"Интернет е инкубатор на съвременните митологии"

<p><strong>- Слуховете неотдавна накараха някои родители във Франция да не пуснат децата си на училище, защото смятаха, че там ще им преподават &quot;джендър теория&quot;. Можеха ли и те да влязат във вашата книга за &quot;лековерните&quot;?</strong></p> <p>- Както в някои примери в книгата, всичко тръгва от малка, много добре организирана групичка от мотивирани индивиди, &quot;Равенство и помирение&quot;, която разпространява посланието си доста извън своите естествени пространства на радикалност - крайната десница. Преди 20 г. това послание щеше да бъде публикувано в брошура и да стигне до малък брой хора. Днес блогът, откъдето то тръгна, е един от най-посещаваните във Франция.</p> <p>Често по повод на интернет се споменава терминът &quot;демокрация&quot;. Това е точно, ако под това разбираме, че при демокрацията всеки трябва да има право на достъп до информация, да може да разпространява информация и да се изразява. По-съмнителни са претенциите, че това, което можеш да прочетеш в интернет, в един форум например, е представително за общественото мнение. Наистина констатираме, че дори в умерени медии, една много добре структурирана група като тази, може лесно и бързо да създаде &quot;илюзорно мнозинство&quot;, което вече няма нищо общо с демокрацията.</p> <p><strong>- В този случай посланието бе разпространено с есемеси и разпространителите на брошури на входа на училищата изглежда са имали по-голямо въздействие върху родителите, отколкото интернет&hellip;</strong></p> <p>- Няма причина да превръщаме интернет в нещо особено: той е само един вектор на разпространение на информация. Други, по-стари инструменти, също са активни. Но мрежата добавя към това своята бързина. Благодарение на нея можеш да създадеш внезапна мобилизация. Мрежата позволява най-вече да се чувстваш по-малко самотен, да направиш публични своите<strong> </strong>чувства, които преди това са принадлежали на интимното. Да узнаеш, че други споделят същите страхове, същите мисли&hellip;</p> <p>Спомнете си онзи бижутер от Ница, който уби един от нападателите си преди няколко месеца, и страницата във Фейсбук в негова подкрепа, която събра повече от 1,6 милиона &quot;харесвам&quot;. Това е одобрение на правилото на талиона: той е бил нападнат, защитил се е, известен брой наши съграждани намират, че в това няма нищо скандално. Тази гледна точка не е чакала мрежата, за да се разпространи, но, благодарение на Фейсбук, в публичното пространство става очебийно едно чувство, което без интернет щеше да остане в личното пространство. Това, което е порочно, че една такава видимост дава на това възмущение форма на легитимност, илюзия за мнозинство.</p> <p><strong>- Тези слухове съществуваха преди интернет. Какво е новото?</strong></p> <p>- Ускорението. Това е основното. Винаги е имало зачатъци на слухове. Но журналистите играеха най-често ролята на <em>&quot;gatekeepers&quot;</em> (пазачи - б.ред.), те пречеха на клюките, на теориите за заговора, на клеветите да се разпространят, така че, в крайна сметка, когато тези слухове стигаха до хората, те вече не ги интересуваха. Интернет е това, което аз наричам &quot;инкубатор на съвременните митологии&quot;, защото за няколко часа един дребен въпрос се превръща в теория за заговора.&nbsp;</p> <p>В самия ден на атентатите в Бостън, преброихме четири различни такива теории! Преди това теориите за заговора се отнасяха до големи исторически събития, убийството на Кенеди, първите стъпки на човек на Луната, Пърл Харбър&hellip; Днес всяко микро-събитие може да породи теория за заговора и да добави още нещо към гигантския конспирационистки кроеж.</p> <p>Това се отнася и за известните личности. Беше нужна&nbsp; известност, за да се породят подобни вярвания: Мерилин Монро е била убита, Елвис Пресли все още е жив&hellip; През 2012 г., когато бе съобщено за смъртта на Ришар Декоен, по онова време директор на Институт за политически науки в Париж, непознат за широката публика, в интернет тръгнаха слухове за обстоятелствата около смъртта му. С една добра режисура на реалните факти всеки може да подклади подозрението. Това е &quot;ефектът на Отело&quot;, който, манипулиран от Яго, накрая започва да вярва, съвсем неоснователно, че Дездемона му е изневерила.</p> <p><strong>- В книгата си изобличавате вярванията на &quot;предпазващите&quot;, някои защитници на околната среда, които бият тревога. Защо тях, а не промишлените или политическите лобисти, за които би могло да се смята, че са много по-добре подготвени в сферата на манипулацията?</strong></p> <p>- Неотдавна видях в метрото една реклама на &quot;Гринпийс&quot; - добре направена, но измамна. Виждаше се огромен кораб, а в сянката му една съвсем малка лодка, с лозунг, който внушаваше &quot;Те имат власт, ние имаме мотивация&quot;. Но властта на пазара на информация е именно мотивацията! Властта в интернет е това: когато напишете в Гугъл &quot;вълни опасност&quot;, първите 30 резултата в по-голямата си част препращат към екологични неправителствени организации, докато компанията &quot;Буиг Телеком&quot; има пари, за да си плати, за да излиза по-напред - и със сигурност го прави, но безуспешно.</p> <p>Журналистите не са на заповедите на икономически и политически интереси, същото е и с общия пазар на информацията. Това не означава, че компаниите и политиците не се опитват да ни манипулират. Но вече е по-лесно да ги хванеш на местопрестъплението. Пример, американското нашествие в Ирак. В екстремните условия на голям конфликт в тази далечна страна, с ограничените възможности да бъде проверена информацията, аферата е била измислена. Истината накрая излезе, въпреки че една част от американската преса беше в позиция мирно.&nbsp;</p> <p><strong>- Не сте много мил с журналистите, за които казвате, че в сферата на слуховете вече не играят ролята си на гръмоотвод.</strong></p> <p>- Журналистите са жертви на една структурна ситуация, &quot;дилемата на затворника&quot;: в неведение какво ще направят техните конкуренти и от страх да не бъдат изпреварени в състезанието за информация, те са принудени да наддават сляпо и ирационално. Не щадя журналистите, но не ги и атакувам: аз анализирам една система.&nbsp;</p> <p><strong>- Конкуренцията в пресата не се е родила с интернет.</strong></p> <p>-&nbsp; Вярно е, че натискът на конкуренцията съществува отпреди интернет. В САЩ той е в основата на &quot;пийпълизацията&quot; на политическия живот, родена с аферата &quot;Клинтън&quot;. Разбира се, и преди това имаше слухове, но те рядко се появяваха в пресата. А след това се появи &quot;Фокс нюз&quot; и нов прилив на конкурентния натиск, повече канали, кабелна телевизия, и сред всички тези нови актьори един, който не играе играта. Другите бяха принудени да го последват. Могат да се оправдават по всички възможни начини, да изтъкват целомъдрени аргументи, да казват, че не бива да се крие информация от публиката, че Франсоа Оланд сам се е поставил в опасност&hellip; Истината е, че има влечение на публиката към тези въпроси, търсене, и че конкуренцията задължава когато има търсене, да има предлагане.&nbsp;</p> <p><strong>- Защитавате представителната демокрация срещу съвещателната демокрация&hellip;</strong></p> <p>- Не се противопоставям на съвещателната демокрация. Но тя подтиква към такова безусловно съгласие, че става идеологическа, особено при някои от моите събратя, изследователите по социални науки, и при много политици. Някои процеси на сътрудничество са добри за общия интерес, като Уикипедия. Но трябва ли да стоим блажено пред всеки феномен на сътрудничество? Не всичко се решава с уред за измерване силата на аплодисментите.&nbsp;</p> <p><strong>- Но не е ли нормално да попитате за мнението им за линиите с високо напрежение хората, които ще живеят под тях?</strong></p> <p>- Това наистина е легитимно. Но би било наивно да се мисли, че съвещанията на една група, лично засегната от присъствието на линии с високо напрежение, задължително ще бъдат полезни за общия интерес. Всички искат мобилни телефони, но никой не иска релейна антена; всички искат електричество, но никой не иска линии с високо напрежение; никой не иска ядрена енергетика&hellip; но и не иска да плаща прекалено скъпо електричество. Какъв по-голям конфликт на интереси от този на съседите, които трябва да се произнесат за общата полезност на инфраструктури, които смущават тяхната околна среда?</p> <p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>