- Автор: Елена Дюлгерова
- 10 Sep 2020
- 64
- 4
„Трябва да отбележа няколко важни неща, свързани с бизнес средата у нас в момента. Първо, ръстът на износа, който миналата година е съществен. Второ, ръстът на всички индекси на Българската фондова борса. Трето, забавеното нарастване на задълженията между предприятията – там също се виждат положителни симптоми. Четвърто, намаляващата лихва по държавните ценни книжа по българския външен дълг и подобрените индикатори за риска, които практически оказват натиск макар за минимално свиване на лихвените проценти или прекратяване на достъпа до кредитиране.“ Това каза в сцелиално интервю за ГЛАСОВЕ зам.-председателят на Българската стопанска камара Димитър Бранков, който коментира и някои от най-важните според него мерки за намаляване на административната тежест и увеличаване на заетостта.
<p> </p>
<p><em><strong>Димитър Бранков е роден през 1958 година. Завършил е Икономическия институт в София през 1982 г. Работил е в „Търговия на едро”, в търговски и квалификационни фирми и в Института за държавно и стопанско управление при МС, като главен асистент. Доктор по икономика в Специализирания научен съвет „Цени, възпроизводство и ефективност” към Икономическия институт на БАН. През 1992г. постъпва на работа в Българската стопанска камара като експерт в направление „Икономически анализи”, впоследствие е назначен за главен директор в БСК, а от м. декември 2008 г., е зам.-председател на БСК. Специализирал е микро- и макроикономика по курс на МIT (1991г., Полша); индустриални отношения и корпоративно управление в NIKKEIREN, Япония (1993г.) и в Международния институт по труда на МОТ, Женева (2001г.); Системи за управление по околна среда по програма на UNEP/ICC в St Catherine’s Colleague, Оксфорд, Великобритания и в Government Institutes, Вашингтон; като водещ одитор на системи за управление на качество и околна среда, курс на AJA Registrars Europe s.r.l., Бристол, Великобритания и други.</strong></em></p>
<p> </p>
<p><strong>– Г-н Бранков, как се отразява на бизнеса управлението на кабинета „Орешарски“?</strong></p>
<p>– Преди всичко вече е елиминиран натискът върху бизнеса – включително по линия на ДДС, на обществените поръчки, данъчните плащания. Възстановяването на ДДС е нещо, което трябва да бъде отбелязано като подобряване в сравнение с предишните условия. Нека припомня, че държавата възстанови на бизнеса 1,055 млрд. лв. ДДС през последните два месеца на 2013 година. През декември 6918 фирми получиха дължимия данък на стойност близо 542 млн. лева. Ускориха се плащанията по обществени поръчки, поетите от правителството ангажименти, които са в процес на разработване по няколкото пакета за намаляване на административната тежест. Респективно – ресорът на г-жа Даниела Бобева. Тя лично води диалог с около 30 браншови камари, с всички национално представени организации, с международните бизнес организации. Във всичките работни групи, подготвящи законопроекти, са представени всички бизнес организации.</p>
<p><strong>– Връщането на ДДС беше отбелязано като много важен момент за подобряване на бизнес климата. Малко повече подробности и коментар?</strong></p>
<p>– В края на миналата година беше възстановен целият дължим ДДС, който е начислен от страна на фирмите, без сумите, по които има действащи ревизии. Сумата е с над 300 млн. лева повече спрямо възстановеното ДДС през декември 2012 г., когато той беше 239 млн. лева. Такова нещо се случва за пръв път в последните години – държавата да издължи всички плащания по ДДС на дружествата и да започне 2014 г. с плащания към бизнеса по този данък, които се дължат на нормалната икономическа логика, а не с изплащане на забавени задължения, които отнемат ликвидност на бизнеса.</p>
<p><strong>– От средите на бизнеса се чуха коментари като „Бизнесът се оттласква от дъното“. Така ли е наистина?</strong></p>
<p>– Наскоро направихме представяне на едно макар и непредставително проучване на бизнес средата, в което има два съществени симптома за положителни очаквания спрямо аналогично проучване от декември 2012 година. Трябва да отбележа няколко важни неща. Първо, ръстът на износа, който миналата година е съществен. Второ, ръстът на всички индекси на Българската фондова борса. Трето, забавеното нарастване на задълженията между предприятията – там също се виждат положителни симптоми. Четвърто, намаляващата лихва по държавните ценни книжа по българския външен дълг и подобрените индикатори за риска, които практически оказват натиск макар за минимално свиване на лихвените проценти или прекратяване на достъпа до кредитиране.</p>
<p>И още нещо ще отбележа: последните отчети на статистиката на бизнес климата също дават известни основания за оптимизъм.</p>
<p>Разбира се, има много пречки и все още негативни тенденции: същественото намаляване на нивата на преките чужди инвестиции миналата година; липсата на положителни индикации по отношение на енергоресурсите – говоря за големите енергийни потребители; липсата на смели стъпки по отношение на т.нар. „кръстосано субсидиране“ – „население-бит“ по отношение на цените на електроенергията.</p>
<p><strong>– За по-несведущите обяснете какво точно означава „кръстосано субсидиране“.</strong></p>
<p>– Кръстосано субсидиране между отделните групи потребители е включването в цените за група потребители на по-голям размер разходи от необходимите за индивидуалното й снабдяване или на по-малък размер разходи от допълнителните разходи, които предизвиква съвместното й снабдяване с останалите групи.</p>
<p><strong>– Искам да вметна тук един въпрос, който стана актуален в неделя. Бойко Борисов заяви, цитирам: „Ако това правителство остане, този бюджет ще го актуализират с нов заем и дълг и 2015 година държавата ще катастрофира и тогава те ще бъдат съучастници в тази катастрофа“. Коментарът ви?</strong></p>
<p>– Вече имаше коментар от финансовия министър г-н Чобанов, който сравнява част от индикаторите. В момента не бих могъл да коментирам точно тези изказвания. Важното е да се види бюджетната макрорамка за следващите три години и макроикономическата рамка. Не бих се закрепил за толкова точни прогнози, каквито прави г-н Борисов. Но на каквито и да са очаквания или негативни тенденции може да се противостои само с добре обмислени и добре обсъдени на експертно ниво реформи, които да се случат в рамките на мандата на това правителство. А и след това – в един по-дълъг период, преди евентуалното влизане на България в ERM II – „чакалнята на Еврозоната“.</p>
<p><strong>– Какви конкретни мерки очаквате от правителството, които да спомогнат за подобряване на бизнес климата?</strong></p>
<p>– Има доста промени, които би трябвало да се случат: предложенията по намаляване на лихвите; по фонда, който беше изграден за финансиране на проекти на общините. Не мога да не визирам пакета мерки, предложени от г-жа Бобева – които са частично реализирани. В отчета на правителството това е отбелязано. Практически това е голяма част от наложените промени в регулациите, които са успели да реализират – те не са чак толкова много, но се надяваме след едно задълбочено обсъждане да бъдат предприети и по-амбициозни мерки.</p>
<p>Част от мерките в социалната сфера по управленската програма на правителството бяха изпълнени – и то на бърз ход. Даже бих казал – преизпълнени.</p>
<p>За да бъда по-конкретен: възстановяването на данък доходи за стопанска дейност, който влезе от началото на тази година и който практически ще бъде реализиран в началото на следващата година. Със ставка от 15% се облагат доходите от стопанска дейност на едноличните търговци. За останалите доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, всички физически лица заплащат 10% данък.</p>
<p><strong>– Може ли да се каже, че вече излизаме от кризата и по какви показатели коментирате това?</strong></p>
<p>– Твърде рано е за категорични изводи в тази посока. Преди това трябва ясно да прецизираме какво разбираме под „криза“. Да, по-скоро излизаме от кризата. Разбира се, на първо място е същественият ръст на брутния вътрешен продукт. За българската икономика „съществен“ означава ръст поне 2% с тенденция за увеличаването му.</p>
<p><strong>– Като страна с ниско икономическо равнище, каквато е България, какъв растеж би трябвало да се счита за нормален?</strong></p>
<p>– В рамките на потенциалния икономически растеж би трябвало да се счита за нормален 3,5–4,5 %. Така че трябва да бъдат постигнати някакъв съществен ръст на БВП (брутния вътрешен продукт( – поне два, два и половина, три процента. Второ, трябва да се има предвид, че това няма да се отрази веднага на пазара на труда. Може да се окаже, че дори и при една растяща икономика на първо време това ще става за сметка на натоварване на свободни производствени мощности за сметка на допълнително натоварване на производителността на труда на вече наличния персонал. Но едва след това, с разкриване на нови работни места чрез допълнителни инвестиции, нещата биха се регулирали.</p>
<p><strong>– Реалистични ли бяха предизборните обещания на управляващите сега за разкриване на 250 000 нови работни места? Както и твърденията им, че по времето на управлението на ГЕРБ 400 000 са останали без работа?</strong></p>
<p>– Бих се въздържал от пряк коментар. Има закриване на работни места, откриване. Това се отразява в прага на заетост. Такива обещания са свързани с радикални реформи. Реформи на регулаторната среда, на трудовото законодателство. Свързани са също така със стартиране на големи инфраструктурни проекти. Това става с оползотворяването на средствата и съответната ефективност на европейските фондове. Говоря за бъдещите оперативни програми. Всички те е лесно да бъдат изброени, но трудно осъществими – не казвам невъзможни. Те изискват политическа воля, изискват консенсус. Политически консенсус на основните политически сили – парламентарни и извънпарламентарни. Изискват експертен консенсус – от страна на сегашните и на бъдещите управляващи.</p>
<p><strong>– Правителството на Борисов и Дянков по какъв начин повлия на бизнеса?</strong></p>
<p>– Там имаше амбициозна тема, която беше поставена. Но тя не беше реалистична. Беше обещано постигане на средноевропейските доходи до юли месец 2013 година. Това може да се види в управленската програма от края на 2009 година – в това число и преработена. Заложеното в нея беше напълно нереалистично, тъй като за такова доближаване до европейските доходи дори при най-добри външни и вътрешни условия – инвестиционни и регулаторни – би могло да се случи през следващите 25–30 години, вероятно. Не по-рано. Това първо. Второ: това, което негативно повлия на бизнес средата и бизнес климата, беше свръхамбициозната цел за незабавно влизане в чакалнята на Еврозоната ERM II. Оттук последва невъзможността на предприятията да се разплащат за предишна задлъжнялост. И така нататък. Това бих споменал като основен фактор.</p>
<p><strong>– В неотдавнашно свое интервю Божидар Данев каза, че на бизнеса са нужни 10–18 месеца, за да се разплатят вземанията и да могат да се активират забавените плащания. Обяснете, моля, какво означава това?</strong></p>
<p>– Става дума за общата задлъжнялост към бизнеса. При разпускания – така да се каже, на разплащанията към бизнеса, ДДС и обществени поръчки, ефектът няма как да се наблюдава веднага – икономиката трябва да „превърти“ в това число най-вече към фиска. Това, което сме забелязали в предишни периоди, е, че необходимо време, за да се появи такъв ефект.</p>
<p><strong>– Новият кодекс на труда и вашите предложения. Сегашният е приет на 1 април 1986 г. при коренно различни индустриални отношения, при коренно различен характер на собственост. Какво е сбърканото в него? Българската стопанска камара заяви своите 28 мерки за намаляване на административната тежест и увеличаване на заетостта. Коментирайте някои от по-важните според вас.</strong></p>
<p>– За да поясня защо предлагаме тези мерки, ще цитирам някои цифри. В България има едно остаряло трудово законодателство. В Европа заетостта на намалено работно време е 19,5%, у нас е 2,4%, защото не се разрешава работа в намалено работно време. На срочен трудов договор в Европа са 14,1%, в България – 4,1%. Защо? Защото не се разрешава по Кодекса на труда. На втори трудов договор в Европа има 3,8% заети, в България – 0,4% заети.</p>
<p>Изключително важно е да паднат ограниченията върху т.нар. агенти за временна работа. Да го кажем така: важно е да се осъществи либерализация на нормативната уредба на агенциите за временна работа (АВР), като отпадне ограничението за дела на работници, наети от АВР, в общия брой наети от приемащото предприятие, ограничението за вида на трудовия договор между осигуряващото временна работа предприятие и наетия работник, ограничението за изпълнение на дейност при условията на първа и втора категория труд.</p>
<p><strong>– Бихте ли обяснили по-разбираемо. Какви са мотивите на БСК да иска това да залегне в новия трудов кодекс? </strong></p>
<p> – Така ще можем да говорим за гъвкав пазар на труда. Това е предпочитан метод за големите чужди компании, които вече са настанени тук, за да проучват българския пазар.</p>
<p>България е сред малкото страни, членки на ЕС, въвели по-високи ограничения към агенциите за временна работа – 30% ограничение за дела на наетите от АВР в приемащото предприятие, ограничения за вида и срочността на трудовия договор, секторни ограничения. Това ни нарежда на последно място в ЕС по дял на наетите от АВР – форма на наемане, предпочитана от чуждите компании и инвеститори. При нас тези ограничения бяха наложени от синдикатите при транспониране на съответната директива – което се случи през 2010 или началото на 2011 година.</p>
<p>Бих отбелязал промените в максималния осигурителен доход – той трябва да падне. Това е препоръка, отправена и от Европейската комисия, и от МВФ. Според тях, а и това са нашите наблюдения – този тип регулация е пречка пред заетостта, тъй като практически оказва натиск върху заплащането на труда. И оттук – върху заетостта, най-вече при неквалифицирания труд. Мерките по отношение на колективното трудово договаряне също са много важни.</p>
<p><strong>– Направи ми впечатление искането ви за регламентиране на правото на работодателите да сключват договори помежду си за временно или постоянно предоставяне на висококвалифицирани специалисти от едно предприятие на друго. Пояснете, моля ви.</strong></p>
<p>– Просто казано – така ще се даде по-голяма възможност фирми да си разменят работници. Една фирма предоставя работници на друга фирма със съответното договаряне. Тоест работникът бива пренаеман. Ефектът е двустранен – той си запазва работата, а работодателят получава квалифицираната работна ръка, която му е нужна. Това, разбира се, става при постигнато взаимно съгласие на работника или служителя и работодателите. Това предложение дава възможност за адаптация на работодателите и наетите в условия на продължаваща икономическа криза и висока безработица.</p>
<p>– <strong>Имате сериозни прения със синдикатите – те възразяват по много от мерките, които предлагате. Дори се заговори за разтуряне на НСТС. Как ще се развият нещата в тази посока?</strong></p>
<p>– Първо, това се предложения, приети от нашия Управителен съвет преди една година – те стоят на сайта на БСК поне от 11 месеца. Те бяха изпратени и на правителството на ГЕРБ, и на служебното правителство; на предишното и на сегашното НС; на Социалното министерство. Така че не става дума за провокации, каквито коментари се чуха. Говорим за предложения. Такива предложения, сходни на нашите или като нашите, има и от други места. Но не е съществено чие е авторството, съществено е да се стигне до консенсус. Смятаме, че всички в НСТС трябва да представят своите предложения за кодекса на труда, осигурителното законодателство и дебатът да се проведе в съответните ресорни комисии на НСТС.</p>
<p><strong>– Срещате ли разбиране у сегашното правителство по отношение на предлаганите от вас мерки?</strong></p>
<p>– Все още не мога да кажа. Трябва да проведем този диалог – да видим какви са отправените предложения. Имам чувството, че голяма част от по-старите предложения вече не са актуални – така че е време всички, които сме около масата на НСТС, да сондираме своите очаквания за промени в законодателството и тогава да правим коментари.</p>
<p><strong>– Ако се стигне до избори 2 в 1 през май, какви ще бъдат последствията за бизнес средата?</strong></p>
<p>– Отварянето на нов прозорец за избори би означавало една по-слабо работеща администрация, една малко по-неглижираща собствените си задължения администрация. Получават се аномалии – сивият сектор се засилва, да не говорим за битовата престъпност. Ние като работодателска организация се нуждаем от бърз ход и реализация на добре обмислени реформи във всички основни сектори. Говоря и за пенсионната система, и за здравеопазването, и за ефективност на публичните финанси, и за секторните политики. Всичко това трябва да се случи в ускорен ход – разбира се, през съответния диалог. Така ще се създаде платформа за влизане на страната в Еврозоната в един обозрим срок.</p>
<p><strong>– Правителството на Орешарски афишира себе си като програмно-експертно. Смятате ли, че за времето от май миналата година досега, то е доказало това?</strong></p>
<p>– Сегашната конфигурация в парламента действително предполага точно такова програмно-експертно правителство – съставено от експерти, които изпълняват конкретна управленска програма, одобрена от парламента.</p>
<p>На всяко правителство се налага да коригира част от взети преди това решения – погрешни; дадени, но неизпълнени. Случващото се сега не е нов феномен – ставало е много пъти. Въпросът е в мярата – доколко правилно се формират приоритетите.</p>
<p>--------------------</p>
<p><strong>Всички</strong> <strong>28 мерки за намаляване на административната тежест и увеличаване на заетостта можете да прочетете в сайта на БСК</strong></p>
