- 10 Sep 2020
- 70
- 35
Бивш член на управляващата партия БААС, 47-годишният сирийски християнин Айман Абдел Нур е един от реформаторите, с които се обгради Башар ал Асад при идването си на власт през 2000 г. През 2003 г. Нур създаде информационния сайт All4Syria, който разчупи монопола на властта над медиите в страната, вярвайки, че новият президент може да промени режима отвътре. Разочарованието му обаче не закъсня. Достъпът до сайта е блокиран от властта през 2004 г. и днес той е достъпен само от чужбина. От 2007 г. Айман Абдел Нур живее в изгнание между Дубай и Монреал, откъдето ръководи сайта, който дава независима информация за сирийската революция.
<p><strong>- Свободната сирийска армия твърди, че дните на Башар ал Асад са преброени. Споделяте ли този оптимизъм?</strong></p>
<p>- Оптимист съм, но виждам непреходната подкрепа на Москва за Дамаск. Дори и режимът да рухне, руснаците могат да му помогнат да се закрепи на крайбрежието около Тартус и Латакия, в зоната, населена с алауити (дисидентска шиитска секта, от която произлиза управляващият клан Асад – б.р.), където той би могъл да създаде мини-държава.</p>
<p><strong>- Каква е ситуацията в Дамаск, където режимът, изглежда, взема превес над бунтовниците?</strong></p>
<p>- Разрушенията, които причиниха в кварталите Мидан и Мезех, където унищожиха парковете, под претекст че там се крият бунтовници, отвратиха населението. Прочутото мълчаливо мнозинство, което пропагандата на режима капсулира в страх от революцията, вече проглежда. То разбра, че режимът е готов да опустоши Дамаск, за да си спаси главата. Наскоро имах контакти с някои от най-големите фамилии от сунитската буржоазия - Шахашеро, Ал Азем, Ал Айди и Сорбаджи. Те вече не искат и да чуват за Башар. Някои заминаха за Бейрут.</p>
<p><strong>- А обстановката в Дамаск?</strong></p>
<p>- Наблюдава се същата еволюция. Вземете случая с „Олаб”, прочута текстилна фабрика, която неотдавна беше изгорена. Този акт несъмнено беше извършен от нейни служители, привърженици на революцията, убедени, че работодателят им финансира шабиха (проправителствените милиции – б.р.). За този човек настъпи обрат. Той осъзна, че системата, която е поддържал, вече не е в състояние да го защити. Освен ако не е луд или скован от страх,като алаутите и някои християни, вече никой не може да подкрепя режима.</p>
<p><strong>- Въпреки сраженията,има ли някакъв шанс дипломацията?</strong></p>
<p>- Не искам вече такава страхлива дипломация, която прикрива безсилието си зад гърба на Русия. Така рискуваме да се окажем в страна, разделена на три – алауитско укрепление, кюрдска и сунитска държава. Заплашено е единството на Сирия. И не само Башар и неговата полицейщина. Западните сили играят пагубна роля.</p>
<p><strong>- Какво трябва да направят според вас?</strong></p>
<p>- Да позволят на Свободната сирийска армия да се снабди с ефикасни оръжия. Тя започна да се въоръжава с противотанкови базуки. Но тези модели са стари и не са ефективни дори срещу най-остарелите танкове на сирийската армия. Имаме нужда от базуки земя-въздух срещу хеликоптери. Знам, че западните страни се страхуват тези оръжия да не попаднат в лоши ръце или да не станат средство за разчистване на сметки след падането на режима. Но те имат вина. Няма да има вакуум във властта. Ние ще бъдем готови.</p>
<p><strong>- Вие познавате добре Башар ал Асад. Според вас как се чувства той сега?</strong></p>
<p>- Той е един дълбоко неуравновесен човек, който мисли, че демонстрантите са марионетки на катарците. Мисли си, че е бил избран от Бог, за да ръководи Сирия. Това отклонение започна през първото десетилетие на новия век, когато политическите, военните и религиозните елити в страната постепенно го обкичиха с лаврови венци. Той ще свърши като Кадафи. Човек, избран от Бог, не може да избяга.</p>
<p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>
