- Автор: Гласове
- 01 Ное 2023
- 3090
- 7
Превод: Владислав Наков Следвайте "Гласове" в Телеграм
На 29 октомври се навършиха 101 години от рождението на руския философ, писател и дисидент Александър Зиновиев, който, разочарован от Запада, се завърна в Русия. Ето откъс от последното му интервю за западна медиа, през 1999г. - френският вестник "Фигаро" - преди да се завърне в Русия, в което той описва това, което днес наричаме „колективен Запад“:
- След падането на комунизма западната система стана основен обект на вашето изследване. Защо?
- Защото това, което прогнозирах, се случи: падането на комунизма се превърна в краха на Русия.
- Излиза, че борбата с комунизма е прикривала желанието да се унищожи Русия?
- Абсолютно вярно. Казвам това, защото в един момент бях неволен съучастник в това срамно за мен деяние. Руската катастрофа беше желана и програмирана от Запада. Четох документи и участвах в проучвания, които под прикритието на идеологическа борба всъщност подготвяха смъртта на Русия. И това стана толкова непоносимо за мен, че вече не можех да бъда в лагера на тези, които унищожават народа и страната ми. Западът не ми е непознат, но гледам на него като на вражеска сила.
- Станахте ли патриот?
- Патриотизмът не ме засяга. Получих международно възпитание и оставам верен на него. Дори не мога да кажа дали обичам руснаците и Русия или не. Аз обаче принадлежа към този народ и тази държава. Аз съм част от тях. Сегашното страдание на моя народ е толкова ужасно, че не мога да го наблюдавам спокойно отдалеч. Жестокостта на глобализацията разкрива неприемливи неща.
- Значи ролята на Горбачов не е била положителна?
- Гледам на нещата от малко по-различен ъгъл. Противно на общоприетото схващане, съветският комунизъм не се срина поради вътрешни причини. Колапсът му със сигурност е най-голямата победа в западната история. Нечувана победа, която, повтарям, прави възможно установяването на планетарна власт. Краят на комунизма бележи и края на демокрацията. Днешната епоха е не само посткомунистическа, но и постдемократична! Днес сме свидетели на установяването на демократичен тоталитаризъм или, ако искате, тоталитарна демокрация.
- Всичко това не звучи ли малко абсурдно?
- Не, изобщо не е абсурдно. Демокрацията изисква плурализъм, а плурализмът предполага наличието на поне две повече или по-малко равни сили, които се борят помежду си и същевременно си влияят. По време на Студената война имаше световна демокрация, глобален плурализъм, в който съжителстваха две противоположни системи: капиталистическа и комунистическа. (...) Днес живеем в свят, доминиран от една единствена сила, една идеология и една проглобалистическа партия. Всичко това взето заедно започва да се оформя по време на Студената война, когато надстройките постепенно се появяват в различни форми: търговски, банкови, политически и информационни организации. Въпреки различните си сфери на дейност, тези сили бяха обединени от тяхната транснационална същност. (...) Подобно на други държави, западните държави са под контрола на тези наднационални структури. И това въпреки факта, че суверенитетът на държавите също беше неразделна част от плурализма, а следователно и от демокрацията в планетарен мащаб. Настоящата доминираща суперсила потиска суверенните държави. (...)
Така че демокрацията постепенно изчезва от социалната организация на западните страни. Тоталитаризмът се шири навсякъде, защото наднационалната структура налага свои закони на държавите. Тази недемократична надстройка дава заповеди, налага санкции, организира ембарго, хвърля бомби, създава глад. Дори Клинтън й се подчинява. Финансовият тоталитаризъм подчини политическата власт. Студеният финансов тоталитаризъм е чужд на емоциите и не притежава чувство на жалост. В сравнение с финансовата диктатура, политическата диктатура може да се счита за доста хуманна. В рамките на най-бруталните диктатури беше възможна поне известна съпротива. Невъзможно е да се бунтуваш срещу банките.
- Ами революция?
- Демократичният тоталитаризъм и финансовата диктатура изключват възможността за социална революция.
