- Автор: Рени Нешкова
- 10 Sep 2020
- 95
- 8
„Имаше няколко филма по телевизията, които показваха как крадат нафта. Даже се чудя дали е останало вече нещо за крадене след такава мащабна безстопанственост. Железниците систематично и буквално бяха окрадени от безстопанственост и безхаберие на началници и остарели манталитети. Това, което става сега, е предизвестено. За поддръжката на подвижния състав вече са нужни много пари. Защото нищо не е направено, дори не е започвано много години, проблемите са се натрупвали, без да има решения. В това се превърнаха железниците - безстопанственост и схеми за крадене.“
Това казва Христо Цанков за ГЛАСОВЕ. Той е специалист по инфраструктурни проекти за железния транспорт.
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/46735_udr8X6fVUpUph4lH7enYF1FtckVQa8.jpg" style="height:429px; width:431px" /></p>
<p> </p>
<p><strong>- Спират 38 влака, а от 1 февруари може би още 90. Очаквана ли беше тази мярка или дойде неочаквано?</strong></p>
<p>- Това се знаеше от много отдавна, но никой не искаше да поеме отговорността, защото беше ясно, че ще има тежък социален ефект. Някои продължават да смятат, че както преди, когато не е имало развит алтернативен транспорт, железниците ще продължават да имат централна транспортна функция. Но начинът, по който е работела тази услуга навремето, просто вече е неприложима в съвременния свят. Това е ясно на много хора в железницата, но така и никой не посмя да започне да работи за някаква промяна.</p>
<p><strong>- Социалният ефект наистина може да е много тежък, вероятно ще има съкращения на персонал, правят се подписки, синдикатите готвят протести.</strong></p>
<p>- А защо заради едни хора, чиито интереси са засегнати от тези мерки, трябва да плаща една друга, много по-голяма група хора? Затова ако държавата реши да поеме някаква социална роля, то трябва да помисли за схема, която да осигури алтернатива за хората, засегнати от спирането на влаковете.</p>
<p><strong>- Някои виждат големия проблем в разделянето управленията на губещи пътнически и печеливши товарни влакове?</strong></p>
<p>- Не е вярно това. Основната причина е, че предприятието като цяло не работи, защото вече няма товари. Товаропотокът се промени, а железниците искат да си останат същите. Но това няма как да стане, защото те печелеха основно от товари. Пътническата функция е вторична и тя винаги е била дотирана от държавата. Просто сега процентно се промениха нещата поради липсата на товари, приходите са много по-малки и естествено започнаха да се трупат много големи загуби.</p>
<p><strong>- Може ли да бъдат закрити железниците?</strong></p>
<p>- Железниците са нещо повече от една функция. Тяхната инфраструктура е еквивалент на пътищата в държавата. А това няма как да го закрием, нали? Винаги ще има товари, които ще се движат по пътищата. Ако държавата мисли в тази посока, едно от малкото неща, които може да направи, е да качи камионите, които преминават и натоварват пътищата, на влаковете. В много държави това се прави. За тази цел обаче трябва да има интермодални терминали. И тук имаше и все още има идеи да се правят такива, но не са докарани доникъде. Не са използвани както трябва парите по европейската оперативна програма. Страшно много закъсняхме да направим нещо.</p>
<p><strong>- Говори се, че поголовно се краде от железницата, че става дума за схеми, в които участват служители.</strong></p>
<p>- Имаше няколко филма по телевизията, които показваха как крадат нафта. Даже се чудя дали е останало вече нещо за крадене след такава безстопанственост. Железниците буквално бяха окрадени систематично от безстопанственост и безхаберие на държавата. Това, което става сега, е предизвестено. Но това, което се вижда отстрани, е, че за поддръжката на подвижния състав вече са нужни много пари. Защото нищо не е правено много години, проблемите са се натрупвали, без да има решения. В това се превърнаха железниците - безстопанственост и схеми за крадене.</p>
<p><strong>- Възможно ли е под натиска на синдикати, стачки, подписки да се върне старото положение и да се възстановят спрените влакове?</strong></p>
<p>- Според мен няма връщане назад. Рано или късно, това щеше да се случи. То дори е необходимо да се направи. Но разбира се, каквито и съкращения да се правят, колкото и влакове да се спрат, сметките на железниците няма да излязат на нула. Без намеса на държавата нещата не може да се оправят. Няма такава железница в света, която да работи без дотации от държавата. Дори колкото е по-силна железницата, толкова повече са парите, които държавата влага там.</p>
<p><strong>- Има ли държава, примерно от бившите соц страни, където железниците да са спрени?</strong></p>
<p>- В никоя държава железниците не са спрени. Доколкото ми е известно, в Малта е имало железница, която вече вече няма. В Андора няма железница, не се сещам за другаде. Дори в малките Люксембург и Лихтенщайн има. Ясно е, че нещо трябва да се направи и това решение не е еднозначно. Не може да го унищожиш с лека ръка, трябва да му намериш заместител. Да съкратиш тези хора – добре, но какво ще ги правиш, нали пак трябва да се плащат социални помощи, да се измисли някакъв начин да им се осигури препитание. Това е много трудно решение. Според мен една от възможните алтернативи е да им се намери работа в софийското метро, което непрекъснато ще се разширява. Има различни идеи, но трябва да се свърши много работа. И колкото повече се отлага, толкова по-скъпо ще струва на всички.</p>
<p> </p>
<p> </p>
