ДДТ за пръв път в България. Интервю на ГЛАСОВЕ с Юрий Шевчук

ДДТ за пръв път в България. Интервю на ГЛАСОВЕ с Юрий Шевчук
Група ДДТ е създадена през 1980 г. в столицата на Башкирска АССР – гр. Уфа, като неин лидер е Юрий Шевчук. Групата придобива известност с първата си песен – антивоенната „Не стреляй!”, провокирана от включването на СССР във войната в Афганистан.  В първите години от съществуването си групата, както и всички съветски рок групи от този период, води полунелегален начин на живот, изнася концерти под чужди имена, записва албуми тайно и ги разпространява от ръка на ръка. През 1985 г. социалистическата власт взима групата „под наблюдение” – музикантите са изключени от комсомола, привиквани са в местното поделение на КГБ, Шевчук е уволнен от работа.
<p><em><strong>Принуден да напусне гр. Уфа, Шевчук две години обикаля страната, като накрая през 1986 г. се установява в Ленинград и събира нов състав на групата. През следващите години ДДТ постепенно се превръщат в най-популярната и влиятелна група в СССР и Русия. </strong></em></p> <p><em><strong>Активната гражданска позиция не е само сценичен образ за Юрий Шевчук. През 1995 г. той изнася концерти в Грозни и пред руските войници, и пред жителите на града; през 1999 г. пее по мостовете в Белград; през 2009 г. посещава Схинвали. От 2008 г. е активен участник в &bdquo;Марша на несъгласните&rdquo;, участвал е в кампании за защита на архитектурното наследство на Петербург и Москва.<br /></strong></em></p> <p><em><strong>На 10.10.2010 г. в интернет стартира подписка за издигането на Юрий Шевчук за кандидат в предстоящите през 2012 г. президентски избори в Русия.&nbsp; Представеното по-долу интервю е направено дни преди първия концерт на ДДТ в България, който ще се състои на 24 октомври от 20 ч. в зала &bdquo;Универсиада&rdquo;.</strong></em><span style="text-decoration: underline;"><br /><br />Интревю на Боян ЙОЦОВ с </span><span style="text-decoration: underline;">Юрий ШЕВЧУК&nbsp; </span><em><strong><br /></strong></em></p> <p><strong><br />През тази година ДДТ отбелязва своята 30-годишнина. Как започна всичко?</strong></p> <p>Аз не съм привърженик на шумните юбилеи. Сега просто работим над новия си албум. Няма да можем да го представим в България, защото още е суров. В България ще изпълним разни песни &ndash; и съвършено нови, които сега се записват в студиото, и разбира се, ще изпеем някои от по-старите песни. С една дума, програмата ще бъде разнообразна, ще представим ДДТ в България, както се казва, в цялата прелест на групата.</p> <p><strong>ДДТ не е ли прекалено силна отрова, която освен вредителите унищожава и всичко живо наоколо?</strong></p> <p>Ето с тази отрова &ndash; вътре в нас и около нас &ndash; се борим. Името на групата беше измислено много отдавна, то се роди в началото на 80-те години. ДДТ навява ужасни асоциации. Тази отрова, това зло и в хората го има. Защото всички ние се състоим от добро и зло, а злото в нас трябва да се потиска, нали така? Затова и името ни е такова, за да ни напомня за нашия път.</p> <p><strong>Във вашата музика се преплитат различни стилове. Това не е ли самоцелна еклектика?</strong></p> <p>Да, по някакъв начин нашето творчество е еклектично, но все пак е достатъчно стройно. За нас няма коловози, разбирате ли, няма тесни пътеки. Някои свирят в определен стил, а за нас творчеството е широко поле, на което расте всичко &ndash; и трева, и дървета, и над всичко свети слънце. На мен винаги са ми харесвали музиканти, които гледат по-нашироко, а не закованите в рамките на някакъв определен стил. През 80-те години ние започнахме с ритъм-енд-блус, след това имаше различни експерименти и с джаза, и с фолклора, и с тежкия рок. Свирили сме и със симфонични оркестри. Тоест това е нормално, подобно движение &ndash; постмодернизъм &ndash; се развива по цял свят.</p> <p><strong>От какво е породен вашият интерес към фолклора и смятате ли възможно смесването му с рока?</strong></p> <p>Разбира се. Народната музика е сърцето на нацията, сърцето на културата, тя е нейната основа. Тя е толкова чиста, толкова интересна, че е способна да си сътрудничи с всяка музикална форма. Аз говоря за истинската народна музика, за дълбокото средновековно народно творчество. Псевдонародната култура, каквато сега има прекалено много, основно по ресторантите &ndash; е сякаш народна, а всъщност непонятно какво: няма я онази болка, онази душа, а само външни признаци. Това, разбира се, е попса &ndash; чалга. А ако възприемате народното творчество в дълбочина, то всичко ще се получи, и с рока ще се съчетае. Тоест в това има живот. В рок музиката също има много от зората на човечеството, от езичеството. Тя е агресивна, мощна, динамична&hellip; Африкански барабани, хорови песнопения на нашите предци около огъня при подялбата на улова&hellip; Всичко това са неща, които не трябва да забравяме, това е част от нашата човешка култура.</p> <p><strong>А какво можете да кажете за съвременната руска поп култура?</strong></p> <p>Аз не разбирам поп културата и нищо не мога да кажа за нея. Е, тя се опитва някак си да заработи пари. Поп културата поставя като основна тема потреблението, тя го проповядва. Консумирай! Имай превъзходна кола, превъзходен секс, превъзходен дом, остров, градина&hellip; Живей като в картина от лъскаво списание и ще си щастлив. Някакви си външни, лекомислени неща поп културата нарича основа на основите. А тези неща нищо не значат. Разбира се, ние всички искаме да живеем добре, но тези неща не са най-важното за човек. Да смяташ потреблението за смисъл на човешкия живот значи да унижаваш достойнството му. Човекът е много по-сложен, по-интересен. Ние сме Божи образ и подобие. А рок музиката те кара да се замисляш: кой си ти, какво си ти, как живееш? Обичаш ли, човек ли си? Рок музиката е способна да удържа сериозните теми. Аз винаги съм казвал, че поп музиката поставя въпроса &bdquo;Да спиш или да не спиш?&rdquo;, а рок музиката &ndash; &bdquo;Да бъдеш или да не бъдеш?&rdquo;.</p> <p><strong>В парите ли е проблемът?</strong></p> <p>Не смятам парите за зло. Парите са като писмата &ndash; получаваш писмо, изпращаш писмо&hellip; Това е нормално, това е начин за общуване между хората. Друг въпрос е, ако човек започва да мисли само за себе си и парите престанат да му миришат, тогава той започва да прави грешки. Започва да заработва, правейки зло, унижавайки достойнството не само на личността, но и на цели нации, започва да краде. Това, разбира се, е ужасно, това е голям грях.</p> <p><strong>Доколко според вас съвпадат понятията Русия и СССР?</strong></p> <p>Прекалено много &bdquo;минало&rdquo; има сега в Русия. Има и бъдеще. Във времето, в което сега живеем, работим, обичаме, ненавиждаме, от СССР има твърде много. И същевременно &ndash; аз виждам &ndash; се ражда съвършено нова, такава светла, интересна Русия. Виждам това в очите на младежите. Сега в Русия има всичко: и минало, и бъдеще. Мисля, че и в България е така. Много хора живеят с миналото, с носталгия по СССР, но много други се вглеждат в бъдещето и избират него. Искат да живеят по друг начин.</p> <p><strong>Какво мислите за сегашното състояние на Русия?</strong></p> <p>Русия е на кръстопът. Или ще рухнем в тоталитарното минало, или ще тръгнем в посока на светлото демократично бъдеще. Ние стоим на кръстопът и ни брулят ветрове от всички посоки.</p> <p><strong>Какво се промени в Русия за изминалите 20 години и какво не се промени, въпреки че трябваше?</strong></p> <p>Много се промени, в XXI век сме вече. През миналия век не всички имаха мобилни телефони, интернет. В този смисъл много се промени, но вътрешната същност на човека е неизменна. Ако говорим за страната, то сега, след тези години перестройки, революции малко по малко се оживява полемиката. Хората започват да четат история, да се замислят и да разсъждават за това накъде да вървят. По-рано всичко се случваше бурно, чувствено: &bdquo;Свобода! Ура!&rdquo;, след това тази свобода се превърна в нищета за едни и богатство за други, започнаха локални войни, борба на амбиции и така нататък. Тоест нашият човек не излезе от вътрешното робство, той не знаеше какво да прави със свободата си. И ето сега, струва ми се, започва някакъв нормален разговор: нужна ли ни е свободата, какво е робството, къде е границата между робството и патриотизма, какво е демокрацията сама по себе си и каква изобщо може да бъде? Разбира се, една част от Русия харесва миналото, тя просто жадува Путин да е вечен, да се съхрани тежката система. Те се мотивират с това, че Русия е огромна държава и демокрацията няма да успее да я предпази от разпад. Много хора не са готови за демокрацията, не са готови да бъдат равни пред закона. Има брожение сред хората, брожение на идеи, мисли, надежди. Сега в Русия е много интересно: води се борба между реакцията и някакво светло бъдеще на Триумфалния площад в Москва, борба за равенство, за налагане на законите&hellip; Води се борба на всички нива. Времето е много интересно.</p> <p><strong>Активната ви гражданска позиция свързана ли е с конкретна политика или политическа сила?</strong></p> <p>Моята гражданска позиция затова е гражданска, защото аз не членувам в никаква политическа партия, не съм свързан с никакви политически лидери и не влизам в никакви коалиции. Нашата група &ndash; граждани на своята страна, изразяваме мнението си като художници, музиканти и просто като хора, живеещи в Русия. Политиката е много трудна работа, много сложна и в нея аз не съм професионалист. Никога не съм се занимавал с политика, никога не съм членувал в партия. Ние сме просто граждани, на нас просто ни се иска в Русия всичко да е прекрасно и всички, например българи, да я обичат и уважават така, както ние уважаваме и обичаме българите.</p> <p><strong>Какви бяха отношенията на ДДТ със старата власт и какви са с новата?</strong></p> <p>Със старата власт бяха лоши и с новата са лоши.</p> <p><strong>Ще издигнете ли кандидатурата си на предстоящите след година и половина президентски избори?</strong></p> <p>Не, няма да издигам кандидатурата си. Русия още не е готова за моето президентство. Моята програма за всички ще бъде твърде голям шок, хората още не са готови за това.</p> <p><strong>Новият живот настъпва ли автоматично с началото на новия век? </strong></p> <p>Не, не настъпва. А и всичко зависи от това какво разбираме под &bdquo;нов живот&rdquo;. За мен &bdquo;нов&rdquo; е синоним на светъл живот. И тази светлина никога не ни се дава даром. Свободата не се дава даром. Не може, лежейки на дивана, изведнъж да получиш от правителството свобода. Жаждата за светлина, за добро, за някаква по-добра участ изисква да се бориш за тях, да жертваш нещо. Много е важно да се разбере, че никой нищо няма да ти поднесе на тепсия със син кант. У нас много хора още не разбират това нещо.</p>

Коментари

  • Пенчо

    24 Окт 2010 1:04ч.

    Юрий Шевчук е част от онази Русия,кояго обичаме. Канете по-често у нас такива като него.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Митко

    24 Окт 2010 1:45ч.

    И аз като Пенчо. Писна ми от любэта.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Cliff Burton

    24 Окт 2010 18:15ч.

    Вие добре ли сте. Мужици свирят рок. Гротеска.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Мартина

    25 Окт 2010 17:19ч.

    А на мен ми писна от 4алга и западна простащина и макар да не съм от поколението, което познава &quot;онази Русия&quot;, се радвам на такива стойностни срещи! Канете!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи