- Автор: Гласове
- 06 Sep 2022
- 946
- 7
Текстът е от страницата на испанската компания Ambar. Основната й дейност е свързана с индустриалните отпадъци: събиране, транспортиране, класифициране, временно складиране, оценяване. Има 15-годишен опит в т.нар.“кръгова икономика“. Превод: Йосиф Давидов, Фейсбук
След производството на енергия, модата е най-замърсяващата индустрия в света. Екологичната цена за потреблението на облекло е по-висока от цените на много от дрехите.
Преди беше нормално производителите да създават колекции за всеки сезон. Вече не е така. Текстилната промишленост въведе т.нар. „бърза мода“ (fast fashion): рязко се съкрати времето между производството на един продукт и предлагането му на пазара.
По-ниските цени на тези дрехи привличат потребителите. За производителите резултатът е, че успяват да покрият търсенето. Отговорността на модната индустрия за опазване на околната среда обаче е под въпрос при този модел на производство.
Модната индустрия е отговорна за 10% от емисиите на въглероден двуокис. Тя е втората индустрия, която се нуждае от най-много вода. Изработването на дреха, съдържаща памук, например, изисква първо процес на засяване. След това влакното се обработва и смесва с други влакна, за да се направят тъкани. В зависимост от дизайна се щампова или боядисва в един цвят и накрая се изработва дреха за пазара.
За производството на килограм памук са необходими около 10 000 литра вода - количество вода, което човек изпива за десет години. За направата на една памучна тениска се използват 2700 литра вода. Същото количество вода човек би изпил за две години и половина.
Модата е отговорна за 20% от отпадъчните води, произвеждани всяка година в света. Химическите вещества, които попадат във водата, се използват за боядисване или щамповане на дрехи. Тези замърсители са токсични и ако животното случайно ги погълне, засегната е цялата хранителна верига.
Има и други проблеми, свързани с „бързата мода“.
Повече от половината от общия обем дрехи, произведени от марки като Zara и H&M, се изхвърля за по-малко от година. Големият парадокс в нашите потребителски навици е, че днес купуваме четири пъти повече дрехи, отколкото през 90-те години на миналия век: 40% от дрехите, които държим в гардероба си, никога не са обличани. С други думи, в магазина търсим нещо ново, но след това у дома се отегчаваме и забравяме за него.
Стратегията на „бързата мода“ е да се купува постоянно. Въпреки че една дреха може да издържи цял живот, напълно вероятно е тя да бъде носена най-много десет пъти. След това ще бъде прибрано в килера, защото просто вече не е на мода.
Може би днес модата е израз на действието на вид потребление, който дърпа света към екологична криза. Мнозина избират модел, при който възможностите за изхвърляне на дрехи или използване на нови ресурси за производството им са премахнати.
Отговор на тази тенденция дава „кръговата икономика“: производство на тъкани, фабрика за облекло, магазин, гардероб, доставчик втора употреба, рециклиращи предприятия за текстилни материали и връщане към производството на тъкани.
Залагайки или не на този модел, истината е, че ресурсите за производството на облекло са неизброими. Това е ситуация с мрачни перспективи, ако се имат предвид прогнозите за увеличаването на градското население и ръста на потреблението.
„Бързата мода“ съществува, защото потребителите я подкрепят с навиците си. Има производители, които сменят колекциите в магазините дори два пъти седмично, за да „зарибят“ купувача с новите модели.
Казано иначе, проблемът е в нас, потребителите. Производителите си гледат бизнеса и печалбите. Очевидно е, че трябва да се променим. Директорът на една от трите фабрики за рециклиране на текстил и производството на конци за нови платове, които Cáritas има в Испания, заяви в телевизионно интервю: „В началото на XVI век Томас Мор каза „Овцете изядоха хората” в Обединеното кралство. В XXI век нашите дрехи са на път да изядат планетата…Ако не вземем мерки“.
