- 10 Sep 2020
- 205
- 4
На 28 август 1943 година, в разгара на участието на България във Втората световна война, внезапно умира цар Борис ІІІ.
Роден е на 30 януари 1894 г., католическото му име Борис Луи Роберт Пиер Станислав. Син е на цар Фердинанд I и на княгиня Мария-Луиза Бурбон-Пармска, брат е на Кирил Преславски.
През 1896 г. е покръстен в източноправославната вяра - негов кръстник е руският император Николай II. Участва в Балканската война със Седма рилска дивизия. През 1915 г. следва във Военната академия в София.
През Първата световна война е офицер за поръчки при щаба на действащата армия.
<p>След принудителната абдикация на цар Фердинанд се възкачва на престола на 3 октомври 1918 г. Женен е за принцеса Джована Савойска, от брака им се раждат княгиня Мария-Луиза и княз Симеон.</p>
<p><img src="/uploads/editor/car-boris3-caritca1.jpg" alt="" /></p>
<p>След капитулацията на България и Ньойския договор в страната се разгарят остри политически борби, които довеждат до военния преврат на 9 юни 1923 г. за сваляне на правителството на БЗНС начело с Ал. Стамболийски, извършен от Военния съюз и политическата групировка "Народен сговор" с подкрепата на двореца.</p>
<p>Цар Борис е обвиняван в пряко участие в преврата и убийството на Александър Самболийски.</p>
<p><img src="/uploads/editor/38000013_001_d.jpg" alt="" /></p>
<p>След провала на режима, установен с преврата от 19 май 1934 г., царят инициира фактическото извършване на контрапреврат през януари 1935 г., като възстановява действието на Търновската конституция, но не и забранените след преврата политически партии.</p>
<p>Страната е управлявана с форма на парламентарен мажоритаризъм, контролиран от него. Въпреки това се провеждат парламентарни избори и съществува легална правителствена опозиция.</p>
<p>В изборите през 1938 г. за първи път са дадени избирателни права на жените в България.</p>
<p>Цар Борис III съдейства с посредническа роля за подписването на Мюнхенското споразумение от 1938 г., съгласно което Западните сили се съгласяват Германия да получи населената с етнически немци Судетска област от Чехословакия в замяна на „вечен мир“. Това на практика развързва ръцете на Хитлер за по-нататъшни завоевания.</p>
<p>След началото на Втората световна война Борис III насочва България към сътрудничество с Оста Рим-Берлин-Токио, с цел ревизия на несправедливия Ньойския мирен договор.<br />С помощта на Берлин и Москва, София успява да си върне от Букурещ Южна Добруджа чрез Крайовската спогодба от 1940 г.</p>
<p><img src="/uploads/editor/_102a653f7d7db1b81f0ef94ad2442325_1283845317.jpg" alt="" /></p>
<p>През 1940 царят подписва Закона за защита на нацията, който лишава евреите от повечето граждански права и по същество представлява копие на Нюрнбергските закони на нацистка Германия.</p>
<p>Борис III отклонява съветските предложения за сключване на договор за мир и дружба, които биха поставили страната в зависимо положение.<br />През януари 1941 г. обаче той и правителството на проф. Богдан Филов се съгласяват България да се присъедини към Тристранния пакт, като обаче използват пакта Рибентроп-Молотов, за да получат одобрението на СССР за това.</p>
<p><img src="/uploads/editor/taijnite-dogovori-na-hitler-s-bylgariq-32196.jpg" alt="" /></p>
<p>През март-април 1941 германските войски атакуват Югославия и Гърция от българска територия, с което де факто и България става воюваща страна. След края на бойните действия България получава възможността да администрира до края на войната населените предимно с етнически българи Западни покрайнини, Вардарска Македония и Беломорска Тракия.</p>
<p><img src="/uploads/editor/Boris3.jpg" alt="" /></p>
<p>През 1943 г. Германия упражнява силен натиск за депортиране на евреите от новите и старите территории. Първоначално българското правителство използва швейцарски дипломатически канали, за да избегне депортация в Полша, сондирайки Великобритания за евентуални депортации с кораби в контролираната от нея Палестина. Това предложение е отклонено от Антъни Идън, външен министър на Великобритания. След провала на този дипломатически опит първата част от нацисткия план за депортации е осъществена със съдействието на българската администрация, но втората се осуетява поради активното противодействие от страна на група народни представители, водени от подпредседателя на Народното събрание Димитър Пешев, ръководството на Българската православна църква, видни интелектуалци, опозиционери и др.</p>
<p>Въпреки това 11 000 евреи от окупираните территории в Гърция и Македония са изпратени в нацистки лагери.</p>
<p><img src="/uploads/editor/Aleksandar_Belev.jpg" alt="" /></p>
<p>От началото на 1943 г. прави опити за преориентация към Великобритания и САЩ.</p>
<p>Цар Борис III умира неочаквано след кратко боледуване в 16,20 ч. следобед на 28 август 1943 г., скоро след като се връща от визита при Хитлер.</p>
<p>Слухове за смъртта му твърдят, че е отровен по нареждане на Хитлер или от британските специални служби, но доказателства за това така и не са намерени.</p>
<p><img src="/uploads/editor/4420.jpg" alt="" /></p>
<p>След няколкодневно поклонение в катедралата „Св. Александър Невски“, на 5 септември траурното шествие достига до Рилския манастир, където е погребан в манастирската църква.</p>
<p>През 1946 останките му са ексхумирани и осквернени по нареждане на комунистическото правителство и тялото му е препогребано в малък параклис в парка на двореца „Врана“.</p>
<p>На следната година този параклис е взривен и заравнен по заповед на Георги Димитров и Васил Коларов. Днес е запазено само сърцето на монарха, което се намира на мястото на възстановения гроб в Рилския манастир.</p>
<p><strong>И още</strong></p>
<p>1619 г. Фердинанд II става император на Свещената римска империя, опитите му да ликвидира протестантизма довеждат до Тридесетгодишната война.</p>
<p>1883 г. Американецът Джон Дж. Монтгомъри успява да извърши полет с планер, който може да се управлява.</p>
<p>1884 г. Направена е първата известна снимка на торнадо.</p>
<p>1910 г. Черна гора обявява независимостта си от Турция.</p>
<p>1937 г. Киичиро Тойода учредява в Япония автомобилната компания "Тойота".</p>
<p>1963 г. По време на двеста и петдесет хиляден митинг пред Мемориала на Ейбрахам Линкълн във Вашингтон Мартин Лутър Кинг произнася речта си “Имам мечта”, в която говори за постигане на расово равенство.<br />Мартин Лутър Кинг е борец за граждански права в САЩ. Той е роден на 15 януари 1929 г. в Атланта, Джорджия, САЩ. Учи в колежа “Морхауз”, в Крозбърската теологична семинария в Пенсилвания, в Бостънския университет и в Харвард. Става бакалавър по богословие и д-р по философия. Става пастор в църквата “Декстър” в Монтгомъри. Включва се в редица прояви на мирния протест срещу расовото неравенство през 50-те години.<br />През 1964 г. получава Нобелова награда за мир. На 4 април 1968 г. е застрелян по време на реч на балкона на хотел “Лорейн” в Мемфис.<br />През 1974 г., по време на църковна служба, до гроба му е убита и майка му - Олбърта Кинг. Посмъртно е награден с “Медала на свободата” (1977 г.).</p>
<p>1990 г. — Ирак обявява окупирания Кувейт за 19-а иракска провинция, носеща името на Саддам Хюсеин, а столицата е прекръстена наКадима.</p>
<p>1996 г. — Принц Чарлз и принцеса Даяна се развеждат.</p>
<p>2000 г. — Прекратена е 7-годишната гражданска война в Бурунди, отнела живота на над 200 хил. души.</p>
