- 10 Sep 2020
- 62
- 15
- Какво се носи откъм Европа, г-н Пръмов? Криза, краят на света... Или спасение, солидарност....
<p>- Солидарността и подкрепата са изначалните принципи, върху които е построена обединена Европа, и всички разчитаме, че те ще надделеят над егоизма и стремежа към спасение поединично. Проблемът е всяка от 27-те членки да си даде сметка, че независимо от членството или не в Еврозоната, всички сме в една лодка. Никоя страна не може безучастно да наблюдава отстрани усилията на останалите да предотвратят разпада, защото това би довело до разпад на Евросъюза.<br /><br /><strong>- Да, но има виновни, и по-виновни за кризата. Не ли възпитателно те да платят по-голямата сметка?</strong><br /><br />- Разбира се. Не казвам, че причинителите на кризата не трябва да понесат основната тежест на преодоляването й. Аз съм оптимист за намиране на изхода въпреки лутанията, колебанията и обструкциите. С положените основи на бъдещия европейски фискален пакт и с мерките за оздравяване и засилване на финансовата система кризата може да бъде преодоляна. Рецесия през 2012 г. със сигурност ще има, може би не на паневропейско ниво. По-скоро в страните, където държавното управление е причинило дългова криза. Франция, Германия, Холандия, скандинавските държави едва ли ще изпитат рецесия.<br /><br /><strong>- Ще оцелее ли еврото? Или вместо ние да го въвеждаме, други ще се връщат към драхми, марки... Има ли тревожни новини за стабилността на лева?</strong><br /><br />- Шансове Еврозоната да бъде редуцирана или да се разпадне още съществуват, макар да не са преобладаващи. Неслучайно редица национални банкови регулатори в Еврозоната и извън нея проведоха стрестестове на банковата система по сценарии за евентуално преминаване обратно към национални валути. Всичко в крайна сметка е в ръцете на политиците, пазарите могат само да реагират на решенията им. Засега пазарите им вярват и това си личи най-вече по курса на еврото, който е относително стабилен. Но пазарите ще накажат сурово всяко протакане или неспособност за решаване, в това не трябва да има никакво съмнение. Та в този смисъл България този път наистина <em>изтегли дългата клечка</em>, като не се включи в Еврозоната. И най-негативното развитие на събитията там ще има само косвено отражение върху стабилността на лева и националните ни финанси.<br /><br /><strong>- Не са ли грешка бързите български стъпки към новия фискален съюз?</strong><br /><br />- О, аз не виждам изобщо някакви стъпки. Всички звуци, издавани по темата от премиера и финансовия министър в публичното пространство, са предназначени единствено за пропагандни цели. Както вече се разбра, <em>българските стъпки</em> са само празни думи, след отказа България да участва в увеличението на <em>спасителния пакет</em>, подготвян от МВФ за еврозоната.<br /><br /><strong>- Не е ли време за <em>вкарването</em> на спасителна доза инфлация в икономиките? Без да вадим плашилото <em>инфлация</em>...</strong><br /><br />- Откровено казано, аз виждам в превръщането на ЕЦБ в <em>кредитор от последна инстанция</em>, какъвто тя по статут засега не е, важна предпоставка за внушаване на повече доверие към Еврозоната. Някои традиционно наричат това <em>печатница за пари</em> и проинфлационна мярка, но това е по-скоро антидефлационна мярка, която ще възстанови ликвидността и нормалния оборот на междубанковия пазар, ще внуши доверие на капиталовите пазари. И няма, въпреки опасенията, да доведе до инфлация, понеже осигурените от ЕЦБ <em>свежи пари</em> ще се насочат за увеличение на банковите капитали и резерви, а не за потребление. Тези пари ще заместят, образно казано, <em>изгорелите</em>във финансовата криза капитали и така ще се предотврати дефлацията – явление, далеч по-страшно за развитите икономики от инфлацията. Колкото до възможните проинфлационни ефекти от подобна трансформация на ЕЦБ, те лесно се контролират с разнообразни политики. Мнозина анализатори споделят това, проблемът е, че липсват политическа нагласа и консенсус в Европа за него.<br /><br /><strong>- Чуват се гласове, че превръщането на ниския фискален дефицит във фетиш ни вреди. Икономиката няма гориво, бизнесът и хората са изцедени...</strong><br /><br />- Много уместно наричате <em>ограничения дефицит</em> или <em>фискалната стабилност</em> фетиш. Ние сме майстори да превръщаме във фетиш макроикономически цели, без да разбираме докрай как действат, поради което невинаги подбираме пътя за постигането им. Прословутата <em>макроикономическа стабилност</em> на Борисовото управление е типичен пример. Тя се крепи на глинени крака: половинмилиарден дълг към фирмите по държавни и общински обществени поръчки, замразяване на доходи в обществения сектор, бягство от реформи в социалната сфера и здравеопазването, нарастващ натиск свободните капитали на банки и фондове изцяло да се насочват към покупка на нов вътрешен държавен дълг. Тази псевдостабилност ще продължи, докато има пари във фискалния резерв и резервни оборотни пари във фирмите, тоест не много дълго. След това всичко ще приключи по много неприятен начин.<br /><br /><strong>- Тогава отвън или отвътре идват опасности за валутния ни борд? И за бюджет 2012 г.?</strong><br /><br />- О, аз не смятам, че има каквато и да е опасност за бюджет 2012. Министър Дянков вече нееднократно е доказал креативността си и нестандартния си подход към управлението на държавните финанси. Нямам никакво съмнение, че заложеното бюджетно салдо в края на 2012 г. ще бъде изпълнено до четвъртия знак след нулата. Ще ви опиша един чисто примерен сценарий как министър Дянков, ако поиска, ще намери значителен ресурс, без да прибягва до външно финансиране. Да вземем Сребърния фонд. Той, както е известно, е част от фискалния резерв, неприкосновен запас от около 2 млрд. лв., на управление в БНБ. От него не може да се теглят пари, той трябва постоянно да се захранва с постъпления от приватизация. С малка промяна в нормативните документи, обаче, Сребърният фонд бива прехвърлен за управление на държавна Банка за развитие, под предлог за <em>оптимизиране</em> резултатите от управлението му. Фондът по закон продължава да е част от фискалния резерв. Приемат се нови правила, позволяващи той да бъде инвестиран в нискорискови държавни ценни книжа на страни от ЕС. А кои ДЦК са най-нискорискови? Чий държавен инвестиционен рейтинг е единствено повишен през 2011? Отговора отдавна го знаем, г-н Борисов не се уморява да ни го припомня всеки ден. И така и бюджетът финансиран при ниски лихви, и резервът цял, и всички са щастливи...<br /><br /><strong>- Описвате ми примерен сценарий, нали така?</strong><br /><br />- По този <em>примерен сценарий</em> всъщност сериозно се работи, както ми нашепват източници от МФ. Интересният момент обаче ще дойде тогава, когато настане време за периодичния ни преглед от МВФ или от първата международна рейтингова агенция, и те не признаят тази <em>хитринка</em> на Дянков и Борисов за законна Изведнъж ще се окаже, че България се е опитала да <em>тришира</em> финансовите си отчети подобно на Гърция, че резервът е намален недопустимо, че инвестиционният ни рейтинг вече е както на Унгария и страната няма откъде да финансира на пазарни начала бюджетните разходи за 2013.<br /><br /><strong>- А какъв е финалът на тази <em>страхотия</em>?</strong><br /><br />- Тогава, при <em>опуканите</em> вътрешни капиталови източници, идва краят на валутния резерв и респективно на валутния борд, и настава часът на МВФ, за пореден път. С тази <em>страшна</em> история искам всъщност да покажа, че опасностите за растежа, за бюджета и за валутния борд са преди всичко вътрешни. Външните фактори имат значително влияние, но то не е решаващо.<br /><br /><strong>- Не е ли фатално бавно тогава <em>топенето</em> на 6-милиардния дефицит на пенсионната система, която цъка като бомба под фискалната ни стабилност?</strong><br /><br />- Аз съм голям песимист за бъдещето на нашата осигурителна система. Реформите там не просто закъсняват, те са спрени и дори върнати назад. Напълно споделям виждането на синдикатите, че с т.нар. <em>реформи</em> от 2011 кабинетът кърпи кръпки в бюджета за 2012, а за по-нататъшни изобщо не се мисли. Положението е толкова безнадеждно, че за първи път, поне според мен, бизнес и синдикати полагат общи усилия да формулират идеи и конкретни мерки за реформиране на осигурителната система и за разрешаванена огромния проблем с дефицита на НОИ. А това всъщност е задължение на избраните от нас да ни управляват.<br /><br /><em>Андрей Пръмов е роден в София през 1960 година. Завършил е УНСС </em>– <em>София. Управител на \"Адлон Дисконт\" ООД от 1993 г. досега. Бил е председател на Арбитражния съд на \"БФБ - София\" АД 2 мандата. Учредител и член на УС на фондация „Атанас Буров\". Има специализации в САЩ . Женен, с едно дете. Цитиран е често, особено около световната финансова криза.</em></p>
<p><em>С Андрей Пръмов разговаря РУМЯНА ДЕНЧЕВА</em></p>
<p><em>Интервюто е публикувано във <a title="\"\\"\\\\"\\\\\\\\"\\\\\\\\\\\\\\\\"\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\"http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1165935\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\"\\\\\\\\\\\\\\\\"\\\\\\\\"\\\\"\\"\"" href="/admin/\"/admin/\\"/admin/\\\\"/admin/\\\\\\\\"/admin/\\\\\\\\\\\\\\\\"/admin/\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\"http:/www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1165935\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\"\\\\\\\\\\\\\\\\"\\\\\\\\"\\\\"\\"\"">в. \"24 часа\"</a><br /></em></p>
