Автор: Зорница Илиева, „Поглед.инфо“
Дарина Григорова: Ако войната в Украйна ескалира, България може да се превърне в мишена (първа част)
Опитът за покушение срещу Фицо и инцидентът, довел до смъртта на иранския президент, са намеци към Путин и Си Дзинпин, защото се елиминират техни съюзници. Това означава обаче, че тази връзка между Русия и Китай твърде е силна, за да се стигне до такива крайни методи. Те могат да забавят, но не могат да спрат. Защото далеч съм от мисълта, че Китай няма да следва своите интереси, дори ако се форсират отношенията спрямо него, твърде голяма сила е вече. А е заедно с Русия и с нейния военен потенциал. Китай има огромен икономически, финансов, човешки потенциал, но Русия има военен и то доста добре развит, както се разбра тези „перални“, от които се взимат чипове, се оказаха много изобретателни. В този съюз военният потенциал на Русия и икономическият на Китай ще преодолее всякакви крайни действия, които тепърва ще наблюдаваме. Започва зачистването на терена, вече я няма тази драматургия в стил „цветни революции“ или нещо подобно, започва да се действа с твърда сила. Това каза пред Зорница Илиева, "Поглед. инфо" проф. Дарина Григорова.
– Отново сме заедно, уважаеми зрители, във втората част на предаването на „Поглед.инфо“, Зорница Илиева заедно с нашия гост проф. Дарина Григорова. В първата част ние, освен че се представи книгата на ген. Стоимен Стоименов „Ескалация на войната в Украйна – България на Кръстопът“, отново подчертавам, ценно четиво не само за редовите хора, а и за политици и експерти в областта на външната политика и военното дело, се спряхме на събитията, които са в Украйна, отношенията с Русия, САЩ, но мисля, че едно от събитията, на които може би не се обърна толкова голямо внимание у нас заради изборите, предполагам, беше посещението на президента Путин в Пекин, и то първото след започването на петия му мандат и специално разговорите със Си Дзинпин. На Запад, поне до където стигнах като информация в основните медии, се отбелязва коренна промяна в изказа на президента на Китай Си Дзинпин при тези срещи.
Какво мислите, какво са си казали Путин и Си Дзинпин в тези разговори тет-а-тет, които продължават обикновено с часове? Стиковат само или разменят информация или пренареждат наистина света по начин, по който на Запад няма как да им се хареса?
– Няма как да предполагаме дори какво са си казали, но самият факт, че е именно първото посещение, а това означава доверие към съответната държава, и начинът, по който го посрещнаха, като самодържец всерусийски. Ако сравним и начинът, по който посрещат европейски лидери в Китай, може само чисто визуално да се разбере какъв е рангът на Путин сред партньорите за Китай, и да речем ЕС. Това означава, че наистина Китай в някаква форма е тил за Русия в тази ситуация. Дали Русия е тил за Китай? Възможно е, по-скоро пожелателно. Но този съюз е трайната ориентация на Русия на изток и той не е свързан само с Китай, а и с Индия и с цялата конфигурация БРИКС.
Дори да има натиск върху някой от членовете на тази важна интеграционна схема, самият руско-китайски съюз вече е много мощен. И да, Китай признава украинските граници от 1991 г., не се намесва словесно проруски, но и не проявява никаква антируска позиция, напротив. Разбира се, от това печели Китай повече сега, и не само за руски ресурси става дума, но и за технологии, за много неща, за които ние няма как да предположим какви са.
Но този съюз е разумният вектор в съвременните международни отношения и той е, може би, шансът да се преодолее тази турбулентност в момента, която е създадена от психически неуравновесените европейски лидери, защото поведението им не е логично. То е до такава степен идеологизирано, че вече е на границата с нормалното, така че този разумен вектор е стабилна точка в международните отношения и от тази гледна точка за нас е положителен.
Това, че при нас не са обърнали внимание, то е толкова голямо това събитие, че не могат да го зърнат, за това трябва да има малко по-голям кръгозор. Това, външно поне, беше много впечатляващо, докато Китай е държава, която държи на протокола и там всеки жест е осмислен и има смисъл.
– Думите бяха много прецизирани, но наистина са прави на Запад, когато казват, че Си Дзинпин този път бил по-открит, по-остър, по-твърд в изказа си. Може би е подразнен от последните противоречия, които има в търговско-икономическите отношения със САЩ. Това е наляло масло в огъня, както обичаме да казваме, и съответно, има обратни реакции от страна на Китай.
Много ми е интересно, как ще реагира според Вас Китай, тъй като забелязваме събитията в Близкия Изток. Тази война, която е в Газа. Сега смъртта на иранския президент Раиси, а имаше атентати срещу Салман, престолонаследника в Саудитска Арабия и опитът да бъде върната отново под егидата на САЩ тази наистина мощна персийска държава. Целта, в крайна сметка, на всички тези действия, е прекъсване на тези потоци, канали, които Китай изгражда не само Пътя на коприната, които да мине към Европа, но и към Персийския залив, през Йемен, бази, които има изградени там, в Африка. Навсякъде да се стопират тези канали, които изгражда Китай. Тук вече се абстрахирам от отношенията ни с Русия, това е самостоятелна политика, все пак на Китай, може би със съдействието на Русия в дадени места, разбира се, което се стикова явно.
Мислите ли, че Китай ще намери съответен отговор на реакция на това, защото виждаме в момента, тя успя да нормализира отношенията Техеран – Риад, но ето в момента с всички тези събития, които стават в Иран и с това мощно привличане – Съливан, Блинкен, всички отиват един след друг, бързат, на ЦРУ шефа, в Риад. Това вече говори за търсене на отделяне на тези стари съюзници, които са избрали друг път и вече са членки на БРИКС. Мислите ли, че Китай ще намери начин да реагира така, че да постави нещата на място в техен интерес, разбира се? Не могат да оставят това така, според мен.
– Някои експерти вече казаха, че опитът за покушение срещу Фицо и инцидентът, довел до смъртта на иранския президент, са намеци към Путин и Си Дзинпин, защото се елиминират техни съюзници. Това означава обаче, че тази връзка между Русия и Китай твърде е силна, за да се стигне до такива крайни методи. Те могат да забавят, но не могат да спрат. Защото далеч съм от мисълта, че Китай няма да следва своите интереси, дори ако се форсират отношенията спрямо него, твърде голяма сила е вече. А е заедно с Русия и с нейния военен потенциал. Китай има огромен икономически, финансов, човешки потенциал, но Русия има военен и то доста добре развит, както се разбра тези „перални“, от които се взимат чипове, се оказаха много изобретателни. В този съюз военният потенциал на Русия и икономическият на Китай ще преодолее всякакви крайни действия, които тепърва ще наблюдаваме. Започва зачистването на терена, вече я няма тази драматургия в стил „цветни революции“ или нещо подобно, започва да се действа с твърда сила.
– Политика на терора, както я наричат в Москва, с всички терористични методи.
– Да, в такъв период се влиза заради руските успехи на земята по фронтовата линия и заради баланса, плюс самите данни за руската икономика, те са красноречиви. Санкциите не успяха нищо от запланираното, бумерангът се върна в даващите санкции, по-скоро ЕС, не Щатите.
– Да, ЕС, Щатите всъщност са с дивидентите.
– Боксовата круша е ЕС. Тепърва ще се усложнява ситуацията от гледна точка на турбулентност, това е неизбежно. Но този разумен вектор, за който казахме – руско-китайският, това ще е и краят на тази турбулентност. Защото този съюз, който е заложен, той не е за ден и за два, това просто е руски завой на изток.
– Мислите ли, че примерно събитията, които станаха в Грузия и това, което предприемат управляващите, разбира се, с мнозинство в парламента, нищо че им предстоят избори там наесен, добиха този кураж и смелост, точно защото разчитат на този вектор Москва – Пекин и за това предприеха действия не само със закона срещу тези НПО-та, впрочем американски закон, а не руски, както се представя у нас.
– Руснаците го заимстваха от Щатите.
– Да, разбира се, и това не се казва, естествено. Цялата политика на Грузия, която е в момента срещу тези общности, които се налагат, на обратните, както народа ни у нас ги нарича, за защита на традиционните семейства, семейните ценности. Нещо, което доскоро не се афишираше по този начин.
– Знаете ли, в Грузия е много силна Православната Църква.
– Това исках да Ви попитам за тези събития, които също са много актуални.
– Не бих казала, че руско-китайският съюз е причина за този опит за суверенност, който демонстрират сега грузинците, а по-скоро грузинските интереси. А защо беше опитът за покушение срещу Фицо? Защото защитаваше словашките интереси, дай Боже да ги защитава и тепърва, като се оправи. Тук става дума за париране на всеки опит на защита на национални интереси чрез сила, брутално.
Грузинците се справят и те, въпреки проблемите с Русия заради Абхазия, Южна Осетия, защитавайки националните си интереси и не откъсвайки се от Русия, имат шанс да оцелеят. Все пак няма предопределеност дори и в този опит за унищожаване на политически лидери, случайно или не. Винаги имаш шанс за съпротива и Грузия е пример за такава. Дали ще оцелее, ще видим, но самият факт, че се бори, такава мъничка задкавказка държава, но пак казвам, там е много силна Православната Църква.
– Много важна е Грузия за Русия.
– За Русия е важен целият Кавказ, и Южен Кавказ: Грузия, Армения, Азербайджан.
– Там с Армения също трябва да се говори.
– Но грузинците в момента защитават своите интереси.
– Да, аз имах предвид намират ли опора, за да добият повече кураж за такава политика, след като зад гърба им стои един такъв съюз Москва – Пекин?
– Най-вероятно, защото няма как да са самостоятелни.
– Много ще им е трудно сами, както на Фицо и Орбан. В края на краищата те останаха сами в ЕС с тази политика, която имат.
– Знаете ли, при тях интересното е, че Словакия и Унгария са католически държави, зад гърба на Орбан и на Фицо стои Ватикана.
– Всъщност това спасява Орбан толкова време.
– Това обяснява не само безспорните им политически качества да дръзнат да защитават държавите си, но обяснява и примирението, с което ЕС гледа на тях. Защото опитът за покушение е отвън, той дестабилизира ЕС, той не е от полза за никоя европейска държава. Този нюанс също го има и не трябва да го забравяме. Ватикана също е играч и то много внимателен, който държи да бъде посредник. Доста пъти се опитваха вече да бъдат посредници в руско-украинския конфликт неслучайно, защото тези земи са апетитни чрез униатите, които участваха в Майдана, това са преторианците на Ватикана, чрез преследването на Украинската Православна Църква, всички повеи към икуменизъм, тоест обединяване с източния папа, вселенския патриарх Вартоломей.
– Затова ли Вартоломей е поканил папата през 2025 г.?
– И за това също, така че това е една сериозна, дълга игра, но дава свобода на словашкия и на унгарския президент. Тя не е регламентирана видимо, но тя е абсолютна, това е сериозно влияние, което не бива да се подценява. Така ми се струва.
– Да, Орбан освен че е католик, …доколкото знам, но наистина има подкрепата на папата и даже имаше западни анализи, които казват, че това го спасява от този етикет „лошото момче“ на Европа.
– Когато Русия разшири линията на фронта, един от посредниците ще бъде Ватикана и тогава Унгария може да бъде място за преговори, защото не е давала оръжие. Тогава и Словакия може да бъде място за преговори, защото отказва да даде оръжие. Това са местата, които са терен на Ватикана, говорим идеологически...
– А Русия в края на краищата оценява този факт.
– Няма как да не се оцени, най-малкото за назидание на тези, които не са предвидили, че Русия ще победи в този конфликт.
– Недружелюбните държави, както се определят.
– За съжаление и ние сме в този кюп.
– Тук се изкушавам да кажа, че кой знае защо в нашата история винаги избираме губещата страна. В крайна сметка историята ни поне до момента е показала, че това са факти.
– В най-новата история, да.
– С това покушение върху Фицо той дълги месеци ще се възстановява, а предстоят европейски избори, и Орбан, разбира се, остава сам на битката на европейското поле. Но на тези европейски избори, така или иначе, може би ще има сериозна промяна в количеството на тези евродепутати, които се водят крайно десни, радикални, популисти, нацисти, фашизирани, не знам си вече какви определения им слагат, всякакви, но при всички случаи се очаква промяна на масата в Брюксел.
Мислите ли, че е реално, ако се случи на практика, това да отрезви ЕС, за да промени вектора на политиката, който имат в момента? Защото се оказва, че ЕС, каквото и да се говори, той е разединен. Една политика води Макрон, и виждате, един ден казва едно, на другия ден някак си балансира с друго, сега ще подкрепя международния съд.
– Той е пример за непоследователност, което е доста несериозно за политик на такава държава.
– Предстоят и на него избори, след една ли година се пада, а той вече не може и да се кандидатира. Виждате сега има една конференция в Мадрид, в която Мелони и Марин Льо Пен стиковали позиции много близки и това е тази Мелони, която в един момент мина някак си на страната на ЕС.
– Тя е наследник на Мусолини и е доста русофобски настроена, така че аз не съм оптимист от гледна точка на това дясно засилване, да го наречем дясно, шарения е голяма, красивата идея за Европа, за националните държави. Не тези избори ще отрезвят европейския елит, а Вашингтон. Просто изборите ще пуснат парата, ще има по-голямо присъствие в Европарламента на представители на тези десни сили. Казвам го дясно като обобщение, но това няма да е достатъчно критична маса, за да промени политиката. Това няма смисъл.
– Напразни надежди.
– Не са напразни, все пак е някакво символично присъствие, което също дразни. Вижте дори, че символиката дразни. Да кажеш нещо различно, вече се възприема като непослушание, искат да превърнат в тоталитарна секта, в която всички имат едно и също мнение. Има го и този момент, добре че ги има, но това няма да е критична маса, така ми се струва. Вашингтон ще отрезви европейския елит и то когато се разбере с Русия. Защото между Русия и Щатите има военно-стратегически паритет, това никой не може да го отмени и вече е реална маса. Това не са някакви виртуални въздействия или някакъв спекулативен капитал. Не, това са реални тежести, които не се променят геополитически.
А колкото до изборите, да, това е символично присъствие с един глас да подкрепиш тази идея, но да има сериозни очаквания? Не, аз нямам такива, самият механизъм не го предполага, разбирате ли?
– Ще има смяна на лидерите, поне за някои от тях.
– Въпросът е да има смяна на политиката, защото може да има смяна на лидерите, но да остане същата политика.
– Както сега казва върховният духовен водач на Иран – не се безпокойте, политиката няма да се промени, ще има друг президент. Просто по същия начин можеше да не е Борел в Брюксел, но ще е следващият, който ще води неговата политика, тоест политиката, която му е наредена да представлява или да реализира. Така че да, в това отношение, за мен беше важно да чуя Вашето мнение за това, защото много надежди се възлагат, че ако има промяна в състава на Европейския парламент и влязат други сили, които да размият тези две основни, които си предават и си разделят постовете и в края на краищата съгласуват нещата и политиките на Брюксел. Тоест, да не се надяваме, че ще има коренна промяна. Ще чакаме изборите в Щатите.
– ЕС върви към федерация, това са стъпките и за това е нужен врагът – руският.
– Ние сме някак си в периферията на тази федерация.
– Именно. Точно за това Русия е нужна като враг за мобилизация, пропагандна, всякаква, за да не спира този пълзящ процес на федерализация.
– В САЩ, които са федерация, тръгнаха към разпад на отделни щати. Визирам събитията, които станаха в Тексас, разделението там, 25 щата подкрепиха Тексас, останалите против. Което значи, че има някакъв разнобой вътре в САЩ. Сега пък ЕС минава на такава основа.
– Защото по-лесно ще бъде послушен. ЕС се десуверенизира в смисъла, че той вече не е велика сила, разбирате ли?
– Да, той не е геополитически фактор.
– От тази гледна точка той действа реактивно. Затова самоубийствените санкции не означават, че те не са си давали сметка, имат добри икономисти, но нямат избор. Това означава зависимост и контрол. От тази гледна точка федерацията е точно по-удобният вариант, както и у нас са внушенията за президентска република по същия начин, от различни линии в България. Това означава личен режим в български вариант, почти никаква свобода, защото няма да е винаги президентът Радев президент.
– Да, вече се дават варианти кой искал да стане президент, кой искал да стане премиер.
– Да, има и такива.
– Които в навечерието на изборите нахъсват обществото ни, което в крайна сметка се оказва на практика, че нямало за кого да гласува, едва ли не.
– Хубаво е да се гласува, защото това ще спести манипулациите, ще ги намали поне. Но не мисля, че ще има активно гласуване този път. И въобще тази идея да се отврати постепенно човек от гласуване, от политиците, пак е за да се люшне в другата крайност – президентска република, силна ръка, кога ще има като “звенарите”, примерно. Но това е заблуда, всъщност, това ще бъде голям капан. Но се говори от различни страни, десни, леви, пускат се такива внушения.
– Опипва се почвата за реализация на такива варианти. За съжаление времето и на втората ни част изтече, а имах още много въпроси, които исках да обсъдя с Вас и се надявам да ни гостувате отново, защото събития предстоят и може би не толкова в навечерието на изборите, а като отминат изборите, тогава ще има някакво, може би, просветление, или аз се надявам, за да чуя и Вашето мнение. Много е важно, като експерт, като човек, който и от историческа гледна точка може да погледне на събитията, защото на практика се оказа, че нашите политици не ни познават историята. Затова не могат и да я защитават и не могат да стъпят на това, което исторически сме направили за добро или лошо, но сме имали и добри неща, които сме успели да реализираме.
– Да, защото ако познават историята, това ще бъде упрек към самите тях, а по-добре да се самозаблуждават, има го и този момент. Мисля, че нашето общество все пак е здраво в много отношения, въпреки че не е активно и все пак си мисля, че е по-добре тази пасивна съпротива. В този сложен момент няма друг вариант за нас.
– За оцеляване.
– Именно, да. А защо, украинският с пушечното месо ли?
– Не, не дай си Боже.
– Защото това е, няма средно положение.
– Да, живеем в такъв свят за съжаление.
– В тази ситуация, да.
– Много Ви благодаря за участието и до нови срещи. До нови срещи и с Вас, уважаеми зрители.
Източник: „Поглед.инфо“