Димитър Зоров: Производителите сме дойните крави на търговските вериги

<p><strong><em>Димитър Зоров е завършил Академията на МВР. От 21 години се занимава с млекопреработване. Собственик е на млекопреработвателното предприятие &bdquo;Пършевица&ldquo;. Бил е изпълнителен директор на &bdquo;Екобулпак&ldquo;. Завършил е курсове по генерален мениджмънт към Австрийската стопанска камара. От седем години е председател на Асоциацията на млекопреработвателите в България.</em></strong></p> <p><strong>- Г-н Зоров, защо е толкова важно да бъде приет окончателно Законът за конкуренцията, преди този парламент да се разпусне?</strong></p> <p>- Много е важно. Много е важно, за да се запази българското производство и да има по-голяма сигурност в работата ни с търговските вериги. С този закон ще се гарантира балансът в разпределянето на тежестта между производителите и търговските вериги. Не е нормално всяка година търговските вериги да изискват увеличаване на процента бонус.</p> <p><strong>- Какво означава &bdquo;процент бонус&ldquo; - някакви допълнителни такси, които сте длъжни да плащате?</strong></p> <p>- Ще ви го кажа простичко. Ако сте давали примерно сумарно 20% бонуси върху оборота, от следващата година ви искат поне 2% повече - увеличават ги на 22 %. Миналата съм имал 18, по-миналата 16% и т.н. И това е минималното увеличение. Така се увеличават така наречените &bdquo;отчисления&ldquo; за търговските вериги и се увеличава печалбата им.</p> <p><strong>- На вас намалява ли ви печалбата по този начин?</strong></p> <p>- Не намалява, защото преработвателите вече започват да продават почти на загуба. Тази тенденция я наблюдаваме от 4&ndash;5 години вече. Възниква другият въпрос: след 10&ndash;12 години ние ще трябва да им караме стоката и едва ли не да им даваме пари за това, че я оставяме във веригата. Ако продължават тези бонуси да растат с такова темпо&hellip;</p> <p><strong>- А примерно т.нар. бонус &bdquo;рожден ден&ldquo; или разни други, които звучат като каламбур?</strong></p> <p>- Не е каламбур. Доскоро плащахме такса &bdquo;нов магазин&ldquo;, &bdquo;ремонт на магазин&ldquo;. Разбирате ли?</p> <p><strong>- Не.</strong></p> <p><strong>- </strong>Обяснявам. Примерно, откриват нов магазин от дадена верига. Аз, като доставчик на дадени стоки, които се продават в него, съм длъжен да платя такса &bdquo;нов магазин&ldquo;. Или ремонтират магазин - съответно пак плащам. Или пък се навършва някаква годишнина от стъпването им в България &ndash; такса &bdquo;рожден ден&ldquo;. Това е положението. По-рано ги наричаха такси, сега - след като им обърнаха внимание, ги кръстиха &bdquo;бонуси&ldquo;.</p> <p><strong>- Значи вие, като доставчик, който желае да продава своите продукти чрез дадена верига, трябва да подпишете договор, с който се задължавате да плащате всичките тези &bdquo;бонуси&ldquo;. Правилно ли съм разбрала?</strong></p> <p>- Точно така.</p> <p><strong>- Къде е регламентирано това нещо?</strong></p> <p>- Няма закон. Това е двустранен договор, който, ако искаш, го подписваш, ако не, прав ти път - няма да работиш с големите вериги. И ние плащаме. Примерно 3&ndash;4 хиляди лева на доставчик.</p> <p><strong>- Как това може да се избегне?</strong></p> <p>- Само с новия закон за конкуренцията.</p> <p><strong>- Вероятно все пак сте в диалог с представителите им.</strong></p> <p>- Да, разбира се. Ние не сме врагове. Но тези изисквания от тяхна страна са заложени от самите фирми майки - може би има значение свитият пазар на българските потребители и те си допълват печалбите на гърба на производителите. Тоест с по-малки обороти от пазарната мрежа да правят същите печалби, както ако пазарът е наситен.</p> <p><strong>- С какво точно би им попречил законът за защита на конкуренцията?</strong></p> <p>- Не мога да отговоря. И аз се чудя на това. Доводите им са, че ще се повишат цените на продуктите - което е несериозно. Няма причина да се нагнетява напрежението с подобни внушения. Мисля, че това, което сигурно ги притеснява, е, че ще излязат наяве надценките, които слагат. Защото сега едва ли не се говори, че работят почти без надценки.</p> <p><strong>- Обаче, както стана ясно в сряда на пресконференцията, която дадохте заедно с ваши колеги от браншови организации, общият оборот на веригите за 2010 г. е над 6,5 милиарда общо лева. Как става това?</strong></p> <p>- Ами голяма част от надценките се образуват от бонусите, за които стана дума преди малко. Да не говорим, че оборотът им се образува най-вече от вносни стоки.</p> <p><strong>- Те спазват ли правилото да продават определен процент български стоки?</strong></p> <p>- Няма такова изискване.</p> <p><strong>- Значи съм останала с погрешно впечатление. А не би ли следвало да има &ndash; след като работят в дадена държава, в нашия случай България. Местните производители би трябвало да имат някакво предимство. Мисля си, че това е логичното.</strong></p> <p>- Вие просто разсъждавате нормално. За съжаление никъде не е записано такова изискване, няма такъв нормативен документ. Въпрос е на тяхната добра воля. Те продават само тези български стоки, които консуматорите не биха си купили, ако са вносни. Примерно, кой би си купил вносно кисело мляко? Никой. Иначе много от другите млечни продукти като т.нар. &bdquo;жълти сирена&ldquo;, да речем, са с европейски произход. От българските стоки продават това, без което не могат.</p> <p><strong>- Един от вашите колеги обясни, България е &bdquo;торна земя&ldquo; за магазините от големите търговски вериги, че винаги се намират вратички в закона, които им позволяват да осъществяват не просто печалба, а свръхпечалба за сметка на производителите и клиентите? Вие пък направихте сравнение с ЕРП-тата.</strong></p> <p>- Аз направих сравнение с ЕРП-тата, защото една от големите търговски вериги изтъкна, че работи на загуба. Това ни подразни с колегите. И ние казахме: как така работи на загуба, а продължава да отваря нови магазини, нови обекти в страната?!</p> <p><strong>- Според мене, ако е така, би трябвало да се оттеглят от пазара или поне да се свият някак.</strong></p> <p>- Именно. И затова смятаме, че нещо е сбъркано. Затова някой от държавната администрация каза: &bdquo;Какво правите тук и защо още работите?&ldquo;.</p> <p><strong>- Вашият бизнес, марката &bdquo;Пършевица&ldquo;, е един от фаворитите в млечната промишленост. Аз лично съм фен.</strong></p> <p><strong>-</strong> Ами защото са 100% от мляко.</p> <p><strong>- Важна подробност. Кажете обаче как успявате да оцелявате в тази доста неблагодатна бизнес среда? А и да печелите все пак?</strong></p> <p>- Отдавна да ни няма, ако преди 7 години не развихме суровинния сектор, като голяма част от млякото, което преработваме е наше. Оттам пък развихме и земеделие. А през последните 2&ndash;3 години от земеделието се печели и печалбите не са малки. Ние какво правим - вместо да гледаме на тези пари като на чиста печалба, ги преливаме, за да компенсираме загубите от преработката. Заради това оцеляваме.</p> <p><strong>- Ако минем от &bdquo;другата страна&ldquo;, малките магазини съумяват ли да оцеляват и как?</strong></p> <p>- Трудничко. Защото с моментните акции, които правят големите търговски вериги, отнемат от клиентите на малките. Но тези акции са и за сметка на производителите. Естеството на търговията в големите търговски вериги е различно. Виждате - климатизирано, по-приятно се чувства човек. Затова и ние, така да се каже, инвестираме повече в тях.</p> <p><strong>- Как става договарянето за цените? Доколкото знам, сключвайки договор с една верига за определени цени, вие не можете да ги променяте, договаряйки се с други магазини. </strong></p> <p>- Ще го кажа така. В договорите присъства ограничението, че веднъж подписал договор с някого, ти нямаш право да предлагаш на друг по-добри условия. Това значи, че цената, на която доставяш стока на втора или трета търговска верига, не трябва да е по-ниска от определената цена с първата, с която си сключил договор. А това само по себе си създава условия за картел. Нали така?</p> <p><strong>- Апелирате за по-нисък ДДС върху производството на мляко и млечни продукти. Бихте ли конкретизирали? Защо според вас се налага това?</strong></p> <p>- Както при нас, така и при хляба и другите бързо оборотни стоки, много хора работят в сивия сектор и благодарение на това тези предприятия не са затворени - за сметка на фактически данъци. Тези данъци и разликата в цената е около 40%. Разбирате ли за каква голяма, за каква чувствителна разлика говорим!</p> <p><strong>- Не. Как се получава това?</strong></p> <p>- Ами работят с малки магазини или продават по пазарите, без да издават фактура - оттук и неплащането на данъци. Не им се начислява 20% ДДС - въпреки че някои казват, че ДДС-то не е цена, защото се плаща от потребителя. Да, обаче ако аз продавам &ndash; образно казано &ndash; кашкавал за 12 лева килото, а друг, който не плаща ДДС, но му е добро качеството, е сложил цена 10 лева, вие ще си купите неговата стока, нали така?</p> <p><strong>- Определено.</strong></p> <p>- От тук нататък той не плаща нито данък &bdquo;печалба&ldquo;, не си осигурява служителите и т.н. Все, просто казано, доходи, които за тези, които работят на светло, са си чиста загуба.</p> <p><strong>- Как си обяснявате тогава тази упоритост на правителство след правителство да не се приема Законът за конкуренцията?</strong></p> <p>- Те са убедени, че ако се свали ДДС, ефектът върху бюджета ще е много по-добър, отколкото сега &ndash; защото, ако това ДДС се свали на 8 или 10%, поне 80% от сивия сектор ще излезе на светло. И тези хора ще започнат косвено да внасят приходи в бюджета - социални, медицински, ДДС и т.н. Това са много активни приходи.</p> <p><strong>- Това не е ли хубаво?</strong></p> <p>- Хубаво е. Обаче те се страхуват, че ако създадат прецедент и някъде направят диференцирано ДДС, вратата ще се отвори и много от отраслите ще почнат да искат то да е по-ниско в областта, в която работят. Ще започнат с лекарствата, с детските играчки, с учебниците. И така нататък&hellip; Всеки може да си намери основание да иска по-ниски данъци.</p> <p><strong>- Вие, и изобщо от браншовите организации, сте казвали, че е възможно сваляне на цените на продуктите. Обяснете моля ви как може да стане това.</strong></p> <p>- Точно това обяснявам. Сваляне на цените е възможно, но само с редуциране върху данъчната ставка. Смятаме, че това ще стимулира и потреблението, и производството. Ще има по-голям оборот.</p> <p>Тоест да приемем, че досега сте си купували 20 кг хранителни продукти. Ако ДДС стане 10%, ще си купите още 2 килограма. Ще се разшири производството, ще се открият нови работни места и т.н.</p> <p>Всичко това буди у мене недоумение вече 12 години. Защото предложението е оттогава.</p> <p><strong>- Каква е практиката в европейските държави, свързана с подобни данъчни казуси?</strong></p> <p>- Например в Германия ДДС върху млечните продукти е 6,5%. В Англия е нула.</p> <p><strong>- Нула?</strong></p> <p>- Да, да, да. В Македония е 6,5%, в Полша има двойна диференциация - ако на млечните продукти е 6,5%, за другите хранителни продукти е 10%. Така че ние сме някакъв уникум. И това ни прави неконкурентоспособни.</p> <p><strong>- Съгласен ли сте с коментарите, че сегашният Кодекс на труда акцентира най-вече върху правата на наемния труд, а за работодателите е отредена най-вече графата &bdquo;задължения&ldquo;? Какво в него трябва да се промени?</strong></p> <p>- Според мене има нужда от нов трудов кодекс, но с предварителната уговорка, че трябва да има равнопоставеност при правата и задълженията на работници и работодатели. В момента наистина задълженията са от страна на работодателя - колкото и да се говори обратното. Извинявайте, ама нищо не можеш да направиш на един работник, ако, примерно, утре не се яви на работа или двама-трима пречат на производствения процес и ви вкарват в излишни разходи.</p> <p>Ако в една мандра работят примерно 30 човека и 10 души решат да не се явят на работа, това значи продукцията ти да отиде на боклука. Има и други практики - например с болничните. Пълно безхаберие. Дават болнични на килограм. И ние плащаме първите три дни. Останалите ги плаща Здравната каса - тоест всички осигуряващи се българи. Трябва да има някакъв ред в това!</p> <p>&nbsp;</p>