- Автор: Александър Дугин
- 10 Sep 2020
- 125
- 8
Философът Александър Дугин отговаря на предложенията на бившия американски държавен секретар в статията му "Как да излезем от украинската криза", публикувана на 6 март във „Вашингтон Поуст”*
<p>На 6 март 2014 г. класикът на американския реализъм Хенри Кисинджър публикува във „Вашингтон Поуст” програмна статия на тема „Украйна“. На тази статия може да се гледа като на общото консенсусно мнение на американските реалисти.</p>
<p>Пред нас е истински важен текст, поради което следва да се отнесем към него с подобаващо внимание. Кисинджър започва с това, че оценява критично доминиращата тенденция в американската политика по отношение на Русия в посока на ескалация и откровена конфронтация.</p>
<p>Кисинджър напомня, че е лесно да се започне война, трудното е тя да бъде завършена. Още по-трудно е да се обясни на народа защо в нея не е била удържана победа. Кисинджър е реалист. Според него военният конфликт е напълно приемлив и легитимен инструмент в световната политика и затова той говори не просто срещу всяка война, а срещу именно тази война, към която САЩ водят с твърде радикалната си политика.</p>
<p>По-нататък Кисинджър изразява общоизвестната за руснаците, но съвършено непозната за американците и европейците истина – че в Украйна живеят минимум два народа с различни идентичности: езикови, религиозни, културни, и което е най-важното, геополитически. Западна Украйна гравитира към САЩ и Евросъюза, Изтокът и Югът – към Русия (особено Крим). </p>
<p>За по-лесно възприемане на тезите му Кисинджър казва, че „повечето жители на западна Украйна са католици“, което е съвършено невярно. Но за невежите в историята и географията американци е откритие и фактът, че в Украйна съществуват две доминиращи религиозни вероизповедания.</p>
<p>Бившият държавен секретар отново съвсем справедливо констатира, че балансът на силите в Украйна е такъв, че колкото и да се старае, нито една от двете половини на страната не може да наложи своята идентичност на другата. От това заключение стратегът прави правилния извод, че Русия никога не би успяла да върне Украйна в предишните ѝ граници на свой сателит (до март 2014г.). Кисинджър признава и факта, че това е невъзможно и за САЩ и ЕС – да направят Украйна свой сателит – но за това той говори някак мъгляво.</p>
<p>С тази именно мъглявост започва всичко. </p>
<p>Кисинджър го казва ясно: Цялата Украйна не принадлежи и няма да принадлежи на Русия. От неговите изводи би следвало точно толкова ясно и обратното: Цялата Украйна не принадлежи и няма да принадлежи на САЩ и Запада. Такава аналитична яснота в текста на Кисинджър обаче липсва.</p>
<p>Значи оттук започва и лукавството. Защото всичко е симетрично. Не за вас и не за нас. Тоест „наполовина“. Но не. Не „наполовина”. </p>
<p>Втората част от статията, в която Кисинджър говори за бъдещето на Украйна, е построена върху съвсем друга логика. Парадигмата плавно се сменя: тезата „наполовина“ се превръща в съвършено друга – „проамериканска единна“ (!) Украйна е длъжна да отчита интересите на Крим и Изтока (в рамките на Украйна), а мъдрите украински политици трябва да обезпечат този баланс – при това Русия не бива да се намесва в този процес, а спокойно да наблюдава „мъдрите украински политици“. </p>
<p>Кисинджър започва статията си нелошо и трезво, а след това видимо кривва от този път и пристъпва към обичайната за американците антируска пропаганда. От този момент нататък той директно нарежда какво трябва да направят Путин и Обама.</p>
<p>„Путин е длъжен да стигне до заключението, че политиката на военен натиск ще доведе до началото на нова Студена война – независимо от всички свои недоволства и оплаквания.“ Това е изключително дълбока мисъл. А Путин не я разбира…</p>
<p>А ето съвета към Обама: „Съединените щати, от своя страна, не бива да се държат с Русия като със страна, която се е отбила от правилния път и която е нужно търпеливо да бъде наставлявана да следва правилата на поведение, установени от Вашингтон“.</p>
<p>Това означава, че САЩ трябва да се отнасят към руснаците по-тактично, настоявайки на своето; трябва по-ефективно да ги правят на глупаци, а не да назовават нещата с истинските им имена, отчитайки „психологията“ на тези варвари, които изпитват носталгия по своята империя.</p>
<p>Два съвета в духа на „капитан Очевидност“. </p>
<p>Изводите на Кисинджър са следните: </p>
<p>1.<em>Украйна трябва да има право да избира свободно своите икономически и политически връзки – в това число с Европа.</em></p>
<p>Теза, колкото банална, толкова и абсурдна: само дето Кисинджър признава съществуването на две Украйни с две противоположни и взаимоизключващи се от гледна точка на структурите и характера си „икономически и политически връзки“.</p>
<p>2. <em>Украйна не е длъжна да влиза в НАТО.</em> </p>
<p>Това вече е нещо конкретно. То трябва да се разбира така: „Аз, Хенри Кисинджър, възрастен човек, пенсионер, с голям опит и с наистина дълбоки познания в областта на международните отношения, ви давам личните си гаранции, че ако Русия сега преосмисли своето присъствие в Украйна, Украйна няма да бъде приета в НАТО“.</p>
<p>На мене ми се струва, че равнището на тези гаранции е слабовато и че самите те са значително закъснели. Било е необходимо да се мисли по-рано. Сега Путин няма да повярва на това, а и вече като цяло е късно.</p>
<p>3. <em>Украйна трябва да получи всички възможности за формиране на правителство, което да изразява волята на народа ѝ. В този случай мъдрите украински лидери ще водят политика на баланс между различните части на страната.</em> </p>
<p>За какви възможности може да става дума, след като вече бе извършен държавен преврат? Това първо. Второ: ако Украйна имаше не „мъдри“ – това е твърде силно казано – а просто умствено пълноценни политици, способни да „постигнат примирие между различните части на страната“, то нищо от това, което се случва в момента, не би могло да стане – сега или в бъдеще.</p>
<p>4. <em>Според правилата на съществуващия световен ред е недопустимо Русия да анексира Крим.</em></p>
<p>Според правилата на световния ред не трябва да се спонсорира въоръжен преврат в суверенна страна, разположена до ядрена държава. След като едно правило е нарушено, как може да се очаква останалите да бъдат спазвани? Това си е чист шантаж: на нас ни е позволено; на вас – не. Тоест живеем в условията на собствен световен ред, чиито правила определяме самите ние. Путин призовава именно към такъв ред. Ние сме възстановили своя суверенитет и сме поели твърд курс към многополярния свят. Ние изграждаме друг световен ред.</p>
<p>И в нашия собствен ред анексирането на Крим зависи не от Вашингтон, а от самите жители на острова и от желязната воля на Москва. А всичко това е налице. И е недопустимо да ни се натрапва чужда гледна точка за това какво е допустимо и какво не.</p>
<p>Бившият държавен секретар както и преди остава с илюзията, че САЩ ще съумеят да запазят статуса си на глобален хегемон. Кисинджър само призовава Вашингтон да действа по-фино и по-ефективно; повече по британски маниер отколкото по американски директно.</p>
<p> </p>
<p>Кисинджър вижда бъдещето на Крим в проамериканска Украйна, за чието ръководство от негова гледна точка би било полезно да бъдат подготвени умствено пълноценни лидери, а властта да се състои от откровени идиоти.</p>
<p>Русия трябва да изгражда свое собствено бъдеще, което е следствие на нашата собствена руска съдба. Ние нямаме достойно място в световния ред, в който Америка е центърът, и Вашингтон ни напомня това непрекъснато. Както чрез вманиачените неоконсерватори, така и чрез уважавани и задълбочени експерти като Кисинджър.</p>
<p>Но това не променя смисъла на посланието. Навремето неоконсерваторът от обкръжението на Рейгън Ричърд Пърл разговаряше с руските дипломати по следния начин: „We win, you lose. Sign here“ („Вие губите, ние печелим. Подпишете тук.“). Хенри Кисинджър днес ни предлага да се подпишем под акт на едностранна капитулация. С по-различен тон. Но смисълът е същият.</p>
<div>
<p>Нашият отговор ще бъде симетричен. Крим е руски. Ние сме в играта. Ние се върнахме в историята.</p>
<p>---------------------------------------</p>
</div>
<p>*Текста на Х. Кисинджър ГЛАСОВЕ публикува на 6 март в рубриката „Коментари “ </p>
<p><a href="http://glasove.com/komentari/34005-kak-da-izlezem-ot-ukrainskata-kriza">http://glasove.com/komentari/34005-kak-da-izlezem-ot-ukrainskata-kriza</a></p>
<p><em>Превод от руски език: Елена Дюлгерова</em></p>
