Деница Сачева: Здравният министър е виновен за хаоса в здравеопазването

<p>- Отговорността за ценообразуването на лекарствата е в ресора на министъра на здравеопазването. Съответно има Комисия по цени и реимбурсиране под негово ръководство, вземат се референтните цени в осем държави и т.н.</p> <p><strong>- Това означава, че цените на лекарствата са съобразени с тези в други осем държави, които са членки на ЕС.</strong></p> <p>- Да, точно така. В България действат европейски принципи за референтно ценообразуване. Съответно има множество документи, методики, правила за работа на отделните комисии и пр. Така че ценообразуването на лекарствата не може да бъде отговорност само на един човек &ndash; в случая зам.-министърът &ndash; който да определя цените на лекарствата, след като дори не е член на тази комисия. Няма как да се случи това.</p> <p><strong>- Действително ли при ценообразуването в Министерството на здравеопазването се завишават цените на лекарствата, за които плаща държавата?</strong></p> <p>- От една страна, цената се формира като референтна стойност за целите на регистрацията, но от друга страна има и пазар, който я определя конкретно. Тъй като държавата е най-големият купувач на пазара на лекарства, начинът, по който държавата организира средствата, които изразходва за лекарства, влияе върху цените. Тоест от една страна си има методика, по която се определят цените, но от друга страна държавата влияе вече върху реалните пазарни цени чрез начина на организация на средствата. Например преминаването към това 83 болници да могат сами да си правят търгове за доставки на лекарства неминуемо доведе до завишаване на цените, защото фармацевтичните компании предлагат цените на лекарствата на едни нива, когато има по-голям обем за централизизирани доставки, и на съвсем друга цена, когато има по-малък обем. Естествено, когато 83 болници правят търгове, това означава автоматично, че имаме 83 пъти наслагване на административни разходи по всичките тези търгове. Това са все такива техники, чрез които в крайна сметка цените на лекарствата се увеличават. Да не говорим, че България е страната, в която ставката на ДДС върху лекарствата е най-висока. Тоест от всички средства, които се харчат за лекарства в България, вие трябва автоматично да смъкнете 20%, защото тези 20% са просто ДДС, което образно казано преминава от единия в другия джоб на държавата.</p> <p><strong>- Тоест практиката болниците сами да правят търговете за лекарства води до увеличаване на цените на лекарствата?</strong></p> <p>- Да, разбира се. Това не е добра практика, защото реално погледнато, децентрализацията на централните доставки предизвиква хаос и административен колапс, тъй като всяка една от тези болници трябва да организира и планира сама търговете. Част от тези болници не са в състояние да направят това, защото нямат административен капацитет. От друга страна разбирате, че, когато се поръчват например десет хиляди единици, цената, която предлагат производителят или дистрибуторът, е една, а когато се поръчват само двеста единици, естествено цената се увеличава. Има дори примери с различни лекарства, на които поради тази причина цените са се увеличили с 350 %.</p> <p><strong>- Кога беше въведена тази практика болниците сами да си правят търговете?</strong></p> <p>- Тя беше въведена миналата година от Министерството на здравеопзването.</p> <p><strong>- С какви аргументи &ndash; поради чисто идеалистични причини, свързани с децентрализацията и възможността болниците да се развиват самостоятелно, или със съвсем друг тип мотиви?</strong></p> <p>- Голяма част от тези болници имат много големи дългове към фармацевтичните компании, така че може да се направи обобщение, че определени фармацевтични компании се облагодетелстват от това, защото на тях им е много по-лесно да преговарят с болници, които им дължат пари, отколкото със здравното министерство.</p> <p><strong>- Тоест тази промяна е в техен интерес?</strong></p> <p>- По принцип да, но тя не е в интерес на хората, не е в интерес на директорите на тези лечебни заведения и категорично не е в интерес на нашите пари, защото е очевидно, че част от лекарствата &ndash; особено такива, които се използват често за лечение в системата &ndash; имат до 350% увеличение.</p> <p><strong>- Сега на прицел е една от фармацевтичните компании &ndash; &bdquo;Софарма&rdquo;, за която се твърди, че държи 70 % от държавните поръчки. Така ли е наистина?</strong></p> <p>- Да, така се твърди, но аз нямам конкретни данни, защото съдържателната информация в здравеопазването е голяма тайна. Няма отчет на Министерството на здравеопазването или пък публичен отчет за разходите на Здравната каса за лекарствата по болници и по компании. Няма такова нещо. Така че в момента има просто догадки и спекулации по темата. Но да, така се твърди, пък и самата компания &bdquo;Софарма&rdquo; декларира в свои собствени финансови отчети перманентен ръст на продажбите.</p> <p><strong>- Вече заявихте, че според вас е по-логично да си отиде здравният министър, защото така и не получихме яснота как точно са раздадени от него 5-те млн. лв. бонуси в здравното министерство. Освен това не сме видели отчет за едни 340 млн. лв., с които пък НЗОК е субсидирала здравното министерство през миналата година. Всъщност обяснете ни за какъв тип субсидия става дума.</strong></p> <p>- Това е субсидия, която е заложена за втора поредна година в Закона за бюджета на НЗОК.</p> <p><strong>- За какво се дава тази субсидия?</strong></p> <p>- Нямам представа, но още миналата година, когато това се появи, започнахме да задаваме въпроси за какво ще се изразходват тези пари и какво ще се случи с тях. Така или иначе, не получихме адекватен отговор на тези въпроси. Доколкото разбрах от интервюто на Нели Нешева тази сутрин по bTV, в Здравната каса също нямат информация за какво се изразходват тези пари. Миналата година касата е превела 340 млн. лв. За тази година от бюджета на НЗОК е предвидено касата да преведе 100 млн. лв. за т. нар. субсидиуя за Министерството на здравеопазването. Не е ясно за какво отиват тези пари и не е ясно как са разпределени. Тези пари практически може да са отишли за всякакви неща &ndash; те може да са отишли и за капиталови разходи в болниците, и за медицински дейности, а защо не и за лекарства. Никой не знае това.</p> <p><strong>- Нека да се опитаме да изясним за какви битки зад кулисите става дума. От една страна, една медийна група &ndash; на Цветан Василев и Делян Пеевски, излиза с информацията, че &bdquo;Софарма&rdquo; държи голяма част от държавните поръчки за лекарства и завишава цените на медикаментите, които продава у нас, така че те са тройно по-скъпи, отколкото цените на лекарствата, които същата компания продава в съседни държави като Сърбия и Турция например. Същевременно друга медийна група &ndash; на Любомир Павлов и Огнян Донев, който пък е директор на &bdquo;Софарма&rdquo;, твърди, че болниците, част от които се обявиха в защита на подалата оставка Нели Нешева, са купени от нея с по-високи бюджети за тази година. Нека се опитаме да хвърлим светлина върху този конфликт.</strong></p> <p>- Много е трудно човек да хвърли светлина в хаоса. Това, което със сигурност може да се каже, е, че случващото се днес е следствие от много и разнопосочни конфликти, които в крайна сметка доведоха до тези резултати. Действително е факт, че има война между притежателите на група медии, от една страна, и притежателите на група медии, от друга страна. Това е факт и той е очеваден.</p> <p><strong>- От едната страна са медиите на Любомир Павлов и Огнян Донев, а от другата страна &ndash;&nbsp;медиите на Цветан Василев и Делян Пеевски.</strong></p> <p>- Това е разделителната линия, която се вижда в момента. Трябва да подчертаем обаче, че към медиите на Делян Пеевски се присъединяват и други издания, които поне на пръв поглед нямат пряка връзка с него като собственост. Това е така, защото е очевидно, че проблемът със здравеопазването и с лекарствата наистина има много сериозен обществен отклик извън икономическите и медийните интереси. Аз не мога да коментирам в детайли дали тези две групи в крайна сметка доведоха до оставките на тези две дами, защото не знам всички детайли и подробности. Факт е обаче, че от една страна, всичко започна с една атака срещу Нели Нешева, свързана с разпределянето на тези допълнителни средства. Същевременно от другата страна започна атака за лекарствената политика и в един момент си отидоха и Нели Нешева, и Гергана Павлова. Истинският конфликт, истинският проблем обаче е свързан с липсата на прозрачност в здравеопазването, с това, че не е ясно за какво се харчат парите, какви и чии са икономическите интереси в здравеопазването и дали тези икономически интереси в крайна сметка нарушават гражданските ни права. Никой не говори по тези въпроси в детайли и в дълбочина, а именно това е важното.</p> <p><strong>- Тоест нещата изглеждат така &ndash; воюват две групировки и всяка от тях получава някакъв бонус, ако изполваме тази актуална дума, защото от една страна, си отива шефката на Здравната каса, за която се твърди, че искала да внесе по-голяма прозрачност в лекарствената политика, а от друга страна, си отива зам.-министърката, за която се твърди, че е свързана със &bdquo;Софарма&rdquo;?</strong></p> <p>- Моето мнение е, че е много повърхностно по отношение на тази конкретна битка да твърдим, че едната групировка е спечелила една глава, а пък другата групировка е спечелила друга глава. Няма данни, които да свързват Нели Нешева с Цветан Василев или Делян Пеевски. От друга страна, предстоеше Гергана Павлова да бъде изслушана в парламента в деня, в който премиерът я уволни по собствено усмотрение. Ние така и не сме чули гледната точка на Гергана Павлова и не знаем какво искаше да ни каже тя. Така че лично аз не смятам, че това е начин да бъдат удовлетворени и решени този тип конфликти, които определено се водят на територията на медиите, но не са ангажирани със свободата на словото, а са чисто икономически конфликти. Четох някъде, че едва ли не премиерът решил въпроса по соломоновски. Не е така. Според мен няма такова нещо.</p> <p><strong>- Как ще коментирате в такъв случай действията на премиера в тази ситуация, ако така или иначе твърдим, че има конфликт на икономически интереси?</strong></p> <p>- Мисля, че Бойко Борисов е изключително чувствителен към общественото мнение и всеки път, когато се нагнети някакво напрежение, той счита, че някой трябва да стане курбан, ако мога да направя аналогия с неговия съвет към лекарите да направят курбан в здравеопазването. С курбани не може да се оправи здравеопазването, нито ако някой стане курбан, това ще оправи проблемите с управлението на системата. Мисля, че наистина Борисов в случая действаше много емоционално. Не знам какви са неговите мотиви, но след като избухна конфликтът с бонусите, Нели Нешева излезе и направи една емоцианална пресконференция, в която наистина се държа в стил <em><strong>на партията вярност, на народа чиста вода</strong></em>, и той веднага каза: &bdquo;Окей, махаме Нели Нешева&rdquo;. В следващия момент започна масирана медийна атака срещу личността на Гергана Павлова без, пак казвам, тя да е имала възможност да се защити, тъй като аз не съм видяла нейната гледна точка по този случай, и Борисов казва: &bdquo;Добре, Гергана Павлова си отива&rdquo;. А всъщност кой е отговорен за всички тези неща? Пак казвам, здравният министър е човекът, който е отговорен за здравната политика.</p> <p><strong>- Казвате го и това звучи съвсем логично, но здравният министър си остава на поста, макар въпросите към него да стоят все още без отговори. Нещо повече, Константинов твръди, че оставката на Гергана Павлова е правилна, но не става ясно защо не е взел мерки в тази посока, след като мисли така.</strong></p> <p>- Не знам дали ви прави впечатление, но всеки път, когато има проблем, здравният министър казва, че той не е знаел за това, че не бил информиран или че бил информиран в последния момент. Спомнете си за подготвяната наредба за това да връщаме лекарства в аптеката, от която сме ги закупили, срещу касова бележка. Информацията беше излязла в публичното пространство, пък той каза, че не бил виждал наредбата. Спомнете си търга за циклотрона в Александровска болница, когато той каза, че не бил запознат с документацията и пр. Този човек постоянно показва, че не е запознат със системата, която управлява, че не е запознат с хората, които управлява и не е запознат с институциите и процесите в системата. Когато има някакви проблеми, той не може да предложи адекватен законодателен отговор, тъй като в крайна сметка това е неговата роля. Аз не мога да разбера защо един човек, който е толкова незапознат, продължава да определя решенията в един сектор, който е изключително чувствителен. Става дума за сектор, който засяга всички седем милиона и половина български граждани и над стоте хиляди души, които са заети в него като работещи.</p> <p><strong>- Ще ви помоля да коментирате и практиката да се насърчава изключително събирането на глоби, тоест санкциониращият подход към системата и работещите в нея.</strong></p> <p>- Мога да говоря с цифри &ndash; от 2 млрд. и 600 млн. лв. в бюджета на НЗОК за 2011 г. като приходи от глоби са заложени 12 млн. лв. За 2012 г. за същия бюджет като приходи &ndash; пак 2 млрд. и 600 млн. лв. &ndash; са заложени приходи от глоби на стойност 13,5 млн. лв., тоест имаме ръст от 12,5 % на заложените приходи от глоби. Според мен това е огромен абсурд. Не можеш да прогнозираш, че задължително лекарите с всяка година ще лъжат повече и ти ще ги глобяваш повече, това е просто житейски абсурдно и на всичкото отгоре е изключително неморално. Нормално е приходите от глоби да се планират, защото иначе биха се формирали черни каси, но е абсолютно ненормално всяка година приходите от глоби да се предвиждат със завишен процент. Все едно, че си казваме: &bdquo;Всяка година си увеличаваме процента на лъжа и измама помежду си&rdquo;. И още нещо, не може тези приходи от глоби да бъдат едва ли не показател, който задължително трябва да се постигне. Да, могат да се планират например 10 млн. лв. за глоби, но ако се съберат 5 или 3 млн. лв. какво следва. Не можеш да искаш задължително да имаш приход от глоба, защото това означава задължителен държавен рекет, задължително да се мародерстват болници и лекари, за да се съберат тези глоби. Още по-абсурдното е, че в Закона за здравното осигуряване има текст, според който, забележете, 25 % от събраните глоби могат да бъдат разпределяни като средства за допълнително материално стимулиране, което априори означава, че се стимулират държавните служители да ходят и да намират някакви проблеми на лекарите, дори и когато те не съществуват, защото всъщност така си изкарват бонусите. Това е абсурдно и неморално и изкривява ценностната система. В закона действително се задават възможности да се управлява системата не чрез стимули, а чрез санкции. Не съм видяла някъде някой да каже например: &bdquo;В еди коя си болница са излекувани най-голям брой болни и ние ще дадем повече пари на тази болница&rdquo;. Не съм чула да има такъв тип стимулиране на качеството, не съм чула да се каже например, че в болница, която лекува по-добре, ще има повече пари. Не, напротив, имаме едни делегирани бюджети, които се дават общо взето на калпак и на принципа кой има по-големи връзки с хората, които управляват здравеопазването. Държа да подчертая, че от години принципът <em><strong>парите следват пациента</strong></em> не е валиден. Парите в зравеопазването в момента следват връзките и контактите. Който има повече връзки и контакти и е по-добре поставен пред управляващите, съответно той получава повече пари. Също така е абсолютна лъжа, че здравеопазването се финансира по клинични пътеки. Болничната система се <em><strong>отчита</strong></em> по клинични пътеки, но се <em><strong>финансира</strong></em> по прогнозни бюджети, което означава, че се дават пари на болница накуп, разпределени по месеци, а не по клинични пътеки и не по брой лекувани хора. Така че виждате за каква голяма некомпетенност говорим &ndash; здравният министър продължава да ни обяснява, че променя клиничните пътеки, при положение че в последните години те дори не са инструмент за финансиране и според закона, и според практиката.</p> <p><em>Деница Сачева е родена&nbsp; в София през 1973 г. Тя е един от първите служители на НЗОК, а впоследствие и началник на кабинета на министъра на здравеопазването в правителството на ОДС д-р Илко Семерджиев. Работила е по международни проекти в областта на социалното и здравно осигуряване и политика, финансирани от Европейската комисия, Световната банка, Американската агенция за международно развитие и Института "Отворено общество". В момента е председател на Международния институт по здравеопазване и здравно осигуряване, който е издател на здравнополитическия портал <a title="http://www.zdrave.net/" href="http://www.zdrave.net/">www.zdrave.net.</a></em></p>