Г. Бурбулис: Създаването на ОНД преди 22 години спаси народите от бившия Съветски съюз

<p><em><strong>Само 2 седмици по-късно, на 25 декември, Михаил Горбачов ще обяви, че снема от себе си пълномощията на президент на Съветския съюз. Над Кремъл вместо съветското знаме ще бъде издигнат националният флаг на Русия. В световната история ще започне новата, постсъветска епоха.</strong></em></p> <p><em><strong>За случилото се преди повече от две десетилетия и ехото на онези събития върху днешните времена с Генадий Бурбулис, който е държавен секретар на Русия през 1991-1992 г. и близък съратник на президента Елцин, също сложил подписа си под историческото споразумение&nbsp;от 1991 г., разговаря журналистът Виталий Цепляев. По думите на Генадий Бурбулис Беловежкото споразумение&nbsp;е най-важният момент в историята на съвременна Русия, чиито уроци новото поколение политици трябва добре да помни.</strong></em></p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- Генадий Едуардович, това, което се случи на 8 декември във Вискули, недалеч от границата с Беларус, експеримент ли беше, или вече бе невъзможно да се спре процесът на разпадане на СССР?</strong></p> <p>- Истината е, че през декември 1991 г. Съветският съюз фактически не съществуваше. Още на 5 септември по инициатива на Горбачов Нурсултан Назарбаев предложи Конгресът на народните депутати на СССР да се саморазпусне и да се създадат временни органи за управление на Съюза. И наистина такова решение бе взето. Нещо повече, бе подготвен нов съюзен договор, чието подписване беше насрочено за 9 декември. Избрахме специално тази дата, за да са минали президентските избори в Казахстан и референдумът в Украйна &ndash; на 1 декември 1991 година.</p> <p>Ако до августовския пуч Горбачов отстояваше погрешната формула 9+1, в която 9 е броят на републиките, а 1 &ndash; съюзният център, то към декември нещата бяха коренно различни. В текста на договора за създаване на Организация на независимите държави (ОНД) &ndash; като конфедеративно демократично доброволно обединение &ndash; СССР изобщо не се споменаваше. Този документ бе окончателно съгласуван на 14 ноември в резиденцията в Ново Огарьово. А и в онзи момент вече нямаше орган от съюзната власт, който да функционира нормално. Страната беше на прага на опасно безвластие и Горбачов най-добре знаеше това. Затова Беловежкото споразумение бе жизнено необходимо. Нямахме друг избор.</p> <p><strong>- Защо не дочакахте определената дата, а подписахте договора ден по-рано &ndash; на 8 декември? </strong></p> <p>- Още в първата минута на срещата в Беловежката гора Леонид Кравчук каза ясно, че мандатът, който му е бил даден на изборите и референдума в Украйна от украинския народ, му забранява да обсъжда каквито и да било варианти на нов съюзен договор: Украйна беше обявила себе си за суверенна държава. Тази категорична позиция бе неочаквана за нас. Цял ден се опитвахме да убедим Кравчук, че народите на Русия, Украйна и Беларус не могат да се разделят просто така. Че това е немислимо на онзи етап. След сложни разговори и разсъждения &ndash; осъзнавайки, че се разпада уникална империя (започвайки с ядреното оръжие, което притежава) &ndash; мисля, че именно Кравчук предложи тази компромисна форма &ndash; ОНД.</p> <p>Преценихме, че тя е нещо повече от успешна аналогия със страните от Великобритания. Обединение &ndash; това означава дружба между народите. При това &ndash; независими, самостоятелни. Последното беше много важно да се подчертае. Само ще припомня, че тогава вече съществуваха двустранни договори за сътрудничество между трите страни участнички в споразумението. Тоест имахме опит в подобен вид взаимоотношения.</p> <p>Впрочем в Беловежката гора трябваше да дойде и президентът на Казахстан Нурсултан Назарбаев. Но по пътя той спрял в Москва и посетил Горбачов. Двамата явно са имали какво да си кажат, защото на нас Назарбаев изпрати съобщение, че ще закъснее, но скоро ще пристигне. Само че така и не се появи. Когато обаче разбрахме, че е невъзможно да убедим Кравчук да се върнем към първоначалната формула и се налага да предприемем нещо друго, всъщност се оказа, че е станало по-добре Назарбаев да го няма. Без да иска, той създаде безупречна легитимност на нашето тристранно решение &ndash; защото именно Русия, Украйна и Беларус са учредители на СССР през декември 1922 година. Това е фундаментално правово и историческо обстоятелство: само тези, които са създали нова държава, могат да я разпуснат.</p> <p><strong>- Споразумението от 8 декември 1991 г. не нарушаваше ли Конституцията на СССР?</strong></p> <p>- Не. В Конституцията беше записано, че всяка република може да реши да напусне във всеки момент СССР. Шест от тях в онзи момент вече бяха напуснали Съюза: Прибалтийските републики, Грузия, Армения, Молдова...</p> <p>Беловежкото споразумение беше закономерен акт в контекста на събитията през цялата 1991 година. Това бе многопластов процес, подготвян с продължителна работа по реформирането на Съветския съюз. Първият опит за тази реформа &ndash; да се подпише нов съюзен договор на 20 август &ndash; бе провален заради пуча над Горбачов на 19&ndash;21 август.</p> <p>Вторият опит, за който сега говорим, също не се състоя&hellip; Понякога ни обвиняват, че безотговорно сме разрушили СССР. Нищо подобно! Взетото решение бе напълно отговорно, навременно и логично &ndash; изцяло следващо логиката на сложната дейност по трансформирането на съветската тоталитарна система в нова, жизнеспособна конструкция. Беловежкото споразумение доказваше, че сме безупречно легитимни. То бе одобрено от парламентите и на трите участващи в него републики. Напълно отговаряше на нормите в международното право и бе изпратено в ООН.</p> <p>На 12 декември по инициатива на президента на Туркменистан Сапармурат Ниязов в Ашхабад се събраха представители на 8 други съветски републики и решиха да подкрепят ОНД в качеството на съучредители. А на 21 декември в Алма-Ата бе подписана обща декларация без нито една поправка на текста на Беловежкото споразумение.</p> <p><strong>- На 17 март 1991 . в СССР се проведе референдум, на който мнозинството граждани казаха &bdquo;да&ldquo; на запазването на Съветския съюз. Излиза, че сте пренебрегнали волята на народа.</strong></p> <p>- Първо, на референдума от 17 март не участваха 6 републики от бившия СССР: Прибалтика, Грузия, Армения и Молдова. Украйна и Беларус одобриха свой вариант за решаване на въпроса, поставяйки акцент върху суверенитета и независимостта на своите страни при запазването на обновения Съветски съюз. Русия изцяло се съобрази с всички ангажименти, произтичащи от този референдум. Ние активно участвахме в подготовката на новия съюзен договор. По никакъв начин не сме имали намерение да игнорираме волята на народа. А решението за създаване на ОНД беше последната възможност да дадем конструктивен отговор на резултатите от допитването. И той напълно съответстваше на интересите и стремежите на отделните народи.</p> <p><strong>- Какво загуби Русия, ставайки самостоятелна държава?</strong></p> <p>- Трябва да се има предвид фактът, че през 1991 г. съветската система на управление на икономиката бе претърпяла пълен банкрут. Пред Борис Елцин стоеше задачата как да нахрани народа и как да подготви Русия за отоплителния сезон.</p> <p>Малцина знаят, че руското правителство тогава не беше в състояние реално да управлява повече от 7% от икономиката на територията на страната. Всичко останало бе във властта на съюзното правителство, което фактически не можеше да управлява нищо.</p> <p>На 15 юни 1991 г. премиерът на СССР Валентин Павлов поиска извънредни пълномощия, като изтъкна, че запасите от жизнено необходими ресурси са изчерпани, както и че финансовата система е изтощена до степен да не може да плаща заемите си. Че е налице тотален икономически колапс.</p> <p>Аз, като първи заместник на Борис Елцин, отговарящ за правителството, тогава имах право да подписвам специални документи. Спомням си как денонощно ми носеха документи за изчерпване на последните запаси от брашно, дизелово гориво и т.н. Решавахме въпросите на елементарното оцеляване под заплахата от глад и пълен крах на стопанския живот в страната. Поехме цялата отговорност върху себе си.</p> <p>Предложихме програма с реформи, която бе подкрепена от V конгрес на народните депутати на 29 октомври 1991 година. Той даде на Елцин пълномощия на глава на правителството и му възложи провеждането на неотложни реформи.</p> <p>През август 1991 г. се състоя &bdquo;политическият Чернобил&ldquo; на съветската империя, нейният тоталитарен &bdquo;реактор&ldquo; беше взривен. След пуча СССР на практика нямаше правителство: премиерът Павлов заедно с ключови министри бяха арестувани&hellip; Бяхме принудени да поемем цялата отговорност и да разработим способи за излизане от аварийната по своите мащаби ситуация. Ставаше дума не за борба за власт, не за доминиране на един елит над друг. Нямаше спекулации с трудностите, които хората изпитват, нито злоупотреба с народното доверие. Касаеше се за жизнената необходимост от решаването на насъщните проблеми. Трябваше да се направи и невъзможното&hellip;</p> <p><strong>- Как бихте коментирали днешните опити да се &bdquo;залепи счупената чаша&ldquo;, активната интеграция в постсъветското пространство &ndash; под формата на различни видове съюзи, като например евразийската идея. Не е ли това признание, че през 1991 г. е била допусната грешка?</strong></p> <p>- Беловежкото споразумение често е наричано &bdquo;цивилизован развод между съветските републики&ldquo;. Аз бих се изразил по друг начин: това беше цивилизованият начин да се намери изход от историческия тупик. Успяхме да предотвратим кървава гражданска война по югославски образец.</p> <p>А решенията за интеграции между Русия, Беларус и Казахстан приветствам. Те напълно съответстват на духа на Беловежкото споразумение от 1991 година. Задачата днес е да се създава ново пълноценно геополитическо пространство в името на сътрудничеството, а не на конфронтацията. Не бива да се възпроизвежда реториката на Студената война &ndash; това е опасен имперски синдром.</p> <p><strong>- Какви други уроци от събитията през декември 1991 г. могат да се извлекат?</strong></p> <p>- Смятам, че това е консенсусното разбиране и решаване на държавните проблеми. Няма неразрешими проблеми &ndash; има неправилно разбиране на проблемите и неправилен избор на методите за тяхното решаване. Това може да стане единствено на базата на консолидирането на всички дееспособни сили, на базата на националното съгласие.</p> <p><strong>- Ако сложите ръка на сърцето си, не съжалявате ли за това, че сте поставили подписа си под &bdquo;смъртната присъда&ldquo; на една велика държава?</strong></p> <p>- Винаги съм възприемал гибелта на СССР като лична трагедия. Кой би могъл да допусне, че Генадий Бурбулис, внук на литовски емигранти, заедно с президента на Русия от името на 150 милиона руснаци ще подпише документ, променящ световната история? За всеки нормален човек винаги е огромна беда да загуби родината си. И никой никога не може да ликува и да се радва по такъв повод.</p> <p>Но ако си дадем сметка за факта, че моята родина, СССР, беше уникална империя, невиждана в човешката история тоталитарна държава, която е репресирала собствения си народ &ndash; налага се да призная, че разпадът й всъщност е една оптимистична трагедия.</p> <p>Това беше правилно, закономерно, морално оправдано събитие. И колкото повече се отдалечаваме във времето от изпитанията на началото на 90-те години на миналия век, толкова повече хората забравят всичко лошо и тежко, свързано с онзи период. И все повече ценят надеждата, която им дават събитията отпреди 22 години.</p> <p><em>Автор: Виталий Цепляев, АиФ;&nbsp;</em><em>Превод от руски език: Елена Дюлгерова</em></p>