доказателства в компютрите на заподозрените, което би било нарушение на конституцията. Въпреки това на Запад има механизми, които не позволяват злоупотреба от страна на правителството. Но в момента, в който фирми, създаващи <em>malware</em>, изнасят тази технология в страни като Сирия, Беларус или Казахстан, тези правила вече не действат. Правителствата използват този софтуер както си поискат. Много от средствата за наблюдение в авторитарните страни са прозведени, защото някой в САЩ, Великобритания или Германия е дал поръчка за това. И щом един път са налице, много бързо попадат в грешните ръце.</p> <p><img src="/uploads/editor/MOROZOV.jpg" alt="" /></p> <p><strong>- По принцип ли сте скептичен към кибер-атаки от страна на демокрациите? Тъкмо стана ясно, че американският президент Обама активно е ускорил вирус нападението над иранските атомни съоръжения. По-добре от нападение с бомба, нали?</strong></p> <p>- Може и така да се погледне. Аз не искам тези инструменти трябва да бъдат забранени на запад. Но човек трябва да е наясно докъде би могло да стигне това развитие: ФБР наскоро обяви, че иска да постави интернет-фирми като Скайп и Фейсбук под още по- голям натиск, така че те да въведат тези &bdquo;задни врати&ldquo;, чрез които да може да се наблюдава всеки потребител, докато е активен в мрежата. Това би означавало, че на тях изобщо няма да има се налага да чакат Фейсбук да им предостави данни след три месеца &ndash; те биха могли да подслушват в реално време.</p> <p><strong>- Трябва ли демокрациите да забранят това?</strong></p> <p>- Най-малко ние трябва да знаем за това. Днес носим мобилни телефони, които посочват местоположението ни по всяко време. Когато човек комбинира това с всички данни, които по собствена воля публикуваме във Фейсбук, властите получават много повече информация, отколкото преди няколко години можеха да мечтаят. Ако използваш Фейсбук &ndash; което аз не правя &ndash; другите имат непрекъснат достъп до твоите приятели. В този смисъл се нуждаем от повече правила. Защото ако зависеше от ФБР и подобни нему, човек би сложил надзирателни камери в главите ни.</p> <p><strong>- Защо само малцина от потребителите се интересуват от тъмните страни на мрежата?</strong></p> <p>- Когато водиш комфортен живот на Запад и не се занимаваш постоянно с политическото положение в Китай или където и да е било другаде, информация за това какви съмнителни възможности отваря интернет не достига до теб. Хората искат да вярват на приказката, че интернет е инструмент на свободата; че навсякъде, където е на разположение, освобождава хората от оковите им. Човек би могъл да направи един прекрасен филм от това: как смели капиталисти създават в гаража си технологичен инструмент, който с един замах освобождава арабския свят. Във всеки случай много американци вярват в това.</p> <p><img src="/uploads/editor/facebook.jpg" alt="" width="533" height="408" /></p> <p><strong>- Но от гледна точка на Арабската пролет няма ли в това нещо вярно?</strong></p> <p>- Проблемът в Америка е, че когато анализират Китай, Иран или Русия, повечето политици и политолози мислят в категории от студената война. Вярва се, че щом те потискат народа си, не могат да се издигнат икономически. Следователно е единствено въпрос на време и на влияние отвън, докато народът въстане. Но &ndash; изненада! Тези режими отдавна са либерализирали големи части от политиката и икономиката и донякъде имат голяма подкрепа, от страна на населението. Глупав стар предразсъдък е, че авторитарните държави се ръководят от идиоти, които не разбират от неща като интернет и където целия народ е срещу тях. В действителност отчасти на ключови позиции стоят много интелигентни хора. Те имат много добри съветници, често от Запада. Те купуват западни технологии и в повечето случаи много добре знаят, как да използват интернет за своите цели.</p> <p><strong>- В книгата си пишете, че мрежата носи семето на деполитизацията и на загубата на демокрация.</strong></p> <p>- Не, в книгата си не говоря толкова обобщаващо за интернет. В една от главите обяснявам моето виждане за Фейсбук и т. нар. социални мрежи. Моята критика е друга: искам да предупредя активистите да не влагат прекалено много надежди във Фейсбук и подобни нему. Техните цели са дигитално по- трудно осъществими, отколкото когато принтират флайери и се срещат скрито.</p> <p><img src="/uploads/editor/Evgeny-Morozov-1.jpg" alt="" width="554" height="369" /></p> <p><strong>- Но тогава се губи много енергия, докато във Фейсбук може с един замах да се създаде група от политически активисти.</strong></p> <p>- Но бизнес моделът на Фейсбук гласи: <em>Колкото повече знаем за теб, толкова по-скъпо можем да продаваме реклами</em>. Концернът не се интересува от социална или политическа промяна. Естествено, мога съвсем лесно да се присъединя към 5000 различни групи, които се занимават с глобалното затопляне или със спасяването на обществените библиотеки. Това е обаче обратното на това в реалния живот да подкрепяш например сдружение с цялата си енергия. Също бутонът &bdquo;харесва ми&ldquo; не съществува, за да се организират протести, а за да се разбере по поръчка на рекламните клиенти какво ни харесва. Малко вероятно е Фейсбук някога да каже: <em>О, майната му, дай по-добре да спасим Африка</em>.</p> <p><strong>- От друга страна, социалните мрежи често дават първи възможността да получим информация за различни неща. Например чрез кампанията &bdquo;Кони 2012&ldquo; милиони тийнейджъри за първи път чуха за децата войници в Уганда.</strong></p> <p>- Да, но каква е целта на това?</p> <p><strong>- Натиск над западни правителства, за да се намесят?</strong></p> <p>- Това е глупава идея. Последното, което би ми дошло на ум, би било да упражнявам натиск над правителството на САЩ, за да се намеси в Уганда. Повече би ми се понравило някой да упражни натиск, за да се намесят в Сирия. Ние не можем да допуснем сериозно броя на кликовете &bdquo;харесва ми&ldquo; да решава къде едно правителство ще се намеси и къде не. Кампанията &bdquo;Кони&ldquo; първо ми доказва, че някой професионално е подхванал маркетингова акция, за да постави един второстепенен проблем на преден план.</p> <p><strong>- Кой според вас трябва да решава кой проблем е първостепенен и кой второстепенен?</strong></p> <p>- Добре информираните политици и експерти, които са запознати с международната политика? Не че искам да обезнача проблематиката в Уганда, но в тази Анти-Кони кампания има нещо отчуждаващо. Какво знаят създателите й за Африка? Кампанията донякъде ми напомня на създателя на "Уикилийкс" Джулиан Асанж, който казва: <em>Майната им на Transparency International, аз имам собствена мисия</em>. Така кампанията &bdquo;Кони-2012&ldquo; щурмува сцената според мотото: <em>Какво ни интересува политиката, какво ни интересуват експертните знания &ndash; ние имаме Фейсбук.</em> Тази антиекспертност може да доведе до обратното. Всеки луд може да намери в интернет други луди, за да се присъедини към нещо, без значение колко безсмислено, контрапродуктивно или опасно би било то.</p> <p><img src="/uploads/editor/VBK-FACEBOOK_298218f.jpg" alt="" width="589" height="468" /></p> <p><strong>- Това означава ли, че виртуалният ангажимент е по-лошият ангажимент?</strong></p> <p>- Е, хората от Ку Клукс Клан са се срещали лично. Следователно не бих казал, че винаги е по-добре, когато хората се срещат лице в лице. Проблемът е в това, че така или иначе нищо не се получава, когато сложите 50 човека в една зала и ги оставите да си приказват. Необходима е модерация, хора, които имат представа.</p> <p><strong>- Ангажиментът не се ли нуждае от взаимно доверие? Не е ли необходимо хората да се познават лично за тази цел?</strong></p> <p>- Различни форми на ангажимент се нуждаят от различни форми на общност. Когато искате да се ожените, е по-добре да сте сте срещали с избрания. За една политическа кампания това не е непременно необходимо. Невинаги трябва да се създава доверие &ndash; понякога е достатъчно да се съберат пари. Човек може да започне кампании по интернет, но за да осъзнае определен проблем, било то гражданската война в Дарфур или природно бедствие, то това би трябвало да е началото на ангажимента, а не краят му. Но така, както е създаден Фейсбук, това е точно краят на всеки ангажимент. Вписвайки се в някоя Фейсбук група, виждаш определен проблем, даряваш малко пари &ndash; и това е.</p> <p><strong>- Къде виждате най-спешната необходимост от регулиране на интернет?</strong></p> <p>- Мен ме безпокои как нашият стил на живот и поведение като потребители все повече попадат под влиянието на търговци с дигитални данни. На Запад това са трите големи: Гугъл иска да е нашият лайфстайл търговец. Иска да се намесва във всичко, с което си запълваме времето. Те искат в бъдеще да носим шикозните им очила, които във всеки момент ни казват къде трябва да бъдем, къде са нашите проятели. Амазон иска да е нашият културен търговец, да стоят между нас и писаното слово и всичко, което четем. А Фейсбук иска да бъде нашият политически и социален търговец. Те искат да определят заедно с нас всичко, което се случва в живота ни, за какво говорим, какво ни интересува, кого подкрепяме.</p> <p><strong>- Какви рискове крие това?</strong></p> <p>- Всички данни, които тези дигитални търговци събират, трябва да се складират някъде. Това означава, че при определени обстоятелства ФБР или друга институция може да намери достъп до тях. Досега беше така, че ФБР трябваше да постави радиопредавател под колата ни, за да ни проследи. Сега сами доставяме данните си на нашите преследвачи &ndash; чрез Гугъл. Същото важи за Амазон. Ако възприемам всичко само през Киндъл, Амазон знае какво чета, какво харесвам, какво не харесвам, кои думи познавам и кои не, какво ниво на образование би следвало да имам, как се движат очите ми и така нататък. Но какво се случва, ако всички имат тези данни? Може би ще си потърсят нови търговски партньори, да речем вестникарски издателства. Те са все по-зле (броят на продадени вестници спада в САЩ от години - б. пр.), следователно сигурно биха имали интерес да станат рекламни клиенти. По този начин съдържанието на един вестник може да се пригоди точно и автоматично към конкретен потребител и към рекламните клиенти.</p> <p><strong>- Защо това би било нещо лошо?</strong></p> <p>- Би могло да се случи така, че стотици хора да кликнат върху определен линк и да мислят, че четат една и съща статия. На практика обаче четат съвсем различни текстове. Да предположим, че аз отварям една статия за Анджелина Джоли, вие също. Системата знае, че аз се интересувам преди всичко от клюки, имам средно образование, а за вас, че сте следвали в университет и се интересувате от международни новини. Следователно моята статия за Анджелина приключва с Брад Пит, а вашата - с новия филм на Джоли за войната в Босна.</p> <p><strong>- Това засилва пропастта: обществото се разпада още повече на информирани и неинформирани.</strong></p> <p>- И комуникацията между двете групи става все по-трудна. Все пак и двамата мислим, че сме чели една и съща статия. И знаете ли &ndash; на Амазон това не им пука. Те искат да правят пари. Точка.</p> <p><em>Превод от немски: ПроДе</em></p>