Изборите в Турция: Екрем Имамоглу на крилете на черния лебед

Изборите в Турция: Екрем Имамоглу на крилете на черния лебед

Автор: Мартин Табаков, news.bg 

Последната една година турската политика ни предложи два изключителни парадокса. Миналогодишните президентски избори в страната бяха "нарисувани" за победа на опозицията. Тя обаче загуби. Провелите се вчера местни избори в югоизточната ни съседка пък бяха орисани да бъдат спечелени от партията на Реджеп Таийп Ердоган и нейния по-малък националистически коалиционен партньор. Но Партията на справедливостта и развитието (АКП) и тази на националистическото действие (МХП) загубиха, а опозиционната Народно-републиканска партия (НРП) се оказа първа политическа сила с над 2% преднина в национален мащаб.

Много фактори могат да бъдат извадени постфактум за загубата на АКП/МХП и за победата на НРП. Инфлацията в страната (чиито неофициални стойности са драстично по-големи от регистрираната статистически от около 67%), доброто представяне на ислямистката Нова партия на благоденствието (YRP, формация от традицията на Мили Гьорюш на Неджметин Ербакан), лошият кадрови подбор на АКП (олицетворение на който бе кандидатът й за кмет в Истанбул, Мурат Курум), нежеланието на Ердоган да "мотивира" електората чрез нова порция икономически популизъм (като увеличението на пенсиите и минималната работна заплата), по-ниската избирателна активност от стандартните за страната, липсата на достатъчна активност в предизборната кампания на Ердоган и т.н.

 

Екрем Имамоглу новият стар кмет на Истанбул

Но нито един от тези фактори - отделни или заедно - не могат да обяснят тези изненадващи резултати. Понеже икономическите затруднения на Турция са обичайни от години насам и въпреки тях АКП спечели миналогодишните избори за президент и Меджлис (още повече, че ако икономическата политика на президента е значим фактор за обуславяне на електоралното поведение, по-логично е тя да бъде адресирана от избирателите критично на президентски и парламентарни, а не на местни избори). Новата партия на благоденствието (YRP) успя да спечели две области (Йозгат и Шанлъурфа) и да "открадне" гласове на АКП/МХП (в Кютахия, Адъяман), които донесоха победата на НРП в тези области. Но представянето на YRP не може да обясни както колосалното изоставяне на АКП/МХП в Истанбул, Анкара, Измир, Анталия, така и загубените от АКП/МХП области като Бурса, Денизли, Балъкесир, Ушак и т.н. Що се касае до кадровия подбор на партията на Ердоган, той не е по-различен от предишния такъв (още повече, че турският президент знае, че хората гласуват за него, а не за конкретните кандидати на формацията му). Не трябва да се абсолютизира и значението на липсата на популистки икономически стимули от страна на президента спрямо електората на АКП/МХП, тъй като от години насам турските граждани гласуват основно на базата на политиката на идентичността, а не прагматично като равносметка за качеството на предоставяните социални услуги. По-ниската избирателна активност пък не бонифицира опозицията, а именно АКП/МХП предвид техните широки клиентелистки мрежи, за които гласуването не е право, а задължение. А това, че Ердоган не бе активен в достатъчна степен в кампанията, бе напълно умишлено, доколкото турският президент си дава сметка, че ако на парламентарни избори поляризиращото говорене му носи нетен успех, то това не е случаят на местните вотове (извън югоизточна Турция, на местните избори кюрдите в страната имат склонност да гласуват ситуативно за опозицията, така че Ердоган гледа да не ги "дразни" излишно с реторика; обратно, турският президент ескалира говоренето си срещу тях на парламентарни избори, тъй като тогава кюрдите предпочитат да гласуват за собствената им партия, така че тя да може да влезе в Меджлиса, което означава, че те не могат да "преливат" гласове на опозицията).

А предвид и собствените проблеми на опозицията в страната преди изборите - като нейната раздробеност на съставни й части, успехът й изглежда невероятен за публиката и необясним за анализаторите. Уви, въпреки че римляните не вярвали, че съществуват черни лебеди, такива били открити по-късно през XVII-ти век след една морска експедиция на нидерландците до Австралия... Впоследствие "черният лебед" ще се превърне в нарицателно за неочаквания събития, които нямат логично обяснение. И там, където анализът на политологичните (и не само) процеси остава ням, тоест той не може да рационализира дадено обстоятелство, се появява "черният лебед". Като победата на НРП в Турция.

Отвъд анализа на микрониво, който тепърва трябва да бъде правен сериозно, победата на НРП в Турция предполага няколко базови извода, касаещи вече "голямата картина".

1. Последният път, когато турският народ победи турската държава, бе на парламентарните избори през 2002-ра година, когато именно АКП на Ердоган символизираше народа, в контраст срещу санкциониращата секуларна рамка на държавата. След 22 години народът отново спечели срещу държавата, но този път той е олицетворяван от НРП, а тя - от АКП. Резултатите на този местен вот показват, че властимащи и опозиция са в процес на смяна на ролите.

2. За първи път от съществуване на АКП наблюдаваме как турската опозиция "нахлува" в електорални територии на президента Ердоган. Това е тектонично движение, защото турската политика - такава, каквато я познаваме през последните повече от 20 години, бе функция на точно обратното движени (на анадолска екстраполация спрямо Мегаполисите на страната и нейните западни части).

3. Резултатите от местния вот не дават по-нататъшна легитимност на Ердоган да продължи с промените в юридическата рамка на страната (касаещи Конституцията и онези нейни параметри, имащи отношение както към президентските мандати, така и към правомощията на Конституционния съд).

4. Екрем Имамоглу се очертава като стратегическа алтернатива на Ердоган в национален мащаб. Основното достойнство на кмета на Истанбул изглежда не се крие в неговите управленски решения спрямо мегаполиса, които са по-скоро дискусионни, а в това, че той се превръща в събирателен образ, зад когото застават - било убедени идеологически, било ситуативно мотивирани - широк букет от иначе несъвместими електорални сегменти. Лесно е успехът на Имамоглу да бъде обяснен като монумент на антиердоганизма, но в него като че ли се крие нещо повече от това - кметът на Истанбул демонстрира изобщо друга визия за страната, която не може да бъде разбрана само на принципа на отрицанието на Ердоган.

5. Самият Ердоган ще продължи до бъде абсолютният титуляр на турската вътрешна и външна политика до края на мандата си. Но той е в сложна ситуация. На тези избори той бе предизвикан два пъти. Един път отляво - в лицето на НРП. Това е електорално премеждие за АКП. Втори път, отдясно - в лицето на последната инкарнация на Мили Гьорюш, YRP. Това е предизвикателство за идентичността на АКП. Различни по своето естество предизвикателства, но с един адресат - Ердоган.

6. Общият електорален успех на НРП бе съпроводен с други успоредни такива. Така например тя успя да "задуши" алтернативните опозиционни на Ердоган проекти (става дума за националистическата "Добрата партия" на Мерал Акшенер). И ако в лицето на НРП има консолидация на опозицията срещу Ердоган, то турският президент, макар да продължава да бъде основният титуляр на политическия ислям в страната, то той вече не е единственото разпознаваемо лице на ислямизма в югоизточната ни съседка.

Оттук нататък предстои да видим дали турската опозиция в лицето на НРП ще успее да надгради на своя безусловен успех на провелите се вчера местни избори. Нещо, което тя не успя да направи преди пет години. За разлика от тогава обаче този път решенията в НРП ще бъдат вземани от други хора. Един от тях е Екрем Имамоглу. Но новият (стар) кмет на Истанбул вероятно си дава сметка, че черният лебед може да съществува, но едва ли каца на рамото два пъти.

Източник: news.bg

 

 

Още от Интервюта

Коментари

  • Този ще свърши работа на САЩ за задействане на Севърския договор

    02 Апр 2024 17:45ч.

    Отдалеч му личи.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Пашиняноглу номер 2

    02 Апр 2024 17:46ч.

    Ама къде ги произвеждат под калъп тия

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Пълни глупости...

    02 Апр 2024 17:48ч.

    турците са хитри хора, да не се надяваш на тия дребни, мижави хорица 🤣 като ги гледаш и се чудиш как са ни поробили?!? Та, те си харесват Ерджоланя, но искат светска местна власт и не заради инфлацията, цените и пр., а заради ислямизирането. Хората не искат хиджаби, бурки и забрадки, Истанбул откакто се управлява от Имамоглу, пингвините са намалели драстично и затова хората съчетават полезното с приятното. Но, ако ги питаш дали биха свалили Ердоган, веднага дружно ще ви отговорят - НЕ!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Всичко което трябва да знаете

    02 Апр 2024 20:49ч.

    Затова пък пророчеството на светата Хилдегард фон Бинген през ХІІ век вероятно се е сбъднало. Тя казала, че светът ще влезе в нова епоха, когато се роди Антихристът и че той ще се появи по времето на папа, носещ имената на двама светци /Йоан-Павел/. Папа Йоан Павел I има кратък период, което ни улеснява за да намерим кой е антихристът, роден тогава. Избран е за папа на 26 август 1978 г. Папа е едва 33 дни, след като умира загадъчно на 28 септември 1978 г. (същата година се сменят трима папи). Наричат го „усмихнатия папа“ и „неизвестния папа“. Той е първият папа, който е роден през 20 век и първият папа, който има двойно име – Йоан Павел. ИЗЛЕЗЕ, ТОВА ИМЕ: Роналд Дион Десантис 14 септември 1978 г. (45 г.) Джаксънвил, Флорида, САЩ -- На 24 май 2023 г. Десантис обявява, че ще се кандидатира за следващ президент на САЩ.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • D-r D

    02 Апр 2024 22:32ч.

    Браво, забележителен анализ от познавач!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи