Александър Трюдо: Идва краят на еднополюсния световен модел

<p>&nbsp;</p> <p><strong>- Какво се крие зад заглавието на новия ви филм, наречен &bdquo;Новата велика игра&ldquo;?</strong><br />- Основната идея на филма ми е, че Близкият изток наравно с Китай скоро ще играе важна роля в изграждането на новия световен ред. А причината това да се случи е нефтът. Или по-точно транзитният маршрут, по който ще се транспортира той. Заснемайки филма, исках да накарам американския зрител да се замисли, че страната му постепенно губи позициите си на велика имперска супердържава. Америка просто върви по пътя на Британската империя, която се разпада, защото е напълно изтощена. А Китай, който се нуждае толкова много от природни изкопаеми, суровини и енергоресурси, разчита да заеме позициите, които до момента принадлежат на САЩ. Китай, както и Индия, разчита да получи достъп до петрола, който се намира възможно най-близо до Китай. Изводът е, че най-добрият вариант за Китай е да се установи в Близкия изток.<br /><strong>- Но засега почти всички пътища, водещи до близкоизточните страни, са контролирани от Запада&hellip;</strong><br />- Именно това положение скоро ще се промени. Правото да се упражнява контрол върху Близкия изток е под огромен натиск. Защото хората, живеещи в Арабския свят и Африка, ще се пробудят. Ще осъзнаят в какво неизгодно положение се намират и ще започват да се бунтуват. Те вече изискват от своите правителства повече права, искат да участват по-активно в прооцесите, случващи се както вътре в страните им, така и извън тях. Арабската пролет недвусмислено показа, че хората от арабските страни са станали по-сплотени, повече се подкрепят един друг. А това са признаци, че контролът на Запада над тези държави отслабва.<br /><strong>- Изглеждате заинтересуван и от историята със сомалийските пирати, а на пръв поглед тя няма тясна връзка с Близкия изток?</strong><br />- Да, така е. Но всъщност тя със сигурност съществува. Бях поразен как действат те в най-ключовите води на планетата. Чудех се как е възможно това. Вероятно отговорите се крият във факта, че Сомалия е страна, която сама по себе си не принадлежи на никого. Там няма стабилно общо правителство, всеки отделен район се управлява независимо.<br />Само по себе си пиратството не изисква особени разходи. Затова пък за страните, борещи се с него, харчовете никак не са за подценяване. За западните държави пиратството се превърна в нещо като авансово данъчно облагане, защото сомалийските пирати действат в стратегически най-важния регион. Затова Западът също изпраща свои кораби там. А Иран, Турция и Саудитска Арабия са три свръхдържави в Близкия изток, които на свой ред също искат да държат под контрол нещата &ndash; което пък е в разрез с интересите на западните страни.<br /><strong>- На този етап канадското правителство начело със Стивън Харпър се сближава с Китай в нефтодобивния сектор&hellip;</strong><br />- Канада е твърде далеч от всичко. Да, у нас има много природни ресурси, но човешките са малко. Разбира се, нашата страна е по-благоприятна за сътрудничество, отколкото, да речем, Иран или Ирак. Това е разбираемо &ndash; колкото повече проблеми се явяват в Близкия изток, толкова по-привлекателни стават природните ресурси на Канада.<br /><strong>- Да поговорим за Сирия. Според вас какво разбуни духовете там?</strong><br />- По мое мнение конфликтът започна с това, че сирийският народ започна да се пробужда. Сирия е преди всичко държава, в която живеят много етнически групи. Затова е напълно възможно тя да се разпадне на части. Не бива да се смята, че Западът държи изцяло под контрол ситуацията в Сирия.<br />Главният играч в този конфликт е Саудитска Арабия. Тя си дава сметка, че САЩ вече не са така силни (доколкото не успяха да контролират случващото се в Египет), че и Ирак вече не е слаб като преди. И започва да действа в свой интерес по-открито. Турция също се стреми към влияние в региона &ndash; вероятно и от носталгия по времето, когато като Османска империя е била велика държава.<br />А мнозина &ndash; особено на Запад &ndash; забравят, че не друг, а именно Иран е победил Римската империя. Но Иран не забравя това, а жителите му до ден днешен имат самочувствието на велика нация. И изискват към себе си особено отношение. Сирия беше много близка с Иран &ndash; затова Иран не може така лесно да охладни отношенията си с нея.<br /><strong>- Във филма ви има един рефрен, че не Иран представлява заплаха за света, а самият той е заплашен от всички останали държави. Коментарът ви?</strong><br />- Да, това е гледна точка, която напълно споделям. Тук, на Запад, сякаш се стремим да забравим кой кого заплашва реално. Нима Саддам Хюсеин наистина беше такава заплаха, каквато всички искаха да го представят?! Не! Всъщност ние представлявахме заплаха за Ирак.<br />Същото се случва с Иран. Да, Иран има оръжие. Но това е разбираемо &ndash; говорим за могъща държава в своя регион, която е свикнала да смята себе си за велика. Обикновено се счита, че най-добрата защита е нападението, но що се отнася до Иран &ndash; нека не прибързваме. Оръжието, което тя притежава, няма конкретно предназначение. То би било използвано само за самоотбрана. А е факт, че Иран има достатъчно причини за безпокойство. Спомнете си само, че враждебният към Иран Израел се намира съвсем наблизо... Иран не желае да се превръща в още един обект на голямата политическа игра.<br /><strong>- Как мислите, възможно ли е в Иран и Сирия да се повтори военният сценарий, осъществен в Афганистан и Ирак?</strong><br />- Сирийският конфликт, включващ противниковите сили на Иран и Саудитска Арабия, представлява реална заплаха за сигурността на региона като цяло. Турция също се страхува от него. Опасява се, че може да избухнат конфликти между сунити и шиити; да се взриви военен конфликт между Иран, Ливан и държавите от Персийския залив.<br />За всичко това голяма вина има Западът, който според мен постави основите на всичките тези конфликти чрез актовете си на насилие в Ирак заради своите имперски амбиции. Насилието ражда насилие, а това не винаги е възможно да се държи под контрол.<br />-<strong> Има ли бъдеще за режима на Башар Асад в Сирия?</strong><br />- Не. И Асад е длъжен да разбере това. Как е възможно сътрудничество с някого, който е използвал артилерия срещу собствения си народ &ndash; само и единствено за да остане на власт? С Асад е свършено!<br /><strong>- Излиза, че на египтяните им е провървяло, тъй като бившият им президент Мубарак в някаква степен се оказа по-мъдър от Асад и не посмя да извади оръжие срещу собствения си народ.</strong><br />- Да, определено им провървя. Общувам много с хора от Близкия изток. Струва ми се, че иракчаните са доста жестоки хора, войната е в кръвта им. Сирийците са по-крехки, емоционални. А египтяните... Всеки един от тези 90 милиона души се оказва изключително проницателен и далновиден. Защото всички те не позволиха държавата им да бъде погазена от война. Вероятно именно фактът, че в Египет не е имало военни действия, е спомогнал Мубарак да не се превърне в едноличен диктатор като Кадафи в Либия или както сега &ndash; Асад в Сирия. Да не забравяме също така, че в оня момент Мубарак вече е тежко болен. Иска да предаде властта на сина си, но военната групировка, в чиито ръце е властта, не му позволява. Тя вече има договорка със САЩ да им го предаде, но властта да остане нейна. А как завърши всичко, знаем. Те си мислеха, че могат да контролират изборите и да останат на власт. Но въпреки всичко им се възхищавам за това, че не допуснаха кръвопролития. Възхищавам се и на новия египетски президент Морси, смятам го за смел човек.<br />Фактът, че застана против позицията на Иран по отношение на сирийската криза, намирайки се в самия Иран, говори сам по себе си, че не се страхува да казва на висок глас мнението си. А как само накара генералите, които държаха в ръцете си цялата страна, да си отидат в оставка, е достойно за адмирации! Морси очевидно разбира, че египетското общество няма да позволи повече да бъде марионетка в чиито и да било ръце.</p> <p>Превод от руски език: Елена Дюлгерова</p>