Валентин Хаджийски
Защо Трети март не бива да е националният празник на България

Подготвя се програмата за тържествения концерт на българската общност в Ню Йорк за Трети март в събота. Ще е голямо събитие – миналата година към хиляда души дойдоха на близо четиричасовото представление на петнайсетината наши културни организации в „столицата на света“. Всички сме съгласни, че е хубаво празникът да започне с Вазовото слово. Но кое точно? „Де е България“, писано в навечерието на Освободителната война, чертае пределите на отечеството на физическата карта на света приблизително както ги вижда и светът – поне на Райхщадската среща на двамата императори, на Цариградската посланическа конференция и до самото Сан Стефано. Но сред гостите на концерта ще е македонският консул, пък той и приятел, не върви да се разстройва с „Там, де / Вардар сред полята / мътен лей се и шуми... и при Охридски вълни“. 

 

Не звучат „политкоректно“ за много сънародници и „Здравствуйте, братушки!“ или „Русия!“ („Колко ни плени...“), писани непосредствено след Освобождението, нито Дядо-Славейковото „Кат Русия няма втора...“ от началото на Освободителната война. Нямаме общоприемлива песен или стихотворение за Освобождението. Не е „политкоректно“ и благодарственото писмо на българския народ към Александър ІI, подписано от над 200 хиляди българи, начело с църковните ни йерарси.

 

Всеки опит да се припомни нещо от онези безспорно автентични свидетелства за настроенията на българите по онова време се посреща с контрапозовавания на също автентични свидетелства за обратното: крилатата фраза „Който ни освободи, той ще ни пороби“, химеричния характер на санстефанските граници, цитатите от Раковски и Захарий Стоянов за антибългарската руска политика на Балканите, цитатите от по-късния Вазов за войната между руски нашественици и българи в Добруджа, възмущението на царя освободител от трикатните къщи на „поробените“ българи в Свищов, горчивите спомени за русофилския бунт и измяната на генерал „Радкó Дмитриев“ и т.н., та до Путин и гражданската война в Украйна, от която всички настръхнахме. 128 години след Сан Стефано все още ни е проблем да се съгласим от какво сме се освободили тогава, кой ни е освободил и дали Освобождението е било за добро или за зло. 

 

Главният проблем на Трети март е, че не ни обединява, а ни разделя. 

 

На русофили и русофоби, червени и сини, „безродници“ и „родници“, „западници“ и „източници“, а също на българи и български турци. От 14 години, откак участвам активно в интернет форумите, не е имало случай тези противоречия да не са пламвали по същия убийствено еднообразен и саморазрушителен начин. Разбира се, не само на форумите, а и в реалността, и сред политиците. И няма никакви изгледи да отслабват, да се доближаваме до някакъв макар и минимален консенсус. 

 

Русофилството и свързаните с него фобии, антизападничеството, изглеждат неизкоренимо загнездени у българската левица. Русофобията и други сходни форми на нетолерантност си остават светая светих за десницата. Осцилираме между байганьовските полюси – „цар освободител, цар покровител – Задунайская губерния, миризливия ботуш на казака“. Сам по себе си този довод ни е напълно достатъчен да се съгласим, че имаме нужда от друга дата за националния си празник. Държава, чийто национален празник вместо единение и гордост събужда конфронтация и взаимна омраза у гражданите й, е това, което обикновено се нарича failed state (пропаднала). 

 

Но има и други доводи – и горчивина от непостигнатото национално обединение и националните катастрофи през XX век, и неприязън и към „Европа“ и оттам и към ЕС, и вражда към сърби, гърци, румънци (и македонци), и „срамът по челото“, че „таз свобода ни е дар“, и намек, че османското иго (или турското робство) трябва да е най-важният фактор в историята ни, щом краят му ни е национален празник. Трети март е и военен празник, на примирието между две чужди за нас империи, свързан с насилие, смърт и страдание. Той е и празник, на който от нашите съотечественици – български турци, се иска да се поздравяват по случай освобождението си от турско робство.

 

Тук е мястото да се каже, че България има нужда и от „етнически“ празници, на които малцинствата да покажат с гордост културата си на мнозинството и демонстрират, че са добри хора и лоялни граждани на България, а мнозинството им засвидетелства симпатиите и уважението си. Каквито са българският ни празник в Ню Йорк с концерта в големия салон срещу българската църква или по-рано – с тържественото вдигане на трицвета на пл. „Боулинг ГГрийн“ със статуята на бика, гръцкият парад с фустанели по Пето авеню или кой да е от десетките други етнически празници – италиански, немски, френски, израелски, да не говорим за пуерториканския през юни, на чийто парад се събират над милион души. 

 

Накрая, не е без значение и че трети март е през зимата и времето обикновено е лошо за празник. 

 

Възраженията на опонентите, които съм чувал и чел стотици пъти, са всичките неоснователни. 

 

Не става дума за отричане или омаловажаване на значението на Трети март в историята 

 

ни – напротив, Освобождението от османско иго си остава и ще се чества като голям български празник, наред със Съединението и Независимостта, на който винаги ще бъде даван и израз на признателността на българите към руския народ, към жертвите му за Освобождението ни, както и към жертвите на другите съюзни народи. Цяла България е паметник на признателността ни към руския народ – най-красивите ни църкви, булеварди и какво ли не са наречени в чест на освободителите. 

 

Като дългогодишен жител на Ню Йорк в постоянен контакт с много руски американци и като българин с исторически интереси съм убеден, че между България и Русия наистина има многовековни „специални“ отношения, подобни на тези между Англия и Америка. Искрената симпатия на руския и другите постсъветски народи към България и българите е сред малкото ценни международни „активи“, които имаме – наред с членството ни в ЕС. В „постсъветската“ сфера в днешна Украйна, Молдова и другаде живеят и стотици хиляди сънародници със запазено българско съзнание. 

 

А и сред сродните на прабългарите народи на Русия – на Волга, Урал, Северен Кавказ и в Западен Сибир, както и в независимите републики в Средна Азия, е налице стремеж на някои образовани среди да утвърждават българския си „компонент“, което е допълнителна културна основа за развитие на отношенията на България с Русия и други постсъветски страни. Това впрочем е тема за отделен коментар. 

 

Не става дума и за отказ от празника, защото на него „трябва да се слави Русия“. Напротив, не мисля, че самата Русия има нужда от водопадите русофобско красноречие, които се изсипват на този ден – в явна диспропорция с реалните настроения в днешна България. Отношенията ни с Русия днес се градят, както уверява и Москва, на равноправно прагматично сътрудничество. България е прагматично интересна за Русия най-вече с членството си в ЕС. Употребата на проблемите на България от времето на ГЕРБ за целите на руската пропаганда в Украйна е конюнктура. 

 

Не подлежи на съмнение и че Трети март дойде „навреме“ – 

 

с оглед и на развитието на Източния въпрос, защото и по това време е практически невъзможно на Балканите да стане нещо против „Европейския концерт“, и на нашата готовност за самоуправление, и предвид съдбата на останалите след 1878 и 1912 г. под османска, младотурска и кемалистка власт други християнски народи. 

 

Не става дума и за отказ от идеята на „целокупна България“ – в наше време с членството ни в ЕС тя е каузата на правата на българите в Македония, Сърбия, Албания и Косово, Гърция, Турция, Румъния и Молдова, на цивилизованата интерпретация на общата ни балканска история, на признаването на историческите реалности и отказа от грубите фалшификации, за развитието на икономическите и човешки връзки с тези близки земи в едно бъдещо общоевропейско пространство.

 

Сегашното, доскоро невъобразимо за нас междуособно варварство в Украйна, което ни върна в кошмарните дни на началото на югокризата от 90-те години и за което определено носи вина и ЕС, и САЩ с неориентираната си във времето политика, трябва да стане и преломен момент за коренно рационално преосмисляне политиката на Запада към нашия регион, на което ще бъде посветен един от следващите коментари.

Не става дума и за отказ от Трети март, защото уж се отказваме от „деосманизацията“ си и дори приемаме някаква нова „неоосманистка“ геометрия на Балканите. Напротив, 

 

преодоляването на лошото ни османско наследство е още по-важно днес в ЕС, 

 

отколкото по времето на Алеко. Вече говорихме за неприязънта (споделена) на българина към държавата му, наследство от отношението му към османския девлет, към политиците и чиновниците като „еничари“ и „безродници“. 

 

Същото и за отношението на българина към „учените“, хората от добра среда, изразено от Захарий Стоянов, прекарал младостта си в първобитния свят на котленската „хаджийска“ къшла в Добруджа (всъщност във Варненско). В условията на фанариотски духовен гнет да станеш „учен“ значело да станеш елин, да престанеш да бъдеш българин. Оттам и нерелигиозността на българина в духовен смисъл. Неспособността му да издига и почита лидери се дължи на унищожената от османлиите българска аристокрация, професионална интелигенция, търговска класа. Османското време е оставило тежко наследство и по отношение на корупцията ни („келепира“), и на представата ни за „кефа“, („агалъка“, „салтанатлъка“). 

 

Чалгата също е типичен късноосмански и постосмански естетически феномен, 

 

приет радушно в постосманските общества – имам преки наблюдения например от няколко косовски албанци – емигранти в Ню Йорк, големи обожатели на Азис и Ивана, чиито песни знаят по слух наизуст (на български) и „постоянно ги пускат в колите си“. Концертът на Азис в Ню Йорк преди две години в една кръчма в Куийнс беше провал – човекът просто не може да пее. 

 

За чалгата като синтетичен късноосмански (не турски) продукт на декласираната градска културна долница ще пиша подробно друг път. Сега само отбелязвам, че тя няма нищо общо с традиционния български селски фолклор, че тя е градски професионален комерсиален жанр, продуциран от мутри и изпълняван от мутреси, извикан на живот от лумпенизацията на широките градски маси с разпадането на някогашния им поминък и самоуважение и отличаващ се преди всичко с вулгарност, несрещана у други подобни музикални образци в Третия свят, вулгарност и на музиката, и на текста, и на сценичното поведение.

 

В предишен коментар („Национализмът е твърде важен, за да бъде оставен на „националистите‘) засегнах и въпроса за османските топоними, по който засега у нас цари почти пълно неразбиране. Не е логично, не говори добре за историческата ни памет и „воля за власт“ това, че 136 години след Освобождението стари български градове с известни средновековни български имена като Велбъжд и Овеч продължават да носят османските си имена Кюстендил и Провадия. Възражението, че „Велбъжд“ идело от камила, а „Овеч“ – от овца, е нелепо – западноевропейските стари градове също често носят животински имена: Оксфорд е „Волски брод“, Фуенте Овехуна от пиесата на Лопе де Вега – нещо като „Овча купел“. Да не говорим, че „Моцарт“ е нещо като „Кочев“, „Бетовен“ – „Цвеклополски“. Нелогично е и преди много години да сме преименували успешно (Хаджиоглу) Пазарджик на Добрич и Пашмакли – на Смолян, а да сме оставили (Татар) Пазарджик и Кърджали. 

 

Кой друг голям български празник тогава е най-подходящ за национален празник на България? 

 

Съединението и Независимостта са хубави празници на независимия български дух и воля за единство, но от Съединението остава и горчивината от „несъединението“ с голямата част от Македония, Одринско и други части от българското землище, а Независимостта като етап от подготовката за войните за национално обединение някак стои в сянката на последвалите национални катастрофи. Датите им през септември са конфузно близки по време до комунистическите празници на Девети и 23 септември (Септемврийското въстание от 1923 г.). Втори юни е хубав, вълнуващ празник, около който обаче също има известни идеологически противоречия, Народните будители са хубав, но казионен празник с не напълно ясна за народа концепция и също са в неблагоприятно време на годината.

 

Според мене истинският национален празник на България е 24 май. 

 

Спомняме си от житието на Климент, а видяхме и от книгата на Христо Гандев, цитирана в друг коментар („Антизападничеството в България...“), че делото на Кирил и Методий е и предмет на църковен култ, и се радва на истинска народна популярност още в Първото българско царство – то е в основата на християнизацията ни и на изграждането на нашата народност. Този култ и популярност погасват по-късно и именно с тяхното възраждане към средата на XIX век – с празнуването на 11 май като първия голям новобългарски празник по цялото ни етническо землище, започва зрялото българско Възраждане, довело за четвърт век до Освобождението. 24 май е единственият стар общонароден български празник, стигнал до нас от самото начало на народността ни, възприет и от възрожденците ни като символ на българщината. 

 

Още през Възраждането, както научаваме и от одата на Вазов за отец Паисий, у българите е имало съзнание и за голямото общославянско и общочовешко значение на делото на 24 май и че то е българско дело. Съвременната наука блестящо – с данните на археологията и езикознанието – доказа, че кирилицата е създадена в началото на Х в. в Преславската книжовна школа, в кръга на Симеон, а не от Кирил или от Климент в Охрид. Николай Трубецкой, големият руски лингвист, живял в изгнание и в България, смяташе, че е по-правилно кирилицата да се казва „симеоница“ (Н. С. Трубецкой, „Общеславянский элемент в русской культуре“, достъпна в интернет). 

 

Най-старите кирилски надписи (на камък, на амулети) са все от българския Североизток, включително Северна Добруджа, най-старите кирилски документи носят североизточни диалектни особености. Климент сам не бил ентусиаст на кирилицата, макар че съгласно житието изобретил нови форми за буквите на св. Кирила – това ще да е била опростена графика на глаголицата. В Западните Балкани кирилицата стига много по-късно, глаголицата се разпространява много повече – в употреба е чак до XIX век в Хърватско. На североизток се разпространява главно кирилицата. 

 

Кирилицата е българска писменост, създадена в днешна България 

 

от български книжовници на служба на българския владетел, а не творение на византийски мисионери и дипломати за духовно приобщаване на славянството към Цариград. От нея водят началото си писмовните системи на няколко съвременни народа с около 260 милиона население – гръцката писменост се използва от около 13 милиона. Кирилицата наистина също е графично оформена по модела на гръцко заглавно писмо, което по-подхождало на вкуса на Симеон към монументалност, а глаголицата – по модела на гръцко ръкописно писмо. Но нали и гръцката азбука била видоизменена финикийска, а римската – видоизменена гръцка. 

 

Но още по-важно, старобългарският книжовен език (до XI в. и у нас наричан словѣньскъ) е основа на съвременния руски книжовен език, а до времето на Пушкин реално бил руският книжовен език – както се признава от най-значителни руски учени като Дмитрий Лихачов (вж. „Крещение Руси и государство Русь“, достъпна в интернет). Кирил не оставил много преводи от гръцки на „словѣньскъ“: мнозинството текстове на старобългарската книжнина, сред които и най-сложните, като „Шестоднева“, са преведени или оригинално съставени в българските книжовни центрове, най-вече в Преславската школа, там е създадена философската ни терминология – битие, същност, естество, качество, количество... 

 

Днешният руски е по-близък до старобългарския (преславски) от нашия новобългарски език. Среднобългарският също е основа на други славянски книжовни езици, не оцелели до днес, в това число и езика на влахобългарските грамоти от XIV–XVII в. След падането си под османците българите загубват професионалната си интелигенция и книжовната си култура – настъпва хиатус в езиковите пластове; през Възраждането и след Освобождението новобългарският език наваксва пропуснатото, като заимства на свой ред от руски – най-често онова, което руският език е взел от старобългарски в X–XV век. Почти за всички днешни„русизми“ в български може да се намери съответен по-стар „старобългаризъм“ в руски; в днешния руски език има около 55% старобългарска лексика. Това безспорно е „особено“ отношение между двете култури. 

Следователно 

 

24 май като национален празник няма да отдалечава, а ще сближава България и Русия 

 

чрез най-здравата им и „безпроблемна“ историческа връзка – писмеността и езика. Още повече и в самата Русия 24 май се отбелязва със същото значение, видяхме на откриването на олимпиадата в Сочи свидетелство за важността на кирилицата за руската самобитност. Празникът ни свързва и с другите „кирилски“ страни, с Македония, Сърбия, както и с Гърция и Вселенската патриаршия и със славянството като цяло – Кирил и Методий са тачени и от хърватите, също на 24 май, от чехите – гробът на Методий е в манастира Велехрад в Ухерске Храдище, Моравия) и словаците. Свързва ни и с Рим, дето е гробът на Кирил, с папството, и – особено важно – с обединена Европа, след като полският 

 

папа Йоан-Павел II обяви в 1980 г. солунските братя и за небесни покровители и застъпници пред Бога на цяла Европа. 

 

С нашето приемане в 2007 г. кирилицата стана третата официална писменост на ЕС. 24 май е единственият български общонароден празник, който е и общоевропейски, освен че е и общославянски, общоправославен, „общокирилски“. Но най-важното: 

 

24 май не разделя, а обединява българите 

 

в гордостта им от най-големия им принос към световната цивилизация, в почитта им към дейците на просветата и културата, учителите, учените, писателите и журналистите. 24 май е празникът на училището и на децата, с прекрасния си детски парад и с мелодичния си всеучилищен химн на Панайот Пипков и Стоян Михайловски – вероятно най-обичаната българска песен. Той е и голям църковен и читалищен празник, мирен празник, без връзка с омрази, насилия и войни, а и времето е най-хубавото и оптимистично време през годината. 

 

На 24 май всеки българин, всеки български гражданин може да намери и своя личен празник. 

 

Патриотите ще величаят „Симеоновия златен век, държавата на духа и Третия Рим”. „Чалга националистите“ ще се опиват от „величието на българите – най-важният и най-автохтонен народ в историята – християни преди Христа, с азбука от много преди Борис, създали първата национална държава в Европа“. Русофилите ще думат: „един празник, една кирилица, един (богослужебен) език, едно православие“. За вярващите православни „св. цар Борис Покръстител и св. св. Кирил и Методий са светлина за българите“. Демократите ще питат: „Има ли по-демократично от туй всеки народ да пише на своя си народен език?”. „Западниците“ ще напомнят: „Рим благослови делото на Кирил и Методий, славянският папа Войтила ги обяви за покровители на обединена Европа“ и „всеки умен български владетел разиграва „южната мечка“ (Византия), кокетирайки със запада“. Македонските българи са земляци на солунските братя и на св. Климент; солунските и костурските български говори са най-близки до родния диалект на Кирил и Методий. Българите мюсюлмани (родопчани, помаци, торбеши и др.) от двете страни на Родопите и в Македония ще си спомнят, че техните мелодични наречия също са от най-близките до кирилометодиевското. Българските турци няма вече да се поздравяват с освобождението си от турско робство и да слушат назидателни спомени за Батак, дето техните деди са клали българите, и т.н.

 

Сред българите в Ню Йорк вече се зароди идеята големият български празник в града да се премести от Трети март на 24 май и да се превърне в серия културни събития, като към досегашния ни училищен празник и самодеен фолклорен фестивал се добави и повече професионално изкуство, както и уличен панаир (street fair) пред българското консулство.

 

Кирилският институт (Кириллический институт, The Cyrillic Institute)

 

Друга идея с голям потенциал е създаването на Кирилски институт – общ неправителствен културен институт на страните с „кирилска“ традиция – не само които днес пишат на кирилица, но защо не и Хърватия, Чехия, Словакия, а (в един бъдещ живот) също и Румъния и Молдова с тяхната богата, макар още инкриминирана, славяноезична и кирилска история? 

 

Институтът да има големи културни домове в страните членки и в големите световни градове – като Asia Society или Scandinavia House (общ културен дом на всички скандинавски страни, собственост на фондация) в Ню Йорк, които да представят старата и съвременната култура на страните по професионален, модерен и видим начин. Кирилският институт може да обединява и дейността на съществуващите вече културни центрове на страните членки. Най-голяма финансова и логистична поддръжка ще се очаква, естествено, от Русия, но институтът трябва да е обществен и напълно децентрализиран. 

 

Русия и без това си е световна културна сила от първа величина в големите западни столици, износителка на cool. Но един и общ, и децентрализиран културен формат с други по-малки, по-„питомни“, културно повече или по-малко близки страни ще направи руската „soft power“ (мека сила) още по-soft, ще сближи по-интимно Русия с „Европа“. 

 

Колкото до България, Русия може да й помогне да се утвърди по света като класическата страна на славянството, а и да прихване поне малко от руския модерен cool, да се отърси от клишето на провинция на копачи и овчари. Разбира се, първо самата Русия трябва да се издигне до това виждане за България. 

 

„Кирилският“ контекст, за разлика от „православния“ и „евразийския“, няма конфронтационен характер спрямо Запада, макар да има голям по-потенциал за културна експанзия и на Запад, и на Изток. Понятието „евразийски” е природогеографско и историческо, но не политическо. Политически то е синоним на руския империализъм и византийско-ордински патернализъм. Русия обаче е по произход европейска страна, формирала се в Североизточна Европа, между скандинавците, поляците и угрофините, с отворена южна граница към Дивото поле – казашките земи. 

 

„Славянството“ също не е политическа категория, но е безспорно регионална културна реалност и трябва да се „отглежда“ от всички славянски страни, включително в контекста на ЕС, и там руската култура (от Русия и от постсъветските страни) стои отлично. Идеята за противопоставяне на „европейското“ на „кирилското“ е абсурдна, докато изкуствено потенцираният сблъсък на „европейското“ с „евразийското“ възражда архаични хънтингтъновски цивилизационни разломи и най-лошите призраци на Студената война. 

 

Надявам се, че не е далече денят, в който в нюйоркския Cyrillic Institute – модерно функционално здание, може би до Линкълн Сентър, ще може да се чуят заедно Прокофиев и Владигеров, Лот Лориен и Влатко Стефаноски, да се видят инсталации на Кристо, Кабаков и Миряна Абрамович, изложби на Стоимен Стоилов и Родченко... 

Още от категорията

48 коментар/a

Рони на 28.02.2014 в 20:02
Каквото знаел и каквото му било на сърце- всичко си казал авторът... Че и повече! Иначе- в текста има много верни и смислени неща, като почнем от заглавието, има идеи и коментари,но с такъв обем и 100 засегнати проблема става повече брошура за просвета на задокеанските ни сънародници, а не статия по конкретна тема.
Батушка на 28.02.2014 в 20:40
Както все пък задълбочен, аналитичен, убедителен и много, много интересен Валентин Хаджийски. Поздравления!
Links 2 - 3 - 4 на 28.02.2014 в 20:55
Абе чичо Фичо, хубаво си пишеше във форума на Сега, там поне те приемахме с хумор, защо се излагаш и тук?
карагьозов на 28.02.2014 в 21:56
Ми защото просто не може да не се излага - отвътре му иде, а и жена му го тласка.
Сеирджия на 28.02.2014 в 23:53
Чичка Фичка, на тебе най ти пасва втори февруари, нали? Щото за мен всеки, захвърлил българския дипломатически паспорт и приел чуждо поданство, е долен ляв педал, колкото и да се пише за дизайнер.
Pasi на 01.03.2014 в 00:21
\"Критиката\" е така настроена. Фърга с плюмки по личността на автора,ей така на посоки,че и по семейните връзки плеска кал. А иначе даже не са прочели... Инструктажа е да се каля...За обсъждане на същността там не пише...
Странджата на 01.03.2014 в 01:06
Типично либерастко мислене. Що не се гушнем, па се прегърнем. Това е вродената непоносимост на меката душичка към суровите реалности на живота. Точно подобното мислене седи в основата на затриването на държави и народи. Мислене, на което най-противни са му фактите. Като седи автора толкова време в Ню-Йорк да беше прихванал малко от съдържанието, което англоезичният свят влага в понятието, ама не, очевидно става дума за диагноза...
чугун на 01.03.2014 в 02:00
Хаджийски, насилих се да прочета тоз опус, че поне да имам право на мнение. А то е: язък за образоваността и интелекта ти, нямаш вътък, ни корен, ни характе- и това най-добрия случай, че с изкарал и защитаваш подобна теза. Не смятам занапред да те чета, камо ли да те коментирам.
АС на 01.03.2014 в 02:01
Дори не запомних името ти,но ти си уникален простак.Безсрамен,безочлив.В твоите ръце молива е като ненужна вещ.Моля те не го използвай .Това е вещ за умни и интелигентни хора .Ти не си от тях,повярвай.
дааа на 01.03.2014 в 02:05
Абе къв е тоя, кви глупости говори, да не би да се евглиганил ? Вглиганяването все повече се разпространява сред туземното население .
Mara на 01.03.2014 в 02:13
Много интересна статия, авторът е умен и начетен. Русофилите да помислят върху нея.
Mara на 01.03.2014 в 02:17
И русофобите да помислят! И националистите!
Пирин на 01.03.2014 в 02:39
Авторът не прави разлика между \"политкоректно\" и исторически коректно.Нещо повече-128 години има проблем той :\"от какво сме се освободили,кой ни е освободил и дали Освобождението е било за добро или за зло\"!Бих му изнесъл бърз и съдържателен урок,на български език,със съответните подходящи думи и жестове.Пфу.
Pasi на 01.03.2014 в 03:07
Фичо критика заслужаваш. Но начина по който те критикуват по-горе е нелеп. Аз бих казал следното. Всички изброени от теб празници Съединението, Независимостта, Трети март, са в календара като официални празнници. Празнуват се,хората се събират пият по една \"боза\" и са доволни.Кой на вила,кой на Канарските острови...а някои у дома. Колкото до Трети март, ти самият не го отричаш, като празник и дата неотменимо свързана с българската история.За 24-ти Май агитираш ненужно. Този празник е в сърцето на народа! И не случайно... Той е и празник на идващото поколение! С нови знания, с пролетта... Всички обичат този празник,нищо ,че все вали дъжд...По-важното е, че той е в сърцата на българите завинаги! И ний сме дали нещо на света!Ако не друго,то поне за знаците с които и днес ни служат за престрелка в нета. Есето обаче е прекалено дълго и съдържа ненужни отклонения, заклинания за споделяне \"друг път\"на т.н. отклонения от темата. Това мисля аз. Но мисля също ,че за великите дати трябва да се пише!
Вайю на 01.03.2014 в 03:16
\"Обущарю, до обувката!\" Ако авторът беше по-мъдър, по-много би хортувал, ако бе помълчал, а в случая е изпадал в положението на безумния, който бълнува! Много са неверните му тези, да не ги изреждам с мотиви, а и голяма част от тях са с произход от пустия партизанлък, чиято основа е безумната идея, едните партизани да доказват на другите, че водата разтваря олиото, а от другите на първите, че олиото разтваря водата, но нито едното, нито другото твърдения са верни. А що се отнася до захаристояновите \"учени глави\", то думите му се отнасят за тази \"плеяада\" от единосъщни по бълнуванията си с автора, в чиито глави, освен папагалщина друго не се ражда и за които едно време се разправяха приказките от рода на тази за оня \"учен\", който от много учене забравил какво е мотика, а когато баща му поискал да му я донесе, се правел на ударен и чак когато я настъпил и топорищката й го халосала по главата, тогава се \"сетил\" какво представлява и как се казва. Не прави чест на \"истий болгарин\" да изрича такива думи за \"3-ти март\" и той не ги изрича. Това е по адета само на тези, които Захарий Стоянов нарича \"учени глави\", а за четвърт век те се размножиха като африкански скакалци и опоскват ли, опоскват де що им попадне от българското, дори някои безумци от тези \"учени глави\", наскоро \"научно\" ни \"съобщиха\", със съдействието на малоумията с \"дръжки на микрофоните\", че не сме били под османско/турско робство!? На всички българи \"Честит ни празник 3-март\", чакан половин век - 500 години!
Ели на 01.03.2014 в 03:18
Гледам, че под статии на Хаджийски започнаха да коментират все умни и начетени. Та, защо не направите вашите коментари на тема:Как щеше да се развие нашата история, ако не беше Руско-Турската освободителна война, както я наричаме. Да, знам, че в историята няма „ако”, но едно такова упражнение ще е доста интересно.
Костова на 01.03.2014 в 04:26
3 март е 62-ият ден в годината според григорианския календар (63-и през високосна) и е национален празник на България от 1880 г. Кои сте вие, че да го променяте!
Елфчо на 01.03.2014 в 04:53
Боже мой..., колко омраза, злост и простотия в този форум. Хора защо сте такива? Отвътре ли ви идва или е вродено? Как пък ни ви домързя да си направите труда да пишете...? Или изглежда, че като се плаща ще се пише...
Четете преди да пишете на 01.03.2014 в 05:06
Чета коментарите и имам чувстото, че някои са прочели само заглавието, а не статията.
istina на 01.03.2014 в 05:09
palen zinizm na gospodine. zasramete se 3ti mart e osvobozdenieto na balgaria. Poklon pred geroite. dokoga schte se dostiga do takava prostotia na hora s obrazuvanie uzkim. may pieskata za krivorazbranata zilivilizazia e oschte v sila po nashite shirini. sramota dori da se postavia takav vapros!
фон Митенщайн на 01.03.2014 в 15:39
Основното в което е прав автора, макар да не го споменава, е че 24 май е единственият ни празник, който можем да го честваме, без официалното честване да мяза на панахида. То иначе са едни тържествени проверки, една тъжна музика, едни минутни мълчания и прочие \"празнични\" настроения. Може би е време да сменим мрачното лице с едно по ведро и весело, поне на официалния ни празник?
wagner на 01.03.2014 в 16:02
най-голямата беда е,че сме много прости хора.като чета форумците тук и на газетата zeit, и ми настръхват косите. глупавият човек е по-опасен от лудия. взимам днес само един момент от чичо Фичо, който е особено важен, когато говорим за същността на бг клективното съзнание: например наименованията на градовете ни (град монтана например),това е тема за изучаване в унито, за да си обясним особеностите на бг ума и да го съпоставим с този на западният човек (по равнището на психологията ще познаете качеството на един уни). задавам едно въпросче:има ли в германия отбор кръстен на Гьоте и как можем да го тълкуваме този пропуск на тъпите германци. г-н Фичо продължавайте да пишете тук, иначе все повече ще обедняваме и на филийката с мас, и на другото.мисля че ще бъда разбран:може да не използвате \" опонент\" (до днес нито едно уни не обсъждало и обяснило използването на чуждиците в езика ни по един приемливо умен начин:както казвате,това е за друга тема), за да не се приравнявате до кокалчетата на бг селяндурщината.3-и Март е необходимо да се изучава поне 3 месеца всеки ден от студентите по психолгия:Просвещението на тази селяндурска маса тепърва предстои.
Иван Асенов на 01.03.2014 в 20:04
Честит празник!Статията е префърцунена и глупава поради това,а и намесата на българите в Ню Йорк е неясна-нали празнуват с четиричасово тържество.Харесват ми горните коментари и се радвам,че идеята колко прост е българинът,вече ми е все по-чужда.За сведение на Wagner,явно българин,името на град Монтана идва от Монтанезиум,както се е казвало селището в древността.
Българин,Борис Георгиев на 01.03.2014 в 20:09
Защо днес не бива да е националният ни празник?Бива и още как!Само този \"автор\"-умник не знае,че да си чуждопоклонник вече не е на мода,а е срамно,и да се правиш на интересен-също.Радостното е,че явно такива хора са извън България,което значи-Честит празник на всички българи,които имат елементарни знания по българска история,които живеят в родината си и я обичат!
Васик на 01.03.2014 в 22:48
Националният празник трябва да се празнува с всенародно къпане във Виена пред Пратера. Предимствата са, че във Виена лесно могат да се съберат всички българи, които живеят в Западна Европа и Америка. За да се различава кой откъде идва, може българите от Западна Европа да плуват вампор, българите от Америка гемиджийската, а българите от България въобще няма да влизат във водата, а ще седят отстрани с нашарени от чорапите нозе и ще ръкопляскат.
wagner на 01.03.2014 в 22:52
г-н асенов, че е било монтанезиум го знаех, още преди да почне обсъждането за новото име на града. аз съм бил за бългърското име на града,което е красиво, мелодично, заредено с топлотата на майчиното ни мляко. нашето предпочитание към думи купешки, за нещо по- така си има корен,но за да се разбират нещата е нужен качествен уни. направете прочит на немския всекидневен речник, за да видите че техните плочници не са тротоари. езикът е мозъкът на народа. въпросът е за дълги лекции. на бг са нужни домашни библиотеки с избрана литертатура (включително и по психолгия0, за да става постеппенно по-умен.извадката под чичото е втрещяваша.
saz на 02.03.2014 в 00:32
Namirisva mako na mujik I vodka
Силвия на 02.03.2014 в 00:36
Вагнер,сигурно си хамалина.Не си интересен.
Петър на 02.03.2014 в 02:13
Много думи с претенция да са силни. За щастие България още помни три думи по-силни от тях: \"СВОБОДА ИЛИ СМЪРТ\"
генек на 02.03.2014 в 03:26
Фичо, беше като градинар в САЩ, остана там, но ни пари, ни акъл...
az на 02.03.2014 в 05:14
A dali ima balgarin ,koito na 24 mai si podariava hubava balgarska kniga ili prosto si izpiva pakiata i si iziajda salatata
wagner на 02.03.2014 в 05:16
силвия,да, бях като студент хамалин,но тук правим прочит на чичо Фичо.аз си казах мнението за нещо, криво-ляво, както ги разбирам нещата. това че не съм Ви интересен,е Ваш проблем, а не мой. това че българете разговаряме като простаци,а се смятаме за голямото добрутро,е проблем, който не го усещаме. простият хамалин ще Ви даде един пример,мисля че ще кореспонира със задявката:разглеждаме на колегиум сложен случай, след това всеки лекар поставя диагнозата, обосновава се за нея(някой подробно логорействат, други още по и т.н.),казват и какво лечение да се приложи.аз казвам само ларвирана депресия със суициден риск (и нищо повече, нито една дума повече),след мен колегата (жена):същото каквото смята хамалина с една добавка:да се започне с електрошок, за да предотвратим най-лошото (колегиума се протоколира:окончателна диагноза:тежка невроза).след като си казахме мнението само с две думи срещу нас избухна вулкан от няколко страни едновременно:вие ли все знаете бе вие ли най-знаете бе чувате ли се какви ги говорите от какви учебници четете (четяхме по германските/немски)защо смятатате така че е тази диагноз тази диагноза не може да бъд вие сте смешници и други на високо кресчендо (на човек да му настръхне главата (ох, коста),то не може да се опише). на другия ден след колегиума отпътувах с жигулката на слънчевото ни черно море и на третия ден ми се обаждат,че неврозата се обесила. в германия разглеждаме сложен в диагностично и терапевтично отношение пациент:излишно е да казвам,че винаги се говори с тих тон, за всичките си години там не чух нито един път някой да направи фалцет.всеки колега изразява мнението си по диганозата и предлга лечението,всеки обосновава своето мнение (аргоментира се е на бългЪрски),никой с никого не влиза в спор, не обожда, не нарича, след колегиума не се събират по групички да оплюват с часов другомислещите колеги отиват веднага тихо и кротко без излишни приказки на работното си място и бач до спукване.силвия, силвия, не знам какво вече да мисля.за мен си знам че съм много глупав и се стремя това си качество да го минимализирам. българете нямат ум и за най-елементарен разговор на улицата (това го знам след живот в германия), Вие сте едно от доказателствата (сори)почвайте бройте ми запитайките правописа стила.кааааааааааазах, тук сме да прочетем чичо Фичо и ако наистина сме умни да го обсъждаме (на вашия бг език е коментирам)спокойно културно възпитано (в германия децата на 7 ги учат как да поздравяват как да общуват (на бг е контактуват, за да съм по---ясен) как да държат винена чаша как да се чукат с нея)госпожа по-лошо от лудостта е човешката простотия не съм ви бил интересен (гледайте вашия партньор да не е импотентен)(с каквито в форумът се събереш такъв ставаш стара китайска ) сега остава да цъфне тук и гуца и ми се разката маминката
pak li на 02.03.2014 в 05:32
Бихте ли престанали да се упражнявате върху празниците ни!!! Една нация не може да си сменя празниците нон стоп все едно е някаква \"к***\" А и не виждам нищо лошо в датата 3 март, нито причина да бъдат забравяни границите на Санстефанския договор. Особено във време в такива времена на криза и отчаяност, която не ни напуска. Една нация трябва да уважава културата си и остоява самобитността си.
Васик на 02.03.2014 в 06:26
Нямаше си хас, джанъм, този Биконсфилд, дето ни разпокъса. Дип добра си беше Санстефанска България, защо му трябваше да я цепи.
Starija hush на 02.03.2014 в 11:35
Varvi narode vazroden...ot koi li ti ne si osemenen.Saprugata mi e ruskinja.Ot nea razbrah 4e v ruskite u4ebnici pi6elo za tehnata azbuka e bila dadena ot gracite a ne ot bulgarite.Dori mnogo rusnacite se obizdali ako im kaze6 4e bugarite sa im dali pismenost.Ostanah u4uden no taka pi6elo po ruskite u4ebnici do den dne6en.Dori ne ni smetat za slavjani a turski melezi.
Трайко на 02.03.2014 в 12:33
Дълго Чичооо, дълго! Макар че абзаца за чалгата ме изкефи. А иначе - абе, да ви питам вие с Нели защо сте в тази \"столица на света\", а не в другата - белокаменная? По ще ви отива.
Катедра Овцеведение на 02.03.2014 в 15:43
Авторът, обикновено добре осведомен, подминава факта, че преди десетина години идеята за 24-ти май като национален празник беше развита с частично подобна аргументация от ДПС. Искрено съжалявам, че тогава нямаше кой да ги попита защо тогава държат на новините на турски език или на туския език по политическите им събирания в Делиормана и Кърджали.
Силвия на 02.03.2014 в 20:03
Г-н Вагнер(Wagner),важното е,че си разпознаваем,малко са хората със стил,но трудно е да се копира д-р Хаус,хм,а и не бива да се съди за един човек с лека ръка-прост,тъп,българин,това не си го научил,дааааа.( Мога да го напиша на правилен немски език,но нямам кон,за да го разбере.).Ако искаш да си добър лекар,трябва да обичаш човеците,не само германци.Нашият народ е мъдър,дори и необразован,и това е важно за днешния празник-да ни е честит!
wagner на 02.03.2014 в 21:23
да Силвия където отида вчера честитих на касиера в карфур Баба ни Марта купих си теле и казах едно честито на мрачния и със злобен вид продавач утре ще отворя бутилка червено вино (винаги съм празнувал с болка 3-и)винаги ми прилошава когата чувам да ми се говори на чунчанбгезик напр.:преференции, промоция (впрочем вчера продавачът в карфур ми казва следното (няма господине няма такова):този блаупункт е на промоция аз отвръщам:не Ви разбрах какво ми казахте преведете ми тази дума промоция)опоненти и так далше (човеците сме вселени всеки си има собствена)
Трайко на 02.03.2014 в 21:24
Дълго Чичооо, дълго! Макар че абзаца за чалгата ме изкефи. А иначе - абе, да ви питам вие с Нели защо сте в тази \"столица на света\", а не в другата - белокаменная? По ще ви отива.
Трайко на 02.03.2014 в 21:26
Дълго Чичооо, дълго! Макар че абзаца за чалгата ме изкефи. А иначе - абе, да ви питам вие с Нели защо сте в тази \"столица на света\", а не в другата - белокаменная? По ще ви отива.
Стамболов на 02.03.2014 в 22:26
Статията е добър образец за хуманистична пропаганда. Още по-добър образец е за панславистка(прикрита великоруска)пропаганда. За съжаление на автора, ние никога не сме воювали с Венецуела или с Етиопия, а с нашите съседи и с разните империи, самонарекли се „велики сили“ (би трябвало да са „насилници“), сред тях и Русия. Самата постановка на въпроса е сгрешена (нека да го разберем: такова му е световъзприятието на човека ...): националният празник въобще няма за цел „да примирява“ когото и да е; неговото основно предназначение именно като „празник“ е да създава „сакрален“ свят в противопоставяне на „профанния“, ежедневен битов свят. И на основата на мистично съпреживяване се гради и общността от празнуващи, посветени, „мисти“. Като духовна и културна общност нацията всъщност е ежедневен плебисцит и празниците са върхови моменти в ритуалното съпреживяване на сакрализираното минало; в този ред на мисли 3-ти март някак не върви да е български национален празник. Ако успеем да осъществим националния идеал, който е:„ нищо по-малко от Санстефанска България“, може и да се върнем към тази спорна дата. 24-ти май изглежда по-приемлив, но най-доброто предложение е 6-ти септември: тази дата се свързва с комплекс от събития, достойни да бъдат отбелязвани всяка година като върхово усилие на обединения български народ, защитено с победоносна война срещу сръбските агресори и осветено от кръвта на падналите герои-мъченици. Съединението със своята недовършеност е и наше настояще, и наше бъдеще – затова е и жив празник на българския народен дух, а не на „славянската култура и общоевропейското бъдеще“; дали някои съседи от измислени държави и нации щели да се „засегнат“ или разните видове либерални „полезни идиоти“ щели да провидят „националистическа пропаганда“ – за нас, истинските родолюбци, е само знак за нашата правота!
мда на 03.03.2014 в 00:11
По повод на туй неясно писание,гледам,че предпразничен събеседник на Кеворкян ще бъде фолк певицата Глория.Е,не сме далеч от Анадола,кючеците отдавна ни превзеха и в този смисъл освободили ли сме се от турското робство,или не?А от агентите и платените журналисти?А от ...
Кремаклия на 03.03.2014 в 03:11
Имам да кажа две неща по отношение на тази статия: 1. Интелигентият човек изразява мисълта си ясно и сбито. Явно тази способност е извън везможностите на автора. Статията е просто нечетаема- не само защотото има ненужно голям обем, а защото и липсва и кохерентност, и структура. Тезата е елементарна и не особено интересна като мисловен конструкт, блатото от думи безкрайно. 2. Аз, като човек, който си изкарва хляба с интелелктуален труд, не мога да разбера едно просто нещо - толкова ли няма реализация в живота този човек, че може да си позволи да седне да пише 40 страници самодейна статия. Нещо не е наред с мотивацията на този псевдо интелектулаец Хаджйски, нещо гнило има тука.
Хаджискине на 03.03.2014 в 03:54
По-голям графоман от Хаджийски не бях чел скоро, верно е...трети март не следва да ни е национален празник, но графоманщината не следва да се поощрява
Васик на 03.03.2014 в 05:12
Като човек, който не си изкарва хляба с интелектуален труд, не разбрах защо честваме 3 март по по новия стил, като договорът е подписан през февруари. Например Априлското въстание е извършено само от българи и само в България, но националният ни празник е договор, който е подписан от небългари извън България. 3 март е националният ни празник само от 90 година, той винаги преди това беше само официален празник, но на никой не му е хрумвало да каже, че българите не сме признателни.
Моника на 03.03.2014 в 20:46
Анализът е направен чудесно и е удоволствие да се чете.Идеята 24 май да стане национален празник също е добра.Съществува само голяма опасност този Cyrillic Jnstitute да се превърне в поредната Фондация или Неправителствена организация,обслужваща далече не български и славянски интереси.Иначе не е лошо по–често да звучат произведения и на др. творци и да се слушат и гледат произведения на Владигеров,Пипков,Чаиковски,Прокофиев и др.класици и да се гледат творби на майстори художници,да гостуват истински творци,а чалгаджии,чиито песни се знаели наизуст.
българин се аз наричам на 04.03.2014 в 01:54
авторът е постигнал едно прекрасно потвърждение, една прекрасна илюстрация на една от тезите си - българите не сме съгласни един с друг по никакви въпроси, та камо ли кога и защо трябва да националният ни празник. така си е другарки и другари. но нито 3 март нито 24 май, нито 6 септември ще променят това. изглежда в нашите гени не е закодирана формулата на сивото мозъчно вещество - онези малки сиви клетки, както приблизително се изразява дребният белгиец Еркюл Поаро. може би с времето, вследствие на някоя щастлива мутация в някой български зародиш ще възникне нов ген - може би и дай Боже! а после ще се отприщи онзи непрестанен възход, за който споменава стоян михайловски - върви народе възродени! преди да се самоунищожиш, бих добавил аз.

Напиши коментар