- 10 Sep 2020
- 119
- 8
В миналия си брой в. „Галерия“ разкри за първи път начина, по който президентът Росен Плевнелиев е натрупал милионите си. В интервю Тодор Карастоянов, главен редактор на в. „Югозападни вести“, който е бил собственост на Плевнелиев и на настоящия винар Иван Тодоров, разкри, че чрез фирмата „Ирис Интернешънъл“ държавният глава и съдружникът му са изнасяли нелегално строители в Германия.
Те са получили квота от Министерството на труда и социалните грижи в началото на демокрацията за износ на 200 работници.
<p>На практика обаче за ФРГ заминават много повече. По-скандалното е, че фирмата е използвала труда на българомохамеданите, за да пере пари. Плевнелиев и Тодоров са изпращали помаците с официални договори за месечно възнаграждение от 2500 марки, а до работниците стигали едва по 500. По думите на Карастоянов чрез в. „Югозападни вести“ Плевнелиев и Тодоров също са препирали пари. Както при работниците в Германия, така и при журналистите, са се писали хонорари, които реално не са достигали до служителите. <br />Емилия Масларова, която оглавява Министерството на труда и социалните грижи по времето на правителството на Димитър Попов, подписва спогодбата за износ на работници с Федерална република Германия през 1991 г. В. "Галерия" я потърси, за да разкаже как са се раздавали квотите и участвала ли е в схемата заедно с Плевнелиев и Тодоров.<br /><strong><br /></strong></p>
<p><strong>- Г-жо Масларова, спомняте ли си подробности около подписването на спогодбата с Федерална република Германия за износ на работна ръка?</strong></p>
<p>- Спогодбата е изключително добра за България. Подписала съм я като представител на правителството на Димитър Попов на 12 март 1991 г. Другите държави от бившия социалистически лагер също имат такива споразумения.</p>
<p><strong>- Защо споразумението е толкова благоприятно за България?</strong></p>
<p>- В спогодбата много детайлно бяха описани всички права и отговорности както на българската страна, така и на германската. Най-доброто, което успяхме да договорим, бе нашите работници да получават трудово възнаграждение, което е равно на немското. Тоест за една и съща дейност българин и германец да получават еднакви заплати. Ние бяхме равни с тях, а не второ качество хора.</p>
<p>Много е важно да се каже, че спогодбата бе подписана през 1991 г., но тя влезе в сила на 8 април 1992 г. Така че правителството на Димитър Попов, съответно и самата аз, нямаме отношение по раздаването на квотите. Ние управлявахме до ноември 1991 г. - до изготвянето на новата Конституция. След това на власт дойде Филип Димитров и следващият министър на труда бе Векил Ванов. Нито аз, нито наследниците ми имат нещо общо с даване на разрешения за износ на работници.</p>
<p><strong>- Как са се раздавали тогава квотите?</strong></p>
<p>- В спогодбата се казва, че тя определя от българска страна организация, която регистрира и преподписва отделните договори за работа. Не може наша фирма да кандидатства, ако няма немски партньор. Тогава имаше Национална служба по заетостта, а към нея Национално бюро по труда. Те правеха организацията. Много стриктно се спазваше изискването фирмите да не могат да предоговарят работниците с трети страни. Отделно, ако някой вземе работници повече от предвидените, загубва правата си да се ползва от спогодбата.</p>
<p><strong>- Как ще коментирате твърдението на Тодор Карастоянов, че по онова време разрешителните не са се раздавали на случайни хора?</strong></p>
<p>- Да го докаже. Вие можете по Закона за обществена информация да проверите кой е дал разрешение на съответните фирми, кой го е подписал, какви са били изискванията и за каква работа, тъй като за всяка дейност има различни изисквания. Но това не касае нито един министър и замесването на моето име освен тенденциозно, е и абсурдно и безкрайно некоректно. Аз се гордея с подписването на тази спогодба, защото успяхме да договорим възможно най-добрите условия за България.</p>
<p><strong>- Тогава познавали ли сте се с Иван Тодоров и Росен Плевнелиев?</strong></p>
<p>- Не. С Росен Плевнелиев се запознах през 2005/2006 г., когато е присъствал на заседанията на Тристранния съвет, като член на ръководството на една от работодателските организации КРИБ. Преди това не съм го познавала. А твърдението на Тодор Карастоянов, че съм прибирала процент от печалбата им, е абсурдно. Още веднъж ще повторя, че министрите на труда нямат отношение към раздаването на квотите.</p>
<p><em>Препечатваме интервюто от в. "Галерия".</em></p>
