- Автор: Александър Девекио, “Фигаро”
- 07 Апр 2022
- 18454
- 36
“Когато господарят отказва да умира, за да защити своя ранг, робът става господар на господаря. Това е краят на американската “хиперсила”. Френският есеист и журналист, специалст по икономика, Франсоа Лангле смята, че войната в Украйна е част от появата на нов икономически и политически цикъл.
- През 2019 г. в есе, озаглавено “Всичко ще се промени!”, вие обявихте края на либерализма и завръщането на нациите. Част от тази голяма промяна ли е войната в Украйна? Не става ли въпрос по-скоро за пробуждане на империите, отколкото за завръщане на нациите?
- Би била пълна безсмислица да видим в този конфликт проявление на “пробуждането на империите”. Основният факт, първостепенната причина е изчезването на господаря на света, откъсването от световните дела, което извършва Америка в продължение на поне три президенства. Лошите се събуждат, само ако почувстват, че няма да бъдат наказани от господаря на света за това, че са нарушили международния ред. Точно това се случва: катастрофалното изтегляне от Афганистан беше сигнал за Путин, разрешение да убива. Без да забравяме слабостта на Байдън, който от самото начало обяви, че Америка няма да тръгне да се бие в случай на нахлуване в Украйна. Когато господарят отказва да умира, за да защити своя ранг, робът става господар на господаря, знаем това още от Александър Кожев и Хегел.
Инвазията в Украйна вероятно нямаше да се случи по времето на Тръмп, защото един налудничав републиканец плаши повече от един демократ. Това е краят на американската “хиперсила”. Войната на Русия слага край на един век господство на САЩ, дори ако в близките дни бъде подписан нетраен мир. Именно по време на Първата световна война Америка пое политическото, военно и икономическо лидерство в ущърб на Британската империя, която притежаваше титлата след падането на Наполеон. Това лидерство само се засили през ХХ век, до изключителната победа през 1989 г., падането на Берлинската стена и рухването на комунизма, без нито една капка пролята кръв.
- Какво може да промени това американското оттегляне за световната икономика?
- Всичко. Защото без господар на света няма глобализация. Господарят кара геополитичския риск да изчезне, защото другите се страхуват от него. Той осигурява транзакциите, емитира световната валута, въвежда световните правила. В този гладък свят израстват компаниите. Те изнасят, преместват, инвестират там, където капиталът е най-рентабилен. Това преживяхме между 1989 и 2022 г. Лари Финк, шефът на компанията по инвестиционен мениджмънт “Блекрок”, е напълно прав, че краят на глобализацията съвпада с руската инвазия. Тази война е обратният двойник на падането на Стената, тя бележи повторната поява на суверенния, геополитически риск, на невъздържаните националистически страсти, завръщането на волята за власт, издигането на границите. Това е краят на края на историята.
Така че компаниите и капиталите ще се приберат у дома в движение, напълно симетрично на това, което започна през 90-те години. Вече го виждаме с преместването и прекъсването на световните вериги за доставки, които започнаха в началото на пандемията. Това ще стигне много по-далеч, отколкото смятаме. Защото противно на общоприетото схващане, икономиката винаги прави това, което ѝ кажат да прави. TotalEnergies вероятно ще бъде принудена да напусне Русия. Жалко е, защото за нашата енергийна компания е важен коз присъствието ѝ там. Но е неизбежно компаниите да се подчиняват на геополитическия ред. Навсякъде по света наблюдаваме това връщане към държавната логика, подкрепено от мощното искане за суверенитет, като реакция на глобализацията.
- Не може ли Китай да стане следващият господар на света?
- Може да мислим така, той понякога обича да мечтае за това, но аз не вярвам. Китай е в навечерието на ново затваряне. Аномалията в неговата история е отварянето, изминалите четиридесет години. Благодарение на епидемията, границите му вече са херметически затворени. Той е в процес на измъкване от световната икономика, поне в няколко сектора - технологиите, Уолстрийт - под влияние на американските ограничения. А неговото обвързване с Русия ще го изолира още повече от Запада. Някои германски компании вече прекъсват договорите си с китайски подизпълнители, от солидарност с Украйна… Дълбоката природа на Китай, неговата история е затварянето. Вече го интересува само Тайван и контрола върху морето, граничещо с бреговете му, което той смята за свое стратегическо предградие - това е неговата Украйна и горко на онзи, който му попречи за тези води.
Проектът за пътищата на коприната е скъпа утопия, която противоречи на китайските основи и който би трябвало да се провали. От тази гледна точка, войната в Украйна с разкрития от нея китайско-руски съюз е обратният двойник на друго минало събитие: China card (китайската карта), политиката на Кисинджър и Никсън на сближаване с Пекин през 70-те г. на ХХ век, изолирайки Съветите в Москва. Гениална политика, която предопредили четиридесет години от световния живот. Благодарение на нея падна Берлинската стена. Благодарение на нея модерната глобализация и нейният ключов актор, Китай, успяха да се развият. Пред 1979 г. Дън Сяопин с един замах установи дипломатически отношения с Вашингтон и започна политиката си на “отворената врата”. Сега това приключи. Бъдещето на Китай е мрачно, това на изолирана и застаряваща със смайваща скорост страна, парализирана от дълговете, натрупани по време на “големия бум напред”. Нещо като диктаторска Япония.
- Означава ли това, че войната на Русия затваря един геополитически цикъл?
- Да, и отваря нов, защото разделителната линия в света се промени. Преди десет години бяха илюзиите за “Китамерика” (Chinamérique). Днес това е “Китрусия” (Chinerussie) срещу Запада. Големите международни компании биха направили добре да следят това, както се следи мляко на котлона. Защото утре те може да се окажат спрямо Китай в същата ситуация, като TotalEnergies в Русия, подложени на политически натиск да напуснат, когато Пекин нахлуе в Тайван или Си Цзинпин започне клане, като това на “Тянанмън”. “Фолксваген”, една от най-големите автомобилни компании, реализира половината си печалби в Поднебесната империя. За “Мерцедес”, “Л’Ореал”, LVMH, “Ербюс”, залозите са също значителни.
- Разпокъсната световна икономика означава ли по-малък растеж?
- Не е задължително, но това е съвсем друга икономика. На първо място, това е връщане на инфлацията, разбира се. Ключовият фактор за дефлацията беше отварянето на границите през 80-те и 90-те г. на ХХ век, което направи възможно производството на най-добра цена. От тази гледна точка падането на Берлинската стена беше много по-ефективно от американската парична политика на Волкър, защото отприщи световния конкурентен натиск, оказвайки потискащ ефект както върху цените, така и върху заплатите на неквалифицираните работници. Тук също приключва един цикъл, инфлацията е налице за известно време, защото тя е симптомът, следствието от широко движение на деглобализация.
- Повечето икономисти гледат на това като на преходно явление, причинено от синхронното възстановяване на планетата.
- Това е пренебрегване на основните детерминанти: връщането на границите, което значително облекчава натиска на конкуренцията. А всеобщото застаряване, което масово ограничава световното активно население, както показа Чарлз Гудхарт, ще повиши заплатите. Демография и геополитика се комбинират, за да накарат цените да тръгнат нагоре. Движение, което е толкова по-мощно, че централните банки вече не могат да му противодействат заради натрупаните дългове. Ако вдигнат лихвените проценти, както направи Волкър, това ще бъде “Лемън Бардърс” на десета степен, световен крах. Тяхната независимост вече е напълно фиктивна, те влязоха в капана на натрупването на дългове, който вече не им оставя никакво поле за маневри.
- Виждаме, че наемните работници плащат този нов инфлационен шок, с намаляваща покупателна способност…
- Всъщност цената на шока се разпределя между наемните работници, държавите, с “тарифните защити” за ограничаване на повишението на цените на енергията, и компаниите. Това не е устойчиво. Натискът ще бъде силен за преизчисляване на заплатите, особено когато броят на работната ръка намалява по демографски причини. Балансът на силите между работодателите и наемните работници се обръща. Можем да се окажем в система, близка до тази от 70-те г. на ХХ век, с по-ниски печалби и по-висок дял на добавената стойност за труда.
- Какъв растеж може да има Европа в този бурен контекст?
- Европа е голямата икономическа жертва на тази война заради зависимостта си от Русия, особено в енергийната сфера. Така че тя ще пострада повече от САЩ, които сами по себе си са важен производител на въглеводороди. А в рамките на Европа Германия ще понесе най-големия шок. Тя беше големият победител в годините на глобализацията, благодарение на своята експортна мощ. В свят с граници и търговски ограничения нейните сравнителни предимства са по-малки. Освен това тя се постави в преднамерена тежка енергийна зависимост от Москва. Ще ѝ трябват години, за да излезе от нея, с риск да преживее недостиг, който ще засегне индустрията ѝ.
Това е наследството на Меркел, което ще трябва да бъде коригирано: решението за спиране на ядрената енергетика и дългосрочното партньорство с руснаците и техния газ. Можем да се обзаложим, че статуите, издигнати при напускането на канцлерката, ще бъдат свалени, когато германците осъзнаят феноменалната цена на нейните необмислени решения. Без да забравяме тези на предшественика ѝ, който още заседава в управителните съвети на компаниите, фанатично верни на Путин. В замяна на това, за Франция, която е по-малко зависима от въглеводородите и износа, шокът няма да бъде толкова жесток - той ще ни засегне косвено, чрез Германия. И ще ни накара да реиндустриализираме страната. Току-що видяхме илюстрация на това с пълния завой на Макрон за ядрената енергия и подновяването на програма за централи.
- От полза ли са тези сътресения за европейското изграждане?
- Длъжен съм да призная, че първо епидемията, а след това войната, изглежда обединиха Европа, а не я разединиха, както се опасявах. Ефективното управления на ваксините, общата работа за подсигуряване на стратегическите доставки, колективният план за възстановяване, промяната на позицията на Германия в отбраната, всичко това е наистина невероятно и добре дошло. Дълго време си казвах, че Европа е кораб в хубаво време, който ще се разбие при най-малкия риф. Надигналото се лошо време доказва обратното. То имаше заслугата да отвори очите, да фокусира европейските лидери върху жизненоважните и стратегически цели и да ги накара да се откажат от регламентирането на нивото на шума на косачките за трева. Но пътят е дълъг. А във военно отношение ще трябва да намерим бързо оперативни решения, вместо да мечтаем за романтичната идея “европейска армия”.
Превод от френски: Галя Дачкова
