От информацията на АПИ не става ясно кога и защо фирмата е ревизирала отказа си от участие в проекта за изграждане на тунел "Железница" по автомагистрала "Струма" и от днес "Джи Пи Груп" започва реконструкцията.
Фирмата бе основен изпълнител и на обществените поръчки за ремонта на столичната улица "Граф Игнатиев", който бе съпътстван от множество скандали заради дефекти в изпълнението.
Премиерът Борисов дори сам се похвали във фейсбук днес с новината за старта на строежа.
"Започна строителството на тунел „Железница“ от автомагистрала „Струма“, както и на пътните участъци непосредствено преди и след него. Съоръжението ще е с дължина около 2 км и ще бъде най-дългият пътен тунел, изграждан досега у нас", написа той. Не се споменава нищо за строителя.
Иначе самото строителство на тунела е разделено на три отделни части, обясняват днес от АПИ - тунела, пътя преди и след него, за да може на обекта да се работи едновременно и да завърши в срока на оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“ 2014-2020 г.
Тунелът ще бъде с две отделни тръби за движение. Дължината на всяка ще е около 2 км. Съоръжението ще бъде с всички необходими системи за енергоефективно осветление, вентилация, видеонаблюдение, пожароизвестяване, интелигентна система за управление на трафика, аварийни SOS кабини, електронна система за контрол на достъпа и т. н. Ще бъде изграден и обслужващ тунелен път при южния портал на тунела откъм гр. Симитли, площадка за хеликоптер, два моста над Суха река, които са съответно 108 м и 18 м, подпорна стена и др.
Избраният изпълнител - консорциум "АМ Струма тунел 2018", основна част от който е "Джи Пи груп", ще получи от държавата малко над 185 млн. лв. за работата.
Междувременно стана ясно, че дострояването на автомагистрала "Струма" засега остава без европейско финансиране. Това се разбира от отговор на апликацията на България от страна на Европейската комисия, цитиран от "Капитал". В него се посочва, че се нарушават европейски директиви с проекта, според който трасето минава през защитени територии, а графикът и сумата, които прилага България, са необмислени или грешни.
В писмото до българските власти се посочва още, че одобреното с екооценка преди две години трасе не е идентично с това, за което са получени европейски средства.
Това на практика означава, че проектът няма как да бъде финансиран с каквито и да е европейски средства, а ако бъде изпълнен така, дори има риск от наказателна процедура по Директивата за местообитанията, заключава изданието.
Отговорът на еврокомисията е от 15 октомври. Срокът на България за допълнителни разяснения е два месеца.
България кандидатства за 267 млн. евро, които покриват част от разходите, а еврокомисията обявява, че ако отпусне пари, те ще са малко над 227 млн. евро.