Венецианската комисия с остри критики към конституцията на ГЕРБ

Според комисията премахването на изискването за свикване на ВНС трябва да бъде убедително обяснено

Намаляването на броя на народните представители в Народното събрание, заложени в проекта за нова Конституция, от 240 на 120, е избрано произволно, без задълбочена оценка на въздействието върху българската политическа система. Това се посочва в становище на Венецианската комисия, публикувано днес, относно предложените в началото на септември от ГЕРБ и Обединени патриоти промени в конституцията. То беше поискано от председателя на Народното събрание Цвета Караянчева. 

В документа с обем 24 страници Венецианската комисия изразява съжаление, че стартирането на конституционната реформа не е предшествано от необходимия публичен дебат, а вместо това проектът е изготвен в рамките на парламентарното мнозинство, "както изглежда без никакъв външен принос". От комсисията, която е  консултативен орган по конституционно право към Съвета на Европа, причините за някои от предложените промени в основния закон не са добре обяснени. 

"Българските власти трябва да изяснят причините, които стоят зад всяко предложение, и да осигурят значимо участие на обществеността, експертите и всички политически сили в този процес", препоръчват авторите на становището.

Измененията, засилващи защитата на социалните и икономическите права, са добре дошли или несъмнени, но са необходими някои разяснения, по-специално относно задължението на държавата „да насърчава раждаемостта“: то не трябва да се използва за оправдаване на дискриминация на културни или етнически малцинства или на жени. Общо ограничение на правото на глас за осъдените на лишаване от свобода следва да бъде заменено с по-гъвкаво правило, в съответствие с практиката на Европейския съд, подчертават от Венецианската комисия.

От там посочват, че промените правят няколко стъпки в правилната посока по отношение на съдебната система и прокуратурата. Най-важното, според Венецианската комисия, е премахването на пленума на Висшия съдебен съвет, което изпълнява предишни нейни препоръки и се създават два независими съвета - един за съдии и един за прокурори и следователи. "Това е положително развитие", се подчертава в документа.

Все пак някои въпроси все още трябва да бъдат разгледани, или в предложения проект, или на законодателно ниво: поне половината от местата в бъдещия Съдебен съвет трябва да принадлежат на съдии, избрани от техните колеги от всички нива на съдебната власт; непрофесионалните членове на прокурорския съвет не трябва да имат настоящи или бъдещи йерархични връзки с главния прокурор и да представляват други юридически професии; трябва да се предвиди механизъм за отблокиране при ситуации, в които Народното събрание не може да достигне необходимите 2/3 от гласовете при избор на членове; компетенциите на прокуратурата извън областта на наказателното право следва да бъдат намалени до необходимия минимум; изпитателните срокове за младите съдии или прокурори трябва да бъдат премахнати.

Що се отнася до „прокурорския монопол“ и възможността за подвеждане на главния прокурор под наказателна отговорност, „би било пропуск, ако настоящата конституционна реформа не разгледа този въпрос“, посочват от Венецианската комисия. След решението на българския конституционен съд от 23 юли 2020 г., Конституцията трябва да позволи, в случаи на потенциален конфликт на интереси, суспендирането на главния прокурор, когато той е обект на наказателно производство, и създаването на механизъм за независимо разследване, неподчинен по никакъв начин на главния прокурор, и за съдебен контрол на решенията да не се започват разследвания или дела.

"Въвеждането на правото на индивидуална жалба пред Конституционния съд и на препращането на делата от обикновените съдилища към Конституционния съд е добре дошло, тъй като то укрепва индивидуалните права", се казва още в становището.

Улесняването на промените в Конституцията чрез премахване на изискването за свикване на Велико народно събрание не противоречи на европейските стандарти. Такава важна промяна обаче трябва да има убедително обяснение, трябва да бъде обект на много задълбочен обществен дебат и съществуването на различни процедури за изменение трябва да се разгледа задълбочено, препоръчват още от Венецианската комисия.