Борис Попиванов, политолог: Бареков се цели в бедните хора

<p>Блокът не е предложил никакви реформаторски политики, освен общи декларации, в които се призовава да е прозрачна политиката в страната и да няма олигархия в управлението, смята политологът Борис Попиванов.</p> <p><strong>Г-н Попиванов, до какво, според вас, ще доведе партийното строитество на нови и коалирането на стари политически субекти, каквото тече това лято?</strong></p> <p><strong></strong>Самата тежка конфронтационна обстановка през последните месеци като че ли даде надежди на много представители на политически и бизнес среди, че може да се постигне нещо в политиката бързо, с голям ефект и малко средства, без да има нужда да се подготвя дълги години обществено мнение и сериозно да се изграждат партийни организации.</p> <p>И просто да се прескочи този дълъг утъпкан път на партийно строителство и да се постигнат директно бързи резултати по силата на едно обществено напрежение, по силата на което се отваря някакъв вакум за нови обществени търсения. И съответно във всички части на политическия спектър има опити това да бъде използвано.</p> <p>Обединяването на тези търсения е, че няма нови ясни идеи, които да засягат развитието на страната, а по-скоро има желание да се спазват правилата на правовата държава. Т.е. да се върви по конюнктурата на обединението срещу сегашното мнозинство, с което излязоха хората на улицата.</p> <p><strong>Ще се задълбочи ли политическата криза или на това партийно инженерство ще му трябва време да ферментира?</strong></p> <p><strong></strong>Кризата няма да изчезне, дори и да допуснем, че протестите могат да отслабнат. При хипотеза, че не се стигне до ескалация на напрежението, то все пак е налице. Разделението на обществото също е факт и то беше осъзнато от началото на годината от по-голямата част от хората.</p> <p>Така че във всеки момент ще има почва за излъчване на нови огнища на напрежение. И в този смисъл процесът на създаване на нови формации, на изпробване, грубо казано, на терена за такива несъмнено ще продължи. Като трябва да си даваме сметка, че и тук ще работи принципът на пробата и грешката.</p> <p>Аз смятам, че една значителна част от тези проекти не се обявяват с дългосрочна цел, а се проверява дали може да се привлече общественото внимание и да стане основа за по-сериозна политическа оферта или ще трябва да бъде изоставена.</p> <p><strong>А може ли да се роди наистина радикална алтернатива на тези протести, които се очаква да се разрастнат през есента, а и да има синдикални протести?</strong></p> <p><strong></strong>Поне в обозримо бъдеще в края на зимата, когато ще има равносметка и съответно повече напрежение, такава алтернатива няма как да се очертае, защото няма откъде да дойде и кой да я подхрани.</p> <p>Но тогава вече зависи как хората ще изкарат зимата, за да се види доколко обществените настроения биха се обърнали към радикални действия.</p> <p>Радикализмът на ситуацията поне от януари тази година изтощава българското общество.</p> <p>Твърде много остри думи се изговориха, твърде много тежки обвинения се отправиха, твърде много сериозни критики бяха направени с драматични думи за гражданска война покрай гласуването на актуализацията на бюджета, а и не само това, та да очакваме поне до края на годината по-нататъшна радикализация. Тя, според мен, няма накъде да отиде.</p> <p><strong>Очаквате ли промяна в позициите на президента Росен Плевнелиев?</strong></p> <p>Президентът ще бъде последователен, а и не виждам какво повече може да постигне в тази ситуация. Защото още в първата седмица на създаването на сегашното мнозинство и съставянето на правителството обяви, че оттегля доверието си от него.</p> <p>В този смисъл всичките му следващи ходове са продължение на една линия, която не може да бъде задълбочавана повече, без да се рискува тотално загубване на конституционни правомощия като политик.</p> <p>Той всъщност започна да губи, защото независимо дали хората подкрепят партията ГЕРБ или него самия , дали виждат посланията му като сполучливи или не, като цяло в обществото фигурата на президента се очаква да е балансирана и умерена във всяка ситуация, включително и в сегашната.</p> <p>Затова не съм сигурен, че една допълнителна радикализация на президента би донесла добавена стойност в неговите акции в българската политика. Не говоря за това, дали той е способен да го направи. Той е от малкото фигури в обществото, която е способна да даде нов тласък на протеста с нови свои радикални изявления.</p> <p>Моето мнение е, че той се поставя под все по-остър огън както на привърженици на това правителство, така и на медии и на самото общество.</p> <p>Вече виждаме такива наченки, както и че той е склонен да тръгне към една отбранителна позиция, което допълнително ще трупа негативи върху него, защото той твърде много се обяснява за своите грешки и по-малко предлага разумни решения на който и да е от проблемите, които съществуват в България.</p> <p><strong>А какво реално се случва вдясно, Реформаторският блок още веднъж се разграничи от ГЕРБ?</strong></p> <p>Той външно се отграничи, защото обединението на сто процента се роди като продукт на обществената атмосфера вследствие на протестите срещу кабинета Орешарски.</p> <p>Реформаторският блок беше длъжен да се отграничи, защото той нямаше основание за създаването си освен тези протести, за да се появи. И той може да има смисъл с цялата противоречива конфигурация на партиите, които участват в него, само като алтернатива на така нареченото статукво.</p> <p>А статуквото не може да бъде изчерпано само с кабинета Орешарски. То задължително трябва да включва и ГЕРБ. Това е от гледна точка от символната страна, от страната на общественото мнение.</p> <p>Дори , ако иска да има електорални успехи, Реформаторският блок трябва да търси електорат не другаде, а сред разочарованите привръженици на ГЕРБ.</p> <p>Т.е.да се опитва да отхапва парченца от електоралната снага на бившите управляващи, защото другаде просто не би могъл да намери своя електорална ниша. Което би означавало, че всеки тип разбирателство между Реформаторския блок и ГЕРБ, поне публично, ще нанесе вреда на шансовете им за бъдещо участие.</p> <p><strong>Как ще коментирате заявката, изказана от Радан Кънев, шеф на ДСБ, че Реформаторският блок ще е трета политическа сила?</strong></p> <p>Много е трудно да се каже, защото може да се спекулира със състоянието на обществото в момента и с надеждите, които се отправят към Реформаторския блок.</p> <p>А за него, според мен, в момента няма толкова надежди, а по-скоро любопитство на десните привърженици в България какво може да се получи от това обединение. Блокът не е предложил никакви реформаторски политики, освен общи декларации, в които се призовава да е прозрачна политиката в страната и да няма олигархия в управлението.</p> <p>Още не се е появил етапът, в който ще се търсят конкретни реализации на една програма, която моментално ще създаде и разделителни линии вътре в обединението.</p> <p>А за капак, за всички продължава да бъде ясно, че в сегашната ситуация в България те не биха имали друг шанс за властово участие освен с ГЕРБ.</p> <p>Т.е.колкото и да се разграничават от него, над тях винаги ще тегнат думите на Бойко Борисов, че ако искате да бъдете нещо, вие ще бъдете нещо само с мен. Естествено става дума за времето след изборите.</p> <p>Но тук трябва да поставим въпроса кога ще бъдат тези избори. Ако те са след европейските избори догодина, не е ясно дали Реформаторският блок ще запази първоначалния импулс и енергия, за да се задържи единен. Тъй като все повече и повече в него се инкорпорират всевъзможни периферни маргинални десни субекти и той се превръща в сал за политическо оцеляване в бурното море на политическия ни живот, което допълнително го зарежда с потенциал да се разрушат, ако не стигнат бързо до изборна ситуация.</p> <p><strong>А очаквате ли промяна на конфигурацията в парламента и някои от депутатите на ГЕРБ да напуснат?</strong></p> <p>Това е много трудно да се прогнозира, защото ГЕРБ е като черна кутия. Процеси в ГЕРБ виждаме засега само от страна на бивши депутати и партийни дейци, но не и сегашни. И затова не можем да знаем колко активни са разделителните линии и процесите в самата партия вътре в актуалното й ръководство.</p> <p>Заедно с това поне в следващите месеци ми се струва невероятно да се постигне такъв тип по-сериозно разцепление, защото и хората там си дават ясна сметка, че губят перспектива и биха могли да станат лесна жертва на амбицията на други да вземат мястото на ГЕРБ на българската политическа сцена.</p> <p><strong>Николай Бареков също направи заявка за влизане в политическия живот. Какви са шансовете на такова движение или партия?</strong></p> <p>Заявката е съвсем сериозна и очевидно е, че това е действие, планирано много отдавна, много преди последните парламентарни избори, зад което стои сериозен медиен, организационен и финансов ресурс. Целият въпрос е в това до каква степен Бареков и хората, които стоят зад него, освен да отправят цялостно предизвикателство към сегашната българска партийна конфигурация или ще търсят пътища да се впишат в нея.</p> <p><strong>А къде по-вероятно ще се позиционира- в център-ляво или в център-дясно?</strong></p> <p>Бареков ще бяга от лесни идентификации.</p> <p>При всяко положение ще се опита да се впише в пространството, свързано с хората с нисък социален статус, в очакванията държавата да направи лесни и бързи решения, които възстановяват справедливостта и отварят житейска перспектива на огромното и увеличаващо се количество бедни в България.</p> <p>Т.е.неговата активност ще бъде силно лява, друг въпрос е как ще се представя и с какви идентификационни клишета. Никак не е модерно да се обозначавш като ляв, но при всяко положение всички разбраха, че за такъв тип послания почва в държавата определено има.</p> <p><strong>От есента започва и борбата за евроизборите през май догодина. Как това ще се проектира върху поведението на политическите ни играчи и може ли да се сдобием със свой вариант на радикалната гръцка партия &ldquo;Нова зора&rdquo;?</strong></p> <p>По-скоро не, по-скоро ще има радикализация на наличните структури.</p> <p>В евровота &nbsp;&ldquo;Атака&rdquo; ще се опита да възстанови позагубената си в последните няколко месеца лична, цялостна силно национално ориантирана алтернатива на политическия модел в България и на европейската политика на България, от една страна.</p> <p>От друга страна, това ще бъде шансът на формацията, която се разраства около Националния фронт за спасение на България да покаже, че макар да не са прескочили парламентарния праг, могат да вземат някакъв реванш в изборите за европейски парламент. Т.е.радикализация по тази линия и в битка между тези два субекта със сигурност ще има.</p> <p>Ще има и засилване на общите позиции на партиите от европейските партийни фамилии в България. Все повече и повече ще чуваме европейските политици какво мислят за българския политически живот през оставащото до май време. И те ще го правят не само с идеята да подпомагат България по трудния й път към по-добра демокрация, а с чисто прагматичната цел да си осигурят конфигурацията в Европейския парламент след май следващата година.</p>