Христо Иванов: Трябва ни правителство на конституционната реформа

Автор: Златина Зехилова, Дневник  Следвайте "Гласове" в Телеграм

Който се държи безотговорно за промени в конституцията и формиране на правителство, ще плати цена

Управление, което не си постави пръста в раната на беззаконието, ще бъде разрушено от нея

Правителство трябва да има и да бъде на конституционната реформа

Кабинет с политически представители носи риск за нестабилност

Христо Иванов е съпредседател на "Демократична България", която при изборите на 2 април се яви в коалиция с "Продължаваме промяната". Тази седмица новата коалиция в парламента окончателно отказа подкрепа за кабинет на ГЕРБ-СДС и обяви, че ще търси мнозинство за конституционни промени, което да е основа и за подкрепа на втория мандат, ако се стигне до него.

"Дневник" разговаря с Христо Иванов за ходовете на коалицията, различията в нея каква да е формулата ѝ за кабинет, за знаците и последствията от трусовете в прокуратурата.

- "Целта е моделът, който позволи Гешев, Цацаров, Филчев, да му бъде сложен край веднъж завинаги". Това са Ваши думи от 17 май, когато говорите за това, че "Продължаваме промяната - Демократична България" ще води разговори с всички партии в парламента за промени в конституцията. Кои са носителите на този модел?

- Носителите на този модел в последните 30 г. се сменяха. Той има своите корени в тоталитарната система, незавършения преход и недоизградените демократични институции. Ако се опитаме да му дадем конкретни имена, рискуваме да подменим темата.

Това как през 1991 г. беше структурирана съдебната власт в България, започна да дава ясни дефекти много рано. Първата стратегия за съдебна реформа, в която се говори за преосмисляне на конституционното позициониране на прокуратурата, е разработена през 1996 г. Тоест, още тогава Министерството на правосъдието е осъзнавало, че има структурен проблем

Той може да се констатира както през дългата история на обществени скандали и корупционни конвулсии, които са предизвиквали обществено недоверие и напрежение, така и през дългата история на международни критики за нарушаване на стандарти, доклади за България, препоръки и т.н.

Този системен проблем има огромна политическа, социална цена и икономическа цена. През цялото това време България, лидирайки класациите за корупция, несигурност, непривлекателност на бизнес климата в аспект правова среда, губи огромен обем възможни инвестиции.

- ГЕРБ и ДПС част ли са от този модел?

- Всички политически формации, които са се докосвали до властта и не са полагали достатъчно усилия да прекратят съществуването на този модел, са били част от този модел.

- Кое ви кара да смятате, че може с тях да се сложи край на въпросния модел?

- Нищо не ме кара да смятам нищо, преди то да се е случило. Нека да правим разлика между това, че сме длъжни да правим усилия да се приключи този модел, най-малкото, за да не бъдем част от него и това наивно да смятаме, че краят му ще дойде лесно.

От тази гледна точка наша дългосрочна политика е било винаги, във всяка една ситуация да правим опити той да бъде прекратен, а не да чакаме да настъпят някакви бъдещи събития, гарантиращи успех предварително и едва тогава да започнем.

- Смятате ли, че ГЕРБ и ДПС попадат в категорията на тези, които искат да сложат край на модела?

- Това ще покажат техните действия. Тук не става дума за това предварително да кредитираме с някаква надежда една или друга политическа сила. Единственото нещо, което има значение, са крайните резултати.

Трябва да отчитаме, обаче, сериозните промени в политическата среда. Преди 2020 г. всички казваха, че няма нужда да се променя конституцията. Тезата беше: да оправим процесуалните закони, да увеличим заплатите, да видим материалното осигуряване, да започнем от юридическото образование. Нито един от тези проблеми не е пренебрежим или дребен, но те се използваха като начин да се подмени темата за необходимостта от структурни промени в конституцията.

В последните три години започнахме да виждаме все повече политически сили, които разбират, че не могат да заобикалят тази тема, че трябва да заемат позиции, че тази позиция трябва да бъде достатъчно сериозна, поне на думи.

В момента можем да констатираме едно концептуално изчистване на позициите и с това по-голяма кристализация, по-голяма определеност. Първа това направи БСП още по време на протестите през 2020 г. и това до голяма степен направи възможна т. нар. четворна коалиция. ДПС преди една година направи своята наистина сериозна заявка с разработен проект за изменение на конституцията.

ГЕРБ анонсира промени в конституцията през 2020 г., които бяха отчаян кризисен пиар в контекста на протестите. Самите те не ги споменават особено, което е разбираемо с оглед качествата на проекта. В частта за правосъдието те бяха амалгама от две неща.

Едното беше засилване на някои правомощия на прокуратурата, но, от друга страна, отразяваха разбиране на факта, че Висшият съдебен съвет (ВСС) трябва да се преструктурира и че изобщо не можем да продължим да казваме, че няма нужда да се пипа конституцията. Последното стана част от техните предизборни платформи.

В последните месеци ГЕРБ започна доста колебливо да споменава необходимостта от конституционни реформи, макар че не беше изключено да се изкуши да опита да приключи всичко с приемането на т. нар. Крумови закони. След заявката на госпожа Габриел и последвалите събития, се надявам, че и те разбират, че спешните промени в конституцията са неизбежни.

И "Има такъв народ", и "Възраждане" са правили заявки, че ще подкрепят конституционна реформа на прокуратурата. Така че, наблюдаваме бавно, колебливо преместване на консенсуса в политическата система.

Така, днес, поне на ниво декларации, всички партии в парламента са заявили готовност за съдебна реформа с конституционни промени. Намерението ни е, в предверието на реализиране на втория мандат с цикъл от разговори да приведем това положение в по-висока степен на яснота и ангажираност.

Дали ще съумеем да превърнем това от декларация в действия? Дали тези действия ще бъдат адекватни, достатъчно смели, дали няма да се натъкнем на опити за подмяна и отклоняване на вниманието? По никакъв начин не можем да знаем.
И със сигурност, наемайки се да стартираме такъв процес, подхождаме с целия горчив опит, който имаме досега.

Но искам да кажа ясно, че това изобщо не е причина да не опитваме. Ще опитваме, ще опитваме, докато стане.

И това изобщо не означава да подхождаме с неоправдана наивност и доверие. Ние ще дадем крайната си оценка, едва когато имаме крайни действия, тоест публикация в "Държавен вестник".

- Тоест, смятате, че Бойко Борисов може да е част от разграждането на модела "Борисов"?

- Трябва да си даваме сметка, че в много исторически примери, в които е имало излизане от подобни модели, това е ставало с участието и разбирането на част от силите, които преди това са ги поддържали. Това е историческа реалност.

По-скоро изключение е ситуацията, в която има рязък обрат, тотална смяна на политическия елит, старото да изчезне безследно и да се появи нещо напълно ново.

То затова се нарича преход.

Можем да се върнем към хегелианската постановка, че новото зрее в недрата на старото, а не се появява някъде встрани.

Пробваме, за да видим дали ще стане, с цялата сериозност на досегашния опит, който имаме. Ще пристъпим към опит да го приложим на база ангажимент, а не на база наша наивна вяра или забрава какво е било.

- Разбирате, че има натрупвания на тези от типа "ГЕРБ са токсични", както и разделение кой е виновен за сегашното състояние на страната?

- Да, има натрупвания. Но сега стигаме до точка, в която имаме определено основание, поне на ниво заявки, да произведем политически факт: ясно и ангажиращо да се заяви готовност да се промени структурата на ВСС и главният прокурор да бъде ликвидиран като позиция, концентрираща толкова много формална и неформална власт, каквато в момента има. Нямаме право да не опитаме да реализираме тази заявка.

Ако този опит е неуспешен, за това ще има политическа цена и тя ще да бъде платена от тези, които са се противопоставили, подменили или по някакъв друг начин са изневерили на своя политически ангажимент, даден пред всички български граждани.

- ДПС има предложения за промени в конституцията от по-миналата година. Припознавате ли ги?

- Отчитаме ангажимента на ДПС към тези теми като много важен политически факт. Те изработиха свой проект, което маркира сериозен ангажимент. Оттам нататък има много неща, които да се изговорят, но това е въпрос на отговорен експертен, политически дебат, който се надяваме да доведе до резултат.

- За разговорите за промени в конституцията и приемането им трябва време. Как това се вписва с неяснотата за избиране на редовно правителство, а оттам и за работещ парламент?

- Има два начин да се разсъждава по въпроса за времето. Единият начин е, че, понеже не се знае дали ще има правителство, да не се захващаме с теми, които изискват време. От тази гледна точка и огромна част от законите, които сега влизат в комисиите за разглеждане, няма смисъл да ги започваме. Времето пред този парламент е неизвестно. Той може да приключи доста бързо, това зависи от от усилията за формиране на правителство и от президента Румен Радев, който понякога е показвал доста голяма припряност.

Другата гледна точка е, че политическото време се произвежда: когато се структурират определени приоритети и ангажименти, когато се види, че има съгласие и политически и парламентарен ресурс да се свърши някаква работа, това създава много повече аргументи за намиране на решение как да бъде излъчено правителство. Аз изхождам от тази логика.

Когато се види, че е възможна немислимата доскоро конституционна реформа - без наивно да смятаме, че тя е гарантирана, но че преминава някакъв праг на политическа мислимост, това ще създаде изцяло нова среда.

В нея политическите формации ще взимат решения каква е тяхната отговорност за случване на правителство или за закарване на страната на избори. При положение че тези избори ще бъдат не просто фаза от политическата криза, а такива, които ще направят невъзможно завършването на този конституционен процес.

Ако се види, че има възможност за промени в конституцията, който се държи безотговорно за формирането на правителство, ще плати допълнителна цена.

- Възможно ли е да има правителство с първия мандат, въпреки получените досега откази за подкрепа на кабинет "Габриел"?

- От моя гледна точка това не изглежда политически вероятно, а и със сигурност няма да бъде политически ефективно. След изборите ГЕРБ се ангажира с процес на търсене на решение преди връчването на първия мандат с презумпцията, че е по-лесно да се постигнат определени договорки още преди процеса на редуването на мандатите и това почиваше на здрава политическа логика. Да намерим възможна формула, абстрахирайки се от въпроса кой е първи и кой втори. Ние предложихме програма и вариант за състав на кабинет. За съжаление, това не доведе до резултат и този етап беше пропуснат.

Мандатната процедура започна при пълната яснота, че, на база наши ангажименти пред избирателите, мандат на ГЕРБ няма как да бъде подкрепен от "Продължаваме промяната - Демократична България". Нещо повече: смятам, че той е изначално обречен: дори и да бъде реализиран такъв кабинет, той ще бъде белязан от фатален дефицит на ресурс за правене на реформи.

- Защо да е фатален, при положение че има мнозинство и без "Продължаваме промяната - Демократична България"?

- Ресурс за правене на реформи, освен аритметично мнозинство, включва в себе си политически сили, които са доказали способността си да отстояват тези реформи и да ги провеждат, да не позволяват на други фактори да ги спират.

- Какво означава "други фактори да ги спират"?

- Например, популизъм, корупционни зависимости, разсейване по други несъществени неща, избягване на тежки теми, които предизвикват сътресения, скелети в гардероба, дела на трупчета. Всичко това, което знаем като българското политическо безвремие.

Реалностите са, че мисля, че в България вече няма политик с елементарна здрава мисъл, който да смята, че политическата система може да продължи да функционира върху цъкащата бомба на нереформираната съдебната власт. Нито един опит за решение на политическата или институционалната криза не може да мине без съдебната реформа.

Има две нива на възможни решения на правителствената криза. Едното е просто да се намерят някакви 121 депутата, независимо от къде, как ще бъдат събрани, около каква програма, около каква формула. Това гарантира само едно нещо: гласуване в деня "Х" на кабинета "У". Но, изобщо не гарантира, че в деня "Х+1" ще започнат да се правят необходимите реформи.

А, ако не се правят, политическата криза много бързо ще напомни за себе си. Причината е, че тя не е аритметичен проблем. В България тя има своите много дълбоки основания в това, че във фундамента на държавността и институциите е заложен взрив.

Така че, всъщност, няма аритметично решение на политическата криза. Всяко управление, което не си постави пръста в раната на корупцията и беззаконието, а това означава да извади правосъдието от сегашното му състояние, ще бъде разрушено от тази рана.

Виждаме как ГЕРБ се фокусира върху махането на главния прокурор през ВСС, по наглед най-простия начин, който обаче е предварително обречен и крайно недостатъчен, и това доведе до взрив.

Промяна в конституцията би означавало не просто махане на главния прокурор, а изкореняване на проблема: махане не на Гешев, а на позицията в досегашния ѝ вид, махане на тоталната безконтролност, безотговорност на върхушката на съдебната власт.

Трябва ясно послание, че занапред ще трябва да се носи отговорност. Това е единственото, което може да стабилизира и системата, и политическата власт. Всички опити то да бъде заобиколено, подменено с някакви кръпки, води само до детонация на този газ гризу, който се е натрупал в подмолите на политическата система.

- Защо при исканията на Янаки Стоилов (министър на правосъдието в служебно правителство) и Надежда Йорданова (министър на правосъдието в кабинета "Петков") за оставка на Иван Гешев като главен прокурор ВСС не намира основания за това, но, когато предложената за премиер от ГЕРБ Мария Габриел го спомене, представители на прокурорската колегия го припознават?

- Това поражда сериозни съмнения за това, че или заявките на госпожа Габриел са подплатени с определени политически влияния, с които разполага нейната партия, или просто определени фактори в съдебната власт, виждайки, че се обръща политическият вятър, се опитват да се нагодят по него.

- Бойко Борисов ли визирате?

- Мога да визирам много имена. Това не е темата. Интересуват ме системните фактори: трябва да бъде изключена възможността политическа партия, ГЕРБ, ДПС, "Демократична България" или която и да е, да може да се обади на определена група от членове на ВСС и да им спусне директива да направят нещо си по политическа целесъобразност.

И също така, не бива да има ситуация, в която и без да има директива, членове на ВСС сами, виждайки, че се обръща вятърът, бързичко преориентират своите кариерни хвърчила по този политически вятър. Фундаментална разлика няма. И двете са проблематични състояния, които трябва да се изчистят.

Разликата между това определена върхушка да се опитва да оцелее, като просто изхвърли един, станал твърде неудобен, свой представител и това да променим условията, при които се рекрутира, функционира и се отчита тази върхушка, е разликата между това гущерът да си отреже опашката или гущерът повече да не е гущер. Да презаредим статуквото или да отключим предпоставки за еволюционни промени.

След като се промени конституцията, структурата на ВСС и уредбата на поста главен прокурор, е редно и нормално да се пристъпи към избор на изцяло нов състав на обновения Висш съдебен съвет и изцяло нови титуляри на обновената позиция, която досега се е наричала главен прокурор.

- Защо в сюжета с взрива на главния прокурор, разминаванията между властите за случилото се, обявената от Гешев война на Борисов, Алексей Петров и Васил Божков напомниха за себе си?

- Има трайно безвластие. Парламентът не може да пристъпи към пълноценна работа, не излъчва изпълнителна власт от години. В този вакуум възниква квази-президентски режим, който не е предвиден от конституцията като такъв и не подлежи на пълноценен обществен или институционален контрол.

Регулаторите са тежко деморализирани, все повече от тях са с изтекли мандати и непопълнени. Сега се прояви и дестабилизацията на съдебната власт. Главният прокурор обяви война на парламента, понеже парламентът явно ще пристъпи към орязване на правомощията на главния прокурор.

На практика цялата ни държава е в състояние на срив.

Когато властта се въргаля на улицата, когато има безвластие, в такива моменти различни джентълмени на фортуната, се опитват да поемат инициативата, да влязат в определени роли, да заявят определена власт. Това е още една причина, поради която трябва да възстановим нормалното функциониране на държавата.

Но начинът това да се случи, е да започнем от фундамента. А стара римска максима, че фундаментът на държавността е правосъдието.

- Зам.-главният прокурор Борислав Сарафов говори към Гешев за прегрупиране. Какъв е Вашият прочит на това активизиране? Какъв знак дава Гешев, когато говори за "лицето Бойко Методиев Борисов" и за "една жена, приятелка политик"?

- Изявлението на Гешев беше нещо като манифест. В уводните си думи той ни се представи като носител на определен комплекс от ценности, сред които бяха изброени любовта към "татковината", приятелството и личната лоялност.

Гешев нарече народните представители боклук, понеже се оказали недостойни за неговото приятелство и, огорчен, се закани да започне да ги наказва за това, като започне да прилага правомощията си.

Говоренето за лицето с три имена очевидно е мутренски начин да се демонстрира, че, ако досега някой е приятел, сега вече е обект на определени процесуални действия, защото така се пише по документите.

Тоест, първо е имало злоупотреба с избирателно пропускане да се прилагат правомощия към определени приятели, а сега започва злоупотреба чрез пристрастно прилагане на тези правомощия към набелязаните приятели. Тази самопрезентация на Гешев е много интересна, защото това не е презентация на магистрат, не е презентация на висш държавен служител.

Това е презентация на мутра.

Очевидно, той си представя той да стане новия народен герой, политик, спасител, популистки водач. Но всъщност в неговите думи си личи мафиотизирането на съдебната ни власт. Видяхме закана с откровен рекет спрямо политическата система, в отбрана на статута на безконтролност, с който се ползваше досега главният прокурор. Механизмът, по който досега тайно се гарантираше, че никой не смее да "пипа" прокуратурата, беше показан по телевизора. Но това положение изобщо не засяга само индивида Гешев.

Това е манифест на злоупотребата с власт, на корупцията с правосъдна власт.

Той затова трябва да бъде изхвърлен моментално. Но хората, които трябва да го изхвърлят, са част от същия манталитет. Това си личеше още когато същите тези хора го избраха. Това си личеше във всички опити той да бъде отстранен, защото при всяка една от тези процедури бяха давани примери за тази безконтролност и мафиотизация. И членовете на ВСС отказваха да ги забележат, просто защото са част от същото.

Защото смятат, че над магистратската клетва, над това да бъдат независими и да прилагат закона към всички, има друга система от ценности и ангажименти: техните приятелства, лоялности, братства, семейни и корупционни връзки, търговия с взаимни услуги, привилегии и компромати.

Смятат, че правосъдната власт, обвинителната власт им е бащиния, с която те се разпореждат в рамките на някакви тайфи. Това е етосът на корупцията.

- И в този контекст какво предлагате на ГЕРБ и ДПС, освен разговора за промени в конституцията и очакването да приведат заявките си в дела?

- Имаме голяма степен на съгласие по всички други приоритети на едно управление. Сега е възможно да решим политическата криза, това е по-важно от всичко останало. Няма да получим Шенген, ако не решим политическата и корупционната криза. Не бива да си мислим, че пак ще минем, като замажем и малко се гримираме.

Този грим твърде бързо се разтича напоследък.

Нашите партньори в Европейския съюз се научиха твърде бързо да виждат отвъд тези сезонни козметични интервенции, които българската държава свикна да си прави вече толкова време.

Изгуби се ефектът и никой вече не вярва на тези неща. Докато не покажем дълбока воля за трансформация, никой няма да ни повярва. Най-важното: българските граждани няма да повярват. Няма да успокоим обществото, няма да дадем усещане за посока, няма да решим политическата криза, няма да можем да постигнем външнополитическите приоритети в еврозоната и в Шенген.

- Защо оставяте на заден план повтаряните досега приоритети: приемане на законите по плана за възстановяване и устойчивост, законите за присъединяване към еврозоната, бюджет на държавата за 2023 г.?

- По никакъв начин, напротив. Съдебната реформа е фундамент за всички останали приоритети. Не можем да говорим за дългосрочно стабилизиране на публичните финанси в България, без да говорим за въвеждане на отчетност, защото тя е фундаментален инструмент за ефективност на публичните разходи.

Не можем да реализираме плана за възстановяване, без да установим много по високо ниво на доверие към България и от страна на Европейската комисия и от страна на бизнеса. Не можем да адресираме икономическите проблеми и предизвикателства пред България, без да станем привлекателна инвестиционна дестинация.

Не можем да постигнем Шенген и еврозоната, защото това са политически решения, които зависят от оценка на способността ни да носим отговорностите на членството в Европейския съюз, което означава и да се справим с корупцията.

- Конкретно във формулата за правителство как виждате ролята на евентуално подкрепящите конституционните промени партии?

- Това е въпрос на дебат при нас в "Продължаваме промяната - Демократична България". Моята дългосрочна позиция вече няколко парламента е, че в тези условия на политическо разделение разумният подход е минималистичният, при който не си поставяме големи политически цели да излъчим нормално политическо правителство.

Според мен най-стабилното, адекватно и приемливо като формула е не просто експертно правителство, а политически неутрално, за ограничен период и задачи.
Такова правителство, в което няма представители на формации. Да няма ситуация, в която се казва партия "Х" получава министерство "У". Това би било залог за нестабилност.

Защото бихме привнесли цялото недоверие и борби между политическите формации в изпълнителната власт

Срещу това се дават абсолютно валидни аргументи, че такова правителство не може да се очаква да направи други необходими неща, важни за обществото. Че правителство, което не може да поеме пълна политическа отговорност за отделните негови членове, ще бъде слабо. Това са валидни аргументи. Въпрос на преценка е кое в крайна сметка е по-възможното и ще издържи на реалии, в които ще работи.

- Има и теза, че някои политици са и експерти?

- Могат да бъдат, разбира се. Ние сме гласували доверие на акад. Николай Денков да предложи състав. В крайна сметка формулата, която той ще избере и миксът, който ще направи в рамките на този дебат, ще опре до негово решение.

- На 2 май беше обявен състав на кабинет "Денков". Не е ли окончателен?

- Не е окончателен, защото не е гласуван на парламентарна група. Той беше представен, защото ние наистина се опитвахме да използваме възможността за предварителен прозорец на разговор между двете политически сили преди връчването на мандата. Това, което мен ме интересува, е намирането на правилната формула, а не толкова персоналният състав.

- Сегашната формула отговаря ли на Вашето описание за експертно правителство?

- Очевидно има елементи в нея, които не отговарят. Те отговарят обаче на другите аргументи, за които говорих. В крайна сметка целта е това да бъде избираем кабинет, който да бъде ефективен и най важната преценка за това е на акад. Денков.

- Тоест, Вие какво искате да се промени?

- Това, което ме интересува е принципният разговор, а не конкретните заявки за промени в състава. За мен са водещи две неща: правителство трябва да има и то трябва да бъде правителство на конституционната реформа.

Това, че изведнъж изгърмяха бушоните на съдебната власт, е нов елемент на политическата ситуация. Това изважда на преден план правителството да бъде преди всичко правителство на конституционното мнозинство.

В тази ситуация, с оглед очакваното вадене на скелети, ще бъде важно да не позволим зад правителството с нашия мандат някой да се опитва да се скрие. Това е важно за стабилността на такъв кабинет.

- Казвате, че е гласувано доверие на акад. Денков да направи селекция на хората, а той вече я е направил, но и се говори за възможност за промяна в състава...

- Когато акад. Денков внесе тази селекция за гласуване в парламентарна група, това ще бъде моментът, в който ще смятаме, че окончателно я е направил. Но, нека да подчертая нещо: няма никакъв елемент на съмнение в това, че всеки един от нас ще направи всичко възможно да има правителство.

Това, че може да имаме различни оценки, идеи, да спорим, изобщо не означава, че подлагам под съмнение разбирането си, че има един шанс за смислено правителство и това е с втория мандат, и че той трябва да бъде отговорно използван. Това е императив за нас.

- Асен Василев какво е: експерт или политик?

- И двете. Пак казвам, че за мен въпросът е в принципната формула, а не в отделните имена. Отделните имена са въпрос на акад. Денков.

- Какви са очакванията Ви, какво ще последва, ако и 49-отото Народно събрание не излъчи редовно управление? "Продължаваме промяната - Демократична България" отказа подкрепа за мандат на ГЕРБ, но Борисов каза, че, ако не се направи правителство от първия опит, няма да стане и с втория, и с третия.

- Отдавам го на нормални тактики на убеждаване, не толкова на реална стратегическа оценка на нещата. Единственият възможен вариант в момента е вторият мандат.

Ако той не бъде реализиран, ще последва много тежко задълбочаване на разпада на българската държавност и поемане на огромни, вече трудно предсказуеми рискове от институционален, политически, геополитически и икономически характер.
Просто не можем да си позволим.

 

Източник: "Дневник"