- Автор: Гласове
- 25 Авг 2022
- 1975
- 33
Саймън Уоткинс, oilprice.com
Меморандумът за разбирателство (MoU) на стойност 40 милиарда щатски долара, подписан миналия месец между "Газпром" и Националната иранска петролна компания (NIOC), е трамплин към това да се даде възможност на Русия и Иран да изпълнят дългогодишния си план да бъдат основните участници в глобален картел за доставчици на газ по същия модел като Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК). С основаването на настоящия Форум на страните износители от Персийския залив (GECF), този „Газов ОПЕК“ ще позволи координирането на изключителна част от световните газови резерви и контрол върху цените на газа през следващите години. Заемайки съответно номер едно и номер две в таблицата с най-големите газови запаси в света – Русия с малко под 48 трилиона кубични метра (tcm) и Иран с близо 34 трилиона– двете страни са в идеална позиция да направят това.
Както се вижда в най-новия многостранен меморандум за разбирателство между "Газпром" и NIOC, Алиансът Русия-Иран желае да контролира колкото се може повече от двата ключови елемента в глобалната матрица на доставките – газ, доставян по суша чрез тръбопроводи, и втечнен природен газ (LNG), доставян чрез кораби. Миналата седмица според изявление направено в Техеран от Хамид Хосейни, председател на Съюза на износителите на петрол, газ и нефтохимически продукти в Иран, след подписването на Меморандума за разбирателство между "Газпром" и NIOC: „Сега руснаците стигнаха до заключението, че потреблението на газ в света ще се увеличи, а тенденцията към потребление на втечнен природен газ също се увеличава и те сами не са в състояние да отговорят на световното търсене, така че няма място за газова конкуренция [между Русия и Иран].” Той добави: „Победителят от руско-украинската война е САЩ и те ще завладеят европейския пазар, така че ако Иран и Русия могат да намалят влиянието на Съединените щати на петролния, газовия и продуктовия пазар като работят заедно, това ще бъде от полза и за двете страни.”
Меморандумът за разбирателство между "Газпром" и NIOC, както първоначално беше анализиран от OilPrice.com, съдържа четири ключови елемента, които са насочени към изграждането на „Газов ОПЕК“. Един от елементите е, че руският държавен газов гигант обеща пълната си помощ на NIOC в разработването на газовите находища Киш и Северен Парс на стойност 10 милиарда щатски долара с оглед двете находища да произвеждат повече от 10 милиона кубически метра газ на ден.
Вторият елемент е, че "Газпром" ще подпомогне изцяло проект на стойност 15 милиарда щатски долара за увеличаване на налягането в свръхгигантското газово находище Южен Парс на морската граница между Иран и Катар.
Третият елемент е, че "Газпром" ще предостави пълно съдействие при завършването на различни проекти за втечнен природен газ (LNG) и изграждането на газопроводи за износ.
Четвъртият елемент е, че Русия ще проучи всички възможности за насърчаване на други големи газови сили в Близкия изток да се присъединят към постепенното разгръщане на картела „Газов ОПЕК“, според високопоставен източник, който работи в тясно сътрудничество с Министерството на петрола на Иран. „Газът се се разглежда като оптимален продукт при прехода от изкопаеми горива към възобновяема енергия, така че контролирането на колкото е възможно по-голяма част от глобалния газов поток ще бъде ключът към енергийно базираната мощ през следващите десет до двадесет години и това вече се видя в по-малък мащаб във влиянието на Русия над Европа чрез нейните газови доставки“, добави той.
Погледнато в низходяща перспектива, съюзът Русия-Иран е съсредоточен върху привличането на открита или скрита подкрепа за структурата на ОПЕК за газ от страна на други големи производители в Близкия изток, считани за колебливи в решението си дали да се ангажират с оста Русия-Иран-Китай или с оста САЩ-Европа-Япония.
Катар (с третите по големина газови запаси в света от малко под 24 трилиона кубически метра и най-добрият доставчик на втечнен природен газ) отдавна се разглежда от Русия и Иран като основен кандидат за такъв газов картел, като се има предвид, че той споделя главния източник на продължаващия му просперитет с Иран под формата на резервоар от 9700 квадратни километра (кв.км), който съдържа най-малко общо 51 трилиона кубични метра газ и 50 милиарда барела естествен кондензат.
Иран има изключителни права върху 3 700 кв. км от този резервоар в прочутото си находище Южен Парс (съдържащо около 14 трилиона кубични метра газ), като Северното находище на Катар обхваща останалите 6 000 квадратни километра (и 37 трилиона кубични метра газ).
През 2017 г. беше постигнато ново споразумение за сътрудничество между Техеран и Доха относно общия резервоар и извън него, както задълбочено анализирах в последната си книга за световните петролни пазари. Оттогава Катар открито се опитва да избегне отчуждаването на който и да е от двата основни геополитически блока. В началото на тази година емирът на Катар, шейх Тамим бин Хамад Ал Тани, посети Белия дом, а през март се срещна с германския министър на икономиката Робърт Хабек, като последното посещение беше, за да обсъдят как Катар може да помогне за облекчаване на забраните за руски газ в Европа. Преди тези посещения обаче Катар сключи редица дългосрочни сделки за доставка на втечнен природен газ с Китай, които предизвикаха значителна загриженост във Вашингтон (оттук и посещението на Ал Тани в САЩ през януари).
Освен необходимостта от добри отношения между Катар и Иран, за да се гарантира оптималното функциониране на техния огромен съвместен газов резервоар, Русия и Иран виждат друга област на особена уязвимост в политическия състав на Доха, която може да бъде използвана в изграждането на газов ОПЕК, и това е нейната неприязън към другия съсед, Саудитска Арабия. Блокадата на Катар от 2017 г. до 2021 г. беше организирана от Саудитска Арабия и активно одобрена от ОАЕ, Бахрейн и Египет първоначално, като по-късно подкрепа дойде и от Йордания, Либия и други по-малки държави. Това никога не е било забравено от Катар, както и подкрепата, оказана на Доха през този период от Иран и Русия поогделно или чрез Турция.
Русия, Иран и Катар заедно представляват малко под 60 процента от световните газови запаси и те бяха трите страни, които изиграха важна роля в основаването на GECF, чиито 11 членове контролират над 71 процента от световните газови резерви, 44 процента от нърговското производство, 53 процента от нейните газопроводи и 57 процента от износа на LNG.
Дългосрочната мисия на Форума, договорена в Москва, е да: „Повиши ролята на GECF на световната енергийна сцена, за да подкрепи суверенните права на страните членки върху техните ресурси от природен газ, за да увеличи максимално стойността им в полза на техните хора и да насърчава тяхната координация по отношение на глобалните енергийни разработки с оглед на приноса към глобалното устойчиво развитие и енергийната сигурност“.
Отдавна има изявления за планове за задълбочаване на сътрудничеството между членовете на GECF до степен то да стане толкова мощно на газовия пазар, колкото някога беше ОПЕК (преди войната за цените на петрола през 2014-2016 г. да бъде разпалена срещу сектора на шистовия петрол в САЩ и загубена от Саудитска Арабия). Още през октомври 2008 г. фигури на високо ниво от Русия, Иран и Катар се срещнаха в Техеран, за да обсъдят тристранното сътрудничество и възможността за формиране на картел от страни износителки на газ, подобен на ОПЕК. Основна част от причината, поради която идеята не е напълно реализирана, е нежеланието от страна на Катар да се присъедини твърдо към съюза Русия-Иран, което означава, че променливата част от матрицата за доставки на газ – LNG – остана извън контрола на Москва и Техеран. Вярно е, че Иран има достатъчно газови ресурси, за да стане в крайна сметка LNG суперсила и част от сделката между "Газпром" и NIOC е е в посока това да се случи, но също така е вярно, че това е средносрочен до дългосрочен проект.
В краткосрочен план обаче има признаци, че сдържаността на Катар да се ангажира с "газовата ОПЕК" може да отслабне. Критичната характеристика на икономическите планове на Доха е тя да остане номер едно износител на LNG в света, след като загуби това място за сравнително скорошен период, и в този контекст дългосрочните сделки с Китай са изключително важни за нея . Първият забележителен пример, който постави шаблон за последващи сделки, бе дългосрочното споразумение за покупка и продажба между China Petroleum & Chemical Corp. (Sinopec) и Qatar Petroleum за 2 милиона тона годишно (mtpa) LNG за срок от 10 години. След тези ранни сделки с Китай, Катар подписа споразумения за доставка на втечнен природен газ с иранският ( а също и китайски и руски) съюзник - Пакистан – по-специално едно 10-годишно споразумение с Qatar Petroleum за доставка на Пакистанската държавна петролна компания с до 3 милиона тона LNG годишно до различни пристанища в страната. Това споразумение се основава на по-ранната сделка, подписана през 2016 г. с Катар за доставка на Пакистан - 3,75 милиона тона втечнен природен газ на година, и дойде приблизително по същото време, когато близкият съюзник на Пакистан, Бангладеш, сключи подобна сделка с Катар.
Източник: oilprice.com
Превод за "Гласове": Георги Ванчев
