В края на седмицата София ще бъде домакин на среща на върха в рамките на инициативата „Три морета“. Какво може да се очаква от този висок форум и насочен ли е той срещу Русия? Разговаряме по тези и други въпроси с проф. Нина Дюлгерова. Тя споделя и вижданията си за напрежението в Черноморския регион, както и в държави, които допреди 30 години бяха част от СССР.
Проф. Нина Дюлгерова: Има геополитически модел за дестабилизация на постсъветското пространство

 

Проф. Дюлгерова, в края на седмицата (на 8 и 9 юли) в София ще се проведе среща на президентско ниво на инициативата „Три морета“. Какво може да очакваме от този форум?
 

Факт е, че инициативата „Три морета“, който е политически проект, набра голяма скорост, което означава, че проявите, дискусиите и особено резултатите ще бъдат обект на сериозен медиен и експертен интерес. България на ротационен принцип е председател на инициативата, което дава възможност на президента Румен Радев да прояви своите възможности да балансира между интересите на 12 държави-членки на ЕС между Балтийско, Черно и Адриатическо море.

 

Трябва да се има предвид, че това не е международна организация със съответните структура, бюджет и администрация. Предполага се на този бизнес форум да се постигнат определени цели, подчинени на основната идея, ориентирана към гарантиране на силна политическа подкрепа за ускорено икономическо развитие и засилено вътрешнорегионално и трансгранично сътрудничество и свързаност между страните-членки на инициативата.

 

Вероятно ще се осъществи българското предложение от последния форум член на „Три морета“ да стане и Гърция. Очаква се да участват и представители на технологични гиганти, чието присъствие ще увеличи шансовете на участниците, но надявам се, най-вече на България, да постигнат изгодни споразумения за развитие на регионалната цифрова инфраструктура. Продуктивното стратегическо партньорство и съвместните усилия на държавите членки, Европейския съюз и САЩ ще доведе до подобряване и модернизация на критично важни инфраструктурни връзки в региона главно в областта на транспорта, енергетиката и цифровите комуникации.

 

Всичко това звучи много добре, но сме свидетели на много европейски инициативи през последните десетилетия, които са изпълнени с надежди и ентусиазъм, но голяма част от тях завършват безславно. Големият въпрос е дали има сериозно финансово обезпечаване за този амбициозен проект?
 

 

Това е важен въпрос, на който отговорът е следният. Набрани са във фонд „Три морета“ близо 1 млрд. евро от планираните 5 млрд. евро. От тях се знае, че са инвестирани 440 млн. евро в три проекта. Това е доказателство, че инициативата е финансово-инвестиционен инструмент за работа в трите направления - транспортна, енергийна и цифрова инфраструктура.

 

Това звучи обнадеждаващо, но за „Три морета“ устойчиво се твърди, че той има антируска насоченост?

 

Действително в международното пространство упорито се коментира тази идея. Това обаче няма как да бъде избегнато предвид предисторията на Триморието. В модифициран план това е идеята на полския маршал, а по-късно и президент Юзеф Пилсудски. През 1917 г. той се опитва да реализира план за създаването на буферна зона от Литва, Латвия, Естония, Украйна и Беларус, която да спре настъплението на Червената армия на запад. През 2015 г. Хърватия и Полша актуализират в модифициран вариант полската идея. От териториалните единици на бившата Руска империя, включени от Пилсудски в санитарния коридор, в съвременната инициатива отсъства само Беларус.

 

Какво имате предвид с този исторически паралел?

 

Това, което наблюдаваме от миналата година, когато светът премина в пандемичен режим на коронавирус. От лятото на 2020 г. в постсъветското пространство започнаха процеси, които напомнят събития от зората на т. нар. цветни революции известни като „Революцията на розите“ в Грузия, „Оранжевата революция“ в Украйна и незавършената „революция на лалетата“ в Киргизстан. След радикалната промяна на политическия режим в Украйна през 2014 г. сериозни сътресения на постсъветското пространство до миналата година нямаше. След президентските избори в Беларус през лятото обаче започна мащабна многовекторна и финансово добре обезпечена кампания за свалянето на Александър Лукашенко от власт, което с различна степен на интензивност продължава и до днес.

 

През есента беше активиран един от най-устойчивите замразени конфликти, а именно Нагорно-Карабахският между Азербайджан и Армения. 6-седмичната война, в която участва с военна подкрепа за Баку и Турция, промени коренно съществуващото през последните близо три десетилетия статукво. Ереван загуби войната, Баку си върна голяма част от териториите около Нагорни Карабах, а Москва разположи военни миротворчески сили по Лачинския коридор, свързващ Армения с Нагорни Карабах. Третият постсъветски субект, в който се случиха събития, които повлияха на вътрешнополитическата ситуация, бе Киргизстан.

 

Протестите срещу президента Джеенбеков и правителството, доведоха до освобождаването на политически затворници, както и до оставки и до предсрочни президентски избори. Битката между южните и северните кланове през годините засега завърши с избора на независимия кандидат Садир Джапаров за президент. Това може да се определи като добър ориентир за създаването на един достатъчно устойчив баланс в държавата.

 

Какво имате предвид с излагането на тези факти?

 

Тази поредица от събития дава основание да говорим за периодично повтарящ се геополитически модел, насочен към дестабилизиране на ключови територии на постсъветското пространство. Както преди близо 20 години, така и сега създаването или възстановяването на проблемни зони за сигурност се осъществява в европейската част, в южен Кавказ и средноазиатското постсъветско пространство. Няма как да бъде пренебрегнат фактът, че през последните месеци Беларус беше присъединена към Русия в американските и евроатлантическите планове за политически натиск, икономически санкции и военни провокации.

 

Това означава ли, че тази ескалация ще доведе до драстично преструктуриране на геополитическото пространство в Черноморския регион?

 

Все още не. Не трябва да се забравя, че има взаимозависимост между вътрешните проблеми и процеси в САЩ и тези в широкия Черноморски регион, който включва не само Европа, но и Евразия, Азия, Близкия Изток и Африка. Както президентската кампания през миналата година, така и управлението на американския президент Джо Байдън вече шест месеца, разкриват засилващата се политическа, икономическа и социална ерозия. Тя във външнополитически план се проявява в използването на всички форми на хибридна война срещу основните конкуренти Русия и Китай. Овен това агресивният тон и поведение към Москва и Пекин едва ли решава екзистенциалните въпроси на американската власт и общество. Досега САЩ традиционно получават подкрепата на своите съюзници от ЕС и НАТО. Забелязва се обаче, че тя вече не е еднозначна и монолитна.

 

Какво имате предвид, може би европейското турне на Джо Байдън и резултатите от срещите на високо равнище с лидерите на държавите от Г-7, ЕС, НАТО, или срещата му с руския президент Владимир Путин?

 

От всичко по малко. Политическата динамика е много голяма. Все по-ясно на преден план излизат засилващите се противоречия между САЩ като проводник и застъпник на транснационалните корпорации, чиято американска принадлежност е неоспорима, и останалия свят, в който съюзниците трябва да са послушни, а не със собствено мнение и политика. Императивният тон вече е не само към малки държави като България по спора u със Северна Македония, но и към такива като Германия и Франция. Не може да не се отбележи, че ако държавите-членки на ЕС гласуваха послушно за пореден път превърналите се в традиция икономически санкции срещу стратегическия враг Руската федерация, то Вашингтон не получи безрезервна подкрепа във водената от тях митническа война срещу обявената в икономически план за системна заплаха Китай.

 

Как могат да се оценят решенията и поведението на САЩ и другите членове на Алианса в Черноморския регион?


Нееднозначно. На срещата на върха на НАТО в Брюксел въпросът за членството на Украйна и Грузия не беше на дневен ред, а те бяха определени като ценни партньори. Вашингтон продължава политиката на Доналд Тръмп за увеличаването на военните бюджети на държавите-членки на НАТО. От съществено значение обаче е не толкова какви дискусии и какви документи се обсъждат на среща на североатлантическия пакт, колкото действията на съюзниците в Черноморския регион.

 

Имате предвид различния формат на военни учения?

 

Да, спомням си, че преди няколко години българският премиер Борисов заяви, че Черно море трябва да бъде за туризъм, газопроводи и фериботи. От няколко месеца обаче то е терен на различни морски, въздушни и наземни учения. Ескалацията започна с дислоцирането на украинските войски на границата с Донбас, което предизвика руската реакция. Струпването на различни видове войски и техника на границата с Украйна засили напрежението в региона. След речта на президента Путин на 21 април като с магическа пръчка се обърна ситуацията от взривоопасна в контролирана.

 

Според вас каква е причината за тези процеси?
 

Всичко, което се случва през този период, чиято своеобразна кулминация в политически план са поредицата от ключови срещи през юни, оставят усещането, че Вашингтон съсредоточава усилията си в Черноморския регион не само, за да предизвика Москва към диалог, но и да засили политическата и икономическа дестабилизация на ЕС. Това се проявява в неизгодната за европейския бизнес политика на икономически санкции срещу Русия, а от няколко месеца и срещу Беларус. Освен това увеличаващите се военни разходи за многобройните учения в Черно море в различен формат и участници по време на пандемията едва ли е позитив за икономиката на отделните държави на Европа и като цяло за Съюза.

 

Все пак очакванията бяха насочени към срещата Путин-Байдън. Какво промени тя и дали доведе до някаква реална промяна?

 

Да, обществените очаквания бяха големи, но не и на участниците в срещата. Едва ли скоро ще се разбере какво е договорено там. Ясно е, че е постигната договореност за ограничаване на средствата за ядрено въоръжаване, както и в сферата на киберсигурността. Интересен факт е изнесената от Владимир Путин информация за поискани от американска страна и дадени от руска сведения за 12 кибератаки от територията на Русия, но отсъства такива за поискани сведения за 80 кибератаки от територията на САЩ. Ако проследим процесите след двустранната среща се оказва, че нищо в обичайната сфера на политически и икономически атаки не се е променило. ЕС разшири санкциите срещу Беларус, а САЩ - срещу Русия.

 

Като продължение на тази тема може да се разглеждат и провокациите на английски кораб, а след това на норвежки по време на широкомащабните учения в Черно море?

 

Да, така е. Освен това повече от странна беше историята с намерените на автобусна спирка документи, разкриващи предварителната организация на английската провокация. Да не забравяме и отправената от Борис Джонсън покана за среща с руския президент, която продължава да е без отговор. Такива факти като търсените не от Кремъл, а от Вашингтон и Лондон двустранни срещи, както и отказът на САЩ от възпрепятстване на изграждането на газопровода „Северен поток 2“, могат да бъдат посочени като определящи неустойчивостта и непредсказуемостта на процесите във Великобритания и САЩ.

 

Към това обаче може да се добави последователната и засилващата се през последните години политика към съзнателна фалшификация на събитията, свързани с Втората световна война, за която упорито се повтаря лъжата за решаващия принос на САЩ и Великобритания за разгрома на хитлерофашизма и несъществената роля на СССР в този процес. Фактите обаче говорят за обратното.

 

Къде е Русия в тези динамични процеси, в които политиката, дипломацията и историята кръстосват шпаги?

 

Тя е там, където поредната провокация предопределя и поведението на Кремъл и правителството. Тонът вече е директен и определен. Дипломатичният тон отстъпва на ясните позиции и действия. Във физиката има закон, съгласно който на всяко действие има противодействие със същата сила. Проблемът е кога това надграждане на двустранната политическа, икономическа и военна ескалация ще спре? Може би след парламентарните избори в ключовите в Черноморския регион държави - Германия и Русия. Ключът може да се търси и в решаване на властовия въпрос в САЩ, бъдещото развитие на Великобритания и на неолиберализма.

 

 

Нашият гост


Нина Дюлгерова е професор по международни отношения, доктор на икономическите науки (енергийна сигурност), доктор по нова и най-нова обща история. Специализирала е в Русия, Италия, Полша, САЩ, Холандия, Азербайджан. Преподава теория и история на международните отношения във Варненския свободен университет “Черноризец Храбър” и в ЮЗУ “Неофит Рилски”. Автор на няколко книги и десетки статии.

 

 

Източник: "Труд"

 

 

 

Още от категорията

22 коментар/a

Лондон е в дъното на всички гнусотии на 05.07.2021 в 14:29
Когато Лондон се превърне в радиоактивна яма, светът ще се успокои.
Наблюдател на 05.07.2021 в 14:37
Европейският Съюз му казва "Източно партньорство". Основаха го през май 2009г. Целта бе и е да създадат сериозни проблеми на държавите обхванати в това "партньорство" за да се създаде пояс на нестабилност около Русия. Държавите които са в това "партньорство" са: Азербайджан, Армения, Беларус, Грузия, Молдова и Украина. Във ВСЯКА една от тези държави организираха "революции" или военни конфликти. В някои с успех в други не успяха. Азербайджан и Армения започнаха война помежду си. В Беларус - масови протести, но Лукашенко овладя положението и Беларус напусна това партньорство. В Грузия гражданска война след което Грузия загуби Южна Осетия и Абхазия и положението продължава да е нестабилно. Грузия е на път да загуби и Аджария, която Турция смята за своя територия. Молдова си избра за президент гражданка на Румъния и е на път да скъса връзките с Русия, което ще доведе до крах на Молдова. Украина - е за Украйна знаете всичко.
И България е била част от Османската империя на 05.07.2021 в 15:07
Да сте се замисляли как другите възприемат да са част от други империи?
Наблюдател на 05.07.2021 в 15:09
"Да сте се замисляли как другите възприемат да са част от други империи?" България е завладяна. повечето от народите влизащи в Руската империя са се присъединили доброволно.
1978 на 05.07.2021 в 15:54
Така е, и си го пише в прав текст (то и само картата да погледне човек, също му става ясно): "In part as a legacy of the Soviet Union’s Cold War-era dominance over most of the region, east-west infrastructure remains considerably more developed than north-south linkages. Particularly with regard to energy security, the dominance of east-west pipelines and limited alternatives to them have been factors in continuing energy dependence on Russia. The United States and the 3SI countries frequently have expressed concern over Russia’s energy supply dominance in the region. Such concerns have increased with the construction of Nord Stream 2 and TurkStream, pipeline projects that would expand Russia’s capacity to deliver natural gas to Europe. Many observers consider the expansion of energy infrastructure, including liquefied natural gas (LNG) terminals, necessary for opening up new routes for alternative suppliers. Supporters also view the 3SI as a potential counterbalance to China’s interest in participating in regional infrastructure projects as part of its global Belt and Road Initiative." И това е на първата страница на първия документ от тук: https://3seas.eu/about/research-papers Между другото, имам и програмата на "форума", и като човек види и програмата, и говорителите, и участниците (Ян Бжежински, Атлантически съвет, СЕО-то на Американската търговска камара у нас, сума евролемури и прочее и прочее), му призлява. В крайна сметка, след като (нали така обясняват) това е проект, който уж цели по-близка източноевропейска интеграция, какво търсят в него нашите "партньори" от другата страна на Атлантика, англичаните и сума големи компании от метрополиите?
Желев Желязко-четох до половината на 05.07.2021 в 16:49
Това което разбрах,е че ще платиме критична инфраструктура на територията на триморието вкл нашата.Инфраструктурата ще се изгради от тех.гиганти/разбирай американски/ а е нужна на САЩ за страхуване на Русия.Защо?Защото Русия разполага с колосални природни ресурси.Днес нямат проблем САЩ и ко и ги ползват като техни.Но Русия е ядрена държава и не се знае дали сговорчивия Путин/горби 2/ няма да бъде заместен от някой с дръпнати очи и характер като Кимчо.Тогава Русия може да се върне за парите си/по Бисмарк/Аз бих погледнал по назад във времето от цветните революциики а именно августовския пуч.Всички лидери и държави подкрепили пуча ги съсипаха.Садам,Милошевич,Кадафи.САЩ се готвят евентуалния руски Ким да се изправи пред железен юмрук и да продължат да дерибействат в Русия и пост съветското пространство.А че руския Ким ще се появи не се съмнявайте.По същите причини по които се появи в С.Корея.Има опция да не се случи но затова САЩ и Китай трябва да се разберат/А Си иска много и няма как.
дреалист на 05.07.2021 в 18:34
Ся, не разбрахме, проектът Триморие - стабилизира ли постсъветския регион или не го стабилизира? На мен ми изглежда, че на професора, по-скоро й харесва Триморието... :)
логореята на 05.07.2021 в 18:53
Нищо различно от прастарата американска (вкаменена) политика спрямо Русия - тази на санитарните кордони. Едно си баба знае, едно си бае - такъв е принципът им откак са се пръкнали. ФАЩ никога не се променят към добро, дано се ускорят процесите на разпад при тях и да ни оставят намира.
мунчо спасов на 05.07.2021 в 19:15
преди години от нато казаха , че много от пътищата и мостовете в източна европа не са в състояние да понесат тежестта на пренос на военна техника.... може би това е основата. другото е камуфлаж. но всички наоколо купуват оръжие. ние едва сме започнали.... когато не храним нашата армия.....за съжаление е истина.
Даам! на 05.07.2021 в 19:25
Днешните професори също трябва да правят компромиси затова, че са част от неолибералната система, нали?
дреалист на 05.07.2021 в 19:38
Е, не... Проф. Дюлгерова е по-скоро привърженик на русофилското вероизповедание... Затова я бъзикам, че не громи Триморието... :)
Кой привърженик, на 05.07.2021 в 19:48
кой наемник. Един Златен век ми се привижда на хоризонта.
либерална цензура на 05.07.2021 в 20:24
Относно биологичните лаборатории на САЩ в постсъветското пространство, произвеждащи опасни бактерии и вируси за разпространение на биологични оръжия. "Ние тук сме като опитни животинчета" - сподели наскоро публично казахстански генерал и умря скоропостижно - https://rusvesna.su/news/1625416643
Справка с "Война и мир" на Толстой на 05.07.2021 в 21:00
В нея Толстой вмества оригинални документи на Наполеон на френски, в които той формулира същата идея: да се създаде буфер между Русия и Европа включващ Полша, Украйна и Молдова, последната тогава било арена на война между Русия и Турция, една от малкото загубени от Русия защото трябвало да се освободи армията за да действа срещу Наполеон който вече пресякъл границата с Русия. Наполеон се ядосал че Русия го осъжда че взел някакво херцогство в Германия, а той дотогава й съдействал да вземе част от Швеция, която под руско управление станала Финландия за пръв път в историята си а руският император станал и цар финландски, затова и финландската армия се била в Освободителната за нас война. Затова Наполеон вместо да даде на Русия и Влашко, както уж възнамерявал, решил да победи Русия и създаде тази буферна зона. Всъщност той имал връзка с една полска благородничка, чийто мъж я отстъпил на Наполеон в името на националната кауза и сина на Наполеон от тази връзка щял да бъде владетел на споменатата буферна държава. За нея се били и много поляци в Наполеоновата Grand Army по време на руския поход, това е разбираемо защото буферната държава щяла да бъде полска. Най-смешното е, че тогава е съчинен първо като мазурка и сегашния полски химн, в който се говори как Наполеон им показал как да побеждават. Едно време ни убеждаваха колко срамно е в един национален химн да се споменава столица на друга държава, защото в нашия химн имаше "Дружно братя българи | с нас Москва е в мир и в бой". А всъщност в полския химн все още се възхвалява Наполеон защото показал на поляците как се побеждава, при целия печален край и на Grand Army, и на самия Наполеон на остров Света Елена, за буферната полска държава да не говорим. А Франция след Наполеон остава с по-малко територия отколкото преди него и във всяко френско семейство е имало загинал в неговите походи. По време на императорстването си назначил родата си на кралски позиции, ама всъщност все казвал колко много обичал Франция, затова днес е национален герой. Но Наполеон е френски гений, но Сталин не може да бъде гений, руснаците нямат право да смятат това според същите тези поляци, французи и другите западняри, наши приятели. Както са казали древните: "Кажи ми кои са ти приятелите".
Helleborus на 05.07.2021 в 21:02
„Вашингтон съсредоточава усилията си в Черноморския регион не само, за да предизвика Москва към диалог, но и да засили политическата и икономическа дестабилизация на ЕС“ От доста време смятам, че по този въпрос, за дестабилизирането на ЕС, Москва и Вашингтон са си стиснали ръцете и вероятно са установили, че съединението прави силата. Има много доказателства за взаимно разбирателство по определени въпроси, включително протестите в България. Новият ред, който се готви е достатъчно интересен за всички олигарси по целия свят, много скоро американски, руски, китайски и европейски олигарси ще разберат, че новият глобалистки ред е в техен интерес, тъй като те ще бъдат световното задкулисие, което ще дърпа конците на матрицата, която ще се представя за социална държава, ще се врънкат хората да живеят без собственост и лични амбиции, ще им се говорят приказки за справедливост, трансхуманизъм, докато бъдат оплетени като мушици в мрежата на паяк, който ще дебелее от техния живот. Всеки комунизъм има господар, тъй като всяка система има господар, няма система без господар, никоя система не се самоуправлява, включително социалната държава. В момента се извършва една борба за места, кой ще заеме по-добрите позиции и ще бъде по-близо до властта. Затова от дупките изпълзяха всякакви долни твари, които още от едно време си обичат близостта до властта, без оглед какви услуги ще трябва да вършат за злия ум. Светът се раздвижва и не мисля, че противопоставянето Русия САЩ в момента е на дневен ред, според мен има съгласие по определени теми. Разочаровани ще останат онези хора от тълпата, дето са търсили доброто по географски признак, ще бъдат предадени от свои. Западният свят ще продължава да губи свободи и да преминава към форма на колективизъм, източният ще продължава да губи традиционни ценности, които повече няма да бъдат защитавани, ще загуби тази опозиционност на „западния сатанизъм“, както му викаха. Само днес видяхме позицията на Русия за ваксините, как с помощта на руската православна църква обявиха за грешници неваксинираните, днес видяхме и горещите ръкостискания на Минеков с Митрофанова, а Минеков не се считаше за русофил. Вероятно ще има някакъв кютек, докато се наместят нещата, но като гледам той е на по-ниските нива, където разни сили се объркват и получават противоречиви заповеди, отстъпват от довчерашните си позиции. Като нашата БСП.
Атанасов на 05.07.2021 в 23:34
Два въпроса: Кому е изгодно? Кой печели? САЩ, Англия, Полша. България (в най-добрия случай) печели "съчетание от три пръста", в лошия - "съчетание от две ръце". С други думи: пак сме от страната на булката.
Инициативата „Три морета“ - бизнес форум? на 06.07.2021 в 11:14
На този бизнес форум, ние ще изпълняваме ролята на магарето, поканено на сватба.
Карачибук на 06.07.2021 в 11:56
Шумотевицата около политическия проект "Три морета" още не е утихнала. Първата част от тази "симфония" е току-що изсвирена. Диригентът дискретно бърше потно чело, устните му ругаят медната секция, ядосан е, ще му да строши палката и зареже и оркестъра, и двамата си любовници. А през това време на "голяма шахматна дъска" стратезите подготвят нещо ново. Това е инициативата "Чалъмба и шест кроасана на разсъмване". Тя трябва да започне с участието на Армения, Грузия, България, Румъния, Молдова и Украйна. Първата цел на проектът е да разруши стратегическите жп връзки в тези страни, ориентирани в посока изток-запад. По този начин трябва да се услужни износа на коприна и андроиди от Китай към Европа. Втората цел още не е уточнена и блестящите геополитици умуват дали да не обявят конкурс за дефинирането й. Проф. Дюлгерова би била подходящ участник. Дори и да не спечели ще произведе поне дузина статии, студии, презентации. Апропо, вече залязващата инициатива "Три морета" е постигнала забележителен успех - тя е произвела 243 доценти, 191 професори. Била е тема на стотици дипломни работи, десетки конференции, уъркшопове, флашмобове, хепънинги и т.н. Инициативата е унищожила поне 50 иглолистни дърета, отишли курбан за официална документация и кореспонденция.
доц. Паскалев на 06.07.2021 в 12:10
България вероятно ще се присъедини към новата версия на инициативата "Три морета". Целта й е да се развива като прагматична платформа за сътрудничество с основен фокус задълбочаване на интеграцията на базите, които предстои да се изградят в региона между три лунни морета: Море на облаците (Mare Nubium), Море на парите (Mare Vaporum) и Море на спокойствието (Mare Tranquillitatis). Проектът трябва да осигури по-голяма свързаност по линията Север–Юг в областта на енергетиката, транспорта, комуникациите, информационните технологии и защита от извънземни. Предполага се, че куратор на инициативата от българска страна ще е проф. Нина Дюлгерова.
Доц. Мърфи, относно инициативата „Три морета“ на 06.07.2021 в 12:50
Неблагоприятните очаквания водят до неблагоприятни резултати. Благоприятните очаквания водят също до неблагоприятни резултати.
Като част на България от ЕС, който е подчинен на американската империя на 06.07.2021 в 16:10
"Да сте се замисляли как другите възприемат да са част от други империи?" (на 05.07.2021 в 15:07)
Спестено на 06.07.2021 в 17:13
Спестено от г-жа Дюлгерова е, че триморският ни натегач и кукла на конци на мадам Мустафа – президентът Радев - говори за нов мост над Дунав на изток от Русе (Силистра). Кому е нужен този нов мост, след като на изток от гр. Силистра р. Дунав е изцяло в румънска територия и Румъния е достъпна по суша, а Румъния си е изградила на Дунав собствени румънски мостове? Отговорът за така наречената "транспортна свързаност" север-юг или както се изразява Дюлгерова "критично важни инфраструктурни връзки в региона главно в областта на транспорта," е свързан с въпроса: За кога са критично важни ифраструктурните транспортни връзки през р. Дунав, след като за България нов мост към Румъния, почти до сухоземтата българо-румунска граница няма икономическо значение? Отговорът е, че не България е заинтересована от такъв мост, а този/тези чиито тежки танкове "Абрамс" и "Леопард", с приблизително тегло от 65 тона, може да издържи местната здравина на такъв мост. А местната здравина на моста "Дружба" при Русе едва ли е проектирана за преминаването на 65 тонни танкове (руските тежат около 45 тона). От същия целеви порядък са и проектите за тунели под Шипка о Петрохан - преди всичко за танков марш на скок за американските танкове от тяхната военна база в Косово (а след време и в РСМ - Куманово) и за турските танкове...

Напиши коментар