Югославски сценарий в Украйна?

<p>Вместо да&nbsp;възстановяват примирието, което е мотивирало някога тяхното създаване,&nbsp;Олимпийските игри са периоди с големи рискове за Владимир Путин. Той трябваше да пропусне откриването на игрите в Пекин през август 2008 г., за да ръководи лично контраофанзивата в Южна Осетия, внезапно атакувана от Грузия с подкрепата на НАТО.&nbsp;В Сочи, където беше домакин, той нямаше време да тържествува. Руснаците са горделиви до надменност със спортното си величие и, следователно, уязвими, когато имат случай да го демонстрират. Резултатът: рухването на техния клет съюзник Янукович помрачи чудесната церемония по закриването. Наблюдаваха кавказките джихадисти, а ударът дойде от украинските &quot;бобо&quot; (от &quot;буржоа бохем&quot; - б.пр.).</p> <p><strong>Западът-Русия: 1-1.</strong></p> <p>Единствено журналистите, на които се плаща главно, за да не разсъждават, биха пропуснали да отбележат тези забавни шеги на календара. Същите ще продължат да твърдят невъзмутимо, че свалянето на режима в Киев не е било нищо друго освен спонтанна народна революция, която ЕС и САЩ са последвали със законно състрадание и съвсем не подстрекавано, а още по-малко дирижирано. Тук става дума за идеологическа аксиома, която нито един факт не може да разклати, дори и записът на разговорите между американския посланик в Украйна и помощник-държавния секретар Виктория Нюланд - Госпожа &quot;Майната му на ЕС!&quot; -, откъдето може да се заключи, че</p> <p><strong>нашите освободители от 45-та разглеждат стария континент като обикновена шахматна дъска,</strong></p> <p>на която манипулират едновременно пионките и правилата на играта. Коя европейска държава отзова своите дипломати след тази обида? Нито една? Така е, защото малодушието върви заедно с отричането на реалността и европейските ръководители сами са готови да &quot;обладаят Европа&quot;, ако техните американски господари им внушат да го направят.&nbsp;</p> <p>В един друг живот схванах тази комедия с известна резерва, наблюдавайки универсалния <em>ratorium</em>, пророкуван от Александър Зиновиев, първият, който разбра, че тоталитаризмът не е случайност в нашата цивилизация, а нейната цел. В моя живот видях същата комедия, същата глупост, сантиментално пристрастие да опожарява голямата страна, в която съм роден, Югославия, и да я раздробява на етно-абсурдни баронства, напомнящи Германия от времето на братя Грим или Италия на Декамерон.&nbsp;</p> <p><strong>&quot;Майната&quot; на г-жа Нюланд не ви ли напомня за нещо? На мен да.</strong></p> <p>След споразуменията, мъчително организирани от европейците и техния представител Кутилейро в Лисабон през пролетта на 1992 г. за мирно разделяне на Босна, беше достатъчно едно телефонно обаждане и едно безплатно обещание на американския посланик в Белград до Алия Изетбегович, президентът фундаменталист на мюсюлманската част, за да го накара да оттегли все още влажния си подпис и да отприщи едновременно гражданска война. &quot;<em>Майната й на Европа, Алия! Ние ти даваме цяла Босна&quot;</em>. Това или почти това пише в мемоарите на гореспоменатия посланик Уорън Цимерман. Мемоари, които нито един европейски журналист-моралист нито е чел, нито е цитирал, разбира се.&nbsp;</p> <p><strong>&quot;Спонтанна&quot; революция на Майдана? </strong></p> <p>Ръководена и организирана от сръбските специалисти на &quot;Отпор&quot;, които свалиха елегантно от власт (с моето наивно одобрение) президента Милошевич през 2000 г. - същия този, на когото президентът Жак Ширак похвали отговорността и духа на сътрудничество (пази се от целувката на Юда!). Самите тези специалисти обучени от &quot;Националния фонд за демокрация&quot; и неговите англосаксонски теоретици на манипулацията, за които ненасилствената революция е само един от начините - и най-евтиният - за завземане на властта при другите. Другите, разбира се, са всеки морално компрометиран режим на международната сцена, който се поколебае в прибягването до сила. Защото добре си представяме какво би направила една уверена в себе си западна демокрация с въоръжен бунт в столицата си! Само трябва да се види как се отнесе режимът в Париж към &quot;Manif pour tous&quot;, ненасилствена и много по-масова, отколкото метежа в Киев, където неонацизмът се прояви.</p> <p><strong>Югоаналогиите са поразителни.</strong></p> <p>Както в Хърватия, Косово и Босна, наследниците на загубилите две световни войни демонтират паметниците, издигнати от победителите. Съпротивата срещу нацизма вече се уподобява в Западна Украйна с великоруския империализъм. Очевидно е, че рускоговорящите зони в югоизточните украински части няма да приемат новата власт в Киев. Така че ще скъсат с новата централна власт, както направиха някога сърбите в Крайна, отхвърлили хърватското отделяне, подкрепено от Германия. С предвидимото им характерно лицемерие атлантиците ще изобличат като незаконно това отделяне, забравяйки много бързо, че те първи се подиграха с украинския демократичен процес и потвърдиха властта на улицата.</p> <p><strong>Както при югославското избухване през 1991 г. Както при свалянето на Милошевич през 2000 г.</strong></p> <p>Но &quot;педагогиката на паметта&quot;, в която съветска Русия се отличаваше известно време, вече е старо изкуство в нашите ширини. Ако папите пучисти в Рим успяха да отстранят от историята онези, законните в Авиньон, Вашингтон и Брюксел съвсем няма да се затруднят да убедят общественото си мнение, че съмнителната власт в Киев е преден пост на демокрацията на вратите на евразийските степи. Не успяха ли те да представят хърватския генерал ревизионист Туджман, чийто писания бяха забранени във Франция, за фар на цивилизацията пред сръбските орди? Не отиде ли в Сараево безочливият BHL (Бернар-Анри Леви, френски интелектуалец -б.пр.) да прославя своя приятел Изетбегович, почитан ислямист и автор на войнствената &quot;Ислямска декларация&quot;?</p> <p>И тук моето забавление пред &quot;голямата геополитическа игра&quot;, прикрита с хуманитарен воал в очите на лековерните, отстъпва място на меланхолия. Мисля за</p> <p><strong>несполуките и горчивината, които очакват тези украинци, които днес танцуват на вратите на Европа,</strong></p> <p>както белградчаните през 2000 г. От &quot;цветната си революция&quot; насам Сърбия не е видяла подобрение на условията на своето съществуване. В замяна на това тя видя да преминава невероятна галерия от важни клечки, кой от кой по-раболепен спрямо Запада, кой от кой по-некомпетентен и негоден. Така е защото западните страни систематично подкрепят и превъзнасят до небето хора на Изток, които биха побързали да хвърлят в затвора у дома си. Но, както е казал Чърчил на Маклиън, когато той се учудил, че Югославия е оставена на комунистите след конференцията в Техеран: &quot;<em>Нито аз, нито вие ще отидем да живеем там. Тогава?&quot;</em></p> <p><em>Слободан Деспот е писател и издател. Последният му роман, &quot;Мед&quot;, бе издаден във Франция през януари 2014 г.</em></p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/33677_kSgBjrOmDXaIAVBGq9U9aDOZb3LmSM.jpg" /></p> <p>&nbsp;</p> <p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>