- Автор: Явор Дачков, "Гласове"
- 07 Юни 2024
- 2446
- 10
По отношение на войната в Украйна президентът Румен Радев говори и действа въз основа на здравия разум. Така че допирните точки, които виждаме с позициите на президента за невъвличане на България в конфликт, който не е воден от Европейския съюз или НАТО, са да подкрепяме всяка инициатива, базирана на интересите на българския народ. Това каза пред "Гласове" Димитър Гърдев- кандидат-депутат за Европейския парламент и водач на кандидатите за народни представител от ПП „Има такъв народ“ в 07 МИР Габрово.
Според Гърдев България не трябва да изпраща военнослужещи в Украйна, нито да предоставя летищата си за нанасяне на удари във вътрешността на Русия. При последното покачване на напрежението с изявленията на руската страна, че тя ще нанася удари върху инфраструктурата на държави, от които – да го кажем хипотетично – излитат самолети, нанасящи удари и по международно признатите граници на Русия, съществува огромен изключително опасен потенциал, по който България безусловно трябва да има становище и позиция.
И пак да повторя. От ИТН сме категорично против участието на български военнослужещи в конфликта, както и на предоставянето на територията на страната ни за нанасянето на такива удари в дълбочина, които твърдо ще предизвикат ответен удар. Летищата, от които излитат тези самолети са напълно легитимна цел, за да не могат първо да се върнат там и второ – да не излитат отново.
Личното ми мнение е свързано с моето най-голямо безпокойство, че Европа отсъства от предложенията за спиране на войната. Такива предложения виждаме от Китай, от Турция, ще видим предложенията на Швейцария – държави, които не са членки на ЕС. Което е пълен абсурд!
В Евросъюза някак си се пропуска един от основните механизми, в които сме най-силни – дипломацията, меката сила. Много притеснителна е ескалацията на този конфликт, защото в себе си той съдържа потенциал за много бързо преминаване в тактически ядрен конфликт на територията на Европа. А тактическите средства са някъде от порядъка на 500 и 5500 км – за Европа това реално е стратегическа ядрена война.
Изключително опасен конфликт, изключително динамично развитие на обстановката, пълно ескалиране на военните действия с въвеждането на все повече системи с много по-голяма смъртоносна сила. Така че това е основна критика към ЕС, Европейския парламент, Европейската комисия. Съветът на Европа трябва да излезе с предложение, което наистина да върне мира на континента.
Следвайте "Гласове" в Телеграм и Инстаграм
- Най-важният въпрос в момента е този за Украйна – ескалиращото напрежение между Запада и Русия и поведението на българските евродепутати в новия Европейски парламент. Ще ви питам направо – каква е позицията на „Има такъв народ“ във връзка с участието на България в този конфликт? Имам предвид изпращането на войски, за което говори Макрон, а не Путин – държа да подчертая това; въвличането ни в други операции на агресия на НАТО в руска територия – защото на практика позволяването на Украйна да използва западни оръжия за нападение над Русия е точно това.
- Изключително важен въпрос. Това се вижда в изследването на общественото мнение на европейските избиратели. Едно от последните проучвания на „Евроробарометър“ показва, че тази тема е поставена на първо място от тях – преди дори темата за инфлацията или за земеделската политика. Инстинктивно гражданите на Европа вече разбират, че на територията на Стария континент се води един от най-жестоките и ожесточени военни конфликти след Втората световна война.
Позицията на „Има такъв народ“ ясно се определя от решенията, които сме взимали и срещу които сме се противопоставяли в българския парламент. Тя ще продължи да бъде такава и в Европейския.
България участва във всички инициативи на международно признатите организации, на които е член – решенията на Асамблеята на ООН, решенията на ЕС и решенията на НАТО. Разбира се, в основата си част това са политическа подкрепа и икономическа помощ за Украйна. Но оттук нататък идват и различията. Депутатите от ИТН гласуваха за военно-техническа помощ, но в никакъв случай за военна – има разлика. Военно-техническата помощ включва ремонт на въоръжения и бойна техника, доставка на снаряжения като защитни облекла, медицинска екипировка, леко въоръжение и боеприпаси – но в никакъв случай предаването на тежки системи, абсолютно необходими за българската армия, да запази тя някакви бойни способности. Затова ние категорично гласувахме против изпращането на ракетите S 200, против сме изпращането на S 300, на оперативно-техническите ракети „Точка“, на български самолети, на български танкове. Различията са много ясни и ще продължаваме да отстояваме тази своя позиция.
Във връзка с предложенията на президента Макрон също имаме ясна позиция – българската държава не трябва да бъде въвличана в никакви локални самоинициативи на групите на желаещите, на неосведомените и наивниците. Какво реално стои зад предложението на президента Макрон? Става дума за един експедиционен корпус, воден от Франция, който обаче ще бъде поставен в съвършено различни условия, третирани от член 5 от Договора на НАТО. Член 5 не се разпростира върху никакви операции и войски дори на територията на държави-членки извън територията на съюза. България може да попадне в геополитическия капан да участваме в някаква инициатива, за която нямаме абсолютно никаква надлежна информация. Друго е, когато се обсъжда в Политическия или Военния комитет на НАТО, където можем да видим включително разузнавателна информация, където имаме възможност да наложим вето. Така че ние сме против участието в такива самоволни инициативи извън територията и спектъра на защита на член 5 на НАТО.
- Досега обаче Байдън и НАТО прекрачиха червените линии, които сами си поставяха преди това. Бяхме свидетели как на Асамблеята на НАТО в София се прие декларация, позволяваща на Украйна да използва западни оръжия за поразяване на цели на руска територия. Как ще коментирате това и каква е позицията ви?
- Много важни са детайлите. Първо, това е декларация на Асамблеята, която е по предложение на генералния секретар на НАТО и няма обвързваща сила за нито една държава членка на Алианса. Това не е форумът, не е форматът, в който се вземат подобни решения. Генералният секретар на НАТО е само и единствено генерален секретар – неговата функция е същата като генералния секретар на ООН. Решенията, които се взимат за съюза и където всяка държава-членка на НАТО има равноправен глас, включително с Германия и САЩ, е Срещата на високо ниво, която предстои през юли във Вашингтон.
И тук са важни детайлите. Първо, много държави налагат ограничения върху въоръженията, които предават на други страни – включително дори да няма такъв конфликт. Давам пример веднага с Федерална република Германия, която когато предостави тогавашната си модификация на Леопард А 5 на Турция, наложи директни ограничения, забрана, за използването на тези танкове извън европейската част на Турция – а именно, срещу кюрдите. Всяка държава има такова право. Това са детайлите за България. Това, което ние предоставяме като военно-техническа помощ, не изисква от нас никакво подобно решение. Въоръженията, които сме предали, нямат никакъв радиус на действие, параметър или нещо подобно. Така че за България този въпрос се експонира изцяло и само във вътрешно-политически дебати в настройването на определени части и групи от българското население за постигане на определени политически цели.
- Какво може да направи един депутат или група депутати в Европейския парламент по тези въпроси? Общото мнение е, че те нямат никакво право на глас освен изява в полупразната зала… Какво реално може да се направи и верни ли са тези опасения?
- Най-важният въпрос, с който започнахме и разговора, е за мястото и ролята на Европа и дали Европейският съюз като най-големият съюз на територията на континента може да се справи с основните си функции и задачи.
Европейският парламент изработва обща политика. Имаме обща външна политика. Имаме също така европейска политика за общата европейска отбрана – нарича се „Постоянно структурирано партньорство“ (PESCO). По всяка от политиките Европейският парламент изготвя становища, декларации, доклади. България в лицето на българските европейски депутати участва в това. Ние като партия ще се стремим задължително да участваме в Комисията по външна политика AFFET и Комисията по сигурност и отбрана SEDE, където българските евродепутати могат да бъдат водещи в докладите или сърепортери по най-важния въпрос – дали ЕС ще успее да участва активно със собствена позиция за спиране на войната или абсолютно безучастно ще позволи сриването на Европа в този въоръжен конфликт.
- Засега е очевидно, че Европа следва сляпо това, което ѝ кажат САЩ и НАТО.
- Тук е много важна дискусията за общата европейска отбрана. Тя представлява елемент от Лисабонския договор. Няма смисъл в България да се водят дискусии, защото въпросът отдавана е решен – след като сме приели лисабонския договор, България се е задължила да се съгласи с две неща: европейската валута, когато сме готови и да участва в този механизъм на общата европейска отбрана. До 2016 г. той беше спиран абсолютно целенасочено от Великобритания. След Брекзит през 2017 г. тази клауза беше активирана и започнаха да се организират общите структури, а именно постоянното структурирано партньорство. Беше изработен т. нар. „стратегически компас“, който ни дава възможност да се ориентираме откъде идват заплахите, какви мерки трябва да вземем, за да ги минимализираме и каква структура да изградим, за да бъде тя адекватна на целите и задачите. В това отношение Европейският парламент приема, дава препоръки, и за изработване на директиви, и за регламенти. Но най-важното е, че той участва активно в изработването на бюджета – и тук е поставен въпросът ще бъде ли отделен той за общоевропейската отбрана, ще спомогне ли тя за стратегическата автономност и независимост на Европейския съюз.
Другият вариант е всичко това да бъде оставено в ръцете на НАТО и там водещата държава категорично е Съединените щати. Генералният секретар на Алианса може да е европеец и често е така, но командващият на силите на НАТО задължително е американски генерал – той е напълно съпоставим с длъжността „командващ на американските войски в Европа“, назначава се само от американския президент, отговаря единствено и само пред него. Ето тези въпроси ще бъдат във фокуса на Европейския парламент. Виждаме категоричен сблъсък – желанието на Урсула фон дер Лайен да направи бъдещата Европейска комисия геополитическа комисия. Това среща огромна съпротива, включително от канцлера Шолц. От Шарл Мишел, който директно заяви, че ЕК трябва да бъде независима и обективна, а не да влиза в геополитически самоволни инициативи в трудни и важни моменти за Европа. Ние смятаме, че с това си изявление в България Урсула фон дер Лайен драстично намали шансовете си да бъде бъдещият комисар – ето ролята и на Европейския парламент.
- Какво е вашето лично мнение – трябва ли да се пристъпи незабавно към преговори с Москва за мир или това даване в стил „покер“ от двете страни, което включва и ядрен удар, да продължи?
- Личното ми мнение е свързано с моето най-голямо безпокойство, че Европа отсъства от предложенията за спиране на войната. Такива предложения виждаме от Китай, от Турция, ще видим предложенията на Швейцария – държави, които не са членки на ЕС. Което е пълен абсурд!
Ние някак си се отказваме от основното задължение на съюза за опазване на мира. Естествено, че трябва да имаме собствени предложения за спиране на военните действия и на тази кръвопролитна война. Това не означава, че интересите на Украйна трябва да бъдат предадени. В Евросъюза някак си се пропуска един от основните механизми, в които сме най-силни – дипломацията, меката сила. Много притеснителна е ескалацията на този конфликт, защото в себе си той съдържа потенциал за много бързо преминаване в тактически ядрен конфликт на територията на Европа. А тактическите средства са някъде от порядъка на 500 и 5500 км – за Европа това реално е стратегическа ядрена война.
Изключително опасен конфликт, изключително динамично развитие на обстановката, пълно ескалиране на военните действия с въвеждането на все повече системи с много по-голяма смъртоносна сила. Така че това е основна критика към ЕС, Европейския парламент, Европейската комисия. Съветът на Европа трябва да излезе с предложение, което наистина да върне мира на континента.
- Има ли опасност България да стане мишена на руска атака при ескалация на конфликта?
- Изявленията от руската страна са много обезпокоителни. През Черно море България граничи с конфликта. Не го казвам, за да плаша хората. Но виждаме, че морски мини преминават, откъсват се от загражденията, появяват се на плажовете. Виждаме как се нанасят удари по украински пристанища на Дунава в непосредствена близост до румънския бряг. Виждаме заблудени дронове, които падат на българска територия. Това е изключително обезпокоително.
При последното покачване на напрежението с изявленията на руската страна, че тя ще нанася удари върху инфраструктурата на държави, от които – да го кажем хипотетично – излитат самолети, нанасящи удари и по международно признатите граници на Русия, съществува огромен изключително опасен потенциал, по който България безусловно трябва да има становище и позиция.
И пак да повторя. От ИТН сме категорично против участието на български военнослужещи в конфликта, както и на предоставянето на територията на страната ни за нанасянето на такива удари в дълбочина, които твърдо ще предизвикат ответен удар. Летищата, от които излитат тези самолети са напълно легитимна цел, за да не могат първо да се върнат там и второ – да не излитат отново.
- Вашето мнение за разширяването на Европейския съюз? Трябва ли Украйна да стане негов член?
- За Украйна и Молдова решението е взето от Съвета, както и за предоставянето на статут на страна кандидат-членка за Грузия. Но обърнете внимание на едно много важно условие: когато Украйна е готова. Тук имаме следните въпроси: според Договора на Европейския съюз една държава може да бъде негова членка, когато няма никакви открити военни конфликти със своите съседи. Второ, тя се приема в международно признатите граници – значи това, че Украйна ще се откаже от Крим, ще се откаже от Източна Украйна? Трето – малко хора знаят, но в Европейския договор присъства клауза за отбрана и тя е обща на съюза. Освен това дублира изцяло член 5 на НАТО: когато държава-членка бъде подложена на агресия, когато е под заплаха териториалната ѝ цялост. Все много важни въпроси, които се нуждаят от отговор. Затова подчертаваме условието – когато Украйна е готова.
Друго важно: ако Украйна бъде приета в този ѝ вид, според досегашните действащи правила за разпределение на европейския бюджет тя автоматично получава 1/6 от бюджета на ЕС, получава една от най-голямата група в Европейския парламент, разширяване на европейските депутати, европейски комисари. И тук е кардинален въпросът как ще дойдат парите – ще теглим нов дълг? Това, което е също толкова съществено и за НАТО – предложението на Столтенберг да се отделят по 41 милиарда ежегодна помощ за охрана. Откъде ще дойде бюджетът, по какъв начин ще се формират тези средства? Ами ще се орязват програми, които са жизнено важни за България – България е един от най-големите получатели на европейски средства по кохезионния фонд, който представлява екология, транспорт, регионите. Тези средства ще бъдат пренасочени в други направления. Все много важни за нашите евродепутати въпроси и трябва наистина да имаме единна позиция, защото тук, на нашите географски ширини, Европа е също толкова стойностна, колкото на ширините примерно на Белгия или Нидерландия. Така, че ние влизаме в тази надпревара за Европейския парламент с нагласата да покажем, че основният принцип на ЕС – на солидарност, трябва да бъде прилаган и към България.
- Сбъркахме ли с политиката си към Северна Македония предвид резултатите и на последните избори? Ако да – къде и кога? Трябва ли тя да бъде член на Европейския съюз в този ѝ вид?
- Политиката на България към Република Северна Македония е била – колкото и странно да звучи – една от най-отворените и най-приятелските. Ние първи признахме независимостта на тази страна. Бяхме държавата, която в най-трудния момент, когато беше поставен въпросът за съществуването на Република Македония, ѝ предоставихме директна военна помощ. Винаги сме ги подкрепяли и сме поддържали кандидатурата им за НАТО.
Въпросът е, че Скопие сбърка политиката си – и към София, и към Гърция, и към ЕС като цяло. С последните резултати от изборите там, с избора на тези хора, които говорят абсолютно антибългарски и антиевропейски, Македония си затваря пътя към Европейския съюз. Важно е да се отбележи, че становището на Съвета не е българско – то е на всичките 26 европейски държави. Не България убеждаваше Германия, Италия и Франция, че зачитането на правата на хората, считащи се за българи м Македония, трябва да бъде поставено наравно с всички останали в тяхната конституция – и тези държави възприеха напълно равен европейски подход. Политиците в Скопие също така не отчитат, че с призивите си за денонсиране на Договора за приятелство и добросъседство с България те си затръшват вратата към ЕС, защото без такъв договор няма членство в него. А следващия договор България ще го подпише, когато тя иска и при условия, които ние налагаме. Така че тези въпроси и обвинения – включително на албанския лидер Еди Рама, на когото му отговорих и като международен секретар на партията – са не към България, а към европейските принципи и норми.
Искам да акцентирам върху още нещо много важно. Не се обърна внимание на точка 3, с която Европейският съвет настоява Република Северна Македония да изпълнява предварителното политическо условие за включване на българите като държавотворен народ. Тази точка не е вкарана от България, а от това, че РСМ се намира в процес на мониторинг, на скрининг. И това становище на целия Европейски съвет никой няма да го отмени.
- Ако попаднете в Европейския парламент, за кого ще гласувате като еврокомисар и каква ще бъде позицията на „Има такъв народ“ в политическите семейства?
- Нашата позиция е ясно определена – ще се причислим към такова политическо семейство, което е най-близко до нашите основни цели и задачи като партия. Съвпаденията ни са най-вече с групата на консерваторите и реформаторите, към които и в световен план се причисляваме. Само преди месец аз представлявах партията „Има такъв народ“ на световния конгрес на консерваторите в Будапеща. Там се срещнахме и с американските консерватори, и с консерваторите от Латинска Америка, от Австралия… Това е семейството, което държи на един много важен за нас пункт – запазване на традиционните български ценности и основно на българското семейство. Това са консервативни, преминали през времето и доказали се норми, възприети изцяло от народа ни – не е нещо, измислено от нас.
Ние се противопоставяме категорично на вкарването на идеологията за смяна на пола сред подрастващите, което също е консервативна ценност не само в Европа. Имах среща и с представители на Израел, виждам такова отношение и сред мюсюлманските общности. Всички те си дават ясна сметка, че джендър идеологията нанася удар в самата структура европейското общество. Получават се конфликти вътре в семействата, поставят се условия за юридическа защита на сменили пола си хора. Аз нямам нищо против, когато човек е зрял да взема осмислено решение по тези личностни въпроси, но това последното предложение да получават юридическа помощ малолетни, решили да си сменят пола – извинете, но на тези деца ние не им даваме да си купят кутия цигари, да изпият една бира! Страхувам се да не се превърне това в чисто корупционна схема – казвам го директно! Предоставянето от юридическите кантори възможност такива хора – особено сред малцинствата – да получат обезщетения, ни поставя в изключително рискова група. Затова, когато човек е зрял, когато е имал възможност да направи информиран избор, нека всеки се самоопределя, но ние трябва да защитим децата си, подрастващите – защото най-малкото, от което в момента България има нужда, е вкарването на разломни линии вътре в структурата на обществото ни, на българското семейство и училище.
- Да кажем, че ще държите антиджендър линия, така ли?
- Категорично заявяваме, че няма да допуснем тази идеология да влиза в учебниците и учебните програми на децата. Нека това да бъде свободен избор на зрелите хора.
- Един въпрос като политически наблюдател. Споменахте за среща на консерваторите, които все пак минават под знака на Тръмп. Последното развитие на събитията и неговата присъда не му ли изписаха вежди вместо да му извадят очи? Аз дори заподозрях по-дълбок план на „дълбоката държава“, която е влязла вече в съгласие с Тръмп и ще го изстреля като президент дори да е осъден и да е в затвора – нали така?
- Точно така. Американската конституция налага само три забрани. Тръмп няма абсолютно нищо общо с тях. Разколът в американското общество е достигнал до такива огромни мащаби, че наистина са възможни подобни абсурди. Защото какво имаме? Имаме едно обвинение, което стъпва върху фактология отпреди 30 години, беше изваден през последните месеци от президентската надпревара…
- Да споменем, че става дума за маргинално обвинение, не за углавно престъпление – отношения с проститутки и техните парични измерения.
- Да. И няма как да не стане въпрос защо сега и защо конкретно в изборната надпревара. И другият много важен въпрос – президентът Доналд Тръмп има право на доживотна охрана, тези хора ще лежат с него в килията ли, как се стига до такива абсурди… Също така, му ако бъде наложена ефективна присъда и евентуално бъде избран за президент, как ще изпълнява своите задължения? Може да подаде апелативен иск да излезе от затвора, за да изпълнява функционалностите си като държавен глава. Обаче следва питането каква ще се случи като приключи мандатът му. Пълен абсурд! Затова тези институционални и юридически опити по-скоро наливат още по-голямо нагнетяване и в двете партии, още по-голям разкол в американското общество.
Американските избори са от огромно значение за света и ние ги наблюдаваме с изключителен интерес. Повтарям – като партия ИТН е по-скоро към консервативното семейство дори в световен мащаб, не само когато говорим за европейския парламент.
- Как ще коментирате отказа на Байдън да отиде на срещата в Швейцария заради набиране на средства с Джулия Робъртс и Джордж Клуни, а Зеленски преди това каза, че ако той не присъства там, това ще означава, че аплодира Путин от първия ред? За какво е сигнал това при положение, че тази среща вече се обезмисля с отсъствието на русия и Китай?
- Именно за обезмисляне е сигнал. Не може да се провеждат срещи и конференции за мир, когато една от воюващите страни или не е поканена, или е поставена в условия да откаже. Това не е ефективна среща. Затова е решението на председателят Си да не присъства, затова е и може би решението на президента на САЩ.
Искам да подчертая нещо изключително важно – САЩ и Руската федерация водят собствена политика една към друга, документирана в множество международни договори за сигурността, подписани от единствено и само между Руската федерация и Съединените щати. Има дори такива, които засягат европейската сигурност, но Европа не участва в тях – нито в Договора за ограничаване на ракетите със среден и малък обсег, нито в Договора за противоракетната отбрана, който реално да даде възможност да се изграждат нови системи, създаващи илюзорно усещане за неуязвимост. Отново виждаме колко е важно да вкараме Европа в дневния ред на световната геополитика. Затова подчертах, че САЩ и Русия си водят самостоятелна двустранна политика и конфликта в Украйна те го разгледат през призмата на двустранните си отношения.
- Може ли да се предполага, че тече скрита дипломация извън официалните отношения?
- Разбира се. Такава винаги се е водила. Тези държави имат отговорност за съществуването на планетата Земя. Те имаха възможност да я разрушат шест пъти, сега го ограничиха до два пъти. Никой няма да остави един такъв конфликт с огромен потенциал да се превърне в термоядрена война единствено и само някъде между Харков и Лвов – затова такива срещи се водят. Директорът на руското разузнаване се среща с директора на ЦРУ в Истанбул, всеки от каналите на тайната дипломация са задействани.
Напълно споделям вашето виждане, че този конфликт е толкова важен за планетата. Водят се разговори, ще видим какви ще са резултатите.
- Накрая един вътрешнополитически въпрос. Какво ви е отношението към президента Румен Радев и неговите позиции – особено за Украйна? Питам, защото тези дни особено много зачестиха нападките от „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“, че той повтаря руски опорки – въпреки че аз не видях никакви аргументи за това. И пак да подчертая – идеята за натовски войски в Европа е на президента Макрон.
- Ние нямаме взаимодействие с президента, ние сме отделна политическа сила. Имаме обаче взаимодействие на основата на здравия разум. Това е и мотото, под което провеждаме нашата кампания за национален и европейски парламент – здравият разум. В такива критични моменти той трябва категорично да присъства и ние сме се заели с ангажимента да бъде вкаран и в националния, и в европейския парламент. Така че допирните точки, които виждаме с позициите на президента за невъвличане на България в конфликт, който не е воден от Европейския съюз или НАТО, са да подкрепяме всяка инициатива, базирана на интересите на българския народ.
