Когато си слаб, не можеш да разчиташ на себе си, не можеш да си вярваш, и тогава се появява шанс да се обърнеш към Него и на Него да поискаш да се опреш. Толкова често се отбраняваш срещу тази най-голяма благодат, благодатта на слабостта, а нали още св. Павел е писал: „И за да не се превъзнасям с премногото откровения, даде ми се жило в плътта ангел сатанин, да ме бие по лицето, за да се не превъзнасям. Затова три пъти молих Господа, да го отстрани от мене. Но Той ми рече: стига ти Моята благодат: защото силата Ми се в немощ напълно проявява. Затова с много по-голяма радост ще се хваля с немощите си, за да се всели в мен силата Христова (…) понеже, кога съм немощен, тогава съм силен” (2 Кор. 12:7-10). Твоята мощ и сила рано или късно ще се пречупят. Защото в действителност не съществува твоя сила, тъй като си я получил в дар – дар, който ти си присвояваш, поради което трябва да ти бъде отнет.
Св. Максимилиан Колбе се чувствал напълно безпомощен по време на своите многобройни необикновени апостолски експедиции. Често пъти климатът е бил съвсем неподходящ за неговите болни дробове, трудно понасял тежестите на отвъдморските пътувания и влагата, от която понякога не можел да диша нормално. Но всичко това не е било в състояние да спре порива му да проповядва царството на Божията Майка по целия свят, въпреки че неведнъж изглеждало така, сякаш няма да преживее и час повече на кораба, с който плавал. Може би в такива мигове е говорил на Мария: „Аз май няма да издържа и един час още, как тогава ще разширявам Твоето царство?”. И тази слабост е била цялата му сила.
Ако Бог поиска да направи от теб свое оръжие, ще го направи въз основа на твоята слабост. Когато се опитваш да бъдеш апостол с чувство за собствена сила и мощ, ти се превръщаш в антизнак. Хората не искат твоята сила, твоята лична мощ, защото тя ги унижава. Също и Бог, за да те превърне в знак и да си служи с теб, не се нуждае от твоята сила, а тъкмо обратно – нуждае се от твоята слабост. Тази мисъл е извънредно ясно изразена още в Стария завет с примера на Гедеон (Съд. 7: 1-8.10). Противникът на Гедеон разполагал със 135-хилядна войска, докато Гедеон с 32-хилядна, или четири пъти по-малко. Но историята познава победи и при такова съотношение на силите. За Бога това е било недостатъчно голяма несъразмерност. Той нарежда на Гедеон да съкрати броя на войниците си. При първия опит те са намалени от 30 на 10 хилядди души. Сега броят на войниците на Гедеон е тринайсет пъти по-малък.
Историята на стратегията не познава победи при такова съотношение на силите: въпреки това човекът би могъл още да твърди, че това е лично негова победа и да я припише на собствения си гений. Тоест Гедеон е бил все още прекалено силен и е можел все още да разчита на собствените си възможности. Бог го подлага на още едно изпитание: изисква тази 10-хилядна войска да бъде съкратена на 300 души. И сега се стига до ситуация, за която не може да се каже дали е драматична или комична. Защото е наистина смешно да излезеш с тази шепа войници срещу враг, който е 450 пъти по-силен. В този случай може да победи единствено Бог, не и Гедеон. И Гедеон ще тръгне с тази шепа хора и ще извоюва победа. Тази огромна несъразмерност ще го опази от изкушението да припише победата на себе си.
Цялото положение е толкова абсурдно, сякаш Бог казва с усмивка: „Виждаш ли, Гедеоне, ти искаше да победиш чрез своето умение и силата на войската си. Погледни, останаха ти триста души срещу 135-те хиляди, с които разполага врагът ти. Какво ще сториш?”. Гедеон се доверява на Господа и пожънва победа, каквато историята не познава. Бог влага своето съкровище в чупливи глинени съдове, така че това, което правим, да бъде от Божията мощ, а не от нашата (вж. 2 Кор., 4:7). Бог отнема на Гедеон човешката му сила, прави го малък и слаб, извършва нещо, което от човешка гледна точка изглежда абсурдно. Нещо подобно може да се случи и в твоя живот. Ако в теб има такива 32 хиляди елемента човешка мощ, Господ Бог ще ги сведе най-напред до 10 хиляди, а след това до 300. Тогава ще бъдеш наистина много слаб, почти като убит, и тъкмо толкова слаб ще можеш да побеждаваш. Това ще бъдат победи, извоювани не с твоя, а с Божията мощ.
Превод: Ванда Смоховска-Петрова
Из книгата „Диалог за вярата”, издателство "Стигмати", 1999 г.