Душана Здравкова: Поведението на Цветанов е недостойно

<p><strong>Г-жо Здравкова, как стигнахте до решението да подадете оставка като съдия?</strong></p> <p>Никак не беше лесно да стигна до това решение. Конкретният повод беше последното решение на Висшия съдебен съвет. Изборът на председател на Софийския градски съд преля чашата на моята поносимост към това, което става в съдебната система. Не бих казала обаче, че причината е само в това &ndash; има много други неща, които се случват и не се случват в съдебната система. Както написах в отвореното си писмо, гръбнакът на тази система е пречупен. Тя е вечният и необходимият грешник. В същото време не се взимат адекватни решения и ние не можахме да направим промените толкова години. Това намира отражение и в оценките, които ни дават външните институции. Аз просто си дадох сметка, че само с външни мониторинги и с проверки няма да стане. Трябва някой да застане открито и да каже ясно и честно как стоят нещата. В системата има откровен непотизъм, има безскрупулно толериране на близки роднини и познати до девето коляно и всеки разследващ журналист може да установи колко от децата на висши магистрати какви длъжности заемат. За имотите вече разбрахме. Всичко това не е от вчера.</p> <p><strong>Кого упреквате в най-голяма степен за сегашното състояние на съдебната система?</strong></p> <p>Малко или много всички носим отговорност и вина за това, че си приказваме в кабинетите, че го обсъждаме помежду си, а нямаме ясна и принципна позиция. Само колегите от Съюза на съдиите се опитват да кажат толерантно и възпитано чрез декларации как стоят нещата, но както виждате, никой не ги чува. Оставката ми е мой личен акт на съпричастност към колегите от Съюза на съдиите, към колегите от Софийския градски съд и към малцинството във Висшия съдебен съвет, които също са колеги съдии. Не знам по какъв друг начин да изразя това, за което ви говоря.</p> <p><strong>Как ще коментирате поведението на вашите колеги във Висшия съдебен съвет? Ясно е, че там управляващите имат силно представителство в лицето на парламентарната квота, но все пак мнозинството, гласувало за избора на Владимира Янева, беше впечатляващо. </strong></p> <p>Не бих могла да коментирам. Всеки носи отговорност за собствените си действия. Вие ще си правите изводите отстрани. Медиите и журналистите са достатъчно проницателни и когато няма някаква специална поръчка, смятам, че отразяват нещата такива, каквито са. Мисля, че стигнахме до границата на обществената търпимост към съдебната система и неодобрението спрямо нея. Аз не искам да работя в такава система. Аз искам младите колеги, които постъпват сега или са отскоро на работа, да имат друг пример и друга ценностна система, за да могат да бъдат полезни на гражданите и на обществото, за да може наистина да има правосъдие.</p> <p><strong>Някак емблематичен е фактът, че точно вие, която сте един от основателите на ГЕРБ, реагирате така остро срещу случващото се в съдебната система сега, когато на власт са хората, с които някога основахте гражданското сдружение. Срещу тях ли са насочени основните ви упреци? </strong></p> <p>Не бих казала, че само сегашните управляващи търпят упреци. Аз съм казвала тези неща и по време на правителството на Костов, и на всяко следващо правителство. Търсила съм взаимодействие и сме работили добре с Бойко Борисов, когато той беше главен секретар. Тогава успяхме да реализираме много неща. Разбира се, много неща останаха неизпълнени и аз искрено вярвах, че един ден, когато се случат нещата с движението, то ще генерира смислени политики, включително в областта на съдебната реформа. Такова нещо обаче не се случи и вие го виждате отразено и в докладите на международните институции.</p> <p><strong>Каква е все пак ролята на ГЕРБ за сегашното състояние на съдебната система?</strong></p> <p>Аз не мога да направя задълбочен анализ на тази роля, защото не съм си поставяла това за цел. Аз съм един човек от тази система, един от немногото съдии в България, които виждат, че нещата не се случват така, както бихме искали. Все още няма информационна система, въпреки добрата компютъризация на съдилищата. Няма информационна система, която би дала възможност делата да се проследяват, да се проследява тяхното движение между институциите, а не само в рамките на един съд. Няма отграничаване на мястото на дознанието и следствието. Не става ясно къде и защо не се събират качествени доказателства. Хвърля се упрек върху съдебната система. Аз не искам съдебната система да бъде вечният необходим грешник.</p> <p><strong>Да, но именно управляващите от ГЕРБ превърнаха съдебната система във вечния необходим грешник. Имам предвид премиера Борисов и вътрешния министър Цветан Цветанов, който по правило обяснява и оправдава всичките си неуспехи с некомпетентността и корумпираността на съдиите. </strong></p> <p>Мисля, че това не е достойно поведение за никого. Аз съм слушала такива оправдания и от предходните правителства и това за необходимия грешник съм го казвала и в други свои интервюта преди доста години. Но това е по принцип отношението на хората от изпълнителната власт. Нали знаете, Екзюпери е казал, че е най-трудно е да бъдеш съдия на самия себе си &ndash; тоест&nbsp; никога не се гледат собствените грешки, а винаги се търсят оправданията. Мисля, че ако има едно добро взаимодействие, нещата ще изглеждат по много различен начин. А това става чрез други правила. На съдебната система й трябва нов конституционен модел, тъй като досегашният не работи. Трябва промяна на правилата.</p> <p><strong>Какво имате предвид, като казвате нов конституционен модел?&nbsp; </strong></p> <p>Първо, по-малка намеса от страна на другите власти в съдебната система. Отначало смятах, че квотите са удачен вариант, но сега виждам, че не е така.</p> <p><strong>Тоест друг начин на структуриране на ВСС?</strong></p> <p>Да, разбира се, друг начин на структуриране на ВСС. Освен това прокуратурата не трябва да бъде в съдебната система, тя трябва да бъде самостоятелна. Мястото на прокуратурата е в изпълнителната власт, защото тя е държавно обвинение и е нормално да работи заедно с изпълнителната власт. Понастоящем обаче тя е една двойствена структура &ndash; от една страна е към съдебната система, а от друга страна е държавно обвинение. Съдът пък е арбитър, съдът трябва да бъде този независим, отделен от всички страни орган, който взема решенията. Това е. А сега някак в съзнанието на хората тези неща се смесват. Като се каже &bdquo;съд&rdquo;, те разбират и прокуратура, и следствие, и дознание, и всичко, а това не е така. Ако те се разделят, нещата ще си дойдат на мястото и затова е необходим много сериозен обществен дебат и аз съм казвала това неведнъж &ndash; политическите партии трябва да започнат да говорят за тези проблеми. Мисля, че подобна е позицията и на голяма част от колегите съдии. Но нека проблемите се решават с разумен компромис. Аз така се научих да работя в Европейския парламент &ndash; не да ни разделят противоречията, а да ни събира единомислието.</p> <p><strong>Лошото обаче е, че когато тук започнем да говорим за дебат и дискусии, нещата придобиват характера на безнадеждност. Преди няколко седмици Цветан Цветанов заяви публично във връзка с предстоящите президентски избори, че новият президент трябва да помогне за реформирането на съдебната система. Как разбрахте тези негови думи?</strong></p> <p>Откровено казано, не следя всички изказвания на Цветанов. По принцип ролята на президента би могла да бъде и тази, той би могъл да инициира една сериозна дискусия и това би било изключително полезно. Той би могъл да инициира и промяна на целия конституционен модел. Според мен не би трябвало да има Велико народно събрание (ВНС), тоест трябва да се свика ВНС, за да се разпусне, и оттам нататък да се отворят широко прозорците за чист въздух в съдебната система. Защото сега каквото и да започне като дискусия, се казва: &bdquo;Е, да, ама трябва Велико народно събрание&rdquo;. Е, ако го няма това Велико народно събрание, препятствията ще отпаднат. А ВНС може да бъде свикано само с една-единствена точка в дневния ред &ndash; неговото разпускане. Аз предложих това още в края на мандата на предходното Народно събрание. Те трябваше да се разпуснат малко преди приключване на мандата, да вземат решение за свикване на ВНС, то да се разпусне и след това да бъдат проведени вече нови избори, за да се седне сериозно и да се мисли за нова конституция.</p> <p><strong>Звучите като Яне Янев и РЗС. </strong></p> <p>Ако направите справка, ще видите, че съм казвала това много преди да има изобщо партия РЗС. Още през 2006 г., когато направихме първата кръгла маса на сдружение &bdquo;Граждани за европейско развитие на България&rdquo;, един от панелите беше за реформа в съдебната система и там беше заложен този нов конституционен модел.</p> <p><strong>Ще ви върна отново към думите на Цветанов, които аз разбирам така &ndash; щом овладеем и президентската институция, ще имаме още по-големи възможности за влияние и кадруване в съдебната система. Имате ли опасения в това отношение? </strong></p> <p>Вижте, аз съм привърженик на казаното от Монтескьо за разделението на властите. Когато властите са ясно разграничени, те могат да функционират демократично. Ето това видях в европейските институции &ndash; там е намерен балансът между институциите и се разчита на този институционален баланс. Когато в България постигнем нов и ефективен институционален баланс чрез нова конституция, тогава няма да имаме тези проблеми.<strong></strong></p> <p><strong>Притеснява ли ви драстичното нарастване на случаите на полицейско насилие? Наскоро и главният прокурор призна, че делата за полицейско насилие са се увеличили и това е реален проблем.</strong></p> <p>Да, това определно ме притеснява. В никакъв случай не мога да се съглася с полицейския произвол и нахлуването в домовете на хората. Има Закон за закрила на детето &ndash; докога и колко деца трябва да бъдат стресирани, за да се стресне обществото. Преди два дни във Варна се случи поредната полицейска акция с поредното случайно нахлуване в нечий дом. Това е недопустимо. Аз не искам това да се случва в държавата, в която живеят моите деца и внуци.</p> <p><strong>С какво ще се занимавате занапред?</strong></p> <p>Аз изпълних своя морален дълг към съдебната система, сега искам да изпълня своя дълг към родителите си, защото в момента имаме тежък семеен проблем, свързан със здравето на баща ми. След това ще мисля какво ще правя.</p> <p><em><strong>С Душана Здравкова разговаря Димитрина Чернева</strong></em>.</p>