- Автор: Елена Дюлгерова
- 10 Sep 2020
- 152
- 23
„Случайно съм пътувал до Германия с хора, на които Плевнелиев е осигурявал работа – те го боготворят! Той е един от малкото читави успели бизнесмени, който не знам по каква случайност успя да се издигне.“ Това каза за ГЛАСОВЕ социологът доц. Иван Чалъков, коментирайки бизнес средата в България, ролята на синдикатите, партиите, медиите.
<p><strong><em>Иван Чалъков е роден на 18 септември 1960 година. Завършва социология в Софийския университет през 1984 година. Дълги години работи в БАН. От 2004 г. до края на 2008 г. е ръководител на катедра „Социология” в ПУ „Паисий Хилендарски”. Доцент. Докторската му дисертация е по социология на научното познание. Специалист по въпросите на енергетиката, един от авторите (с Иво Христов и Тихомир Митев) на нашумялата книга „Черните дупки на българската енергетика”.</em></strong></p>
<p> </p>
<p><strong>- Напоследък от страна на представителите на бизнеса и работодателите звучи добронамереност спрямо условията, които се създават за бизнес климата. Вашият коментар?</strong></p>
<p>- Аз не ги усещам така нещата. Единственото положително, което чувам, е, че всъщност засега административният натиск върху бизнеса е намалял. В някои райони като Русе например ГЕРБ се опитаха да яхнат бизнеса, но това е било и преди. Изобщо, ако говорите за предприемачите, а не за тези, на които са им дадени пари да ги управляват – ако минат над 50 млн. лева, трябва да се готвят за удари под кръста и над кръста, през банки, рекетьори и т.н.</p>
<p><strong>- Звучи зловещо. Обаче БСК предложи 28 мерки за намаляване на административната тежест и увеличаване на заетостта. Синдикатите не приемат повечето от тях. На 11 февруари се проведе широк диалог между правителството и бизнеса с участието на КНСБ. Това добра крачка ли е за подобряване на бизнес климата?</strong></p>
<p>- Част от мерките на БСК изглеждат смислени, но друга част са абсолютно нагли. Синдикатите с право не ги приемат. Особено безумно е една фирма да може да отдава под наем своите служители и специалисти на друга фирма. Чудя се защо не вземат да се гръмнат! Да отдаваш под наем специалист... Това е договор.</p>
<p>Никой от нас не е роб на фирмата, в която работи – ние си отдаваме нашето работно време срещу договор, който сме длъжни да спазваме. Ако друга фирма има нужда от мен, е логично тази, в която работя, да прекрати договора ми и аз да си го сключа с другата фирма. Или пък обратно, моята фирма да сключва договори с други фирми, като нейните служители да трябва да извършват някакви дейности, които работодателите им на практика да продават.</p>
<p>Както навремето Чаушеску ги пращаше да строят палати в центъра на Букурещ от цяла Румъния – със седмици и месеци да не си видят семействата хората! И ние тука ще правим някакви безобразия. Това е тоталитаризъм и фашизъм в рамките на отделната фирма. Синдикатите тука са абсолютно прави. Това говори за наглост.</p>
<p>Българската стопанска камара е една от синекурите структури от социализма. Вижте им управителните бордове – половината са ченгета и бивши служители на Държавна сигурност. Те са с всяко правителство! Неслучайно няколкото читави браншови организации са просто дистанцирани от БСК.</p>
<p><strong>- Като говорим за бизнес – днешният президент Росен Плевнелиев е част от него. Дори с „износ“ на българомохамедани натрупва първоначалните си милиони. Той не го отрича; има документи; има живи свидетели и участници в ония смутни предприемачески дела.</strong></p>
<p>- Извинете, но какви българомохамедани е изнасял Плевнелиев? Да не би те да са били на работа при някого и той да ги е взимал оттам. Това са безработни хора, с които той сключва договори.</p>
<p>Ами той построи бизнес парка на София – това е негова заслуга! За отрицателно време го направи, една от най-големите немски фирми му възложи той да управлява целия проект. И както казват неговите хора – те го търсят, той им създава работа. Той е от малкото хора в българския бизнес, които са самооцеляли, които са се самонаправили. Които продължават да ги мачкат.</p>
<p><strong>- Бих поспорила с вас, благодаря за така категорично изразеното ви мнение. Но темата е друга. Освен това аз пък познавам хора, които са свидетели на извършваните от Плевнелиев и съдружника му Иван Тодоров „врътки“ – подписват договори с въпросните хора, за които вие говорите – за 2500 долара, но устно се уговарят да им плащат 500 или 600. Което в определени случаи дори не правят. За това подробно разказа в доста популярно интервю Тодор Карастоянов, главният редактор на в. „Югозападни вести“. Който вестник, както се оказва впоследствие, пере нечистите пари на Плевнелиев и Тодоров, както и на свързани с тях хора от сегашната олигархия. Но пак казвам, това е друга и дълга тема. </strong></p>
<p>- Не, не. Чета какво пишете за Плевнелиев и затова имах резерви да дам това интервю за ГЛАСОВЕ. Аз случайно съм пътувал с хора до Германия с автобус – те го боготворят! Той е един от малкото читави успели бизнесмени, който не знам по каква случайност успя да се издигне.</p>
<p>Дълбоко съм отвратен от кампанията срещу президента, защото това за мен е един от малкото читави политици в момента.</p>
<p><strong>- Уважавам вашите наблюдения и позицията ви. Благодаря ви, че давате това интервю и ви уверявам, че казаното от вас ще бъде публикувано така, както го казвате. </strong></p>
<p>- Дано...</p>
<p><strong>- Нека сега да задам следващия си въпрос по същество. Все още ли споделяте мнението, изразено пак в ГЛАСОВЕ преди пет години – че синдикатите имат тежка вина за положението на българския преход. Как анализирате поведението на синдикатите в момента</strong>?</p>
<p>- Да, синдикатите имат вина за положението на българския преход. Защото много пъти те по-скоро са допринасяли за статуквото. Какво е хубавото на синдикатите? Че ако те тръгнат прекалено много да обслужват политически и други скрити интереси, както го прави Доган с неговата партия, просто им се изпарява членската маса. Тоест синдикатите – особено местните им структури, ако искат да ги има в едно предприятие, в един град, в един отрасъл, трябва малко или много да защитават интересите на работниците. И по този начин, както в икономиката купувачите купуват една стока или не я купуват, синдикатите имат една повече или по-малко обратна връзка и са принудени да се съобразяват.</p>
<p>Ето, Пламен Димитров, сегашният лидер на КНСБ в момента, е сериозна конкуренция на „Подкрепа“. За да бъда ясен, ще се върна назад. Първият лидер на КНСБ след промените беше Кръстьо Петков – сътрудник на ДС от кликата около Луканов и т.н., който колаборираше при масовата приватизация. Той има тежка вина да нямаме силни синдикати. Впрочем самите синдикати платиха дан на тази неолиберална мъгла и как да я нарека – лудост, която 25 години ни заливаше: индивидуалната защита, отказът от все пак някакви колективни форми на защита.</p>
<p>Все пак от 2008 г. нещата като че ли си идват на мястото, макар сега да има една обратна вълна – твърде много наляво. Която може да доведе до други негативни моменти.</p>
<p><strong>- В момента има заявка за римейк на миналогодишните февруарски протести, свързани с цените на тока и парното. Какво прогнозирате във връзка с това?</strong></p>
<p>- Преди година тези протести започнаха от Благоевград, ако си спомняте. Намирам за твърде правдоподобна изповедта на един от организаторите на февруарските протести от миналата година, която се появи в някои от медиите. Че всъщност това е опит на ГЕРБ и на структури, свързани с ГЕРБ, да приватизират ЧЕЗ. И всъщност процесите започнаха против ЧЕЗ. Вместо да падне ЧЕЗ и да го купят структури, близки до ГЕРБ, падна самото правителство.</p>
<p>Истината е, че в годините на прехода показахме, както в енергетиката се краде, докато е държавна, същото продължава и след като дружествата стават частни. Обаче в този смисъл предложението на „Атака“ да се приватизират означава нещо още по-лошо – че електроразпределителните дружества ще бъдат съвсем сринати. Че пак ние ще трябва да плащаме. Сега поне са частни. И ако имаме ДКЕВР, комисия, която регулира – една частна фирма се регулира много по-лесно, отколкото една държавна структура, в която скрито или явно се наливат пари.</p>
<p>Много ми е любопитно какво ще стане с новите февруарски протести. Според мен няма да има никакви нови протести.</p>
<p><strong>- Защо?</strong></p>
<p>- Защото кукловодите, които навремето създадоха ГЕРБ, които сега създават партията на Бареков, които преди това създадоха партията на царя... Онези там кръгове с имена на столични ресторанти...</p>
<p><strong>- Добре де, защо да не ги назовем най-сетне. „Монтерей“ ли е, какви са?</strong></p>
<p>- Ами защото аз не ги знам, не съм присъствал. Но факт е, че периодично се появява поредният политически Франкенщайн. Така беше монтирана ситуацията с царя по времето на Иван Костов. После, в средата на тройната коалиция, беше монтиран сценарият с ГЕРБ. След което – гогато ГЕРБ започна да застива, беше монтирана партията на Кунева – този, Даниел Вълчев, един от хората на царя участваше в създаването ѝ.</p>
<p>Значи сценаристите са едни и същи и даже част от инструментите им са едни и същи.</p>
<p><strong>- Да си помисля ли, че визирате новите политически проекти, партии, формации? </strong></p>
<p>- Да. И донякъде този т.нар. Реформаторски блок, ако не е комичен, е тъжен. Защото част от неговите структури са същите, със същата дясна цел и контрол.</p>
<p>Така че аз съм дълбоко скептичен в съвсем близка перспектива. До шест месеца и половина. После не знам какво ще се случи. Но е абсолютно сигурно, че ако икономиката не тръгне – а тя няма как да тръгне, защото от част от тези мерки с големите заеми нашият външен дълг нараства. Което дългосрочно – още един такъв заем от 1 или 2 милиарда – ще намали кредитния рейтинг на България. Това пък ще оскъпи лихвите по плащанията на заемите.</p>
<p>Чакам, ако не това лято, то малко по-късно, правителството да дерайлира.</p>
<p><strong>- Очаквани ли са движенията вляво, заявката за втора евролиста? Какво се случи в БСП – на конгреса си те заявиха, че страницата АБВ е затворена.</strong></p>
<p>- Очаквам да видя какво ще се случи на изборите за евродепутати. Не съм симпатизант нито на БСП, нито на АБВ. И изобщо не ме интересува БСП.</p>
<p>Това, което е важно, е страната най-после да се консолидира една сериозна десница. Но ако АБВ на евроизборите е над 6% и успее да вкара поне един или двама евродепутати, ще бъде възможна консолидация вляво. Тогава част от структурите в БСП, които се колебаят, могат да преминат и към АБВ.</p>
<p>Това, което ме притеснява, е чисто възрастовият момент. Лидерите на АБВ са по-стари, което означава, че имат по-малко сили, по-малко енергия. Критично за АБВ е в тях да се влее по-работоспособен среден ешелон. Ако това се случи, ще стане много интересно.</p>
<p><strong>- Олигархия, задкулисие, кукловоди. В публичното пространство тези понятия лавинообразно придобиват все по-мистична и митична форма. Коментирайте това, направете сравнения. Например с Украйна, Русия. Понеже там текат процеси, макар и далечно сходни с нашите тук. </strong></p>
<p>- Напоследък си мисля защо стана така, че някак си масовото публично съзнание възприема нормално един банкер като Цветан Василев, който многократно казва: „Аз нямам нищо общо с медиите на Пеевски“, обаче има доста сериозни доказателства, че това не е така. Той с парите на държавните фирми поддържа обслужващи ограничения ни елит.</p>
<p>Българските олигарси са средни олигарси. Те са едни кекави олигарси, в рамките на България. Страхливи, кекави. Нито един от тях не излезе извън България да стане мултинационална фирма. Те не могат да съществуват и месец, ако скрито не им се прехвърлят публични средства чрез нагласени поръчки. Това не са украинските олигарси, които са световни играчи.</p>
<p>Онези, които управляват в цяла Европа, в Щатите, Латинска Америка, в Далечния изток, могат да повлияят на политическия процес. Там тоя елит, бандитският, на Янукович – има ограничен маньовър. Защото там, в подкрепящите евроинтеграцията и Запада сили, стоят мощни икономически интереси, които също са заинтересовани от едно по-нормално развитие.</p>
<p>У нас няма такова нещо. Всички са компрадори, те движат задниците на западните големи мултинационални корпорации. Няма един, който да се е изправил и да се е опитал да премери сили с тях.</p>
<p>За Русия да не говорим. При всичките критики за антидемократичност ние виждаме как след Елцин Русия се изправя на крака и там имаме реални процеси на консолидация и на модернизация на страната. В Русия тече един процес на превръщане в отговорна и самостоятелна световна сила.</p>
<p>В България няма и помен от такова нещо. В този смисъл нашите „средни олигарси“ могат само са пазаруват политици „на калпак“, да се договарят с външноикономически сили, както моят колега Иво Христов ги нарича, „колониална администрация“, давайки и техния пай и изпълнявайки безропотно, каквото те им кажат. По този начин ние се оказваме в ситуация, която приемаме за нормална. А тя не е. Не без помощта на определени медии. Имаме такива политически сили като телевизия „Алфа“, телевизия СКАТ, които директно обслужват ясни политически линии.</p>
<p><strong>- Чакайте, някак плавно преминахме към медиите, които без съмнение имат огромно значение... Как да разграничим нещата?</strong></p>
<p>- Няма как. Ако в момента се появи някаква радикално демократическа медия, в която се отстояват радикални, проевропейски, прокапиталистически идеи, ще настане вой. Мисля си, че това просто няма да бъде допуснато. Аз лично не вярвам това да стане.</p>
<p>Не се е появило времето за една радикално демократична медия, която да изнася истината за комунизма, за хора като Илия Минев. За българомохамеданите, които продължават да правят реална икономика, фирмите от автомобилната промишленост, от софтуерната индустрия, от машиностроенето. За онези, които всъщност допринасят тази страна да не е рухнала. За хората, които реално създават работни места и са носител на някаква социална модернизария.</p>
<p><strong>- Ако ви разбирам правилно, твърдите, че българите се нуждаят от някаква съвсем нов тип медия?</strong></p>
<p>- Младите хора нямат нужда да бъдат убеждавани. Има нужда от една масова телевизия, която всекидневно да говори неща, които другите медии не ги говорят. Ние сме в един паноптикум, в една стая с безкрайно изкривени огледала, в която обикновените хора са зомбирани, шашнати, омерзени. И гласуват – не само циганите – като им дадат някой лев. И те са десетки хиляди, които знаят, че нищо не зависи от тях. Не виждат връзката с местната и централната власт – поне да си осребрят гласа. В този смисъл аз съм за референдума и за задължителното гласуване. Както и за електронното гласуване. Но те явно няма да се случат.</p>
