Румен Радев: Трябва да помним не само ужасите на войната, но и причините, които я разпалиха

Коментари

• бананова република

  01 Sep 2019 17:56ч.

  На 18.07.1944 г. в реч по радио ВВС, Чърчил се нахвърля не върху българските управници, а върху българския народ : „Те (българите) са грешен народ, който заслужава да му бъде преподаден строг урок...Народите трябва да бъдат съдени с оглед на ролята, която те играят...Бълргарският народ трябва да бъде сурово наказан, не само защото е германски съюзник, но и защото не е в състояние да предложи на световната история нищо друго, освен посредствени политици, които при всяка нова генерация го водят към нови и нови провали”.Излизането на Червената армия на границите на България хвърля в ужас българската буржоазия и тя прави последен опит да се спаси – започва сепаративни приговори със съюзниците за слючване на премирие. Още в началото Съюзниците предупреждават, че премирието е възможно ако Турция окупира България :"Ако българите не искат да бъдат окупирани от съветски войски, те трябва да се съгласят веднага България да бъде окупирана от турски войски преди да са дошли тук руснаците", - казват те. На южната българска граница са дислоцирани 26 турски дивизии срещу 3 български. Турция предлага на Съветския съюз да му помогне в настъплението му през България.По нареждане на представителя на главното командване на съветската армия ген. Бирюзов обаче, на срещата се явяват съветски офицери, които заявяват: "Съветският съюз не се нуждае от съюзническа помощ в България. Моля да напуснете територията на тази страна, тъй като ние започваме бойни действия." При преговорите съюзниците поставят изрично условие за изтегляне на българските войски от всички заети след април 1941 г. земи. Същия ден съветското правителство научава за това намерение и изпраща следната нота до Чърчил: "Съветският съюз не е обвързан със сепарастичните преговори, които Англия едностранно води с България, и си запазва правото да действа на Балканите както намери за добре.". На срещата в Кайро новите гръцки искания обхващат достигаща близко до Пловдив голяма част на Родопите. Оценило новата обстановка, Съветския съюз обявява война на България и Червената арми стъпва на българска земя. Молотов съобщава на Турция: „Благодарим за помощта, сами ще се справим.”

  Отговори

  Напиши коментар

  Име

  Email

  Коментар

  Изпрати Откажи

• за сведение

  01 Sep 2019 18:12ч.

  Турция е неутрална през Войната. Без Сталин и червената армия, българите щяха да са натикани само между Дунав и Стара Планина, и София да е картофена нива. И реален фалит и източване на икономиката от германците. Това са постигнали кобургите и фашистите през военният капитализъм. Югославия нямаше да откаже репарации от България, ако бе капиталистическа. Сталин по социалистически не натоварва пък немският народ. България можеше да е неутрална през войната, но е немска колония, полакумени и изкушени за Велика България. Скрита част от историята, излезе наяве в архивите на руските служби Оказва се, че на 5 септември 1944 г. СССР е решил да влезе в България, но не за да я окупира, а за да предотврати турско нахлуване. Това личи от писма на Чърчил до Сталин, който предложил директно да се вкарат турски войски в България, а не да влиза СССР. Очевидната идея на английския лицемер е била да откъсне България от зоната на руското влияние. Но цената на това би била гигантска за нас – Турция би получила обратно “Източна Румелия”, т.е. всичко до Стара Планина. Както е известно, Турция води много разумна политика през войната, като запазва неутралитет. Многобройните опити на Райха да я привлече се оказват неуспешни и тя минава “между капките” на голямото кръвопролитие. Към края на войната обаче на ред е плячкосване на победените – както след всяка война. Тогава Турция е склонна да се включи в “Анти-хитлеристката коалиция” и да нападне немския съюзник България. Антикоминтерновият пакт е подписан на 25 ноември 1936 г. от Германия и Япония в Берлин. Целта на пакта е да се бори срещу Коминтерна, като в действителност цели установяването на световно господство. Основното съдържание на пакта е формулирано като съглашение, с което се задължават участниците в случай на конфликт със СССР: "незабавно да се обсъдят мерки, необходими за защита на общите интереси". Участниците се задължават: "... без взаимно съгласие да не сключват със СССР каквито и да било политически договори, които биха противоречали на духа на настоящето съглашение" [1]. Срокът за действие на пакта е определен на 5 години. Продължен е с още 5 години през 1941 г. Пактът се състои от преамбюл и 3- ри члена. Едновременно с него са подписани Допълнителен протокол и Секретно съглашение, които са неразделна част от пакта. На 6 ноември 1937 г. към пакта се присъединява Италия. Последвана е от Унгария, марионетната държава Манджоу-го и Испания (1939), България, Финландия, Румъния, Дания, марионетната държава Словакия, Хърватия и окупираната от Япония част на Китай (1941). Основните държави членки на пакта продължават постигането на неговите основни цели с последващи междудържавни договори - Стоманения пакт и Тристрания пакт. Антикоминтерновият пакт преустановява своето действие след разгрома на Германия, Италия и Япония във Втората световна война. Тристранен пакт Bundesarchiv Bild 183-L09218, Berlin, Japanische Botschaft.jpg Японското посолство в Берлин с флаговете на трите държави, основатели на пакта, септември 1940 г. Информация Вид Военен съюз Подписване 27 септември 1940 г. Място Берлин, Flag of Germany (1935–1945).svg Германия Изтичане 1945 г. Страни по споразумението Flag of Germany (1935–1945).svg Германия Италия Италия Япония Япония Подписали Flag of Bulgaria.svg България Унгария Унгария Flag of Slovakia (1939–1945).svg Словакия Flag of Romania.svg Румъния Flag of Yugoslavia (1992–2003); Flag of Serbia and Montenegro (2003–2006).svg Югославия Flag of Independent State of Croatia.svg Хърватия Тристранен пакт в Общомедия Японски плакат „Добри приятели от три страни“ с ликовете на Адолф Хитлер, император Хирохито и Бенито Мусолини Тристранният пакт е военно-политически съюз на Германия, Италия и Япония, основен участник във Втората световна война. Към него се присъединяват Унгария, Румъния, България, Словакия и Хърватия. Тристранният пакт е създаден след започването на Втората световна война (1 септември 1939 г.). Подписва се на 27 септември 1940 г. в Берлин от министрите на външните работи на Германия – Й. Рибентроп, на Италия – Галеацо Чано, и на Япония – Сабуро Курузу, като продължение на Антикоминтерновския пакт. На практика Пактът формализира сътрудничеството на трите държави във военната област и поделя света на сфери на влияние – Европа, Африка и Близкият изток за Германия и Италия, Източна Азия и Пасифика – за Япония. Предвижда създаването на Нов световен ред. Отправя и своеобразно предупреждение към САЩ да запазят неутралитет, за да не бъдат принудени да воюват на два фронта. На 20, 23 и 24 ноември 1940 г. към Тристранния пакт се присъединяват последователно Унгария, Румъния, Словакия, България и Югославия (става член на Оста на 25 март 1941 г., но излиза от пакта два дни по-късно, след извършен държавен преврат от пробритански сили). На 7 септември 1940 г. под диктата на СССР и Германия се сключва Крайовската спогодба между България и Румъния. На България се връща територията на Южна Добруджа, загубена след Междусъюзническата война. Извършва се и размяна на население. След решение на правителството от 20 януари, тържествено в двореца Белведере във Виена на 1 март 1941 г. министър-председателят Богдан Филов подписва договора за присъединяване на България към пакта, с което се слага край на политиката на неутралитет и България става съюзник на Германия. Със сключването на спогодбата Клодиус–Попов (1941 г.) и спогодбата Нойбахер (1941 г.) България се обвързва и икономически с Германия. България скъсва или свежда до минимум дипломатическите си отношения с другите страни извън Тристранния пакт.

  Отговори

  Напиши коментар

  Име

  Email

  Коментар

  Изпрати Откажи

• София

  01 Sep 2019 18:24ч.

  Бог да пази Русия като крепост на Православието ! Ако я няма Русия , нас ни чака съдбата на американските индианци ! Сегашните ни "съюзници" работят усилено в тази насока с помощта на продажната ни колониална администрация !

  Отговори

  Напиши коментар

  Име

  Email

  Коментар

  Изпрати Откажи

• за сведение

  01 Sep 2019 18:33ч.

  Първият състав на Народния съд е образуван с цел осъждането на бившите регенти на България, дворцови съветници на цар Борис III и министри двата кабинета на Богдан Филов и кабинетите на Добри Божилов, Иван Багрянов и Константин Муравиев. Подсъдими по този процес са 51 души. 97% от евреите в Солун загиват по времето на Холокоста. Днес еврейската общност в града наброява едва около 1000 души. Кобургите ни вкараха в три национални катастрофи, но резултатите от третата и фатална ни се разминаха заради Сталин. България отлага извозването на евреите от България. Кой спаси евреите, съветската армия. Американците и англичаните не откриха втори фронт когато немската армия настъпваше, откриха чак кагато руснаците тръгнаха да изтикват немците на запад и настъпваше червената армия към запад. Червената армия спря концлагерите и пещите. Те спасиха българските, и всички евреи, беше въпрос на време, и те да потеглят към пещите. Евреите спасени от лапите на Филов но не и от лапите на Хитлер, и хитлеристите на власт в бг до идването на червената армия. Източна Европа е военен буфер срещу Русия сега, а Сталин го направи срещу западът, бо бавно да стигат до Москва, то и Полша за това им беше през 1939та. Те са територии от руската империя, взети от Полша 1918г.

  Отговори

  Напиши коментар

  Име

  Email

  Коментар

  Изпрати Откажи

• ФАКТИ

  01 Sep 2019 18:52ч.

  През 1942 г. строителни работници, копаещи под ръководството на германските въоръжени сили, откриват близо до вилната местност Катин ров, пълен с неразложили се трупове. Мнозинството от тях принадлежат на полски офицери. Германците огласяват зловещата си находка пред световната общественост през пролетта на 1943 г. Те заявяват, че поляците са разстреляни по заповед на Йосиф Сталин още през пролетта на 1940 г. По искане на Германия е свикана комисия. Германия настоява в комисията да участва Международният червен кръст, но Съветският съюз се противопоставя на това предложение. Германия провежда самостоятелно разследване. В него участва и българският патолог доц. Марко Марков, който подписва крайното заключение на комисията, но не представя собствено мнение. След смяната на властта в България доцент Марков е съден от Народния съд и оправдан. По време на делото патологът декларира, че е подписал заключението под натиск на немските лекари. По-късно той свидетелства пред съда в Нюрнберг, където оттегля подписа си от заключението и също така заявява, че разстрелите са станали не по-рано от последната четвърт на 1941 г. През 1943 г. Съветите си връщат обратно катинските територии, правят повторна ексхумация и обвиняват за случилото се Вермахта. Съветската държава твърди, че жертвите са били разстреляни през есента на 1941 от германците. На 14 април 1990 г., 47-ата годишнина от разстрела, СССР изразява формално „дълбоки съжаления“ и признава, че тайните служби на СССР са отговорни за разстрела с фалшиви документи. И днес олигархията в Русия има полза от съветската вина, комунистическата вина, лявата вина, стоп на комунистите и левите. Пазят заграбеното и елитството си на база парите. Ако се спука балонът на пропагандата, СССР ще възкръстне, или поне социалното и руското самочувствие и полет. Немските разкопки са малко преди руснаците да са там, няколко месеца след преломът от Сталинград, защо не разкриха това преди, със сведения от поляците???

  Отговори

  Напиши коментар

  Име

  Email

  Коментар

  Изпрати Откажи

• Отговорен

  01 Sep 2019 19:50ч.

  ФАКТИ на 01.09.2019 в 18:52 : Още в края на 1941-а Сикорски (задграничното правителство на Полша) знае за Катин. Пита Сталин и той му казва че е немска работа. След година и половина Сикорски оревава орталъка и обвинява руснаците. Подла и страхлива пасмина са шляхтите. Не е случайна теорията, че британците му "събарят" самолета заради доказано взаимодействие с хитлер. Особено при нормандската операция, когато немците изпреварват съюзниците с часове.

  Отговори

  Напиши коментар

  Име

  Email

  Коментар

  Изпрати Откажи

• Доста лъжи сте написали,

  01 Sep 2019 19:56ч.

  което не говори добре за нивото ви на интелигентност. Няма кой да ви се върже. Всеки, който влезе в сайта по дефиниция има на разположение огромен обем от информация в мрежата, не само на български, не само от западни източници, но и от руски. Можете от любопитство да потърсите думите на Владимир Путин за Катин например. Не живеем във времената на Вълко Червенков.

  Отговори

  Напиши коментар

  Име

  Email

  Коментар

  Изпрати Откажи

• ФАКТИ

  01 Sep 2019 20:22ч.

  Юни 1944: когато откриха втори фронт срещу Хитлер? „Странната война“ е резултат на обективната преценка на антигерманските сили за невъзможността на този етап на войната да бъдат преодолени германските отбранителни линии на френско-германския фронт. Германия използва 90% от своите фронтови самолети по време на Полската инвазия. По време на Нюрнбергските процеси германският военнен командир Алфред Йодъл заявява, че „ако не сме се сринали още през 1939, то това се дължи единствено на факта, че по време на Полската кампания, приблизително 110 френски и британски дивизии на Запада са напълно неактивни срещу 23-те германски дивизии.“ Те не оказаха на Полша никаква помощ. Управляващите кръгове на Англия и Франция „със скръстени ръце гледаха на унищожаването на своя полски съюзник“.Още в процеса за подготовка на вероломното нападение на Полша Хитлер заяви на главнокомандуващия сухопътната армия и на неговия началник на генералния щаб, че „западните държави в случай на възникване на военен конфликт между Германия и Полша ще останат настрана“ Действително управляващите кръгове на Англия и Франция не предприеха никакви сериозни действия, за да помогнат на полския си съюзник в борбата против хитлеристката агресия. Когато немскофашистката армия, като нападна Полша, сееше смърт и разрушения, английските и френските войски спокойно стояха на „линията Мажино“. Западните държави искаха само едно: хитлеристите по-бързо да нападнат Съветския съюз. Ето защо те позволиха на хитлеристка Германия без пречки да води военните действия за заграбването на Полша. През време на боевете за Варшава хитлеристкото командуване тук струпа артилерийски части. Особено много артилерийски оръдия прехвърлиха към Варшава от бездействуващия Западен фронт. Това можа да стане, както заяви на нюрнбергския процес бившият началник на оперативното управление на вермахта, Йодъл, само поради това, че „110 френски и английски дивизии, които противостояха на Запад на 23 немски дивизии, бездействуваха“. Този факт не се отрича нито от английските, нито от френските източници. Нещо повече, някои от тях отбелязват, че англо-френските съюзници „знаеха, че немците на Запад разполагат с много слаби сили“ Управляващите кръгове на Англия и Франция „не искаха да загубят разположението на Хитлер, те хранеха надеждата да се споразумеят изгодно с него в деня, в който той ще нападне Съветския съюз“. На 25 август 1939 г. правителството на Чембърлейн оформи по-рано дадените на Полша гаранции по договора за взаимопомощ. Полша беше свързана с Франция чрез военен съюз още от 1921 г. Франция също така гарантираше независимостта и безопасността на полската държава. Към есента на 1939 г. Карелският провлак във Финландия беше подготвен от международната реакция като плацдарм за водене военни авантюри срещу Съветския съюз. Провокациите на финландските реакционни кръгове доведоха до съветско-финландската война през 1939–1940 г. За започването на войната голяма роля играеха реакционните кръгове на САЩ. От трибуната на американския конгрес членът на този конгрес, Селер, на 4 февруари 1940 г. заяви, че САЩ въвлякоха Финландия във война. В тази война управляващите кръгове на Англия и Франция „смятаха да вземат активно участие…“ На осемнадесетото заседание на англо-френския военен комитет в Лондон, което се състоя на 11 март 1940 г., френският върховен главнокомандуващ, генерал Гамлен, доложи, че „от самото начало на военните действия (30 ноември 1939 г.) между Финландия и Съветския съюз френското и английското правителство проявиха своята готовност да окажат на Финландия съществена и бърза помощ“ Английските военни доставки съставляваха повече от 100 самолета, повече от 200 оръдия, стотици хиляди снаряди, авиационни бомби и противотанкови мини. Франция изпрати във Финландия 175 самолета, около 500 оръдия, повече от 5 хиляди картечници, милиони снаряди, ръчни гранати и друго снаряжение. Общият план за прехвърлянето на англо-френските войски във Финландия през Норвегия беше разработен към 16 януари 1940 г. Английското командуване не се безпокоеше относно получаването на разрешение от норвежкото правителство за пропускане на войските от специалния експедиционен корпус през територията на Норвегия. То беше уверено, че разрешение ще бъде дадено, когато английските кораби се появят в норвежките води. Управляващите кръгове на САЩ също така оказаха съществена помощ на реакционното правителство на Финландия, което действуваше против интересите на народа. Правителството на САЩ на 2 декември 1939 г. провъзгласи „морално ембарго“ за продажба на редица стоки на Съветския съюз. Едновременно с това САЩ разрешиха на Финландия да закупи различно военно снаряжение. Оръжието на Финландия се продаваше чрез различни частни износители. От американските банкери финландското правителство получи заем в размер на 30 млн. долара. Бившият президент на САЩ, Херберт Хувър, лично се зае с организиране на бърза доставка за Финландия с американско въоръжение. Френското върховно командуване предложи най-напред „да се бомбардират петролните кули в Баку и петролните рафинерии в Батум“[6]. В своя проект „Южния план“ Гамлен писа, че Англия и Франция „са заинтересовани от бързото разработване на настъплението към Баку (предимно въздушно). Операциите от този род биха били удачно попълнени с операциите в Скандинавия“. През януари 1940 г. този въпрос се проучваше от правителствата на Англия и Франция. През време на тази трескава подготовка за агресия срещу Съветския съюз на Западния фронт продължаваше така наречената „странна война“. Англия и Франция не проявяваха никаква активност против хитлеристка Германия. Най-агресивните и реакционни кръгове на Англия и Франция „бяха повече загрижени как да нанесат удар на Русия — чрез оказване помощ на Финландия, чрез бомбардировки на Баку или чрез стоварване на войски в Цариград, отколкото с въпроса, по какъв начин да се справят с Германияи две обстоятелства. Първото беше, че съветската армия в кратък срок проби укрепената „линия Манерхайм“ и окончателно разби белофинската армия. Финландия беше принудена да сключи мирен договор със СССР. Според мирния договор от 1940 г. беше установена нова граница с Финландия, която значително усилваше безопасността на Ленинград и Мурманск, а с това и безопасността на СССР от север. В хода на Втората световна война реакционните сили в САЩ и Англия скрито продължаваха да се домогват до своите империалистически и антисъветски цели. В същото време англо-американските империалисти се надяваха, че в резултат на изтощителната война Съветският съюз ще бъде унищожен или обезкръвен. На 10 юни 1942 г. Чърчил изпрати на съветското правителство меморандум, в който от името на английското правителство се казваше следното: „Ние се готвим за десант на континента през август или септември 1942 г. Управляващите кръгове в САЩ и Англия се опитваха да обяснят отлагането на сроковете за откриването на втория фронт в Европа с липсата на достатъчно сили и средства за преодоляване на „мощния Атлантически вал“, създаден уж от немскофа-шистките войски по цялото крайбрежие на Северна Франция. В действителност в началото на 1942 г. САЩ и Англия разполагаха напълно с достатъчно сили и средства, за да започнат активни бойни действия срещу хитлеристка Германия. Показанията на редица немски генерали и офицери, преведени през 1942 г. от северното крайбрежие на Франция от съветско-германския фронт и пленени при Сталинград не оставят никакво съмнение, че извършването на десант на англо-американските войски в Северна Франция през 1942 г. можеше да завърши с успех. Немският лейтенант Георг Худсонт даде показания: „Нашите гарнизони в окупирана Франция бяха много малки и се състояха от второстепенни войски… Ние не можехме да се надяваме на каквито и да било резерви. Русия поглъщаше твърде много.“

  Отговори

  Напиши коментар

  Име

  Email

  Коментар

  Изпрати Откажи

• факти, на килограм ли ти плащат или на метър?

  01 Sep 2019 20:29ч.

  А???

  Отговори

  Напиши коментар

  Име

  Email

  Коментар

  Изпрати Откажи

• кюти, бе

  01 Sep 2019 21:06ч.

  Когато тоновете факти говорят, говедо джендърско, и западналите западняци мълчат.

  Отговори

  Напиши коментар

  Име

  Email

  Коментар

  Изпрати Откажи

• Ха, като не пействаш чужди писания

  01 Sep 2019 22:43ч.

  заговори като простак. Така е по-естествено.

  Отговори

  Напиши коментар

  Име

  Email

  Коментар

  Изпрати Откажи

• 02 Sep 2019 15:53ч.

  Като сте толкова добри писачи пишете книги.Не се уливайте тук,защото не ви четем!!!То бива,бива ама това е прекалено.Какво ни казвате с това?Колко сте знаещи или колко Радев е незнаещ....Полза никаква.Опиянявате се от собствените си ценни мисли и толкова....

  Отговори

  Напиши коментар

  Име

  Email

  Коментар

  Изпрати Откажи