Фабрис д’Алмейда: За какво служат богатите?

Следвайте "Гласове" в Телеграм.

Професор в университета “Париж-Пантеон-Асас”, Фабрис д’Алмейда показва в амбициозната си книга Histoire mondiale des riches (“Световна история на богатите”) как милиардерите са влияели на своите общества и са станали неизбежни фактори в икономиката и политиката.

- Книгата ви е озаглавена “Световна история на богатите”. Но първо, какво е богат човек? Не сме ли всички “богати” за някой друг?

- Да, винаги има някой по-богат. Нито едно голямо богатство не е вечно. Рано или късно се появява друго лице. Трябва да си представим Джон Д. Рокфелер, най-богатият американец в началото на ХХ век. Активите му се оценяват на повече от 400 млрд. днешни долари. Повече от богатството на Илон Мъск или Безос. Е, в края на живота си Хенри Форд го задминава със своите автомобилни заводи. После и Форд е изпреварен.

Всъщност истински богати са тези гиганти по наследство и доходи, които влияят на историята на света. А за да играят в такъв мащаб, е нужно изключително натрупване. Истински богатите живеят от лихвите върху капитала си и притежават няколкостотин милиона евро. Поради тази причина винаги съм склонен да гледам с учудване на факта, че в нашата страна се говори за “богат” за човек, който има 4000 евро нетна заплата, както беше казал Франсоа Оланд, или иначе казано, за човек, който печели три пъти минималната работна заплата (1329 евро чисто). По този начин горната средна класа се комплексира и се съгласява да плаща повече данъци.

- Най-богатият 1% на планетата притежава днес половината от световното богатство. Никога ли богатите не са били толкова богати?

- От 80-те години на ХХ век много големи богатства продължават да нарастват в реална стойност и броят на милиардерите също скочи. Това не е случайно. Съчетаха се три феномена за нарастването на световното богатство като цяло и това на икономическите елити в частност. От една страна, населението се удвои между 1975 и 2022 г., от 4 на 8 млрд. души. След това банковите и борсовите системи се развиха и обединиха, за да привлекат всички световни спестявания.

От средата на 80-те години финансовата глобализация е реалност, като има почти по една борса във всяка часова зона. Това позволява на капитала да сменя страната много бързо. И тук идва изобретяването на секюритизацията, която вкара на борсата всички видове дейности, намалявайки рисковете (за известно време). Това стимулира растежа. И накрая, митническите бариери намаляват по силата на споразуменията ГАТТ, заменени от създаването на Световната търговска организация (СТО) през 1995 г. Такава комбинация от благоприятни фактори позволи на цели слоеве от световното население да излязат от ужасяваща мизерия, но същевременно надуват наследството на най-богатите. Така че, да, най-богатите никога не са били толкова богати и многобройни.

- Вашата историята на богатите се определя като неморална. Но морално ли е такова ниво на неравенство и преди всичко не провокира ли нова класова борба?

- Всъщност моята позиция е неморална като историк. Не е моя работа да казвам какво трябва да мислим за Ротшилд, Шнайдер, Круп, Порше, Вюитон, Гучи или Шанел, които са както имена на марки, така и на хора. Читателят трябва сам да определи чрез моментите, в които ги улавям. И затова ги връщам в тяхната епоха. Впрочем техните съвременници са имали морални оценки за тях. Срещу Рокфелер има антитръстови комисии, които създават мнение; след кризата от 1929 г. Джоузеф Кенеди изрича сурови думи за борсовия пазар. У нас комунистическата партия създава много текстове срещу 200-те фамилии, 200-те акционера на Френската банка. В Нюрнберг през 1945 г. денацификацията показа приноса на германските компании в престъпленията срещу човечеството… Нашият сегашен дебат за частните самолети и неравенствата също представлява морална оценка.

Всяка епоха съди своите богаташи и аз го отчитам. Привилегировам моралните оценки в тяхната епоха, за да избегна анахронизма. Моралът в книгата ми е на обществата, които анализирам. А е имало по-дълбоки морални кризи от нашата.

Днес, парадоксално, класовата борба идва не толкова от работниците или служителите, колкото от шефове като Илон Мъск, които правят провокация, превъзнасяйки (идеализирания) модел на китайския работник в завода, в който работи, яде, спи. Докато по-голяма част от народите отхвърля концепцията за класовата борба и приема принципа за неравенство на богатството. Още по-лошо, почти навсякъде по света забогатяването е смисълът на живота.

- Във Франция богатите изглеждат особено мразени. Това френска особеност ли е или навсякъде по света е така?

- Социалната омраза не е еднаква навсякъде. Франция е страната, в която на всички президентски избори има двама-трима кандидати троцкисти, кандидат комунист, един социалист (най-малко) и един еколог. Без да забравяме един популистки кандидат, който търси място под слънцето за най-скромните. Мисля, че това е уникално в света. Ние сме страната, която обезглави - буквално - част от своята аристокрация; тази страна преживя социалистическа революция преди всички останали: Комуната от 1871 г. В тази страна републиканците наричаха понякога републиката “социалната” вместо социалната република. През 80-те години на ХIХ век ние имахме толкова различни социализми, че съществуваха безброй партии. Така че, разбира се, често се позоваваме на нашата аскетична католическа страна, за да обясним нежеланието си да говорим за пари (“не се говори за пари на масата!”) или твърде много да показваме богатството си, но не бива да забравяме тази социалистическа страст, която е рядкост в западните страни. В нашата история да имаш голямо богатство означава да станеш мишена. Това не е така в САЩ, Великобритания, Германия или Мароко, в Нигерия… В Италия също невинаги е лесно.

- Как си обяснявате успеха на милиардера Доналд Тръмп сред американската народна класа?

- Съединените щати остават страната на явното предопределение. Да успее в живота в даден сектор, означава, че човек е в съгласие с провидението. Тръмп използва икономическите и медийните си успехи, за да покаже, че носи американската мечта. Мечта за всички, останали извън глобализацията. Често казват, че той ласкае гордостта на бялото простолюдие. Но немалка част от висшата чернокожа буржоазия е зад него и разбира неговия прочит. Защото бившият президент иска да позволи на най-скромните да успеят чрез производството. Това не се харесва на европейците, защото той съживи световната търговска война и не разбра нищо от екологичните проблеми. Но неговият икономически успех по отношение на растежа позволи на народа да види светлината, преди тя да угасне с Ковида. А Тръмп умее също да пробуди патриотизма на съгражданите си със своя лозунг «Make America Great Again» (Да направим Америка отново велика). Той им казва, че упадъкът на Америка може да бъде спрян, докато признаците на китайския възход са очевидни. Така че този милиардер ги кара да завиждат и изглежда е в същата логика като тях. Защо да не гласуват за него?

- Лесна изкупителна жертва ли са богатите, включително за политиците?

- В периоди на криза какво по-лесно от това да посочиш виновните за ситуацията, в която се намираме? САЩ, или Австрия и Германия през 30-те години на ХХ век, бяха много критични към спекулантите и банкерите.

- За какво конкретно служат богатите? Имат ли социална полезност?

- Тяхното огромно състояние е източник за инвестиции. От 90-те години на ХХ век ние им поверяваме бъдещето си, защото само те имат средства да превърнат една мечта в индустриална или социална реалност. Така Мъск може да насочва дейността на НАСА, дори да я приватизира, докато американската космическа агенция беше всемогъща през 60-те години. По същия начин във Франция вече не служителите по планирането определят целите, както след войната, нито дори банкерите и застрахователите, а големите предприемачи, понякога подкрепяни от фамилни офиси… Разбира се, държавните банки играят поддържаща роля, но те вече не определят контурите на утрешна Франция.

- Върви ли омразата към богатите ръка за ръка с глобализацията на капитализма?

- Всъщност съществуват противоречиви движения. Дори днес много богати китайци, американци, дори африканци мечтаят да отидат да играят карти в Лас Вегас, рулетка в Монако, да карат с превишена скорост на германска магистрала, да имат вила в Сен Тропе, яхта на Бахамите, апартамент в Лондон и Ел Ей, да колекционират Ролс-Ройси или Ролекси, да имат чанта “Диор” или “Ив Сен Лоран”, куфар Rimowa… Да бъдат буквално светски хора.

Но те са застигнати от смяна на епохата. Със завръщането на войната и геополитическите напрежения границите се завръщат. От тях се иска да бъдат патриоти в Русия или Китай, да се откажат от пътувания, защото рискуват да станат заложници в политическата игра, като Мън Уанджоу, номер 2 в “Хуауей”. Дори във Франция те знаят, че да заминат, да сменят националността си би било риск за дейността им.

- Обяснявате, че богатите притежават истинската власт. Какви са връзките между властта и богатите хора?

- Сложни в демокрациите. Съучастнически в авторитарните режими. В действителност игра на взаимно влияние, която често се решава с компромиси, невинаги в ущърб на общността, дори напротив. Западните страни са добър пример за това: бизнесмените са в преддверието, именно чрез лобирането. Но ги изобличават при най-малкото съмнение за конфликт на интереси. Оттук и парализирането на хората, взимащи решения в правителството със законите за прозрачността. А бизнесмените също много са патили от връзките си с политици. Така че повечето се държат на разумна дистанция от властта, освен когато са застрашени жизненоважните интереси на техния бизнес. Те оказват влияние върху общественото мнение, върху избирателите, за да притиснат властимащите.

- В книгата си показвате лицемерието на комунистическата система спрямо богатите и богатството. Илюзорно ли е желанието да се изкоренят неравенствата?

- Историята показва, че те се възобновяват под други форми. Връщаме се към стария въпрос за човешката природа.

- Вярвате ли в теорията за просмукването ? По-скоро имаме усещането, че колкото по-богати са богатите, толкова по-бедни са бедните.

- В исторически план теорията за просмукването надолу не работи пряко. Няма механична връзка между забогатяването на богатите и намаляването на бедността, например. Няма връзка между забогатяването на най-богатите и растежа на икономическата дейност. Дори видяхме по време на Ковида увеличаване на най-големите богатства, особено в сектора на лукса във Франция, на фона на свиването на икономиката. Но няма пример за богати страни без богати хора. Доказателство, че съществува косвена връзка между големите богатства и  повишаването на общия жизнен стандарт: китайският пример. През 1971 г. БВП на глава от населението в Китай беше 118 долара. През 2021 г. той беше 12 556 долара. Това е почти умножено по 100.

В същото време броят на милиардерите в тази страна нарасна от 0 на 2200. За да работи тази връзка, е необходима система за преразпределение. Цялата трудност е там. Как да се установи? Някои смятат, че решението са данъците, обвързани с размера на доходите или нивото на наследството. Аз мисля, че в наши дни залогът е по-скоро в борбата срещу отрицателните външни фактори: опасност, замърсяване, производство на въглерод, дори корупция или социална деградация… Нашите съграждани приемат неравенствата на доходите, но не понасят несправедливостта на злополучно поведение без нищо в замяна или неравномерно разпределени изисквания. Всичко това рискува да промени лицето на богатството през идните десетилетия.

 

Превод от френски: Галя Дачкова