Прочел си в Евангелието Христовите думи: всеки грях и хула ще се прости на човеците; но хулата против Духа Светаго няма да се прости на човеците - ни на този, ни на онзи свят. И питаш: какво е това хула против Светия Дух?
Какво е хула срещу Светия Дух?

 

Това е хула против истината и живота, които са от Светия Дух, Бога. Безбожникът, който ненавижда и гони истината, хули Духа.

 

Самоубиецът, който ненавижда и убива живота в себе си, хули Духа.

 

Защото Светият Дух е наречен Дух на истината и Подател на живота.

 

В Евангелието от Йоан пише, че Господ Христос три пъти е нарекъл Светия Дух „Дух на Истината" (Йоан. 14:26; 15:26; 16:13).

 

Следователно онзи, който отрича истината и я осмива, отрича и осмива Светия Дух, отрича и осмива Бога, който е Дух и Истина.

 

Питаш: защо този грях не може да бъде простен, когато всеки друг грях може да се прости?

 

Ето, на Закхей е простено сребролюбието, на блудницата - плътските грехове, на разбойника на кръста - разбойничеството и на мнозина други - много други грехове.

 

Защо тогава не би могло да се прости и отричането на истината, неверието, осмиването на Бог Дух Свети?

 

Защото там има срам и покаяние, а тук няма.

 

Там човекът, макар и да греши, но пак със срам и страх се обвързва с Бога.

 

А тук всички връзки с Бога са прекъснати и човекът безбожник безкрайно и напълно се е отдалечил от Него.

 

Там има слабост, тук - упорство.

 

Там душата се скита в мрак, но поне жадува за светлина.

 

А тук душата се скита в мрак и нарича мрака светлина.

 

Когато човек няма ни най-малко желание да се спаси, Бог не иска да го спасява насила.

 

Друг вид хула срещу Светия Дух е омразата към живота и самоубийството. Светият Дух е наречен Подател на живота, Дарител на живота.

 

Когато човек получи живот от Духа на живота, но като не знае откъде е получил този дар, не благодари на Бога, може да му се прости.

 

Дори и когато някой получи живот от Духа на живота и знае от Кого е получил този дар, но пак не благодари, и тогава може да му бъде простено.

 

Но когато някой приеме живот от Духа на живота и с презрение го отхвърли, на него няма да му се прости ни на този, ни на онзи свят.

 

За да разберем това, трябва най-напред да проумеем какво означава „да бъде простено". Да бъде простено на грешника означава да му бъде върната пълнотата на живота, отново да му бъде даден живот.

 

Но когато някой не желае живот и дори мрази и презира живота, Бог няма какво повече да му даде.

 

Затова го заличава от Книгата на живота.

 

Моли се на Бога да опази теб и близките ти от тези непростими грехове, които представляват безумен бунт на творението срещу Твореца.

 

Бог да ти даде здраве и да те помилва!

 

-----------

 

Когато Господ се кръщавал в река Иордан, Светият Дух се явил във вид на гълъб.

 

Явил се не за да придаде нещо на Христос, а за да покаже по символичен начин онова, което е в Христос, т.е. незлобието, чистотата и кротостта.

 

Именно това символизира гълъбът.

 

А когато апостолите били събрани на петдесетия ден след Възкресението, Духът се явил във вид на огнени езици.

 

Явил се, за да отнеме нещо от тях и нещо да им даде.

 

Явил се, за да отнеме от тях всеки грях, всяка немощ, страх и душевна нечистота и да им даде сила, светлина и топлина.

 

Огънят символично означава тези три неща: сила, светлина и топлина.

 

Ти знаеш каква е силата на огъня, знаеш как той свети и топли. Но когато говориш за Светия Дух, пази се да не мислиш телесно, а духовно. И така, става дума за духовна сила, духовна светлина и духовна топлина.

 

Това са: силата на волята, светлината на разума и топлината на любовта.

 

С тези три оръжия Светият Дух е въоръжил срещу света Христовите воини, на които Учителят е забранил да носят каквото и да е физическо оръжие - дори и тояга.

 

Защо огненият пламък се е явил във вид на езици над главите на апостолите?

 

Защото апостолите трябвало с език да явят на народите Благата вест, Евангелието на истината и живота, учението

за покаянието и прощението.

 

Със слово е трябвало да учат, със слово да изцеряват, със слово да утешават, със слово да съветват и ръководят, със слово да устройват Църквата.

 

И накрая - със слово да се бранят.

 

Защото Военачалникът им е казал и предсказал да не се плашат от гонителите и да не се грижат за това какво ще отговарят в съдилищата - те, неуките люде.

 

Понеже не сте вие - казва Той -които ще говорите, а Дух Светии.

 

И нима е могло да се говори на обикновен човешки език за най-голямата и найрадостната вест, която някога е достигала до човешки уши - вестта за това, че Бог се е явил на земята и е отворил за хората вратите на безсмъртния живот?

 

Нима от човека и от човешката смъртна природа е могъл да се разлее онзи животворен балсам върху разлагащия се труп на Римската империя и чак до краищата на света?

 

Никога и по никакъв начин.

 

А само от огнения Божи Дух, Който чрез устата на светите апостоли е сипел небесни искри из земната тъма.

 

Но, сине човешки, нима ти никога не си усетил Божия Дух в себе си? Нали и ти си кръстен с Дух, с вода и Дух.

 

Нима никога у теб не е блясвала изненадващо някоя велика и светла мисъл, безмълвната реч на Светия Дух?

 

Нима никога внезапно като вятър не е бликвала в твоето сърце любов към Твореца и от нея - сълзи в очите?

 

Предай се на волята Божия, бди над онова, което се случва в душата ти, и ще познаеш чудото на Петдесетница, което се е

случило с апостолите.

 

Мир на теб и утеха от Светия Дух!

 

-----------

 

Църквата учи, че съществува един Свят Дух, Които е Бог от Бога, Благ от Благия, Безсмъртен от Безсмъртния, Всемогъщ от Всемогъщия, Истина от Истина, Светлина от Светлина, Живот от Живота. Вие пък искате хората да живеят „според духа на времето". Но духът на времето се мени и отминава като вятър, с тази разлика, че обикновеният вятър изкоренява и уни-щожава дърветата, а духът на времето изкоренява и унищожава човешките души.

 

Ако всички хора следваха единствено духа на времето, те неизбежно щяха да се върнат в изходната си точка.

 

Притча за ковача. Един ковач изпратил своя син по широкия свят, за да търси занаят по-добър и по-лек от ковашкия, та благодарение на този занаят да се грижи за него на старини. Изпращайки го, той му казал: „Придържай се само към правилото, което съм чул да се препоръчва на пътниците, а именно: върви, накъдето духа вятърът!" Синът послушал бащата, тръгнал по света и накъдето духал вятърът - след него. Вървял все така, докато един ден не се намерил отново пред бащината си ковачница. Учудил се бащата, а синът му казал: „Не се чуди, татко! Твоят съвет ме доведе обратно. Вслушвах се внима¬телно накъде духа вятърът и го следвах, както ми заръча". Разочарованият баща казал на сина си: „Остани тук и се учи от мен, както и аз от своя баща".

 

Повярвайте, така е и с духовете на времето. Оставяйки се без никаква съпротива на тези ветрове, Европа постепенно се връща към езичеството, от което първоначално е тръгнала, движена от християнската просветеност. И докато е познавала Светия Дух и от Него е търсила и получавала, Европа е напредвала. А щом лениво се е оставила да я носи духът на времето, веднага е тръгнала назад. И ето я - все по-бързо се приближава до мрачната ковач-ница на мрачните Один и Перун!

 

Христос е казал: А кога дойде Утешителят, Когото Аз ще ви изпратя от Отца, Духът на истината, Който изхожда от Отца, Той ще свидетелства за Мене (Иоан. 15:26).

 

Следователно Божият Дух е онзи дух, който утешава, който носи утеха. Ако не носи утеха, а безпокойство и огорчение, тогава нито е от Бога, нито е Божи.

 

Божият Дух е онзи дух, който Христос изпраща. Божият Дух не може да бъде изпратен от някой враг на Бога, от някой демон, безбожник и човекомразец. Може да ни го изпрати само нашият Приятел и Сродник, само Онзи, който ни обича, а това е Христос.

 

Божият Дух е Духът на истината, Който изхожда от Отца. Следовател¬но това е Духът на Отца, бащински и родителски Дух - а това значи Дух благ и радостен. По това се познава Духът на истината.

 

Накрая, Божият Дух свидетелства за Христос, потвърждавайки, че Той е Син Божи и Спасител на света. Всеки друг дух, на което и време да би бил той, който въстава срещу Христос и се бунтува против Него, не е от Бога, нито от истината и носи само вреда.

 

Следователно, спътнико мой под слънцето и звездите, трябва да знаеш, че човешкият дълг не се състои в това да се покоряваме на духа на времето, а да подчиняваме духа на времето на Духа Божий - Светия, вечния и неиз¬менния.

 

Светият Дух се яви!

 

От "Мисионерски писма" на св. Николай Велимирович

 

Източник: Соня Анкова Православен Видеоканал ХРАМ

 

------------

 

Св. Николай (Велимирович), епископ Охридски и Жички (1881-1956) е проникновен богослов, иерей на Сръбската православна църква, възродил монашеския живот и народното благочестие в Сърбия, плодотворен писател и мислител, почетен доктор на няколко престижни университета. Бил е ненадминат организатор и проповедник, с право наречен "Сръбският Златоуст". От неговата духовна съкровищница Църква черпи и днес. Затова и св. Юстин Попович го нарича "тринадесети Христов апостол”.

 

 

Светителят е роден на 23 декември 1880 г. в с. Лелич, Южна Сърбия. Завършва гимназия в близкия град Валево, а след това - богословие в Белград. Специализира в Берн, Женева, Лондон и Санкт-Петербург; в Берн защитава докторат по богословие на тема "Възкресението на Богочовека", а в Женева - по философия. 

 

 

След завръщането си от Западна Европа приема монашество в манастира в Раковица (1909 г.) и монашеското име Николай, след което преподава богословие в Белградската духовна академия "Св. Сава". Участва като доброволец във войните (1912-1918 г.), проповядва и помага на пострадалите. През 1915 г. правителството го изпраща в Америка и Англия. Връща се в Сърбия през 1919 г., когато го избират за Жички епископ. 

 

 

През 1920 г. еп. Николай е преместен в Охридската архиепископия, но по настояване на Архиерейския събор и народа, през 1936 г. е върнат отново в Жича. Епископ Николай основава сиропиталища за осиротели деца и работи неуморно за обновяването на разрушените от войната храмове и манастири. С примера и проповедите си еп. Николай укрепва вярата на изстрадалия от войните народ и под неговото духовно ръководство много православни сърби приемат монашество.

 

 

През 1941 г. германските окупатори го затварят в манастир - първоначално в манастира в Любостиня, а по-късно във Воиловица. На 15 септември 1944 г. нацистите интернират епископ Николай и го изпращат заедно със патриарх Гавриил Сръбски в концентрационния лагер Дахау. Освободен е от съюзниците едва на 8 май 1945 година. 

 

 

На следващата година еп. Николай със съсипано здраве се преселва в САЩ и до смъртта си служи на Църквата, пише и преподава в Ню-Йорк, Джорданвил и в Саут Кентън. Сред духовните му чада зад океана са св. Йоан Шанхайски и св. Юстин Попович. Епископ Николай умира на 18 март 1956 г., приготвяйки се в молитва да служи неделна света литургия. Намират го с Библия в ръката. До 1991 г. мощите му почиват в сръбския манастир "Св. Сава" в Либъртсвил (САЩ), след което са пренесени в родното си село. Скоро след това той е канонизиран от Сръбската Православна Църква. Чества се в деня на смъртта му - 5 март, и в деня, в който мощите му са пренесени в Сърбия - 20 април. Сега почиват в храм "Св. Николай" в Лелич. На нас е оставил пребогато духовно наследство, събрано и издадено от Шабачко-Велевският епископ Лаврентий в 15 тома.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

6 коментар/a

Капитан Кук на 22.06.2021 в 08:38
Повече такива статии! Благодаря!
Виктор на 23.06.2021 в 10:27
Респект към редакцията и Дачкови за тази актуална - душеспасителна статия! Господ Здраве да ви дава и да ви прощава цензурата и пропагандата около отвратителната сатанитска пландемия! Относно разсъжденията на брата Николай поклон, защото болшинството християни отминават това ключово Исусово предупреждение спрямо хулата против Духа светаго - непростимо... Мъчно е това защото човек постоянно се намира в хула против Ипостаса, като го бърка свойски с принадлежност с която може да вреди на света на около, вместо с дар с който да помага... повечето притчи на Исус се инструкции как да се отнасяме с този дар, но е така трудно да го разграничим от себе си и да разберем че е пределен и се изчерпва с всяка стъпка и дума.... а който го загуби се превръща в един обикновен психопат, марионетка на злото! Отношението на повечето хора спрямо тази божия милостиня е пренебрежително, както и към самите тях. като че сами си го причиняват! Но аз не мисля така, това което се пропуска е организираното вероломно влияние на злото под вещото ръководство на лукавият! Тоест цялото ни битие по целият свят от доста векове на сам, е една лъжа, объркан Пандемониум в който прогреса води до там човечеството да се превърне в добитък, а Ипостаса да се дои от тях и да се впряга в битка срещу Бога... Хората се превърнахме в перушина по люспите на сатаната с която се опитва да излети, пера прилепени с катран! Тоест надежда всяка тука оставете времето не е на страната на човек, за това позицията му е изначално неблагоприятна!
Виктор на 23.06.2021 в 10:40
От там идва и постоянната необходимост от молитви, пост и Господи Боже Исусе Христе помагай! https://www.youtube.com/watch?v=JforKK52WIw Хората трябва да си знаят, че времето наистина не е на тяхна страна и винаги закъсняват...
Helleborus на 26.06.2021 в 14:03
Духът се проявява чрез човеците, в които обитава, често се казва в писанията, как някой, който е пълен със Светия Дух е пророкувал, изцелявал... Това е чисто и силно проявление на едно от лицата на Бога, Бог Свети Дух, в нашето измерение. Болшинството от хората, без значение грешни, измамни, егоисти, лъжци, в подобен момент биха изпитали страхопочитание, благоговение и страх Божи. Какво ще изпиташ, ако видиш светия, абсолютно безукорен в поведението си, мъдър отвъд границите на човешките възможности, нямащ нищо общо с традиционния лукав клир, говорещ на всички истината без лицеприятие, възкреси пред очите ти мъртвец или създаде нови очи на сляпо роден човек? В повечето случаи хората се разтреперват и им се подкосяват краката, те усещат Богът слязъл на земята, нищо по-разтърсващо и смиряващо грешния човек от това няма. За съжаление има помрачени хора, дълбоко обсебени от тъмни сили, не пречи и да са свещеници на думи, които не могат за разпознаят действието на Духа, дори когато изцелява, възкресява и възстановява погиналото, когато върши най-голямо добро. Помните кога Синът каза тези думи, когато Му казаха, че делата на Духа в Него, множеството изцеления и чудеса, слепи да проглеждат, куци да прохождат и на сиромасите да се проповядва благовестието, Той ги е извършил чрез Сатана. Тогава Той им каза, „Затова ви казвам: Всеки грях и хула ще се прости на човеците; но хулата против Духа няма да се прости.“ Матей 12:31 Не може Бог да слезе на земята, да дари здраве и живот и да го наречеш Сатана. Тук трябва да внимават хората, които обичат да дават негативни оценки, особено без да могат да посочат наистина кое е злото в отсрещната страна! Защото може да похулят Духа, когато хулят човеци, които мислят, говорят и действат чрез Духа.
Helleborus на 28.06.2021 в 17:09
на 27.06.2021 в 15:48 Това е целта, не да ти се даде буква, която да я спазваш като фарисей, който чинно и по буквата си дава десятък от гьозума и от копъра и се бие в гърдите, че е праведен. Целта е да се изпита сърцето ти, на какъв дух си самия ти. Понеже ако си на добър дух, ти никога не може да похулиш Светия Дух в другия човек, който стои срещу теб. Дори да бъдеш изобличен от някой пророк, ще бъдеш като онези, за които се казва, че бяха като ужилени в сърцата си, но все пак и това е вяра. Но хора, които са на лош дух, дори да са изучили всякакви писания и да ги папагалстват, те ще изпитват озлобление против всеки истински божи пратеник и ще го обидят, че е еретик, сектант, че е от дявола. Защото в тях няма да има никакво съответствие на тяхното вътрешно духовно естество и природа, с природата на пратеника. Затова няма как да ти се даде външен или умствен критерий или белег, единственото е да пазиш сърцето си чисто и да не прибързваш да съдиш никой. Защото без да го знаеш, може да дойде към теб божи пратеник и твоята реакция ще бъде и твоята присъда, ще се случи това, което каза Христос - “Аз им предадох Твоето слово; и светът ги намрази, защото те не са от света, както и Аз не съм от него.“ /Йоан 17:14/
Служител Божий на 09.08.2021 в 20:18
Превъзходно обяснение-ДОКАЗАТЕЛСТВО (на "теоремата" Бог-Син-Светий Дух). Според мен е АКСИОМА. Не се нуждае от доказване и обяснение. Разликата, причинена от духа на времето, ще бъде простена на светеца, както Милостивият ни прощава глупостта да поставяме Светия Дух на трето място. Дори поставен на второ място, след Отца и преди Сина Божий, не е абсолютно точно. Математическата Света Троица е ЕДНО НЕРАЗДЕЛНО ЦЯЛО. Спорът между Рим и Константинопол, разделил "християните" по света, е човешки, плод на трудолюбивия дух на времето. Временен и сатанински! Амин.

Напиши коментар